Споделена история от Други |
Завиждам и до някаква степен за възможностите които и се отварят.
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 619 пъти
Имам приятелка, която е на 20, а аз съм на 26. Тя си продължи висше, а аз не.
Тя е първи курс в университет свързан с музиката. Като завърши, ще може да бъде или учител или изпълнител. Тя разбира се желае за второто.
Тя е човек, който се пуска в неизвестното, няма проблем в това и лесно се запознава с нови хора и като цяло жадува за нови запознанства. Има лидерски характер, каза ми го човек който разбира от тези черти на характера.
Аз съм противоположен, страх ме е от новото и не излизам от зоната на комфорт. Не се запознавам лесно и не с всеки мога да общувам.
С течение на времето, разбрах, че и аз много искам да съм като нея. Принципно мен не ме влече музиката като нея, но завиждам доста за възможностите, които тази специалност и предоставят ако пробие.
Именно внимание, слава и вероятно пари. Още отсега влезе в една група за рок, веднага се запозна с много хора.
Аз обмислях колко години да се запиша програмист(Софтуерно инженерство), но двете специалности са като небето и земята. При едното си обкръжен от много хора, и имаш някаква вероятност да си някой с много последователи(ако пробиеш), в другата понеже имам лек опит в програмирането, си в офис или у вас. Ще взимаш пара ако си добър, но водиш по-затворен живот и никого не те знае. Има и тема за какво мислят жените за програмистите и нямаше хубави отзиви.
Не съм проучвал, но вероятно изпълнително изкуство и актьорско майсторство са единствените специалности, които ти дават такава възможност.
Срамувам се от тези мисли, защото я обичам, а същевременно завиждам за нейните черти и възможностите да бъде известна.
|