Престъпления и наказания
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 704 пъти
На 29 съм. Питам се... аз ли съм най-гадното и противно същество, че така се случва?
Ще се постарая накратко да обясня: дядо ми умира през 50-те години на 20 в. по време на изпълнение на служебния си дълг(военен е бил). Умира на 40-годишна възраст, оставя две деца, отгледани от баба ми, която си ги отглежда и възпитава сама. Едното от децата беше майка ми, а другото - вуйчо ми. И двамата са се мъчили, страдали, имали са тежък живот. Вуйчо си почти не помня, бях на 6, когато почина. След дълги години научих, че е имал нелечим тумор в мозъка. Вуйчо беше военен като дядо, много ерудиран и начетен човек.
Майка ми... цял живот страдания. Родила ме е на 39 г, баща ми също бил на 39, нямат други деца. Той реши, че не ни иска и си живя с друга. Отиде си преди майка ми.
А тя се разболя. Имаше тумор в мозъка. Една част от него премахнаха, но не беше възможно да махнат целия тумор и впоследствие си отиде.
Нямам братя и сестри, имам само братовчеди, но нали знаете, всеки си има свой живот и никой не ми е длъжен. Даже голяма част от братовчедите вечно имаха разправии с родителите ми и така и не почувствах близост и обич от тях.
Много тежко ми се отразяват преживяванията с болестта на майка ми. Здравната ни система е по-болна от болния човек. Много се измъчвам, защото се обвинявам за това, че тя се разболя. Имам вина. Имам огромна вина за болестта й.
За капак на всичко, имам чувства към човек, който за мен е една сбъркана, неправилна обич. Той е българин, но е с п*омашки произход, което ми е най-големият проблем с този човек.
Сега защо се случва всичко това? Не искам да бъда срам и позор за моето потекло, за моето семейство.
Какво да направя, за да изкупя всички грехове? Искам да се самонаказвам, да се изолирам, за да изкупя вината си, греховете си.
Но просто... защо трябваше да ми се случи и това с чувствата? Много ме мъчат тези чувства, защото нещата не са възможни.
Сега ще отварям още пространства в сърцето си, където да се настанява болката и горчивината.
Наказва ли ме Бог? Чии грехове изкупувам? Аз ли съм най-долният човек на тая земя?