При психолога - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96064)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22584)
 Секс и интимност (11183)
 Тинейджърски (20137)
 Семейство (4792)
 Здраве (7750)
 Спорт и красота (4042)
 На работното място (2131)
 Образование (5849)
 В чужбина (1282)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (733)
 Проза, литература (1489)
 Други (12998)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

При психолога
преди: 5 месеца, 23 дни, прочетена 537 пъти
Искам да ви споделя нещо. Ходя на психолог заради детска травма, родител перфекционист. Имам гадна нужда от одобрение, чувство, че не съм достатъчно добра, страх от успеха и чувство, че няма да се справя (повишават ме, а аз не се радвам, а се притеснявам), саботирам се сама, много отлагам, чувствителна съм към критика, постоянно се жертвам за другите, сякаш съм длъжна. Май никога не съм отказвала помощ. Трудно се осмелявам да започвам нови неща, а когато се осмелявам го пазя в тайна, да може ако се проваля никой да не разбере. Така взех книжка, цял месец лъжех къде съм. Горе долу сте схванали картинката.
Преди терапията имах случка с мъжа ми. Имах супер ден, задрасках всички задачи, които си бях записала за деня, остана да направим с мъжа ми едно пълномощно при нотариус. Отидохме, но имаше много хора, и докато чакаме мъжът ми взе да мрънка. След малко взе, едва ли не да ме обвинява, че аз съм виновна за чакането. Каза, че трябвало да му кажа да подготви и принтира пълномощното, после, че трябвало да впиша още един човек в него, за всеки случай. И аз се усетих как, както бях супер доволна от себе си, сега пак се чувствам сякаш не съм направила нещата достатъчно добре, достатъчно умно и се разстроих. Дори си чух гадния вътрешен монолог "едно просто пълномощно не можеш да направиш като хората". В крайна сметка взехме документа, на мъжа ми веднага му мина лошото настроение, а на мен все така ми бяха потънали гемиите. По-късно бях при психолога и му разказах и го попитах, нормално ли е такова нещо така да ме жегне, да ми отнеме чувството, че съм си свършила всичката работа и да ме остави с усещането за провал.
И той ми каза, че на повечето хора това мрънкане на мъжа ми няма да им направи никакво впечатление, но аз имам там "бутонче". Че всяка забележка ме превръща в малкото момиченце, на което пак му се карат и твърде много се фокусирам върху критиката. Толкова, че изключвам рационалното мислене и например, не ми е дошло на ум, че нотариусът има тези бланки готови и това с принтирането е глупост.
И аз му викам: Добре, защо му е на мъжа ми да ме тормози с тия глупости, не може ли като нормални хора да изчакаме, все аз трябва да съм виновна. Понякога имам чувството, че умишлено ми бута и настроение, и самочувствие и всичко.
И той ми даде следния пример: представи си двама спаринг партньори. Единият има травма на коляното (детска травма), другият обаче не знае за това и още с първия шут удря коляното му и го нокаутира. Играта е честна, това е разрешен удар, всеки друг би го понесъл като нищо особено, но човекът с травма пада. Е, победителят направил ли е нещо лошо? Същото е с колегите ти, които чувстваш, че се възползват от теб. Те не знаят твоите "бутончета", те не подозират колко ти е трудно да откажеш, те не знаят, че ще отидеш болна на работа, например. Те съдят по себе си, че ако се чувстват зле ще откажат ангажимента. И така е редно да бъде. Те нямат идея, че ти болна би поела чуждата работа, само и само да не кажеш "Не, не мога да ти помогна". Ти ще ми се разсърдиш ли, ако ти кажа, че си неграмотна? Не, защото си уверена в своята грамотност. Аз, обаче съм на 60 години и все още преди да публикувам статия я пращам за редакция. Баща ми само това ми повтаряше "Сине, сине, много си умен, ама си и много неграмотен. " Отдавна нищо не редактират, ама ми е важно да не ме вземе някой за неграмотен и пращам. Ето, всички имаме бутончета.
И така, исках просто да го има написано. Предстой ми една година, в която си пожелавам да се науча да казвам "Не", да спра да живея според очакванията на другите и да намеря своята представа за щастие.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 20 дни
hash: f358164ea5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Донякъде имам като твоя проблем и миналата година пробвах да се науча да казвам "не". Разкарах един човек от живота ми, който мислеше само за себе си и се възползвате от моето вечно "да". Научих се да отказвам на колеги, които ми се качиха на главата. Беше ме страх от открития разговор и в двата случая. В единия, с въпросния колега, бяхме приятели. Получих безброй обиди срещу отказа си и прекратих това приятелство, вмениха ми вина, че не мога винаги да играя по свирката. Във случая с личния живот, срещнах този човек, за каквото правих какво ли не и ми се изсмя в лицето. Осъзнах, че тези хора са различни като отношение към мен, когато видят, че не играя по техните правила и не се съгласявам с техните условия. В случая с колегата видях истинското му лице, чух думи, които нямаше да чуя ако се бях съгласила и си направих изводите.

 
  ...
преди: 5 месеца, 20 дни
hash: 5488000753
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Добра тема.
Ами когато разни хора натискат бутоните ни умишлено? Интересно какво би казал психологът в този случай.

(не пиша с цел заяждане)

 
  ...
преди: 5 месеца, 20 дни
hash: 435964df13
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Аз пък не съм много съгласен със психолога, защото той говори за чужди хора - и спаринг партньора, и колегите ти могат да те наранят без да искат и това е нормално, но мъжът ти би трябвало да знае, че това ще те разстрои.
Но иначе правилно си разбрала, че трябва да спреш да се съобразяваш с останалите и вечно да бъдеш тъпкана, само защото си социално коректна.

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 20 дни
hash: d5da9eadea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Благодаря, че сподели авторке беше ни полезна!

 
  ...
преди: 5 месеца, 20 дни
hash: d5da9eadea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   До №2 мисля че е напълно нормално, разни хора да натискат бутоните ни умишлено, защото това е начин да се състезават с нас и да ни победят в играта на живота. Те така или иначе, ако натискат наши "бутони" имат цел да получат облаги, я борейки се наравно с нас за по висок пост в работата, я просто да ни накарат да им направим услуга, или просто ако се почувствали наранени от нас да ни наранят за да сме им съпричастни. Ако хората нямахме "бутони" от предишни преживявания, щяхме да сме еднакви, да мислим еднакво, да
№3 грешиш, че семейния партньор познава на 100% половинката си и знае колко тя ще бъде наранена, защото най вероятно тя никога не му е казвала, че с подобно негово действие той я е наранил толкова дълбоко. Тоест в този емоционален аспект той я познава точно колкото я познават чуждите хора и мисли че мрънкането и тя го възприема както го възприема самия той. От друга страна той като човек също си има неговите "бутони" и е възможно един от бутоните му да е, да не може да търпи, да чака. В детството му родителите му никога не са му дали възможност да се научи да чака, винаги всичко в детството му, му е предоставено навреме и в най бърз срок или са очаквали от него бързина и са му мърморили и той днес с мърморене изразява болката си. Реално не е обвинил авторката, мърморел е срещу самия себе си, но тъй като приема авторката за своя половинка, несъзнателно обвинява и двамата за неприемливото за него чакане, давайки примери как би могло да съкратят чакането. Негласно първо обвинява себе си, че не подготвил и принтирал пълномощното, а гласно обвинява и половинката си защо не го е подсетила. Той приема себе си и нея като половинки от едно цяло с еднакви чувства и емоции с еднакви "бутони" и от малък се е научил да мърмори първи за да не му мърморят на него. Това е защитна реакция, свикнал е когато се почувства виновен да мърмори да прехвърля вината, за да не му мърморят, че е виновен и го прави съвсем несъзнателно.

 
  ...


...
преди: 5 месеца, 18 дни
hash: 3499a70e86
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Здравейте, Авторката съм.
Всички сме натискали "бутончета" умишлено. Целта на терапията не е да откриеш своите и да ги оповестиш на всички за да те оставят на мира. А по скоро ти да се оставиш на мира. Защото преди да ги откриеш, те са били чужда отговорност. Аз съм мислела, че целият проблем е отвън, че е в хората, че те ме нараняват, злоупотребяват с времето ми и не ме оценяват. А, не, че аз съм свръх чувствителна към критика, имам нужда от одобрение и всъщност аз съм тази, която не се оценява. Когато започнеш работа по бутончетата ставаш бдителен към реакциите си, аз ги записвах. И разбрах, че те наистина не са адекватни.
Много ми хареса как Номер 5 закова мъжа ми. Да, той е научен, че мотането и чакането са неприемливи и мрънка, за да не му се мрънка на него в стил- чупи нещо и казва "ее тва къде си го оставила" пък то винаги е стояло там. Когато сме си говорили защо мрънка толкова казва "Аз не мрънкам, а констатирам какво не е наред, не мога да се правя, че не забелязвам, като на мен нищо не ми убягва". И... Нали се сещате какво става, когато единият постоянно констатира какво не е наред, а другият има непоносимост към забележки. Аз се чувствах непрекъснато обвинена. И това много си пролича на едно пътуване до Мадрид. Решихме да си отидем сами с колата, беше моя идея. Като стигнахме разбрахме, че е вкарана някаква мярка против мръсния въздух и можеш да караш колата си през ден. Ако номерът ти е четен караш на четна дата и т.н., като през цялото време паркирането в центъра е забранено. И така колата се оказа безсмислена и се започна едно редовно "трябваше да дойдем със самолет, друг път трябва да проверяваме тези неща" той може да си констатира, обаче аз се почувствах обвинена и като избухнах " Ти, що не си тръгнеш като ти е толкова неприятно. Организирай ти нещата, нали нищо не ти убягва. Аз как можеше да предвидя това, като тая мярка е вкарана инцидентно. И до вчера и мадритчаните не са знаели. Сигурно съм виновна и за глобалното затопляне, а? " и той гледа като след гръм от ясно небе и недоумява кога ме е обвинил в нещо. После като седнах да опиша реакцията си, си дадох сметка колко е била неадекватна и си признах, че аз се обвинявам, а не той и това избухване е опит да се оправдая повече пред себе си. Писането много помага. Чрез него разбрах, че взимам отбранителна позиция в ситуации, в които няма нужда, като че ли просто съм свикнала да го правя. Че като ми натиснат бутончето се превръщам в дете пред истерия и не мога да мисля, изобщо не оставам адекватна към ситуацията.
Това е целта на терапията, да разбереш, именно, че твоите бутончета са твоя отговорност. Ти да ги наблюдаваш и да се съобразяваш с тях, а не да очакваш това от другите. Когато е натиснато да си дадеш малко време да наблюдаваш- това изказване изобщо към мен ли е насочено, обвинена ли съм в нещо пряко, адекватно ли е да чувствам вина в момента, или е по навик и такива неща

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 16 дни
hash: 66ea0e7bd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   'не са му дали възможност да се научи да чака, винаги всичко в детството му, му е предоставено навреме' - уааау, олее, горкия.. Иначе на това принципно му се вика Разглезен ;)

Ами авторке, казвай му ги тези неща на мъжа ти. Например за счупената вещ можеше да му кажеш: 'добре, щом сам казваш, че нищо не ти убягва и си преценил, че това място не е било най-подходящото, ами защо тогава не я премести? '
Или за екскурзията: 'Добре, нали ти винаги всичко преценяш, защо не настоя да отидем със самолет? '
Подкрепям номер3.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker