За ''охолния'' живот
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 870 пъти
Здравейте!

Тъй като съм първа година студент в София и все още безработен, не е рядкост например някоя студентка, която работи като касиерка(тъй като съм доста общителен и се запознах с повечето) да ми ''подхвърли'' шеговито, че съм едва ли не някакъв клошар понеже рядко пазаря над 10 лева, тъй като се стремя да пестя и малкото пари, които получавам от родителите си, в които за съжаление се вслушах да не започвам още от първата година работа(голяма грешка). Нека не изглежда, че омаловажавам нейния труд, защото все пак правят нещо и реално изкарват някакви пари за разлика от мен. Разбира се аз не ходя по дискотеки, кафета, молове и прочие(разбираемо защо).

Същевременно някои, които работят на 4-часов работен ден на МРЗ да ме подиграват и да демонстрират илюзорен ''охолен'' живот?
Аз също полагам усилия и съм подал CV-то си в същите тези хипермаркети, защото както казах нямам нищо против работата, а против въпросните ''колежки'', които потъпкват и малкото ми останало самочувствие! :(
Според вас това чувство за превъзходство ли е?
Разбира се, аз съм си виновен за цялата ситуация в която се намирам, но не разбирам защо хора, които също не са в много по-добро състояние трябва да се подиграват на някой по-нисш от тях?
Нима това, че излизат всяка вечер по дискотеки и казина трябва да ги прави нещо повече от мен?
Това ли са момичетата, които все страдат и се милеят по някой богаташ да ги вземе и да ги измъкне от страданията им?
Разбирам че, никоя не би искала да е с някой, който не е предприел първите ''стъпки'' в живота.
Дори още по-куриозна ситуация ми се случи пред една от въпросните приятелки на касата. Зад мен жена на видима възраст 60-70 години, наблюдавайки как разговарям с нея, изненадващо за мен явно относно рестото, което касиерката шеговито не искаше да ми върне(:D), въпросната жена рече и отсече:''Мъж който няма пари, в огън да гори! ''... Честно казано останах безмълвен, тъй като възрастните дядовци са ми разказвали как жените видиш ли не били такива едно време...

За тези от вас, които са стигнали да четат дотук нека отново поясня - нямам нищо против да си работят колегите/жките, нека си харчат спечелените с труд и пот пари със здраве!
Но мислите ли, че аз нямам правото да харесвам някоя(в случая касиерката :D), защото не мога да си го позволя? :(

Дори не знам защо написах цялата тази история, просто изпитвах нужда да споделя и да чуя различни мнения!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 2 месеца hash: a1f5885478

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз пък съм момиче 4-ти курс и аз не работих изобщо, а пък от миналата година чак си намерих стаж по това което уча. И аз не ходя по дискотеки. Ама понякога си пием в стаята. Мен пък изобщо не ме интересува какво казват другите. Колегите в университета са ми казвали "Айде няма ли да работиш, само ти си безработна и харчиш парите на ваще", а на мен даже ми е смешно. А ти пък остави тези касиерки и си хвани други момичета. Май проблема ти е, че не те харесват касиерките, а не че ти се подиграват хората.

 

...

преди: 4 години, 2 месеца hash: 81122b51ad

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Вие тези университети май за един вид кафенета ги имате. Ей така, помежду другото, ако остание време за някоя и друга лекцийка, пък ако не - здраве да е. Авторе, аз съм на възрастта на родителите ти, висшето си образование съм получила в Русия, а сега преподавам в български университет и такива като теб са ми пред очите всеки ден. Гледам ви и се чудя как да ви убедя, че студентските години са, за да се УЧИ, това е основната ви работа на този етап. Ако прекарвате времето си в разнасяне на пици, а не в библиотеките, то може да стане така, че тези пици да ги разнасяте цял живот. Дипломата сама по себе си е нищо, важни са знанията срещу които е получена. Зная, че животът е тежък, парите са малко, но не само сега е така. Нали знаеш устойчивото словосъчетание "беден студент"? Винаги студентите са си пресмятали стотинките. Когато аз следвах, основната ми храна беше варени картофи, бисквити, моркови и сланина - това имаше по магазините, а и толкова можех да си позволя. Цялото си време аз и колегите ми прекарвахме над книгите (завършила съм литература), смятахме за ужасен позор да не вземеш изпит, а изискванията на професорите, между другото, бяха до небесата. Единици от нас работеха и то на свободна практика - като преводачи или редактори на книги, т.е. на парче, което им позволяваше да разполагат с времето си и да го разпределят така, че приорит да е университетът. Но, честно ти казвам, авторе, тези пет години, които изцяло посветих на бъдещата си професия, са най-смислената инвестиция, която съм правила. Когато се върнах в България, бях на светлинни години като ниво на образование спрямо връстниците си завършили тук, те просто не ми бяха никакава конкуренция. Всъщност, никога през целия си професионален път не срещнах сериозна конкуренция и не защото имам някакви особени дарби, а защото имам високо образование. Никой не може да ме убеди, че то се получава, докато работиш като сервитьорка или касиерка и четеш кампанийно само колкото да вземеш изпитите. Едно минимум 90% от студентите, които се явяват по моя предмет, ако реално оценявах занията им, бих ги скъсала без никакви колебания, но според изкривените правила на българските университети трябва да ви къткаме, понеже си плащате таксите. Така че, авторе, имай предвид, че самото ти учебно заведение НЕ е най-добрият ти приятел и не ти казва в очите истината за твоето невежество. Ще я научиш после от работодателите, когато започнат да те връщат от вратата, защото хора с умения на касиери в супермаркет не им трябват. Единствената смислена работа, която дори ти препоръчвам да потърсиш, е онази, която е свързана със специалността ти или има някакви пресечни точки с нея. Оглеждай се и за ловците на млади кадри, те обикновено дебнат около второкурсниците и третокурсниците и понякога предлагат отлични възможности за старт в кариерата на кадърните студенти. Но и в този случай нали се сещаш, че фирмите ще те търсят в университета, а не на касата в магазина. Зная, че няма да ме послушаш, млади човече. Ти вече нямаш търпение да започнеш да береш плодовете, забравяйки, че още не си засадил дървото. Но ако поне се замислиш над това, което се опитвам да ти кажа, може и да разбереше защо моето поколение се гордееше със статута на "беден студент" и защо днес ви е срам, че са ви празни джобовете, а не ви е срам, че са ви празни главите.

 

...