Не успявам да спечелвам хората - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Не успявам да спечелвам хората
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1608 пъти
Здравейте, аз съм жена на 28 г. Ще се опитам да бъда възможно най - кратка. Това е тема, която исках да напиша от известно време насам (може би когато започна да ми тежи този мой проблем).
Не успявам да спечеля хората, не успявам да ме харесват и да искат да имат нещо общо с мен (горовим за приятелство, познанство).
През живота ми досега са минали много хора, като започнем например от гимназията, когато всъщност сякаш проблемът започна. След това от университета се запознах с много колеги, след това от 3те ми местоработи, където съм се задържала по около 2 години средно. Никъде от гореизброените места аз не успях да създам приятелства. Има може би 4 ма човека общо от тези места, които са ме харесвали искрено и с които бих могла да съм близка, ако поддържах тези отношения.
Някакси никой никога не е искал да излезем извън академичната или служебната среда. Почти съм сигурна, че ако видя някой от тези хора голяма част от тях биха ме подминали без да ме поздравят.
Като цяло това никога не ми е било проблем досега, тъй като съм интроверт. Не изпитвам желание и удоволствие от общуването с голям брой хора. Но дойде момента, в който започнах да изпитвам такава необходимост от среда и близки приятелства.
Въпреки че съм интроверт, това не означава, че съм груба с хората, напротив, когато мога помагам, усмихвам се и се старая да съм мила с тях. Може би несъзнателно за мен да съм груба? Не знам. Правила съм неща за познати, а когато аз имам необходимост от нещо дребно, няма някой които би ми помогнал.
Например момчето, с което имах първата си сериозна връзка беше много общително. Винаги където и да идехме кората общуваха с него, даже си разменяха контакти и в последствие са се търсели и сприятелявали. Аз не мога. Мен хората ме отбягват, сякаш имам нещо написано на челото.
Ето някои случки. На една от местоработите ми само седмица или две след започването ми една колежка направо си позволи да ми каже "Ти нямаш приятелки в София, нали? От къде си? "
Аз съм от София и изобщо не знам с какво съм я накарала да стигне до такъв извод, да, , не общувам нон стоп, но чак до такива изводи да стига за 2 седмици познанство.
Най - пресният пример е, че сега започнах работа на рецепция в един хотел и само една седмица след това ме преместиха на друга позиция под претекст, че английския ми не е на ниво, но това не е така. Сложиха по - нов служител на тази позиция. Отново има нещо общо с това, че хората не ме харесват и заради не представителния ми вид (ще спомена по късно какво имам предвид).
Или пък вчера двете момичета, с които се паднах да сме съквартирантки бяха излезнали навън късно вечерта (в чужбина сме с цел туризъм) изобщо не си направиха труда да ме поканят или дори споменат за намеренията си. А ден преди това се шегувахме и смеехме с всяка от тях. Ето дори и да общувам с тях и тн., те просто ме отбягват накрая и не искат да съм им компания.
Нека се опиша. Като човек съм тих, скромен, но си имам самочувствие, въпреки, че го демонстрирам само при необходимост. Имам си нормални интереси като музика, филми, други, шегувам се. Но като цяло може би съм скучен събеседник.
Визуално минавам за симпатична, с изключение на един недостатък, който може би е ключов. Имам комплекси за него, но гледам да не демонстрирам това. Имам мъжки косопад, което ще рече, косата ми е разредена и това си личи от километри. Понякога виждам хората, с които общувам как ме гледат, ако съм на 2ри ден след измиване на косата.
По този въпрос няма какво да направя, пия лекарства, но това не е нещо, което се лекува, а само поддържа.
На първи ден след измиване си личи по-малко, преглъща се, но на следващите просто си е грозно, какво и да си говорим и мисля че с това също отблъсквам, да не искат да са покрай мен. А няма как да си я мия всеки ден, защото в дългосрочен план би било зле. Перуки същи не са ми опция и моля не ми препоръчвайте маски и други. Просто защото знам повече по - въпроса и от дерматолозите, които съм посещавала. Това е причината да имам много малко свои снимки. Същевременно този ми недостатък не е за умиране в сравнение с нечии чужди други проблеми. И бихте казали, че който не е повърхностен няма да му пука. Обаче всички знаем, че всеки иска да е до и с някой "готин".
Но смятам, че дори и без този недостатък аз пак бих имала проблемът с неуманието ми да печеля хората.
Но не знам защо, затова и пиша тази тема. Ако мога да получа съвети, препоръки. Вие как смятате, какво ми е, защо хората странят от мен?
Иначе не съм глупава, къпя се често и наистина не знам какво ми е.
Надявам се темата да бъде публикувана, защото вече не знам как да се държа и какво да направя.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 1 месец
hash: dab09046e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравейте. Нямам физически недостатъци. Имам същия проблем с общуването като вас. На практика нямам приятели с които дори и кафе да изпия. Имам семейство и 2 деца. Според мъжа ми проблема е в мен. Не съм била лош човек но по студена дистанцирана надута казвам неподходящи неща. Това е. Тежи ми и на мен понякога но явно така ще си бъда...

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: be04fa9ae6
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Хората сме повърхностни, но не чак толкова. Освен косопада може би има още нещо, но не си се замисляла, че може да е проблем. Според мен вместо да питаш тук, попитай хората които те познават лично.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: f2f27f165b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Имам опасения, че проблема изобщо не ти е свързан с косата, а просто имаш слаби комуникационни умения.

Все пак като мъж, който оплешивява знам какво е чувството, доста неприятно и може да е подтискащо. Напълно възможно е да си вглъбила в този проблем и да го пренасяш вх другите. Моя съвет е да събираш пари и да си присадиш коса, после ще видиш дали е от това, но силно се съмнявам.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 0ecd97f90b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Това или го имаш, или го нямаш. Не е до външност и тем подобни. Ей го примерно аз и съпругата ми сме пълна противоположност в това отношение. Тя където и да отиде, веднага се запознава с хората и после те я търсят, а не тя тях. Даже много пъти се е случвало, тиваме някъде и тя говори с някого, ама говори така сякаш се познават. На въпроса "от къде я/го познаваш", тя отговаря "ей сега се запознахме", при което аз оставам потресен. Кога се е запознала, кога се е сближила и всичко това докато съм там, а аз дори не съм забелязал.

Докато аз никога не съм успявал да се сприятеля с никого, дори и собствените ми роднини, като искат да се чуят с нас, търсят нея, не мен. Макар че ако трябва да съм честен, аз никога не съм имал и потребността да имам приятели. Хората повече ме натоварват.

Колкото до жена ми тя не е някаква супер екстовертна и вълнуваща личност, а просто е естествена, непринудена и свободна. Нея не я тревожи нищо и хората подсъзнателно попиват от нейния вътрешен баланс и това ги привлича. Макар че тя има много повче поводи от мен да е мрачна - баща ѝ е починал, когато е била на 11, имала много тежко и изключително бедно детство, дотолкова, че си е лягала гладна, майка и имаше шизофрения и я тормозеше. Докато мен ме тревожат тривиални неща като "защо получавам само 1300", "искам много повече от живота" и такива неща.

Питам я "добре, как може да нямаш никакви желания и това, което имаш колкото и малко да е, винаги ти е достатъчно". Тя ми вика, че аз никога не съм имал истински проблеми и затова не съм осъзнал, че е достатъчно само да си здрав и детето ти да расте с родители. И явно това спокойствие я освобождава, а мен постоянно нещо ме напряга и излъчвам това и към хората и по-скоро ги натоварвам с присъствието си, отколкото да им придам някакво приятно излъчване.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: bb47301ee9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Пише ти жена на 28. При мен се дистанцирах от много хора - от клюкари, от такива, които си запълваха свободен промеждутък с мен, от хора, които откровено ме използваха. Ще ти дам и примери, защото преди бях с твоето мислене, че е нужно да спечеля хората. Сега съм с мисленето, че те трябва да спечелят мен. Разликата е ключова. Преди бях човек като теб, който се стараеше винаги да помага, да изслушва, за да се харесам, от една страна. От друга, съм такъв човек по природа, обичам да помагам. Обаче какво се получи. Имах една съученичка, която смятах за приятелка. Няколко пъти след уговорени срещи от моя страна тя оставаше по половин час буквално и после казваше, че има уговорка с приятели. Това ме озадачи, защото си освобождавах часове наред, да не кажа деня, за да се видим и накрая оставах с пръст в уста. Съседка ми е. Всеки път, когато я видя по улицата казва: "Много ще се радвам да се видим, звънни някой път" и аз звънях. Последният път като тя ми го каза й отговорих: "Когато ми звъннеш, ще се видим." Не звънна. Хикс. Друга приятелка ме ползваше за кошче за душевни отпадъци, дори не питаше аз как съм. Издържах 8 месеца и хикс. Колежка, която мислех за приятелка, не можеше да се впише в екипа. Хората не я харесват, защото много коментираше другите и все злобно. Тя много се разстрои от тази наложена изолация спрямо нея и на мен ми дожаля. Стигна се дотам да ми звъни всеки ден и с часове да ме натоварва с това колко са зле всички на работа, а тя е вече болна била от мъка, кръвно, косопад, каквото се сетиш. Изслушвах я, но това ме натоварваше неимоверно. Тя си измисли някакъв повод да се скара с мен и почна да ме обижда. Хикс. И честно, по-добре ми е така. Значи ние с теб имаме един проблем с хората. Целели сме да сме им полезни, което е грешка, приемат го като даденост. Вместо да отбираме кой е около нас, да имаме изисквания, изпадаме до положение да сме полезни на хора, които се възползват от неувереността ни. Казвам ти го като човек със същия проблем, когато променим мислите и действията си към другите и към нас самите, те ще го променят.

 
  ...


...
преди: 4 години, 1 месец
hash: a032b0a32e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   И аз съм същият, че дори и жена ми.
На 27 години съм, и аз в момента имам доста тесен кръг от хора, които ме търсят и се интересуват от мен. Като допълним и, че не живея в България, проблемът става още по-голям.
Само с един мой колега от университета си пишем и се чуваме всеки ден, плюс още един мой много добър приятел, с който си пишем 1-2 пъти седмично.
Но като цяло този твой добре описан проблем го имах още в детските и тийнейджърските години.
Имах един доста интровертен период през пубертета, в който се бе случвало с дни да не излизам от вкъщи по време на летните ваканции.
Никой не ме търсеше, никой не се интересуваше от мен, дори и когато излизах със своите "приятели" те се държаха доста зле с мен. А аз непрекъснато се капсулирах. Имах и токсични родители и нещата просто не вървяха добре.
В университета се промениха доста нещата, но пак на моменти усещах това което си описала ти.
И аз не съм лош човек, имам си някаква вътрешна спирачка, която не ми позволява да говоря зад гърба на хората, никога не съм правил интриги, за сбивания и мръсотии да не говорим. Дори бих казал, че съм доста отзивчив, и понякога поставям другите хора пред себе си, помагайки им без да получавам нищо в замяна.
На кратко за да не задълбавам, имам позната психоложка, и мисля скоро време да я посетя и да разнищим проблема. Лично аз смятам, че моят случай е вкоренен в детството ми, в родителите ми, възпитанието и някои мои си комплекси.
Не знам какво смяташ за тази дисциплина и за ходенето на психолог като цяло, но аз мисля да опитам. Жена ми ходи на няколко пъти и ще продължи да ходи, и има доста "подобрения" така да се каже от към самочувствие и комуникация.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 0282fca7cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ако питаш мен хора не ти трябват - 99 % от българите сме жалки създания (не се държим като хора), останалия 1 % са се запътили към Терминал 2 !
И аз съм за Терминала, като ще се върна едва когато измрат лицемерите, злобните и завистливите !!!

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: d85db0ebab
гласове:
1 2 3 4 5
  (15 гласа)

8.   Да си добре приспособен човек в света в който живеем, означава че не си нормална, защото нормата и мнозинството не са.

Гаргите се събират на ята, орлите летят сами.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 98fd312373
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Човек ,,сам,, е само за тоалетната.Един приятел на времето го каза.Но личното ми мнение, е че 99% от хората те търсят, когато има общи интереси, или да имат някаква полза от теб.Истински другарства вече няма.На времето пътувах за чужбина с едно момче, сприятелихме се в самолета.Аз вече живеех там, а той отиваше на гурбет.Подържахме контакт до като беше още на гурбет, аз му помагах с информация и съвети, как да не го прекарат.Даже щеше да остане на пътя преди да се прибере, помолиме да остане в нас седмици.Викам ,,Никакви проблеми,, Прибра се в България, дори за една нова година не се обади да каже ,,За много години,, Пък за роднини да не говорим колко съм помагал, а те само си въртят задника на където имат интерес.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: ff3f60010e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Абсолютно съм съгласна с коментар номер 7 - българинът е най-долното създание, по-долно и от циганина. На̀ за какво са ти такива приятелства и познанства. В този живот най-много се пази от българи, макар аз самата да съм от този етнос, доста ме е срам от този факт. И аз до броени дни ще премина през Терминал 2 и не смятам скоро да се връщам.
Ж21

 
  ...

...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 02d955daa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Бих те съветвал на първо място да прочетеш книгата на Дейл Карнеги - "Как да печелим приятелства и да влияем на другите" ще ти изясни някои важни неща, като например, че за 2 седмици можеш да изградиш повече приятелства ако се интересуваш от другите хора, от колкото за 2 години ако се опитваш да накараш те да се интересуват от теб.

Всъщност аз не съм човек с прекрасни взаимоотношения с другите на този етап от живота си, но поне те разбирам. Забелязал съм, че приятелствата често се държат на някакъв общ интерес, от където са започнали всъщност.

Мисля, че най-големият ти проблем е самооценката и мисловните модели, които си изградила от сорта на "аз не съм достатъчна и хората ме отблъскват". А мислите ти ръководят действията и това как възприемаш нещата, следователно се превръща в реалност това, от което се страхуваш.

Погледни се отстрани и виж дали ти самата би искала да си приятел със себе си. Ако си твърде резервиран и неприветлив човек е нормално хората да те отбягват (това важи и за мен до някъде). До колкото до недостатъка ти, научи се да се смееш на себе си. Вместо да се срамуваш от него, акцентирай го и бъди горда. Това нещо те отличава от всички и ти дава собствена уникалност. Приеми себе си напълно и започни да се обичаш.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 02d955daa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   ае аз закво си играя 10 мин да пиша коментар, с цел да помогна а вие даже няам да го удобеите? и се случва за 5ти път поне - аре по-сериозно

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: f5c9f17088
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   То пък едни хора... Наблюдавай ги как са единни дадена групичка или общност когато има някаква далавера или когато трябва да оплюят някого и какви борци за справедливост са когато не са в някаква далавера. После ги наблюдавай в противоположната ситуация. Бил съм в кални държави като Нигерия, Судан и други с подобно ниво на развитие и такова чудо не съм виждал никъде. Там докато започна да си вадя багажа от колата веднага притичва някой да ми помогне. Не, не е за пари както си помислихте, а просто за самата помощ. Не е и за да отмъкнат нещо. Бедняци с по една дреха на гърба и голи деца са ми помагали само защото си европеец, искат да се снимат с теб, а ако направиш нещо за тях ще те боготворят. Такова чудо като в България повярвайте ми няма НИКЪДЕ.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: d44e5b56df
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Психолог ще ти отговори веднага. Коренът е в детството, втълпено ти е, че трябва да правиш, а не да бъдеш за да си обичана и одобрена. Не си научена, че самото ти присъствие е ценно. А, то е ценно. Ти не приемаш себе си, толкова изисквания може би е имало, които не са били съвсем адекватни с възрастта ти. Рано си пораснала, рано е трябвало да се грижиш за себе си, рано ти е било наложено да потискаш емоциите си. Липсвало ти е близост. Само размишлявам.
Всичко в теб може да отблъсква. Езикът на тялото, енергията. Не се фокусирай върху промяна на поведението, а върху промяна на начина, по който възприемаш себе си. Отношението на хората към теб е огледало на отношението ти към теб самата. Копи пейст на вътрешния ти свят, на критичния ти монолог. Какво в себе си не можеш да приемеш? За какво е тази стена между теб и хората, какво се страхуваш, че ще разберат ако се доближат много, ако се задържат дълго?
Ако това ти импонира, искам да си отделиш няколко мин. и да направиш една практика, може преди сън. Просто се увери, че никой няма да те прекъсне. Легни си удобно, по гръб, фокусирай се върху дишането си. Заслушай се в него, заиграй се. Представи си, че вдишваш през носа хладно спокойствие и издишваш през устата топлината на напрежението. Когато ти е приятно поеми 3 последнователни дълбоки вдишвания. Пълниш корема, слънчевия сплит и гърдите, чак до раменете и издишаш хубаво до край. След това се върни към комфортното ти дишане. Спомни си място от детството ти, където си се чувствала добре, сигурна, щастлива. Дай си време да обрисуваш детайли на мястото, спомни си миризмата, звуците. Когато ти хареса, представи си се като дете там, наблюдавай отстрани, какво прави детето, в какво настроение е, дай си време, наблюдавай го спокойно. Когато си готова, приближи се до детето, поговори с него. Попитай го как се чувства, от какво има нужда, попитай го как можеш да му помогнеш. Ти си голям човек, можеш да се погрижиш за това дете. Успокой го, увери го, че ще чуеш нуждите му, увери го, че го обичаш и приемаш, каквото е. Увери го, че е добро, че заслужава доброто ти отношение. Изслушай всичко, което иска да ти каже, погрижи се да го накараш да се почувства по-добре. Завърши практиката, когато пожелаеш като скръстиш длани на раменете и прегърнеш детето в теб. Ако е преди сън, можеш да го гушнеш и да заспите.
Ако решиш разкажи преживяването, ще ни бъде полезно.
По-здрави

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 5626a80400
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Ами замислиэке за коментара на колежката ти, за какво говорим. Простотия. Истината е, че комуникацията между българи е трудна, защото битува мнението, . че като си приятел с някого трябва да знае всичко за теб и да си споделяте всичко, да се самонатоворвове с проблими и драми и да сме си задължени един на друг. Моя приятелка например няма кола и постоянно ме подхлъзва да я карам, като сме някъде. И го прави в стил, злъжна си. Нямала пари сега за кола, но другите са и длъжни. Аз също с времето ставам все по-дистанцирана, защото искам друг тип приятелства и познанства. Искам просто неангажиращи и ненатоварващо приятелство, но е трудно. А за косата съжалявам, може да ползваш спрей с цвят за цели коси, както и ленти за коса, които ще прикриват този проблем, но са стилни.

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 1 месец
hash: f2303c739c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   И при мен е същото. Но аз съм мъж на 26. Проблема е, че отделяме време за всички и накрая оставаме празни. Оставаме безлични, заради чуждото мнение. Заради това "какво ще кажат хората".... Е и накрая какво казаха хората...

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 1b9bf184d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Хора, само аз ли интерпретирах изречението" Ти нямаш приятелки в София, нали? От къде си? " като" Явно си нова в града и тепърва ще си развиваш приятелския кръг, тъй като не познаваш сигурно още никой" Може би е щяла да последва покана за кафе след това, с цел приобщаване...но не се знае каква е била твоята реакция. Не казвам че не си права-може и твоето тълкуване да е вярното. Имай в предвид обаче, че страховете и комплексите ни много често замъгляват адекватната оценка... следващия път когато чуеш нещо подобно,
можеш ( с неутрален тон!!!) да попиташ събеседника си " Какво точно искаше да кажеш?" и да чуеш отговора. В някои моменти направо няма да повярваш колко грешно си изтълкувала думите на някой, и е станало недоразумение

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker