Споделена история от Други |
За Аза. Източно тяло западен ум. Някой чел ли е книгата?
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 744 пъти
Източно тяло западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза на Енодия Джудит - в момента чета книгата, прочела съм едва 1/3 и съм истински впечатлена от нея. Симбиозата между западната психология на Юнг и системата на енергийните центрове в организма е животопроменяща. За пореден път си казвам "Колко много пътища към една истина". Много ми се иска да обсъдя книгата с някого. Макар, че се съмнявам, че след нея някой би влизал в подобни сайтове. Все пак, аз все още съм на пътя, още укротявам Аза. Още, понякога се обърквам и забравям, че не мога и не ми е работа да променям мисленето на някого. Забравям, че сдъвканата готова информация, без пътя към нея е непълноценна и понякога дори я натрапвам. Не искам да се стремя към безгрешие и перфекционизъм повече, нито да очаквам това от другите. Много е трудно да знаеш изворите на страданието и да продължиш да искаш да съдиш хората. Просто приемаш, че всеки е на някакво ниво на осъзнаване и не можеш да му се разсърдиш за това. В крайна сметка ние сме резултат от възпитанието на родителите си и пътя си като възрастни. А много от нас са възпитани, че нямат право на решения, че мнението им не е важно, че някой друг и най вече обществото знае по-добре как трябва да изживеем живота си. И после се чудим защо са ни толкова важни външните оценки, стандартите за красота, критериите за успех на другите. Защо изпълняваме всички заръки на обществото, имаме работа, семейство и нещо не сме щастливи, нещо винаги липсва? Някое лично очакване, за което не е останало време и смелост от удовлетворяване на чужди.
Истината, е че никой не е длъжен да има образование, деца, одобрение от обществото. Една голяма част от нас, дори ще бъдат най себе си, в къща с двор и стопанство. Но обществото, почти ни е убедило, че това не е нормално и не е хубаво. И ние седим по офисите, за едно признание и пари. Достатъчно пари за да се докосваме за кратичко през отпуската си до истинските си потребности -да дишаме чист въздух, да ядем екологична храна, да се наспиваме, да се свързваме с хората, да нарисуваме, или напишем нещо, да четем за удоволствие, да се свързваме с природата. Аз дори съм се чувствала виновна, че си почивам. Баба ми се срамува, че пътувам и лъже, че е по работа. Жената е възпитана, че добрите хора се жертват и не се грижат за себе си. Как да се разсърдя за това? Как да променя вкоренени убеждения?
Мога единствено да предложа личния си пример. Чрез него да покажа, че е възможен балансът между материалното изобилие и духовното богатство и между грижата за себе си и алтруизма. И точно този баланс е ключов за щастието ни, за излизането от света на жертви и насилници. Изобщо, само чрез личен пример можеш да покажеш, че да поемеш отговорност за себе си, не е толкова страшно и трудно. Но, примерът наистина трябва да е личен.
Тук много пъти дадох за пример за самотен родител майка си, защото е успешна жена. Но вместо да вдъхна кураж, май натоварвах човека с още повече очаквания и критерии в един момент, в който по- полезно щеше да бъде "и сега се справяш добре, успокой се". Когато споделих това с майка си, тя каза "ами, разбира се. Ако някой беше взел днешния ми успех и го беше поставил като цел пред мен, след пресния развод щях да се уплаша и да кажа - това няма как да се случи. За мой късмет никой не е имал грандиозни очаквания, всички ми казваха, че и сега съм добър родител и се справям добре. И аз си казах- Ами, хайде щом се справям добре, да се запиша да уча и с това ще се справя. Представяш ли си някой да ми бе казал, че не се справям добре и затова трябва да уча. Щях да си помисля "да бе, аз и без този ангажимент не се справям, а ти искаш и това да правя". Били сме в една и съща ситуация с майка ми, но личният й опит е хиляда пъти по-ценен от личните ми наблюдения. Докато моето е все едно да подавам ръка от третия етаж на някой, който е паднал на земята и да му казвам "какво чакаш, нали ти казах как се става". Личният опит слиза долу и казва "напълно в реда на нещата е да ти е трудно да станеш, важното, е че си жив и имаш шанс да се опитваш."
Надявам се това да е последният ми съвет тук - на арената на Егото, където всички знаем най-добре. Вече съм напълно сигурна, че знам най-добре единствено за себе си, и че не желая отговорността за нечий избор.
Когато искате да помогнете, дайте личния си пример, това което душата ви е смелила. Всички друго е непотребно, наистина. Няма как да импонира на никого, няма как да го докосне, ако не е докоснало първо теб, ако само си го наблюдавал.
По-здрави, Рос.
|
