Споделена история от Други |
Изчерпа ли се приятелството ни или тя просто е обсебена от семейството си
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 864 пъти
От училище сме близки приятелки, виждахме се често, споделяхме си. В един момент тя се омъжи и заживяха с мъжа й при нейните родители и срещите ни оредяха, даже в повечето случаи тя искаше и той да присъства за да не се чувства неудобно у тях...често дори без да ми каже предварително, просто се появяваше с него. Мина време, роди им се дете, продължиха да живеят у техните като по нейните и неговите думи той се разбира чудесно с тях, комфортно му е. ВИждахме се няколко пъти, по двойки, с детето им и т.н. но доста рядко само двете. Мъжът й е приятен и ни върви приказката, но аз искам да се видя с нея само, да си говорим някакви женски неща и след поредната "двойна среща" подчертах, че ми е важно да се виждаме само двете.
Макар и рядко и само по моя покана се виждахме няколко пъти, говорихме си като в доброто старо време и изобщо ми се върна вярата, че има бъдеще за нашите приятелски отношения. Аз много я ценя, защото има една особена искреност и топлота между нас, а и тя не е лицемерна, което си е рядко качество в днешно време :).
В крайна сметка я поканих за кума на сватбата ми, но дори и в месеците на подготовка инициатор на срещите ни (отново редки) бях аз и макар да прояви желание да помогне с 1-2 неща, основните й грижи бяха свързани с това какво ще облече детето й на свататбата , как ще бъде снимано т.н., нямаше много интерес към моите предсватбени грижи. ВИдяхме се дни преди сватбата, с мъжа и детето й, и аз й намекнах, че човек може да води някакъв живот и извън семейния, да излиза и с други хора, да се развива като личност, дори мъжът й ме подкрепи, той самият е доста социален и излиза често навън. Тя ми отговори, че най-добре се чувства със семейството си и като излизала сама все едно била разделена с тях и предпочитала да прекарва всяка свободна минута с тях.
Та така, стигаме до ннастоящия момент, когато отново само аз я търся за среща, тя обикновено все няма време и така...имахме уговорка да се видим тези дни,но когато й се обадих се оказа, че вече има други, семейни планове и е заета цялата седмица...
Да беше някоя друга приятелка,която не ми е толкова скъпа, отдавна да съм спряла да се опитвам. Известно време си мислех, че не иска да се вижда с мен просто, но всъщност тя не се вижда с никого извън семейния кръг и колегите й на работното място. Разбирам, че когато човек има семейство, има по-малко време, но детето й е вече на 5 и има кой да го гледа. А и имам други приятелки с деца (повече от едно), с болни родители и куп грижи, които все пак успяват да вместят една среща с приятели в графика си.
Опитвам се да видя ситуацията от друг ъгъл, може би нейният, ако някой може да сподели, ще съм много благодарна, защото наистина не разбирам.
Искам да реша какво да правя оттук нататък с нашите отношения. Да продължавам ли да се опитвам, да говоря с нея по-директно или просто да приема, че няма да го бъде и да приключа за себе си въпроса, защото доста се тормозя.
|
