Гордеете ли се с това, което сте постигнали до тук или сме пропуснали нещо по пътя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96140)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22605)
 Секс и интимност (11187)
 Тинейджърски (20140)
 Семейство (4795)
 Здраве (7757)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2134)
 Образование (5861)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1490)
 Други (13013)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Гордеете ли се с това, което сте постигнали до тук или сме пропуснали нещо по пътя
преди: 3 месеца, 12 дни, прочетена 583 пъти
Здравейте! Днес всички обкръжени от какви ли не битови мисли и проблеми - няма какво да се яде вкъщи, няма пари за тока, жената ми надува главата, децата не слушат, свършила е тоалетната хартия ... Повечето от нас са изморени и изтощени. Бих искал да ви разнообразя малко или по-скоро да ви накарам да се замислите за дълбоките теми от живота, като например неговият смисъл. Бих искал да чуя различните мнения, кой за какво мечтае, кой какво би искал да направи или постигне. Кое ви вълнува, кое е нещото, което ви връща усмивката и разпалва въображението когато се сетите.
За нас младите е ясно - образование, кариера, хубава кола и дрехи, купони и т.н. Любопитно ми е да чуя възрастните - какво желаят или за какво съжаляват, че не са го постигнали? А защо не и това, с което се гордеете, че сте направили?
Ако имате време споделете!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 8a72092d14
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Не се гордея с нищо, защото вярвам, че много малко неща зависят от нас. Няма как да се гордееш със съдбата си.

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 5aac7b42dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Е тези, които са обкръжени от битови мисли и проблеми по-скоро биха се подразнили от темата ти. Just sayin'.

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: fe82b77e92
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Отдадеш ли се на нещата,изброени в началото в един момент ще разбереш,че си изтървал най-важното.Няма да знаеш кое е то,но ще си убеден,че си го изтървал.Но вече няма да имаш сили.Дано ме разбираш какво искам да ти кажа.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: d2902e83ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Номер 1 най-сетне! Точно така-много малко неща зависят от нас! За това мразя приказки от рода на "всичко зависи от теб!" когато някой, по един или по друг начин нещастник и неудачник се оплаква от живота си. Този отговор обикновено е от хора с по-голям късмет, или просто с по-малко амбиции, плюс това изобщо не разбират какво му е на нещастника, нито се поставят на мястото му. Тези хора обаче не осъзнават, че в живота има обстоятелства - добри или лоши-и понякога в дадено отношение просто каквото и да направиш, не се получава. Според мен на този свят има пълни късметлии, полу-късметлии, полу-неудачници, неудачници и пълни неудачници...

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: b6585c5fa0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Аз пропуснах много възможности.Да си завърша средното, да завърша колеж в една от най-прекрасните страни в Европа.Да спася живота на баща ми.Да създам семейство.Пропуснах да бъда човек с човеците.Пропуснах си живота.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: 0f43faaafa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   До номер 4 от автора - здравей, то е ясно, всеки има свое мнение, но лично смятам, че съдбата в по-голямата част от живота ни си я чертаем сами. От нас зависи как ще се стекат обстоятелствата - дали ще учим за по-прилична професия или ще се чудим как да свързваме двата края, от нас зависи дали ще се изградим като добра и привлекателна личност, за да имаме повече приятели и контакти, също и от нас зависи дали ще бъдем достатъчно интелигентни, за да създадем здрава връзка и умни деца и т.н и т.н Но разбира се и с теб съм съгласен - винаги е нужна и щипка късмет!

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: f3d431337a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Труден въпрос. Някак си, когато постигна нещо, не се гордея с него. Но винаги ме е яд, когато не постигна нещо. Преди искренно вярвах, че един ден, просто ще превъртя играта и само ще се радвам, на изобилието, родено от моя труд. Но каква е работта - постигнах го и просто не е достатъчно. Сега мога, да си позволя да седна и да не правя нищо с години и пак ще си живея добре. Ама искам повече. Исакм да уча и да постигам повече. Да творя, да създава, да допринасям за науката. Жена, приятелка, деца - ок, ама децата ще са на училище, няма да са през останалото време само с мен, с жената, колкто и да се харесваме, ще искаме повече от това, да се въргаямае в леглото и да се учим децата на разни неща, които знаем.

И да, парите и кариерата за мен са важни, защото без тях, ще съм бездомен и ще ме кълват гаргите, докато умирам от глад и мизерия.

 
  ...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: 32aed80846
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Гордея се с това, което постигнах като съзнание. За сега в живота ми се потвърждава максимата, че всяко зло е за добро. На 30 съм, гордея се с двете си дечица, че имам хубаво семейство, с двете си образования, че учих по призвание и обичам работата си. Доволна съм, че материално нищо не ни липсва. Най много се гордея с това, че вече имам ясна представа за личното щастие. Може би, защото общата е постигната и ми просветват важните неща. Сега си мечтая за къща с двор в планинско градче, или даже село. Екологична храна, хубав въздух, ежедневен контакт с природата, простор, чувство за общност. Искам децата ни да учат до 4ти клас в такава среда. Без трафик, Макдоналдс, компютърни игри, без лейбъли навсякъде. Късно, но за щастие, открих минимализма и искам да възпитавам децата си именно в това, че вещите ни служат, а не ние на тях и щастието не е в количеството, а в качеството на живот.
За себе си искам да получа още едно образование, съвсем различно- анимация или мултимедия. Много болна тема са ми децата и медийните устройства. По едно време тръбях колко са вредни, после осъзнах, че вече са навлезли твърде дълбоко в ежедневието ни и врагът е много по-голям от мен. Така че, реших, вместо да се боря, да се съюзя с проблема и искам да създавам мултимедийно педагогическо съдържание. Едно от опасните неща с екраните, е че ограничават фините движения на пръстите на децата, фината им моторика, а тя е свързана с речта, двете се развиват комплексно. Това, плюс англоезичното съдържание изключително забавят проговарянето, съответно заявяването на себе си, нуждите и развитието на Аза. Не е много популярна тема, но в практиката ми с деца това е най-големият проблем, огромен проблем в ранното детско развитие. Намирам това за една тиха заплаха, която ще избухне в епидемия от психични проблеми и приемам като лична кауза този проблем. Мисля, че със знанията си по педагогика и детска психология мога да създавам такова съдържание, което да провокира развитието на моториката, речта и да е на български. Това ми е мечтата. Съвсем постижима, дори Кембридж имат дистанционно образование по тези специалности, като нищо мога да завърша, докато децата ми тръгнат на училище в уюта на планинския си дом и да творя от там.
Честно казано, никак не вярвам в тезата на Номер 1 и 4, аз трябваше да легна да умирам, ако разчитах на късмет. Съдбата ми предостави вродена детска пареза, имах 85% инвалидност, пораснах в санаториума в Момин проход. Благодарение на непримиримата си майка днес не просто ходя, а спортувам активно. Баща ми реши, че има по-висша мисия и ни остави, стана миротворец. Вуйчо ми ни приюти и 2 години по-късно се самоуби, докато бях вкъщи. Работя от 16 годишна на сезонни работи по курортите. Първото си образование прекъсвах няколко пъти, за да работя, чистих тоалетните на влаковете във Германия, събрах капитал, инвестирах го глупаво и го загубих. Започнах на ново, върнах се да уча. Но най-любимият ми лош късмет беше, че още на 15,16 ми казаха, че имам сраснали маточни тръби и няма да мога имам деца, тогава не се споменаваше инвитро. Това повлия на избора ми за образование, това беше начинът ми да имам деца. По-късно пак това беше причината да променя начина си на живот към по-здравословен, исках да съм здрава за да направим успешно инвитро, но забременях нормално преди това, след година още веднъж. Все повече се убеждавам, че лошият късмет е просто една указателна табелка "тук трябва да поработиш".

 
  ...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: f1e29159cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Що се отнася именно до семейното-битово, то афектира достатъчно другите фактори даващи свободата и възможностите.

Не случайно който иска кариера, бизнес, развитие, пари, пътувания, свобода за взимане на спонтанни решения нито се жени, нито си прави деца.

Човек или е от едните или от другите, или отлага с времето едно докато се почувства готов/а за другото.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 9 дни
hash: 4b2fc76fef
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Гордея се с това, че успявам да запазя спокойствие и позитивно отношение дори в трудни моменти. Гордея се със сина ми, който е изключително умно дете. Гордея се с мъжа ми, който е най прекрасния и красив мъж. Гордея се с външния си вид, за това, че изглеждам на 23, но много по добре от сегашните 23. А иначе мечтая да съм здрава аз, децата ми и мъжа ми, както и всички близки хора. Другото си зависи от нас.

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 9 дни
hash: b751a032a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Номер 6 не щипка късмет, а шепа късмет е нужна на всеки.
Но, както казах, никой не е живял живота на някого друг, че да е наясно за какво точно става въпрос. Не е минавал през неговите трудности и така нататък. Има хора които си правят извода че в съдбата им нещо не е наред и тези изводи не са случайни. Да не би да си мислиш, че се раждат хора, които без да са опитвали да постигнат нещо, само седят и се оплакват. Обикновено те опитват и винаги нещо се проваля. Или се случва нещастие. Имат трагичен начин на живот още от малки. И така нататък. Всичко зависи от теб, да, но ако имаш подходящи и благоприятни условия.

 
  ...
преди: 3 месеца, 5 дни
hash: 54218dd05f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Аз скоро ще навърша 50 години - точно време за равносметка за една жена. Чувствам пълнота и щастие. Изградих добро професионално име, осъществих много проекти, които бяха полезни на други хора, направиха живота им по-хубав. Не загубих способността си да се радвам, да съм любопитна към новото, да откривам смисъл в малките неща. След много дълго терсене, намерих истинската любов и днес семейството за мен е извор на безкрайно щастие. Винаги бях упорита в преследването на мечтите си, никога не се отказах от нищо, което желая, само защото изглежда трудно за постигане.
За кое съжалявам? В работата си трябваше да бъда по-малко алтруист и повече прагматик, защото парите - колкото и да си поставяме идеални цели - са важни. Не трябваше да упорствам да опазя връзки, които усещах, че не ми носят радост. Заради общителността си допуснах в живота си хора, които не ми допадаха и които по-късно злоупотребиха с доверието ми. Но най-много съжалявам за това, че твърде малко следвах пътя, посочван ми от моята интуиция. Много пъти инстиктивно усащах, че там е правилната посока, но разъмът казваше - не, и аз слушах разума. Винаги се оказваше грешка.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker