1. Винаги има някаква причина. Аз съм от този тип хора, които са също хронично нещастни, както ти се изрази. Това явно е някакъв такъв темперамент. Имам постоянно усещането, че все нещо ми липсва. Имало е редки моменти, в които съм се чувствала добре, но обикновено тези периоди са продължавали няколко месеца и след това отново празнотата се заселваше. На 21 съм. Може би си тип меланхолик. Тези лекарства, които пиеш предизвикват пристрастяване и понякога дори засилват симптомите на отчаяние, празнота и ескалират дори до суицидни мисли. Аз не мисля, че имаш нужда от лекарства. По-добре говори с лекаря си да ги спреш. Както написах и в една друга тема - когато сме в повтарящи се ситуации, винаги има причина, която стои, чака да я анализираме и елиминираме евентуално. Може би наистина ти липсва нещо. Анализирай си живота - какво е било детството ти, спомни си кое те е натъжило, кое те е зарадвало? Как са се държали родителите ти с теб, каква е била средата ти и от връстници, какво е отношението им към теб било? Тормозил ли те е някой, казал ли ти е нещо накриво, било то родител или друго дете? Имала ли си някаква мечта и да са те отказали по една или друга причина? Нещо е отключило тази депресия, има липса на нещо. Моята депресия се отключи на 11-12, когато започнаха да ме тормозят съучениците ми и нямах приятели. След това някак си преживях това, но необщителността и предпазливостта ми си останаха до живот. Отделно е, че никъде не се вписвам напълно. Пак казвам, анализирай се, БЕЗ ДА СЕ СЪДИШ!! Просто размишлявай кое как се е случило, и КАК те е афектирало. Начина, по който можеш да пребориш празнотата е да я запълниш с нещо. Имай нещо, за което да се грижиш и да ти дава стимул. Някакво хоби. Може да бъде външния ти вид, опитай нова коса, грим, дрехи, някакъв нов стил, промяна. Може да бъде някакъв интерес - аз например се интересувам от астрология, приятно ми е да си чета на тази тема и да се интересувам. Друго, което на мен лично много ми помага - да пътувам. Пътувам си сама. Може да е странно, но аз много обичам да имам време за себе си само, често излизам сама на разходки, пътувам си и до други държави сама, ходя си на концерти или техно партита. Бъди си самодостатъчна. Аз започнах да излизам сама от 9ти клас. Отначало ми беше странно сама безцелно да се разхождам, но с времето свикнах и сега това ми е естествена нужда. Дори и да съм се разбрала с някого, преди това или след това задължително отделям време за себе си!! Това е чудесен начин да събереш мислите си. Спортувай. Аз, откакто започнах в 8ми клас да спортувам, всеки ден почти гимнастика си правя, на музика, аз съм си измислила движенията, се чувствам много по-добре. При спорт се отделят хормони на щастието, това не го забравяй, човек придобива повече самочувствие и дисциплина. Аз също не можех да спя вечер, затова си правя упражненията вечер, няколко часа преди лягане и спя като бебе. Сутрин не мога да ги правя просто, сякаш нямам сили, но тогава и нивото на Кортизол, стресовия хормон е най-високо и може би затова нямам сили. Друг фактор за депресията е обкръжението. Има една мисъл на велик човек - "Преди да се диагностицирате с депресия, уверете се, че не сте заобиколени от идоти". Много е важно какво ти е обкръжението - ако си заобиколена от хора, които не те ценят, не вярват в теб или пък самите те са тъжни и нещастни, нормално е да придадат негативната си енергия към теб. Ако имаш такива приятели, ограничи контактите си с тях до минимум. Аз така направих. Изобщо с такива хора избягвай да общуваш, дори и да са ти близки, има така наречените енергийни вампири, които смучат енергията ни. Ако нямаш други приятели, не ги отсвирвай напълно, защото и постоянно сам човек е за никъде, но ограничи контактите си. Аз с такива хора общувам 1 път в седмицата или по-малко. Общувай с разнообразни хора, търси нови приятелства, интересувай се от неща, които досега не са ти представлявали интерес. Така ще имаш повече общи теми с всякакви хора. Важното е да се чувстваш полезна и да имаш нещо, което да обичаш и да се грижиш за него. Може да помогне, ако си намериш работа, ако не работиш, защото така ще си ангажирана с нещо и самото знание, че правиш нещо ще те кара да се чувстваш полезна и по-добре. При мен това помогна. В момента съм студентка и тази ангажираност също ме кара да се чувствам полезна и добре, както и това, че съм сред по-разнообразни хора и среда. Според мен за хора като мен и теб няма начин напълно да преборим депресията си, но има начини, по които да я облекчим! Успех и мисли, там е истината!!
|
