Споделена история от Други |
Най-запомнящият се ден в живота ми
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1014 пъти
Ще ви разкажа случка, която се превърна в един от най-великите ми дни в живота. Ще ви се стори малко странно защо го разказвам, но ми се иска да го напиша тук. Какво се случи, датата е 20ти февруари 2016, събота бях 11 ти клас и бях в невероятно тежка продължително състояние, фрашкан до горе с проблеми било то здраве хора или училище или в нас някви неща, няма нужда да влизам в подорбности всеки си е имал проблеми в тая възраст. И тогава ставам една сутрин и яростта от всичко ме накара да кипна и да искам да направя нещо, което не съм правил, тогава една картина ми излезе в главата - Варненското езеро станах от леглото и отидох в банята погледнах се в огледалото и нещо прещракна, тогава се реших, че ще го направя ще обиколя езерото, излязох навън и все още беше слънчево, но после това се промени. Агресията не спираше бях бесен никога не съм бил по-бядосан, взех си сгъваемото бяло японско колело и тръгнах от града от Варна някъде към 13:00, по езерният път ОБАЧЕ още на обяд започваше да се заоблачава много бавно облачността стана много гъста беше 8 градуса. Продължих напред камионите минаваха много близко до мен беше страшно пълно с тирове, а пътят не свършваше минах през казашко, страшимирово, повеляново и тогава стигнах до едно място с гробове и се виждаше пейзажът към девненската долина - пушаци, комини и всякакви отрови във въздуха, и тогава към 15:30 сигурно стигнах до заводите.. ТОГАВА СТАНА СТРАШНО оказа се, че не било както на картата, влзяох в комплекса и по земята имаше нещо черно и кал, кучета се разхождаха без повод и тогава стигнах до един паркинг на гара повеляново и той беше на високо и тогава се шокирах - пред мен имаше безкрайна шир от треви и кал девенската долина не мога да опиша как се почувствах, когато си помислих, че не мога да го премина това нещо- върнах малко назад, питах един пазач от къде да мина, но той ми каза да хвана ферибота НЕ! не съм дошъл тук да хващам ферибот! .. трябва да обиколя езерото имах си цел за бога и тогава тръгнах напред, карах все по бързо и калта по мен се увеличаваше тогава стигнах до един дълъг път, който беше правилният, но аз не знаех това и реших да навляза в тресавищата... набутах се мн здраво близо час се мотах там изгубвах се даже ми се наложи да прекося с навити панталони 10 метра от езерото и тогава отчаянието ме застигна НЕ МОЖЕХ ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАМ стигнах до задънена улица пътят свърши в езерото а самият цвят на водата беше небесно син ТОВА БЕШЕ ТОКСИЧНА ВОДА изхвърлена от солвей соди, тогава се качих на една голяма тръба и поогледах наоколо просто си представете гледката в далечината на всички тези заводи, пушаци и комини съчетана с високите треви и зимна атмосфера, а като погледнех нагоре облаците ме притискаха толкова бяха гъсти напомняха ми, че скоро ще се стъмни беше психически много зле и в същото време толкова истинско и красиво навсякъде, това бях аз усещах себе си по най-добрият начин и тогава докато се усетя карах бясно през тая кочина, беше лудница и стигнах частна собственост, пазачите бяха добри да ме пуснат и най-накрая излязох на пътя за Белослав бях радостен, но после осъзнах, че следва най-трудното 30 километра до Варна и то, след като съм толкова изморен. Спрях в Белослав и изядох закуската си с шунка там седнах на една пейка и не мога да опиша колко мизерна атмосфера имаше на това място и в същото време беше впечатляващо. Тръгнах от там към 17:00 и бутах нагоре и после карах надолу, стигнах до едно много интересно място с разклонение и борови дървета просто съчетанието от толкова мрачно зимно време и тези дървета и върховете им беше много красиво, и тогава видях едно нещо - над тези дървета се издигаше висока предавателна кула която имаше червени светлини... Толкова запомнящо се нещо не съм виждал, тази светеща червена кула на фона на мрачното небе издигаща се над дърветата, а в далечината виждаш комини, езерото и различни природни пейзажи в. Тръгнах си от там и продължих напред редуваха се бъири със спускане на спусканията карах колкото се може по-бързо даже нямах жилетка бях забравил всичко, а се стъмни почти вече, спирах отстрани за да правя път на колите, беше много опасно, стигнах Константиново и легнах на една спирка, толкова ме болеше гърба вече беше близо 6 часа и тръгнах пак нагоре, бях отчаян не знаех, кога ще свърши всичко и тогава след доста време дойде голямото спускане бях безумен с това 20 цола колело да навляза с близо 60км/ч в тъмнианта надолу, а атмосферата около мен беше интересна, имаше светещи градински лампи в дворовете на хората, интересни светлини навсякъде и още червени кули и тогава се разминах с автобус номер 37 беше стряскащо когаот изведнъж ми дойде отсреща. Минаха още час и нещо някъде и към 19:30 след много мъки и каране без светлини стигнах една табела - Варна най-добрият град за живеене знаех, че съм стигнал краят боже не мога да опиша как се почувствах беше екстаз все едно съм герой сигурно ви изглежда смешно, но за първи път правих толкова дълго пътуване с колелото си и тогава седнах до едни борове до аспаруховият мост и си почивах гледах нагоре към пътното осветление на моста и доизяждах боклуците, които си бях купил. В този момент разбрах, че ми се е случило нещо голямо, изгуванията, страхът агресията, с която подходих към този ден бяха невероятни почти нямаше момент на спокойствие, а когато се успокоявах беше намагнетизиращо. Тогава минах по моста и се прибрах още по-късно в нас бях мръсен и даже изглеждах нелепо, но това ме накара да се почувствам себе си, да си сам някъде надалеч и то с колелото си, нищо друго нямаше значение. Заключението, е че понякога това, че си в лош период спомага за съсдаването на най-невероятните моменти, не мога да кажа, че бях щастлив на това пътешествие бях бесен, но бях жив беше просто лудост след това направих още такива дори по големи, но това си остана най-важното. Искам да споделя тази история, защото не съм спирал да мисля за този ден, никога все още се успокоявам, когато мисля за него и ходя на подобни места. И да досещам се колко налудничево изглеждам ъъъ.. и извинявам се за правописните грешки, ако има такива не съм редактирал всичко идеално.
|
