Възможно ли е човек да има реална самооценка
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 927 пъти
Възможно ли е човек да има реална самооценка. Възможно ли е човек да се види отстрани, така както го виждат другите хора. Да се види отстрани без розовите очила на егото си.
Често съм чувал фразата, че глупаците се мислят за умни. Дори до колкото знам е имало такъв социален експеримент. По-глуповатите хора са имали по-високо самочувствие без покритие, и се смятали за прави във всичко. Без дори да осъзнават колко са глупави.
Замислям се дали просто не съм един голям глупак, живеещ в някаква собствена илюзия.
Мъж на 27 години съм. Сякаш цял живот съм бил черната овца.
В детската градина лелките са ме малтретирали, ставали са големи скандали между родителите ми и тях. Още тогава съм бил глупав и недодялан.
В началното училище имах само 1-2 приятеля. Никой не ме отразяваше. Дори си спомням, че по един-два предмета изобщо не бях изпитван. В някои предмети много ме биваше, например по биология, география, история и подобните им. Винаги на устните изпити, колкото и да знаех, винаги учителите ми писаха оценка 5. На други ученици в по-малко знания, отличен 6. Никога не съм бил любимец на някой учител или друга авторитетна личност. Всички или ме игнорираха, или се държаха не съвсем добре с мен.
В ужким приятелската ми среда постоянно бях газен физически и психически. Каквото и да правих, постоянно бях унижаван и подиграван. Бях бавняра, глупака, изруда и тн.
В гимназията бях приет на първо място от випуска. Много се радвах, уж ми се вдигна самочувствието. Но пак бях отритнат.
Всички се събираха някъде по купони и заведения, само на мен не ми се обаждаха. Постоянен игнор и подигравки.
Имаше един период в който дори един от учителите не искаше да ми гледа проектите и ми се присмиваше. Тогава все пак част от класът ми се застъпи за мен и отношението му се промени малко.
В семейството ми беше същата работа.
Постоянно ми натякваха колко съм бавен, глупав, как нямало да завърша училище, защо не съм бил като другите деца, те колко били умни и стабилни, как аз за нищо не съм ставал.
Всъщност завърших училище и то с шестица. Веднага след това ме приеха в университет, който също завърших с доста добри оценки.
В крайна сметка трудно завързвам контакти и приятелства.
Каквото и да правих, нямах голям успех с жените. Спал съм само с 2 жени. С втората сме заедно в сериозна връзка. Все пак се считам за късметлия, защото тя видя истинската ми същност. Обича ме и аз я обичам.
Останаха ми само двама наистина много добри приятели. И в това отношение съм късметлия.
Много ги обичам, те са ми като братя, за тях всичко правя.
За съжаление и техният живот им е малко или много като моя.
Всъщност те до голяма степен са недоразбрани, и двамата започват да развиват зависимост към алкохола. И двамата са леко депресирани на моменти и им помагам както мога. Чувствителни са и много умни момчета.
От няколко години съм в чужбина, сменил съм няколко работи. Смятам се за умен, но например при последната си работа изобщо не се развивах. Говорих няколко пъти с шефа, доказвах се, но накрая нищо. В своите очи съм добър работник, отзивчив, умен, лесно се уча... но можеби отново съм в заблуда.
Никога не съм говорил за някой зад гърба, никога не съм правил интриги или нещо подобно. Но накрая никой не ме приема за свой приятел и повечето странят от мен.
Гледам по фейсбуците всички колеги си коментират снимки, честитят си рожденните дни, уговарят си срещи, само на мен никой дори и за рожденният ден не ми се обажда.
Явно има нещо което хората не харесват в мен.
Спомням си един път в ученическите години, можеби бях 16-17 годишен, лятото един съученик дойде с майка си в града (той беше от съседен град) и седнахме на едно заведение, заедно с още един съученик. Говорихме си нормално и тн.
След няколко седмици този мой съученик ми сподели, че майка му му казала, че съм бил комплексар.
Много неприятно ми стана тогава. Защо един възрастен човек би си съставил такова мнение за мен, защо дори би го споделил. Водехме някакъв нормален разговор за годините си. Просто си стоях и си приказвах някакви общи неща.
Малкото срещу със съучениците ми бяха неприятни и досадни.
Общо взето в момента съм в много по-добро материално и кариерно развитие от тяхното, но всяка втора приказка им е с цел да ме унижат. На срещите постоянно ми се хилят, припомняйки си някакви стари простотии свързани с излагациите ми. Тази година мисля да пропусна всичко това, тоест да не се събирам с тях на Нова година.
Та това е. Аз се смятам за нормален човек, който разбирасе има доста кусури, но и доста добри страни.
Но за другите ще си остана черната овца. Соченият с пръст, игнорираният, малтретираният и тн.
Явно просто съм гнусен и гаден, но не го осъзнавам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: 4889df25de

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Когато човек цени себе си, другите също ще го правят. Мислиш си аз съм смотан, другите също. Когато имаш самочувствие, аз съм готин, и другите мислят така.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 0910f1eef3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Грозен ли си? Ако си твърде красив или твърде грозен едва ли някой ще иска да общува с теб. А по въпроса: Не, човек не може да има реална оценка, защото в очите на всеки ти си различен тоест никой няма точно оценка за теб та камо ли самооценка. За РАЗЛИЧНИТЕ хора си РАЗЛИЧЕН в техните очи. Гея от Корея

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: fe854a486a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Проблемът не е в теб, а във вярванията ти, в разбиранията ти, във вкоренените ти етикети от родители, съученици, учители и общество! Промени начинът, по който виждаш себе си! За всяко свое действие се опитвай да измислиш по една окуражителна дума. Работи над себе си! Състави си дневник, записвай добрите, но и лошите си страни и бъди наясно и с двете и се постарай да развиеш добрите! Когато допуснеш грешка не бързай да я окачествяваш като глупава, помисли първо, осъзнай реално ситуацията! Явно имаш твърде завишени критерии, перфекционизъм и си самокритичен, всяко, от което е насадено от външния свят. Постарай се да го изкорениш. И не забравяй животът е един постоянен процес, постоянно усъвършенстване и сега се сблъскваш с този проблем, утре ще се сблъскаш с друг! Неизбежно е! Но въпросът е да не губиш вяра и да развиеш самодисциплина и воля, които да те дърпат напред! Успех!

 

...

горе^

преди: 4 години, 5 месеца hash: 9c4a094abe

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Интелигентните хора са сами. Факт. Факт е, че може да си бил най-"зле" в училище, но днес си нещо. Така че, гледай себе си, отърве се от "токсичните" хора в живота си. В работата да те ти пука, никакви чувства и емоции. Никой не оценява усилията ти. Не им пука.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: d74c455dbd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не разбрах защо толкова много търсиш одобрението на бившите си съученици. Прави добри дела, бъди коректен, и хората ще те уважават.

 

...