Има ли смисъл човек да се бори с живота, когато е сам - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Има ли смисъл човек да се бори с живота, когато е сам
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1932 пъти
Здравейте, това е моята история. На 38 години съм. Нямам семейство, нямам деца, необвързан, нямам дори и професия, нямам и приятели. Наскоро напуснах и работа. Не съм лош човек. Поне така се самоопределям. На доста хора съм помогнал в живота, без да очаквам нищо на среща. Но не успях да задържа приятели покрай себе си. Някоя част от тях бяха просто използвачи утайки, самотата често кара човек да се дружи с такива, с други, които бяха много свястни, пътищата ни се разделиха. За щастие поне съм в добро физическо здраве. Имам самостоятелно жилище под наем, за основни разходи не мисля, но най-важните неща като семейство, социална среда, професия, ги нямам. Доста пари съм пропилял с лека ръка без да мисля за утрешния ден. Имах и често кофти характер, предрасъдаци, много критикувах другите, а не поглеждах себе си. Имах към всеки завишени изисквания, но не и към себе си. С времето доста се отчуждих от хората. А ми се искаше да съм сред тях. Обичах да се смея, да излизам с компании, да се веселя, но в даден момент се издънвах някъде и хората бягаха от мен. С други бях прекалено добър, те ми се качваха на главата, аз ги отсвирвах и пак оставах сам. С годините попаднах в социална изолация. Доста хора са ме канили и на нови години и празници, аз страдах от предрасъдаци. , , Хм, какво ще правя на тая чаготека, с тия селяни? , , Хм, тия ме съжеляват, защото съм сам, не искам да ме съжеляват. , , Хм, ще ме питат лични въпроси, с какво се заниваш(аз често бях без работа) защо не си обвързан, и прочие. Последната година и половина работех в транспортна фирма. Тежка работа, не съм мързелив. Работех от всички колеги най-много дни и часове. Шефът и в главния логостичен център доста ме уважаваха заради труда, който полагах. Не съм едър човек, но имах заряд, хъс. Тази работа ми даде самочуствие, и някакъв стимул. Гордеех се някакси, че се занимавам с тази тежка професия. Усетих стабилност в живота. Раздавах се. С доста клиенти се сприятелих. С други жестоко се скарах, дойдоха доста оплаквания от мен. Бях пред уволнение, после трябваше да се моля да ме оставят, понеже наистина ми трябваха парите. Оставиха ме. Имах цел. Исках да се събера с една бивша, с която имах краткотрайна връзка преди 7 години, понеже живея в чужбина, а тя в България. Тя преди известно време ми го намекна. А трябваха пари за това пътуване и за цялата работа. Исках да оправя и на родителите си гробовете, защото бяха рухнали. Поне едно нещо да направя в тоя живот смислено за някой. Парите се набавиха и с работа и със заем. Нито бившата дойде, в сложна житейска ситуация беше изпаднала, дадох капаро на човек да реставрира гроба, той ме завлече. Едвам съм се прибрал в къщи от тъга. Тъга, че никой не ме чака. Няма кой да ти каже, , Добър вечер, , , че каквото и да подхвана пропада. Едвам тръгнах на работа. И в този тунел от тъмнина, срещнах жена, която също беше в подобна ситуация. Тя също търсеше човек до себе си. Много се зарадвах, излизахме виждахме се. Но заради минималния ми опит с жени се издъних зверски и тя ме сложи в, , приятелската зона, , Исках всичко да направя за нея, но явно го е приела за някакъв вид безхарактерност, и нямахме и кой знае колко общи теми на разговор. Аз ли съм загубил социялните си умения за общуване с хората, може. Често забелязвам, че не мога да подържам дълъг смислен разговор с някой. Поредния провал в живота. Чашата вече ми преля. Едвам ходех на работа, очите ми бяха пълни със сълзи. Колегите забелязаха и всеки се опитваше да помогне с каквото може, взимаха част от мойта работа. Шефът ми даваше повече почивни дни, но усещах, че все повече полудявам и емоциите взимаха връх. До като мозък ми изключи и получих нервен срив. Станах неадекватен, паметта ми се изгуби. Станах много хаотичен, за десет дена отслабнах с десет кила. Спрях да подържам външния си вид. Напуснах преждевременно работа. Самочуствието ми се скапа зверски, след всичките тези провали един след друг. Нямам за какво вече да се боря. Ако имах жена до себе си и едно детенце, никога не бих си позволил да се предам и до сто години. Но сам самичък, за какво да се боря. Нямам мотивация и желание за живот. Няма с кой една бира да изпия в града. Изпаднах в дълбока депресия. Осъзнах, че всичко се дължи на сприхавия ми характер, на непостоянството, на комплекси, прекалено голямо его, егоизъм. Искам да се променя и да стана човек, но нямам мотивация. На тия години без професия, без приятели, социялна среда, без семейство, без пари. От седмици почти не съм излизал от вкъщи. Не пускам ни музика ни телевизор, взе едно в мен умря човека.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 2 месеца
hash: 11acf79d9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Приятелю, съвземи се. Не си сам. Първо преодолей това чувство на тъга, замисли се, че физически си здрав. Смени средата, почни отначало. Следвай мечтите си, пише ти го човек, преживял всичко това. Много ти е тъпо сигурно да четеш това, но нека просто е достатъчно за теб да знаеш, че измъкване има.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 53562e360a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Написал си че много критикуваш другите, а това не е добре. Ако искаш да не си сам трябва да престанеш да критикуваш другите и да си запазиш критиката за себе си. Хората не обичат да са в компанията на други, които ще ги критикуват. Научи да приемаш другите със техните положителни и отрицателни черти.

Според мен няма да си вечно сам, ако се промениш.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: a5674e38cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Първото и най-важно нещо е, че ти имаш осъзнатост за проблема. От там нататък, колкото и мъчно да ти се трува, можеш единствено и само ти да си помогнеш, за да излезеш от тази ситуация. С малки стъпки, не си мисли че за една седмица ще претърпиш желаната промяна. Виж какво тебе те прави щаслив, потърси отново работа, бъди изпълнен с оптимизъм за бъдещето, погрижи се за външния ти вид. Когато се стабилизираш, че привлечеш правилната жена с твоята вибрация. Сега, с твоето положение ще привличаш само проблемни жени, защото сте на една вибрация. Промени енергията си и най вече мислите си, и ще промениш всичко останало. На 38 все още можеш да създадеш семейство, настрой се че те чакат от сега нататък най хубавите ти години, промени ъгъла от който гледаш на нещата. Визуализирай си ако щещ това, което искаш да ти се случи и вярвай в него. Вярвай в себе си!Моята прабаба , Бог да я прости, беше много жива жена, и все ми казваше Бабо, пази си духа жив, да ти е живо сърцето и душата... Така че, след като си осъзнал в какво положение си, следва да направиш малки стъпки към голяма промяна. И бъди оптимист. Всичко ще се нареди от хубаво по хубаво. :)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: c0b008915d
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Звучи отвратително както го описваш. И аз се чувствам така. на 35 съм но засега съм жив заради родителите си... Ти къде си в чужбина?

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 71f16176af
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Парадоксално, но когато аз бях така, ми се случиха още по-лоши неща и минах през ада, но после като отминаха, погледнах по съвсем друг начин на живота и оценявах всичко. И после депресията отмина, успокоих се и о, чудо умът ми започна да измисля решения и така лека по лека започнах да решавам и предишните си проблеми. Ако сравняваш сегашния живот с мечтания, който е можело да бъде, ще блокираш и затъваш още повече, само ще се обвиняваш какъв загубеняк си. Ако обаче го сравняваш с това, че е можело да имаш рак, както беше при мен и не се знае дали ще оцелееш, изведнъж започваш да оценяваш всичко, а ако се и оправиш, направо е ебати кефа. Трябва да смениш перспективата, но без да ти се случи някаква още по-голяма гнусотия и не я преодолееш, осъзнавам, че трудно ще разбереш думите ми.

 
  ...


...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: fc79031785
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Прочетох ти историята. Много тъжно. Направо ми се насълзиха очите. Не знам какво да те посъветвам. На няколко пъти наблягаш на годините си. Няма нищо лошо в това на 38 г да запишеш колеж или да изкараш курс, да смениш професията, една , две, ако не се получи опитай друго. Проблемът не е в това,че нямаш жена и дете. Може и друго да бъде, ако ги имаш, но за мисли се ,че ако си семеен , а жената ти изневерява с мъжете от квартала, а детето ти е наркоман или гей?
Подкрепата на семейството е незаменима ,това е факт, но не е критерии за щастие и успех в живота. Голям процент са нещастни дори с мъже и жени до себе си, но не си го признават.
Намери нещо , което ще те направи отново жив. Забравено хоби, или нещо, което винаги си искал да научиш, но не си имал време и пари. С това ще дойдат приятелите и средата.
Изисква време и постоянство.
Аз дойдох преди 4 г в голям град .Нямах приятели, среда, работа. Дойдох с един куфар и с 500 лв в джоба. Тогава живеех при бившия ми приятел. След няколко месеца ме изгони. Не оцени това, което правих за него. Аз исках дете и семейство. Правих всичко, което ми беше по силите да му комфортно. Но на него му се живееше. Искаше си купоните, к..рвите, алкохола, приятелите.
Дори не си бях изнесла багажа , а той имаше нова приятелка, която водеше вкъщи, и други имаше преди нея.
Сега няколко години по-късно нещата стоят по различен начин. Имам си работа във финансова институция. Изкарах няколко курса. Имам среда и малко приятели. Успях да стъпя финансово на краката си. Не мога да се оплача. Но все още се ми тежи отношението му към мен тогава. Поиска среща с мен баскоро. Видяхме се. Нямаше го вече онзи човек. Онази жена му изпила парите. Сега той живее в чужбина, с ужасна работа и на квартира с кредити за хиляди левове. Без приятели там. В България вече са го зачеркнали. Историята можеше да има друг край. Но е късно да се поправят грешките от миналото.
Така че , стегни се. Помисли за себе си първо и после за другите. И внимавай на кого помагаш. Хората са неблагодарни по природа.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: abf18eff7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Защо много статии тук са в една и съща тоналност.
Като че ли един и същи човек ги пише, независмо от темата.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 8fce87a84b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Аз съм на 39 . Също съм сам, нямам жена и деца. Живея под наем в Лондон . Само че нямам време да видя многобройните си приятели. Пари-бол. Свободно време имам колкото искаш, Самонает съм .Аз и всичките ми приятели сме така. Събираме се на коч партита , чукаме проститутки. Широко ни е на всички около врата и никой от тия които познавам не иска да се обременява с бракове и простотии. Да си направиш дете (сега ще завалят единичките) и какво? След три поколения никой няма да помни кой си бил.

Познавах един като тебе, бял англичанин . Тръгнал на психиатър. Онзи 3 години го свалял . Накрая му внушил че е гей. Чувстваше се пълен неудачник и мисленето го водеше натам. Едва земаше 200 паунда на седмица и след време после пак на борсата за бенефити. Така беше свикнал. Казваше ми как ми завижда. При нас работеше и един Бг циганин , дето си беше купил голф 2ка. Завиждаше и на него , че има кола. А проблема му беше , че баща му навремето го е малтретирал. Аз го разбирам , но не може да си го носи цял живот , защото си изпуска живота , живеейки в миналото.

И аз много често съм бил на дъното. Но вече се научих че винаги е временно. Само чакам момента когато колелото пак ще се завърти. А то винаги се върти . Нищо не е вечно. И твоето време ще дойде. Дочакай го!

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: ce8f2b94a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Всичко е въпрос на гледна точка. Човек се бори първо за себе си, това е основополагащо. За да постигнеш каквото и да е било (семейство, кариера, приятелства и тн), трябва да си здрав, да си стабилен емоционално и да се справяш добре като отделна бойна единица. В твоя живот, ти си капитана. Ако теб те няма, няма да има и семейство, няма да има и работа, няма да има живот. Ти имаш цел, имаш и проблеми за постигането ѝ. Хубавото е, че си анализирал и осъзнал цялата ситуация. Остава ти да поработиш върху себе си, да подредиш живота си и да продължиш напред. Е, може би ще имаш нужда от помощ, това не е срамно, няма човек, който да не е минал през трудности и да не се е чувствал на дъното. Затова пък са измислени психолози, психотерапевти, книги, мотивиращи лозунги/филми/песни, хобита. Първо се погрижи за основните неща- гледай да се наспиваш добре, храни се качествено, пий достатъчно вода, излизай всеки ден на чист въздух, води малки разговори с другите, намери си работа, осигури се. След това започни да работиш върху личността си, сам или с психолог, с помощ от близки, както сметнеш за най-добре. Ако не харесваш нещо в себе си, опитай се да го промениш. Ако нещо те тормози, осмисли го и намери решение. Глупаво е да се отказваш на тази възраст, имаш толкова живот пред себе си. Поработи върху себе си, останалото ще се подреди.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 751a351b3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Млади мъже като започнат да хленчат като ученички, направо яд ме хваща. Разбирам да са инвълиди или болни, а те млади здрави а хленчат като деца. Щом си бил такъв -"Имах и често кофти характер, предрасъдаци, много критикувах другите, а не поглеждах себе си." никак не си за оплакване, поне си разбрал защо си сам. Сега стани обратното на онова което си бил, и хората сами ще те намерят!

 
  ...

...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 0d9d28c579
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   За десет дена не си отслабнал с десет кила, това е възможно само при ампутация. Имаш здравословен проблем, запиши си час при психиатър. С подходящо лечение до половин година ще си нов човек и пак ще ти потръгне. Просто се обади на психиатър, давай, набери още сега.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: cc24c01d96
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   'Ако имах жена до себе си и едно детенце, никога не бих си позволил да се предам и до сто години.' - виж, не искам да те обидя, но се силно се съмнявам. Ти сам си осъзнаваш, че имаш проблемен характер и много комплекси, които със сигурност щяха да избият дори и да имаше жена и дете. А за едно дете няма по-голяма отрова от родител с проблемен характер. Това според мен ще го потвърдят страшно много хора. Ако създаването на дете лекуваше личностните проблеми, то нямаше да има родители, които си бият децата. Или пък проявяват някакви други форми на агресия към тях. Не казвам, че никога не трябва да имаш деца, но първо гледай да си оправиш нервната криза, да си поошлайфаш комплексите и негативите, които виждам, че си ги осъзнал, а това не е малка крачка.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 096bf40dcf
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

14.   На 38 години един мъж не е престарял и за нищо не е късно. Особено пък да намериш любовта и да създадеш семейство. Онзи ден една приятелка (на 30) вика: "Не ми се занимава повече с пикльовци под 35." И аз съм на същото мнение, че зрелите мъже са по-добра партия. С мъжа ми се запознахме, когато той беше на 42, а сега на 47 стана баща за пръв път. Аз съм на 30 и мога да родя поне още 2-3 деца. Така че от тази гледна точка те съветвам да си търсиш по-млада жена, която иска семейство. Но трябва да предложиш и някаква сигурност. Мотивирай се да откриеш професия, която те удовлетворява и започни да учиш и да се развиваш. Нямам предвид унисервитет, но винаги можеш да изкараш някой курс и да се квалифицираш. Помисли си какво ти се отдава и какви хобита си имал. Може да ти дойдат идеи. Ти си в разцвета на силите си - използвай това, за да постигнеш мечтите си.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 87337f9043
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Разбира се, че има смисъл. Ти си смисълът. Човек се ражда за да реализира САМ своята програма и мисия. За да имаш любов в този живот, първо трябва да обикнеш себе си най-много. Оттам тръгва всичко...Зарежи късмети, минало, жени. Тегли една черта, поеми дълбоко въздух и продължи напред. Заради себе си!

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: f5ac0c6798
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Много време изкарах в самота. Повечето в къщи, на горе на долу в града. Без амбиции, без интереси. Живеех в мечтите си. Оставих голямата си любов в България, преди да замина. Мечтаех да дойде при мен. Подържахме връзка. Аз се правех, че живота ми минава по мед и масло. Тя ме питаше, , с какво се занимаш, какво работиш? , , Аз отговарях, , Еми живея си живота, тука всичко е супер, , Тя дори искаше да ми дойде на гости, даже да си плати билета. Аз тактично отказах, живеех в една стая мизерна. Нямах книжка, нямах кола, пари само за сметки. Нали трябва да я заведа някъде, да и покажа рая. За мен тя заслужаваше само рая, не по-малко. С времето изтрещях. Развих проблеми със съня, после психически проблеми. Една година в психиатрия на лекарства. Посъвзех се малко. Спрях лекарствата без консултация с доктора. Отвратителни са. Ставаш още по мързелив. Излязох да живея самостоятелно, бях твърдо решен да се боря без тях. Оплакванията обаче се върнаха, но аз се борех напук на всичко. Имал съм дни, които съм по цял ден в капан в къщи и ми беше отвратително. Посъвземах се на моменти. Започнах да търся перспектива и план за професия някаква. Започнах малко по-малко да се оправям. Държавата ми отпусна пари за курсове за тираджия. Само за, , Б, , категория ме скъсаха четири пъти, и държавата се отказа да плаща нататък. Та аз психически не се бях оправил напълно. Започнах тук там временно да работя, да търся друг изход. Посъбрах малко пари изкарах, , Б, , категория, и реших да се прибера за няколко дена до България. Исках да видя голямата ми любов. Исках да я заведа на, , Слънчев бряг, , Аз самия никога не бях ходил на море. Слънчев бряг, бях го чувал само. Исках поне за миг да я направя щаслива. Направих резервация в скъп комплекс за три дена. Тя много се зарадва като ме видя, беше на седмото небе. Но тактично ми отказа за морето, понеже вече беше ходила. Беше много преуспяла, за което искрено се радвах, но разбрах, че нищо няма да се получи. Аз нямах нищо тука. Само една гола любов можех да и предложа. Излизахме няколко пъти, поизчерпаха ни са темите, останахме си приятели. Отидох сам на море. Беше ми пусто някак... Много роднини и приятели искрено се радваха, че съм си дошъл. Канеха ме постоянно да ме видят, искаха съвместен бизнес, аз седях повечето при най-близките и обикалях из България сам. Имах малко наследствена земя продадох я, и останах шест седмици в България. Почуствах се у дома. Не ми се пребираше в тая самота тук. Там за шест седмици, ми изчезнаха набързо всички психически оплаквания. Но парите намаляваха и се наложи да се прибера. Тука като се прибрах, купих мечтаната кола, изпаднах в еуфория. Години не бях излизъл от града. Започна едно обикаляне по пътищата, без цел, без посока. Почуствах се жив. В България, често се пребирах, но и там ми ставаше все по пусто. Всеки си имаше личен живот, ежедневие, аз само скитах. Някои роднини даже се подистанцираха, нормално. Всеки си има грижи, гости, гости, но и то е с граници. Тука се прибирах, самота. И през ум не ми е минавало, че това не е живот, а наказание. Чаках нещата да си дойдат от самосебе си на място. Пооправих се психически, срещах се с хора, търсех изход, работа. Два месеца като не излизаше нищо, после се оставях на течението. Нагоре надолу с колата, хапване пийване. Но самотата ме обземаше. Аз не предприемах никакви кардинални действия да променя ситуацията, освен да си търся работа на моменти. И живота си течеше. Поне общатата култура да си бях обогатил малко. Като седнеш на маса с хора, да си компетентен на някакви теми, освен общите приказки. Някакви умения нещо. Никаква дисциплина, никаква структура за деня. Ден за ден, до като до преди две години осъзнах, че почти всичките ми връстници имат, семейства, хобита, приятели, професии, живот. Чуствах се като изтърсак сред хората. Започнах да ги избягвам, с цел неудобните въпроси. И попаднах в социялна изолация. След като осъзнах всички тези неща, изпаднах в много дълбока депресия. Започнаха, какви ли не луди мисли да нахлуват в главата ми, които ме плашат до смърт. Днес ми съобщиха, че и обезщетението за безработни, ще е по-малко от очакваното, и като разплатя всичко, ще съм почти на нула. Което още повече ме срина. Успях малко да изградя, що годе подреден дом, кола, удобства за живот в нас, и това ще рухне, ако не се хвана директно на работа. Без кола тук, шансовете за работа, се намаляват драстично. Растоянията са големи. Имам един единствен по близък човек тук, тя е доста наясно с живота ми, доста съм и помагал, когато съм имал възможност. Тя самата е в подобна ситуация. С единствената разлика, че има някаква компания от възрастни хора, с която се събира през деня. И някакви контакти през интернет. Съветва ме да се обърна към личния за антидепресанти. И тя е на антидепресанти. И към социялни работници за изход от ситуацията. Но от собствен опит знам, че почнеш ли един път подобни лекарства, няма спиране. Развалят организма, може и по-зле да стане, после ти ги сменят, почва едно влачене по психиатриите и си изпускаш живота. Ще си изгубя и книжката. Не знам, нямам план, какво да правя с живота си. Никога не съм изпадал, чак толкова долу, че да не мога да съставя план за измъкване. Концентрацията ми е няма, нямам желание за нищо през деня. Днес само пуша, дори нямам желание за ядене. Излязох за малко с колелото, че щях да полудея в нас. Как да си изчистя главата от лудите мисли и депресията. Езика местния го знам много добре, знам как функционира системата местната. По принцип като изпадна в затруднено положение, намирам изход. Активизира се нещо в мен, и се справям. Сега и това го няма. Не мога да мисля адекватно. Останали са някакви сили минимум. Днес се обадих на едно място за работа, утре имам интервю. Дано ме вземат. Ще се мотивирам вътрешно да се завърти колелото, и да изчистя всичко от главата си. Да си възвърна концентрацията, и желанието за живот. Да ли ще стане незнам. Благодаря за подкрепата на всички! Това е предистория на първия пост, и завършек до ден днешен.

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 3d1170766e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Авторе не знам къде си но аз бях самотен и сам в Западна Европа и Чехия. Но в Словакия излизах повече с приятели и жени от колкото в София. Върнах се само заради семейството ми, трудно ми е без тях.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 217721f9b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

18.   №16, от цялата ти логория разбрах, че на Запад и психично болните могат да изкарат шофьорски курс, че даже и за ТИР!? Сега си обяснявам до къде води западният либерализъм, който започна да ни залива и тук. Наркотици, джендърство, всичко това беше непознато у нас, но нали сме чуждопоклонници, и това вече си докарахме.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 69eb678c05
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

19.   14, полека, че ще вземат да повярват, че всички жени мислим като теб и твоята приятелка. Такива като вас са изключение, трябва да им е ясно на мъжете.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 6cbf2e80fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Знаем, мъжете в повечето случаи умират по-рано от жените. В този ред на мисли, 14, не мислиш ли, че е страшно егоистично и жестоко от твоя страна да си позволиш да родиш от чак толкова възрастен мъж? Много е вероятно децата ти да ходят на погребение на баща си още като са „пикльовци под 35“.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 1ef834d4d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

21.   На 26 съм, но едно нещо съм научил досега в живота си. Всички проблеми на човек идват от мисленето му. И това е клише, но точно за това е такова, защото е вярно. Ако се смяташ за неудачник, ако мислиш, че светът пропада под краката ти и нищо не можеш да направиш, то така и ще бъде. Но ако само промениш настройката си, ако смениш фокуса на мислите си и си кажеш, че всичко ще се оправи, то колкото и лошо да е наистина ще се оправи.
Да имаш семейство и деца вече в никакъв случай не означава, че си успял в живота, а пък какво остава и че ще си щастлив. Мъжете и жените масово вече са заедно заради интереси, заради натиска от родителите, заради самотата, само и само да не са сами тръгват, с който и да било.
Проблемът е единствено и само в главата ти. Никъде не пише как трябва да се живее, никъде не е казано, че трябва да направиш еди какво си в тоя живот, за да се чувстваш успял. Всичко е насадени норми и мислене от обществото. Няма план, по който трябва да живеем и който да следваме. Ти сам определяш как да живееш, ти сам се самоубеждаваш, че си неудачник, но нищо не си постигнал.
Не си съсипвай здравето с мисли на отчаяност. Толкова си млад, че можеш да направиш хиляди неща още.
Ето, човекът по-горе от Лондон ти е казал, че е на същите години, няма дете и семейство, но точно това го прави щастлив. Виждаш ли хора в подобно положение как мислят по различен начин.
Едно е да си сам, друго е да си самотен. Ти решаваш кое да бъдеш.
Щеше ли да е по-добре да хванеш жена ти в изневеря и да си още по-съсипан ?
Има едно упражнение, когато си най-зле да си кажеш и да помислиш какво всъщност щеше да бъде, ако беше още по-зле.
Тогава осъзнаваш колко добре си всъщност. Нямах намерение да пиша коментари, но изпитвам някаква емпатия. Не мога да гледам мъж на 38 години, здрав и прав да е толкова съсипан от мислите си.
Животът е пред теб буквално, започвай да правиш различни неща и ще си стъпиш на краката.

 
  ...

...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 1e5546273f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

23.   Братле, послушай номер 5, защото аз бях точно в такава ситуация. Всичко ми беше супер, единствено не можех да си намеря приятелка и това не спираше да ме потиска. Всичко ми беше едно такова сиво, безразлично, безинтересно и т.н. Трудно се радвах от сърце, макар че се смеех и минавах за забавен. Вътрешно обаче все едно носех чувал с камъни постоянно със себе си. По едно време дори бях изпаднал в страшна депресия и мислех, че ще полудея. Молих Бога да се смили над мен и да ме избави от този ужас и Той го направи. Аз обаче не си взех поука за дълго и след време просто изпаднах в една сивота. Всичко стана неусетно, но затъвах все повече и повече в нея. Почти нищо не ме радваше, все нещо ми липсваше и т.н. Тогава Господ ми показа много ясно, че аз де факто съм едно разглезено, хленчещо дете. Всичко ми беше наред, даже повече от наред, защото много хора само си мечтаят да са на мое място. Аз обаче все се чувствах ощетен и имах хиляди доводи. Основно ми тежеше това, че нямах приятелка и се чувствах самотен. Хубаво, вярно че това е гадничко, ама пък колко други хора по света имат къде по-сериозни проблеми. Да не говорим, че всичко останало ми беше и ми е меко казано идеално. Та, Господ ми показа, че всъщност аз съм един много, много щастлив човек и винаги съм бил такъв. Показа ми какво имам и как само в един миг мога да го загубя. Тогава ми просветна и сякаш се събудих от някакъв дълбок, лош сън. Сега още като отворя очи сутрин и се чувствам изпълнен със щастие и спокойствие. На твоите години съм и също нямам жена и деца, въпреки че винаги съм искал и продължавам да искам. За разлика от преди обаче, вярвам че всичко ще се нареди и не се товаря психически с това. Приятели също почти нямам. Много от тях, както при теб се оказаха използвачи, други се разпиляха, трети са вече семейни и т.н. Реално, ти проблем в момента нямаш, както нямах и аз. Просто нагласата ти е такава и виждаш всичко сиво. Трябва само да се успокоиш и да започнеш да се занимаваш с неща, които са ти приятни. Жив и здрав си - това е най-важното. Не си останал и без пари. Можеш всичко да си наредиш сам. Можеш да се запишеш на курсове, можеш да започнеш друга работа. Можеш да овладееш не една, а няколко професии. Най-важното е да имаш вяра, да вярваш в Бога, защото без Него нищо не става. От депресията няма да излезеш от днес за утре, но ако се стегнеш, ще видиш как полека всичко се нарежда.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 2ce6ba385a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Аз съм няколко години по млад от теб ,с много подобна съдба и вече знам че няма смисъл да тормозя никоя свястна жена. Родителите ми са живи и ме обичат. Това е главната причина да не съм се скопил отнякъде. Няма как да им го причиня.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: da1e87e1fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   От 14 до 20 - изобщо не мисля, че постъпвам егоистично, а по-скоро алтруистично, щом трябва да даваме такива определения. Мъжът ми заслуважа да има поколение и да остави нещо след себе си. Не е виновен, че до по-късна възраст не е срещнал подходяща жена и не е успял да създаде семейство. Важното е, че иска и сега има тази възможност с мен. А аз съм щастлива, че мога да дам нов смисъл на живота му дори на тези години. Той осъзнава, че съм последният му шанс и е изключително примерен съпруг във всяко отношение. Това е още едно предимство на брака с по-възрастен мъж.

Да, много добре осъзнавам, че вероятно той ще си отиде преди мен. И какво ако децата ни са под 35, когато това стане? Да не би родителите да са длъжни да живеят до 100 години, за да дундуркат отрочетата си? Ще трябва се научат да се оправят сами с живота след пълнолетие, точно за да не станат поредните пикльовци. Пък и никога няма гаранции за това кой ще си замине пръв. Моите родители също са с голяма възрастова разлика, като майка ми беше по-млада. Тя почина малко над 40, когато аз бях на 12, а баща ми е почти на 80 и е още жив. Така че животът е пълен с неочаквани обрати. Трябва да го живеем без да планираме бъдещето след 50 години, защото реалността почти винаги е различна от плановете.

И до 19 - ще се учудиш, ако знаеш колко много жени мислят така. Може би не повечето, но има немалко жени, които успяват да видят предимствата на връзка с по-възрастен мъж и целенасочено търсят такива за сериозна връзка и семейство.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker