 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не се разхождайте късно през нощта! Наистина се виждат всякакви хора, просто съвет, нищо повече.
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1686 пъти
Здравейте, мъж съм, годините ми не са важни. Историите не са измислени, но всеки прецднява дали да вярва в тях. Сега се сетих за две истории, случили ми се преди време, около година, може и повече. Малко страннни и плашещи са лично според мен. И двете случки се развиват в малките часове на деня.
Ето я и първата:
Не си спомням час, та прибирам се аз и пред мен на около 10-15 метра виждам някаква сама жена и я чувам да говори, предположих, че разговаря по телефона, но тъй като вървях по-бързо я подминах, подминавайки я видях, че тя си говореше сама, сякаш има някой с нея. Звучеше изплашено и въреше много бавно. Преди да я подмина спряха две коли, които също видяха, че нещо не е наред. Хората я питаха, дали има някакъв проблем, дали да й помигнат, но тя просто не ги отрази и продължи да върви, говорейки си сама. Хората, слезли от колите просто се върнаха при автомобилите си и тръгнаха по пътя си. Питаха ме и мен за тази жена, казах им, че не знам какво става. Когато подминах жената, доста се стреснах от нея, беше странно облечена, цялата в черни дрехи, нещо в нея ме изплаши, вътрешно чувство просто и побързах да се прибера, отдалечавайки се от нея, възможно най-бързо. Не си спомням какво говореше точно, но бяха някакви безсмислени думи по мой спомен. Това е първата история
Втората история:
Същата обстановка, тъмно и пусто по улицата. Дори това се случи в същия район. Вървя през нощта по тротоара, но съм забил поглед в телефона си. Какти вървя с телефона, виждам с периферното зрение, че има нещо до мен, в краката ми. В първите секунди не ми направи впечатление, но след няколко поглеждам и какво да видя. Виждам мъж лежащ на тротоара, беше мисля, че около 01:00. Той не беше заспал, нито пиян или дрогиран. При виждането му се изплаших и се развиках, защото все пак да видиш лежащ на тротоара човек в 1 часа през нощта си е страшно. След като се развиках, мъжът ми отговори с най-нормален глас, да не викам, че е късно. Питам го какво става, защо е тук. Той каза, че просто е решил да си полегне малко. Не, не беше бездомник, бедняк или подобно. Напълно нормално облечен. С хубави дрехи и прическа. Питах го дали всичко е наред, да му помогна ли с нещо, но той учтиво ми отказа. Пожелах му лека вечер и го подминах. Отново се прибрах забързан към вкъщи
Между двете истории има може би 2-3 месеца интервал.
Надявам се модераторите да публикуват темата ми, целяща съвет към хората в сайта. А ако не я публикуват, няма проблем, това е тяхното решение и не зависи от мен.
Интересно ще ми е да прочета и други такива истории, читатели, на вас случвало ли ви се е нещо подобно? Моля, споделете.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: e2fba297cc |
|
1. Не ми се е случвало нещо такова досега, но наистина е страшничко. В кой град е било това?
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: ec6a0c5267 |
|
2. По първата историята, жената може да е била с хендсфри, които няма как да видиш в тъмното. А и да не е била, сигурно нарочно се е правела, че говори с някого, точно от съображения за сигурност. В крайна сметка ако видиш сама жена посред нощ и я чуеш да казва, че след малко ще стигне до там накъдето е тръгнала, едва ли ще решиш да и направиш нещо.
Колкото до втората случка, дори и да не си е личало, човекът е бил или пиян или дрогиран или и двете. Да, плашещо е да видиш така лежащ на улицата и първоначално си мислиш, че може да е пострадал, да го е блъснала кола, да са го пребили и т.н., но след като ти е казал, че не му трябва помощ, продължаваш си по пътя и толкова.
Не се впечатлявай толкова. В големите градове има всякакви и щом не се чувстваш заплашен от тях по някакъв начин, няма какво толкова да им обръщаш внимание.
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: 46c7a9706d |
|
3. Хаха, интересни истории, аз един път като се прибирах късно видях един мъж на средна възраст седи на оградата на една детска градина до улицата и си мастурбира, беше бездомник, така че си викам нищо странно и те имат нужди и въпреки че беше на средно голяма улица по това време едва ли е минал някой освен мен. Странното беше, че като ме видя, просо ме погледна в очите и си продължи, а съм мъж, подминах го с нормална крачка и така, просто си казах, че ако си помисли, че ме е страх може да реши да ми направи нещо.
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: 0129e261db |
|
4. Историите ти в общия случай даже не са притеснителни. Първата жена просто е била болна от шизофрения, а другия май е бил някакъв наркоман. Има много по-притеснителни и страшни, при които непознати пребиват други хора, за да ги ограбят или пък просто за удоволствие. Една колежка пък ми разказа как някакъв се е опитал да я изнасили, гонил я доста време и след случката има страх от това да излиза сама по-късно вечерта. В София пък посред бял ден група хомофоби пребили до смърт момче, което учило медицина само защото им заприличало на гей и искали да разчистят градската градина от такива. Така че твоите истории са добрия вариант, има много по-болни мозъци.
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: bc30191c42 |
|
5. Истории да искаш.. На мен така ми се завъртя животът, че около пълнолетието ми и няколко години след това излизах и прекарвах много време по улиците на София. През деня, вечер, по всяко време. Имах много свободно време не много пари за заведения = ходене по улиците. Какви ли не истории съм видял, няколко са ми се запечатали в съзнанието:
1) Една вечер се разхождам близо до Перловска река и виждам една бездомна жена нещо си сумти под носа, ама много странно се държеше. Помислих, че нещо е тъжна или гладна и й предложих да й дам някакви пари да си вземе нещо. И на други бездомни съм давал и повечето пъти се радват. Тая като видя, че й протягам ръка с пари направо побесня. Започна да крещи и обижда, но с такава злоба и ярост каквато не бях виждал през целия си живот. Виждал съм много ядосани и гневни хора, но такава ярост и злоба насъбрани в един човек не бях виждал никога - цялата се тресеше и крещеше вече не помня какво - нещо ме псуваше или кълнеше. По принцип съм млад, здрав, не се плаша лесно, но на тая женица грам не й пукаше как ми крещи и от яростта й застинах на място. Целият изтръпнах отгоре до долу и си тръгнах без да й давам нищо.
2) Преди няколко години, може би е било 2014 или 2015 зимата един човек спеше до ъгъла на една поликлиника. Не вътре, а отвън до вратата. Само че точно тази зима имаше много студен и дълъг период. Говоря с температури вечер между -10 и -15 януари месец. Дали не стана и -20 за един-два дни. Просто не знам как оцеляваше въпросният човек. Спеше върху картон и отгоре с 1 юрган на -15!!! И изкара така цялата зима сигурно. Тогава още не знаех за центровете за бедни зимно време, но просто този човек тотално ми обърна представите на какво си способен да оцелееш. Видях го след това като времето се оправи и разбрах, че е преживял зимата. На -15 месец и повече.. всяка вечер.. навън.
3) Случва се вечерта до ЦУМ, в центъра на София. Минавам аз вече да се прибирам и виждам под приглушената светлина на една лампа някакво момиче пуши и ме зяпа. Поглеждам я от 10 метра някъде и продължавам. Пак я поглеждам - пак ме зяпа. Зачудих се и се застоях. Стори ми се готина и си казах, че щом толкова ме зяпа или ме познава или иска да се запознаем и тръгвам към нея. Приближавам се - беше облечена в бяло, дълга тъмна коса, женски обувки. И нещо й казвам да се запознаем, отговаря ми и в този момент усещам инстинктивно, че нещо не е наред. Просото вътрешно усещане - не знам какво, но има нещо нередно. Разменихме две-три думи и вече се запознаваме официално. Като в момента, в който ми подава ръката си и се ръкостискаме аз осъзнавам напълно ясно, че това е мъжка ръка и се ръкостискам с мъж. Бях в тотален шок. По нищо и никакъв начин не можех да кажа, че срещу мен стои мъж - женски дрехи, женско тяло, дълги женски крака - но когато видях закостенялата и здрава мъжка длан се убедих, че това не е женска ръка!!! Направо се шокирах. След това "тя" каза още нещо и като се заслушах в гласа разбрах какво не е било наред в началото - това не беше истински женски глас, макар че беше преправен да звучи по-женствено. Отвратих се от "нея" и от себе си и си тръгнах с кофти чувство в себе си.
4) Разхождаме се в един парк с мой познат късно вечерта. Беше хладно и имаше лека мъгла в парк. По спомен нямаше абсолютно никой. Обикновено дори вечер там има хора, които си разхождат кучетата, но явно заради кофти времето бяхме сами - или почти сами. Минаваме по едната алея и отстрани върху тревната площ един човек - доколкото помня беше облечен официално в костюм и носеше куфарче - та същият човек започва да говори по телефона. И докато минаваме започва да крещи по телефона и разиграва истински спектакъл - "ТИ МИ ПРОВАЛИ ЖИВОТА. РАЗБИРАШ ЛИ ?!?! НАЗАД СЪМ С ЕДИН МИЛИОН РАЗБИРАШ ЛИ ?!?! ЖИВОТЪТ МИ СЕ ПРОВАЛИ ЗАРАДИ ТЕБ" - и такъв крещи вече от безсилие и почти през сълзи, а ние не можем да повярваме какво се случва. Представете си го - да речем 11 вечерта, мъгливо, няма никой - някакъв луд с костюм крещи по телефона с всичка сила. Започна направо да скача и да се "тръшка" докато крещеше по телефона, а ние не можехме да осъзнаем какво се случва. Наблизо до парка има театър и така и никога не разбрахме дали историята беше истинска или актьор от театъра си репетираше роля. Защото това, което видяхме беше точно като извадена сцена от нещо, което не се случва наистина.
Историите са 100% реални от улиците на София. Има и още много, но сега за тия се сещам на първо четене.
|
...
| преди: 4 години, 28 дни hash: c8b35f93f7 |
|
6. Аз както си вървя в една забутана уличка, зад мен вървеше един видимо ядосан от нещо, зле изглеждащ тип, който си мърмореше и псуваше и изведнъж забърза темпо към мен и започна да крещи със всичка сила "Ей щъ убия бе мамка ти мръсна". Мисля, че и нож имаше в него. Аз направо изтръпнах, очаквах да ме наръга, а той ме подмина крещейки и заплашвайки още по силно, вероятно адресирано към този на който са ядосваше. Друго. На спирката идва един циганин и почва да ми иска пари и да ме заплашва. Бях малък. Аз изведнъж хуквам, при което той хуква след мен, и не се отказва да ме гони до последно. Накрая стигнах до едно такси и се качих в него. А той тъкмо стигна до колата тогава и започна да крещи и да се заканва отвън. Шофьорът ме пита тоя какво крещи. Аз му обясних какво е станало, а той ми каза защо не съм му казал веднага и извади една бухалка под седалката за да му счупи главата, но оня вече го нямаше.
|
| преди: 4 години, 27 дни hash: 51b7c442c2 |
|
7. Мойто момче, имал съм случай с наркоманчета, които заплашват как ще ни убият - мен или мои познати. Твоята една бездомна шизофреничка или пияницата не ме трогват. Ако те е с трах за живота ти, има си предпазни мерки: лютив спрей, електрошок, подобни. В най-краен случай можеш да си издадеш разрешително за оръжие. Не нужно да е скъпо, не е и толкова трудно да се издаде документът (ако не си бивш престъпник, разбира се).
Но да, така е. За хора, свикнали на спокоен живот, такива случки са изнервящи.
|
| преди: 4 години, 27 дни hash: d7eef23d83 |
|
8. Преди около две години ми се случи нещо стряскащо, но вината за него като цяло беше моя. Тогава все още не ходех въоръжена.
Една вечер малко преди 00:00 бях седнала на един паметник в нашия град, към когото водят много стъпала, а зад паметника има парк. Отстрани до паметника има изоставено училище, което има обща ограда с парка и обща пътека с него. В онези дни ми се беше случило нещо гадно и исках да бъда сама навън. Седях до паметника и размишлявах върху някакви неща. По едно време от едни храсти отстрани се появи някакъв бездомник. Излезе от храстите, погледна ме и пак се завря в тях. След 10- 15 минути пак излезе, тръгна към парка и влезе вътре, обръщайки се към мен. Като цяло не го отразих, което беше грешка, но наистина не ми беше до никого. Не след дълго се появи някаква шумна компания от няколко човека, която седна на една от пейките преди стъпалата. Издразних им се и реших, че искам да отида на друго място, затова влязох в парка. Исках да свия, да мина по пътеката, да изляза през училището и да си ходя, обаче точно преди пътеката видях някаква странна фигура. По принцип ми отнема малко повече време да започна да виждам в тъмното, а понякога направо си виждам размазано. И докато стоях и се чудех дали това не е някакъв пън или някакво куче (в този парк преди имаше бездомни кучета, които нападаха хора), фигурата ми проговори. Беше бездомникът и беше клекнал или седнал. Много се стреснах. Почна да ме пита защо съм сама, не трябвало ли да съм с някой, че да не ми се случи нещо лошо и подобни въпроси, но с чисто приятелски тон. Успях да мина покрай него, отговаряйки му уклончиво с "да", "не" и "не знам" и тоя парцал в един момент започна да ми говори как щял да ме изнасили, събу си гащите и тръгна да ме гони. За щастие, успях да избягам. Мисля, че същият отпадък го видях една вечер по центъра неотдавна. В тъмнината в парка, естествено, не успях да му видя лицето, но помня силуетът му.
Друга странна случка се разигра преди години, в курортния град, в който работеха родителите ми. Да е било лятото на 2014 или 2015, но беше към 05:00 - 06:00 часа сутринта. Бях на площада и рисувах. Предпочитах да ставам рано сутринта, защото беше спокойно и нямаше хора, които да ме зяпат или дори да ме снимат, без мое разрешение. По едно време при мен седнаха един познат и негов приятел. Почнахме да си говорим и от нищото се появиха две възрастни рускини. Едната беше що- годе адекватна, но другата започна да се заяжда с нас, после започна да крещи така, все едно нещо зло се беше вселило в нея. Почна да бута едно от момчетата и само това, че беше жена, я спаси да не отнесе побой. Така се дереше, че хората започнаха да излизат по терасите и да се чудят какво се случва. Изобщо, същото крещене като в"Дяволът в Емили Роуз". И до ден днешен не знам какъв ѝ беше проблемът с нас. Никой нищо не ѝ беше казал, направил или дори погледнал.
Black Sabbath
|
| преди: 4 години, 26 дни hash: eb05457003 |
|
9. Не разбрах, защо е проблем, че някой е легнал някъде, да си почине?
|
| преди: 4 години, 26 дни hash: e6f7b3c999 |
|
10. Смяташ, че годините ти нямат значение, но грешиш, те са най съществени. Личи си, че си още дечко, затова така реагираш. Не си само ти така, всички млади момченца сте такива, ето затова трябва отново да има казарма, защото растете само пъзльовци. В казармата имахме момче от София, което го беше страх да постъпи на пост, стоеше зад караулното, но не минаваше по полосата, истински женчо беше. Авторе, намери си смела жена, та да те пази!
|
...
| преди: 4 години, 25 дни hash: 0e3f34aedb |
|
11. Бездомници да искаш, ако пък искаш да избегнеш срещата си с тях, просто си стой у вас! Не знаеш на какви ще налетиш, особено ако си от женски пол, за щастие аз съм мъж на 37, от Варна, при нас няма такива неща, но знае ли човек? Сигурно зависи и в какъв град се намираш/живееш, а и като ходиш по улиците, не си гледай телефона, а в краката, носи си и фенерче, а телефона го скрий, за всеки случай, забравих и за наркоманите, но ако си близо до някое РПУ, можеш да ги примамиш към него и да ги заловят! А и често на тъмни места си е опасно-не знаеш какви хора се крият там!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
