Грешка на природата ли съм? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Грешка на природата ли съм?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 878 пъти
Здравейте. На 39г. м Нека започна от началото на края. Грешка на природата ли съм? Като дете бях много стеснителен и срамежлив. Срам ме беше от момичетата, или да ям на чужда маса и да спа някъде извън нас. Нямах и много приятели. Имах един единствен, често сам си играех в нас, и си фантазирах. По-големите често ме тормозеха и унижаваха. Често ми казваха, че съм прост и глупав. Още тогава се зароди май нещо като омраза към хората, и към самия мен, че не мога да се защитя. Баща ми, често ме е пребивал за глупости. Само като го чуя, че се пребира се побърквах от страх. Сестра ми също, често ме тормозеше. Единствено само майка ми, се отнасяше добре с мен и ме защитаваше. Като ученик до четвърти клас бях много добре в училище, имах фотогенична памет и добра логика. Класната казваше на майка ми:, , Ако се напъне, има голямо бъдеще в него. , , След това обаче до осми клас хич не си мърдах мозъка да уча, само лентяех и по милост, понеже бях симпатичен на учителите, ми слагаха тройки да мина на горе, и казваха на нашите, колко жалко, че си пропилявам потенцияла. Приятели до осми клас, двама само. Приятелки не. Харесвах някои, но само до там. Бях много комплексиран, понеже бяхме бедни и имах и голям страх от отхвърляне. После в техникума, и там пълен провал. Реших да го давам, , лошо момче, , (нещо, което ми харесваше да бъда), и само се забърквах с грешните хора, навличах си проблеми, и ставах за смях пред съучениците. Все пак не можеш да се правиш на нещо, на което не ти е в кръвта. Но се правех, явно за да избивам комплекси, и да спечеля някакво уважение, вместо да сядам да уча. Не се интересувах от нищо, освен да правя глупости и да тровя живота на нашите и на учителите. Повечето момичета гледаха на мен като на глупав палячо, а повечето момчета ми се подиграваха. Истински приятел остана един единствен. О и това приятелство прецаках. В крайна сметка си хванах гадже. И пак се острах. Самозабравих се, помислих се за голямото, , доброй ютро, , и я зарязах за да търча след, , по-високи топки, , където реално нищо не се получи. Сестра ми замина за чужбина и ме изтегли. Уж да се откъсна от средата и да си оправя живота. Уоауу като цял живот си живял по дупки и си ял предимно кремвирши и лютеници, не си имал ни телевизор ни хладилник и това да живееш в преличен апартамент, с пълен хладилник, да имаш чисто нов телевизор сони, последния плейстейшън, това ми бяха най-големите комплекси като дете. Имах чуството, че вече всичко бях постигнал в живота. Дори не с мои пари, а държавни. Но беше рая. Нищо, че бях нелегален. Връщане за мен в калта в България нямаше... мостовете на там бяха вече взривени... Трябваше да измисля начин да се легализирам. Отне около шест години до като стана резидент, две от които се криех като шибана мишка, между четири стени и живеех като стайно растения. И в неистов страх, да не се върна пак в мизерията, в дупката, където са избили не мухъл, а гъби са порастнали в кухнята. Където терасата в кухнята на 10-тия етаж е клюмнала на една страна и едва не е полетяла на долу... След втората година ми роди тиквата как да се легализирам и влязох в затвор с, , лек режим, , Тоест от, , стайно растение, , отиваш в джунглата. Култутен шок... Разпределиха ме в един апартамент с пет непалци. Очаквайте продължение...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 1 месец
hash: 71f13e68c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Природата поначало не допуска грешки. Не може всички да са успешни, примерни и прекрасни. Всеки човек има право на издънки, нещо повече, всеки човек има нужда да се издъни няколко пъти, за да си събере мозъка и да поеме живота си в ръце, като вече има ясна представа за бъдещето си. Е, едни хора се дънят леко, а други направо се опитват да свалят дъното, но... какво да се прави, не може всички бързо да се досещат, че допускат грешка.
Не, не си грешка на природата, но тези мои думи не означават, че ще те галя с перце и ще ти спестя някоя друга истина. Ти имаш оправдание за всяко твое глупаво решение. Спри да се оправдаваш. Така си искал, така си правил на младини. Все тая, случва се. А от днес нататък? Какво занапред? Продължаваме да се самосъжаляваме или поемаме живота си в ръце. Легализирал се като влязъл в затвора, нищо подобно, оцветил си си досието и толкова. Не можа ли да кандидатстваш за виза, да започнеш работа, да се впишеш като съквартирант на сестра си или направо да наемеш собствена квартира? Сега не можеш ли? Стягай се. Всеки заслужава втори шанс, но никой не споменава, че човек сам си дава този втори шанс. Така че, от теб зависи.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: b67a960aad
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не разбрах съвет ли търсиш или се хвалиш за това, че сам си прецакваш живота? Имал си кофти детство, безпорно. Защо обаче трябва да живееш в миналото и да се самосъжаляваш? Просто започни на ново, намери си работа, чети хубави книги и статии, опитвай се да виждаш хубавото. Всичко е в твоите ръцe. Не е необходимо да живееш в миналото и да страдаш цял живот. Животът е един и е хубаво да го приемаме като дар. Бъди добър човек, за да е добър и животът ти.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 69d9dfb17e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не искам да се хваля как съм си прецакал живота. Просто търся обяснение защо ми е прецакан живота. Да ли не съм се родил някакъв дебил или олигофрен, или шизофреник. Дори тялото не ми се развило от 19 годишна възраст. От затвора бързо за няколко месеца излязох и отидох в бежански лагер. Бях на 23г. вече. Адвоката ми каза, че има шанс процедурата и 10 години да се проточи и пак нищо да не стане и да се наложи да напусна страната, а може и за една година да взема резидениция. Това беше единствения начин да се легализирам, в моя случай. Залога беше голям. Реших да опитам. Там нямаше право на работа, нито на образование. Седиш и чакаш. Горе-долу като в затвор. Даже по-зле. В затвора поне имаш шанс за квалификация и образование. В лагера пак си като стайно растение, само където имаш право да ходиш, където си поискаш. Но с 40 евро на седмица, не можеш да ходиш никъде. След две години взех резиденция, дадоха ми къща, кредит от 4000 евро да я обзаведа, социял на месец от 1000 евро и възможност за образование със субсидии от общината. Къщата зарязах, понеже беше в забутано село, кредита профуках за глупости, образованието въобще не го и започнах, понеже не живеех вече в тая община, а се преместих при сестра в апартамента, който беше в големия град. Исках да започна средно образование за ITC, даже взех преравнителните. Но после следваше трудната част, кредит за образованието, работа и живеене по натясно. Тоест да излеза от зоната си на комфорт. Отказах се. Със сетрами се разбирахме, тя имаше накакъв социален живот и аз гравитирах покрай него. Хванах се и като мияч на чинии в един ресторант. И там веселба, и времето си минаваше леко и спокойно. Продължавах неусетно да затъвам в дългове и да харча безразборно. Без грам личен живот, цели и идеи. Майка внезапно се разболява от рак, сестрами бременна превърта психически, аз спирам да плащам за месец сметките, за да платя погребението. Сестрами отива да живее на друго място, оставам сам като куче, с дългове. По цял ден спане видеоигри, чат пат съм в града и ядене. Без грам социялен живот. Саможивец. Но не го осъзнавах. Жилището затъва в мизерия и развих силна степен на ОКР. Сестра ми се прибира, след година и нещо, вече в добро състояния, аз влизам в психиятрия да се лекувам. Понеже тотално бях дал на късо. Една година по психиятриите. Нищо не се излекувах, само те тъпчат с лекарства. Реших да спра лекарствата и с лекарите и помощ отвън, и да си оправя сам живота със силата на волята. Реших да си хвана професия професионален шофьор, финансирана с държавни субсидии. Само за, , Б, , категори ме скъсаха четири пъти и държавата каза, , Баста, ,! Тотално се сринах. Междувремнно продължих стария начин на живот видео игри, по цял ден, компютри, хапване пийване. Със сетрами ни се оптегнаха отношенията и тя по цял ден в къщи. И тя в интернет, но барем имаше две приятелки, и детенцето. В даден момент ескалираха нещата и ме изгони с полиция. Озовах се във временен приют, до като ми намерят жилище. Тотален пропадняк, изтърсак. Там намерих приятел българин, много готин позитивен. Бачкаше като домакин. Ех какво е готино човек има приятели... Много се спреятелихме. Напуснах приюта върнах се при сестрами, обаче тя ми каза, че не мога да остана дълго. Да се ориентирвам на някъде. И чрез един социялен работник се намерихме защитено жилище. Беше на майната му в едно забутана село, по-скоро беше като затвор лек режим, от колкото защитено жилище. Издържах един ден хвърлих им ключовете в канала, теглих им една майна и се прибрах при сестрами с уговорките, че няма да се караме. Виждахме се често с този приятел имахме еднакви хобита и конушмака вървеше. Само, че неговият живот вървеше. Имаше си жена, дете, стабилен дом, професия, работа, приятели. Аз бях дъно. След година и нещо приятелството ни приключи. Пак останах сам срещу вятъра.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 3d34afc69c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Напиши книги за живота си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker