 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Психолог или художник?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 938 пъти
Здравейте! На 26 години съм, учил съм изобразително изкуство 4 години, но така и не си взех изпитите. Обичам да рисувам и според моите преподаватели и повечето хора, които имат понятие от изкуство, талантът ми надхвърля посредственото ниво. Колко повече научавам за изкуството, толкова повече разбирам колко малка е възможността за реализация и въпреки това нямам намерение да се отказвам.
От друга страна имам доста проблеми от психологическо естество.
Не мога да създавам приятелства и не съм сигурен дали изпитвам такава потребност. Преди не изпитвах и потребност от интимна връзка, но от близо 2-3 години това се промени и с тази потребност започнах да изпитвам чувство на малоценност, а от там започнах да изпитвам тревожност, която прерасна в невроза(ОКР). Вместо да отида на психотерапевт обаче, започнах да чета научна литература, която ме промени изключително много. Разбрах неподозирани неща за себе си и започнах да си спомням много неща от детството. Разбрах колко неадекватно съм отгледан и колко болни хора са моите родители.
От там се запалих изключително много по психология (по точно теории на личността) и в мен за пръв път се появи една потребност, която доста надхвърля сегашните ми нарцистични цели. Минавайки през тези периоди на депресия и невроза (околко 6 години), преживявайки цялото това страдание, ме накара да се замисля колко други хора има, които минават през това и как бих надхвърлил своя нарцисизъм ако насоча усилията си не само за собствени цели, а и в полза на други хора.
Не казвам че съм решил проблемите си напълно. В момента трябва да се справя със физиологическите щети, които съпътстват посочените психологически проблеми. Онова за което се замислям е дали да не запиша да уча психология и дали изкуството и психологията са съвместими. Има примери за психолози, които преди това са искали да бъдат художници, но в последствие са се насочили към психология.
Та как мислите дали в този случай това са "две дини под една мишница"?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: 981349be53 |
|
1. А кой по дяволите те спира да си и двете и психолог и художник? А що не и предприемач и спортист и музикант и first aider и кво ли още не. Учи и достигай нива каквито искаш и развивай таланти колкото искаш никой не ти дължи позволение за това
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: 884243bbdf |
|
2. Според мен щом си учил 4 години ИИ си вземи изпитите там, за да имаш първо диплома за него и да не стане от два стола на нито един. После, ако имаш толкова голямо желание, запиши психология като магистратура, поне няма да учиш отново 4 години, а и ще си магистър. Магистратурата, ако е в същото направление се изкарва за година, в твоя случай ще е може би 2 години, така ще съчетаеш и двете специалности.
Иначе аз също се вълнувам от психология, чел съм предимно популярна и позитивна и също като теб се чувствам доста по-добре от преди. Но не мисля, че бих могъл да съм максимално полезен и на другите за момента, поне така го чувствам. Някак ми се струва доста отговорно, защото понякога дори дума не на място би разклатила психиката на и без това човек в безизходица. Най-важно е ти как чувстваш нещата и ако мислиш, че ще си наистина полезен давай смело напред. И бъди добър човек, един психолог задължително трябва да е такъв.
Успех!
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: 1d10af0aa0 |
|
3. Никакви две дини не са, от рисуване трудно се вадят пари. И аз съм художник, стигала съм до изложби на национално ниво и съм печелила награди. С картините, които съм продала не мога да се издържам изцяло. Там трябва да си в определени среди, за да успееш. В чужбина също е трудно, но парите са по-добри. Ако името ти не говори нещо на публиката си оставаш един драскач, затворен вкъщи да рисува. Грубо се изразих, но това е истината.
Психологията е необходима за рисуването. Ти рисуваш ли абстракции, как тълкуваш картините си. Не знам, щом не си забелязал връзката между рисуване и психология...
Според мен се ориентирай към психологията, поне ще имаш някакъв шанс за нормални доходи.
Иначе ме издразни мнението ти за родителите, ти си знаеш, но съм сигурна, че ти самия не си родител и затова не е добре да съдиш. Никой не е виновен за проблемите, ти сам трябва да ги оправиш, а не да хленчиш и обвиняваш. Ами ако не бяха те? Замисли се над това. Хайде със здраве, почти съм сигурна, че няма да приемеш това, което ти казвам. Повечето художници завършват на антидепресанти, защото имат много мании и най-вече за величие, а завършват като пропили се неудачници, живеещи в измислен свят. Затова и нямам желание да участвам вече в изложби. Идват, напиват се, понеже е аванта, а те нямат пукната пара и си тръгват, а пък ми говорят колко възвишени хора са. Абе грозна гледка. Това са едни пораснали деца. Още малко психология ти трябва и може би ще излезеш от този порочен кръг. Мога още много да пиша, но засега мисля, че няма смисъл. Ще следя темата, ако имаш някакви въпроси, насреща съм. И последни от мен, прочети психология отнасяща се за хората на изкуството, сублимация и тн.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: bae5b72640 |
|
4. Номер 3 би ли могъл да разкажеш малко повече от първо лице, както и от това, което си чел? Още съм ученик, но в нашия випуск има трима човека, които минават за художници, занимават се редовно с рисуване и ходят на уроци, състезания и тн. Стана ми интересно, понеже тези хора са точно такива каквито ги описа- едни пораснали деца. Психологията винаги ми е била интересна и от чисто любопитство бих се радвал да науча повече за това.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: eb65af577c |
|
5. Вземи си първо изпитите. Можеш да запишеш обща психология, има я на англисйки в СУ като магистратура. Но да се вкарваш в още един 4-годишен бакалавър, не. Не си струва. Аз завърших това и се преквалифицирам в друго поле, просто не си заслужава. Ако те интересува, то можеш спокойно да четеш без да плащаш университетски такси.
Има обаче тази особеност, че хората приравняват терапевт и психолог. Те са различни неща. Да си терапевт е върпос най-вече на лиценз и изкарани курсове, доста скъпи някои от тях. Психологията не ти дава право да си терапевт без допълнителна квалификация, само на психиатрите им е позволено. Така че не знам как искаш да помагаш, но имай това наум. Има си книги по темата, най-ярката е Кула от Карти на Доус, има я и на български, изд. Изток-Запад май беше.
|
...
| преди: 4 години, 28 дни hash: 380127f73b |
|
6. А не може ли да завършиш психология и рисуването да остане като хоби или като нещо, което да правиш в свободното си време? Така ще вършиш 2 неща, които ти харесват. За съжаление, малко хора изкарват пари от рисуването, особено в България, но ти винаги може да намираш време за него.
П. П. има ли някакъв начин да видя твои картини или картини на друг човек в темата? Интересно ми е. Аз също съм завършила живопис, макар че към днешна дата не рисувам много често.
Black Sabbath
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: d11c39ab7b |
|
7. Завърши си това, което си учил и потърси магистратура психология, защото магистратурите са м-у 2-4 семестъра.
Аз на твое място бих записала зъботехника поне се изкарват пари от това изкуство.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: 28c60b0a10 |
|
8. Аз също се интересувам както от изкуство, така и от психология. Уча нещо съвсем трето, което е и точна наука. Не нося две дини под една мишница, имам си количка и си тикам няколко.
Уча по специалността си, в свободното си време рисувам или чета учебници по психология, може и статии от психолози. Тези три неща изобщо не ми пречат да водя социален живот и да съм активна. Би било зверски изтощаващо, ако не се занимавах все с приятни за мен неща. Когато правиш нещо омразно се докарваш до предела, но щом ти е любимо, то ти носи удоволствие и искаш още от него. Като да си влюбен, но не в човек, а в занимания, в живота.
Вярвам, че човек има право да се интересува от много неща и да израства. Никога няма да си отворя галерия, наясно съм, че няма да си изкарвам парите с картини, но това не ме спира да рисувам. Закачам си в стаята, подарявам на приятели. Рисувам, защото ми харесва, а не за да се изхранвам. Интересувам се от психология още от 6 клас, когато попаднах в някакъв сайт и не го затворих с часове. Оттогава търся и намирам такава литература, защото ми е интересно, харесва ми. Искам да знам как работи психиката на човек, искам да разбирам по-добре околните и себе си. Не е проблем, че имам повече интереси. За никого не би било проблем. Като психолог ще имаш по-голям шанс да изкарваш прилични доходи и да се изхранваш. От друга страна, винаги може да избереш и по-креативна специалност- архитектура, някакъв вид дизайн, примерно графичен. Интересите ти само ти позволяват повече избори, с които да си щастлив, не те ограничават.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: d9aff4b025 |
|
9. Не търси мненията на хора за изборите в живота си. Занимавай се с това, което ти е интересно. Ако си добър в това, което правиш, ще печелиш и добри пари от него, независимо какво е то.
Или обратното - ако запишеш зъботехника, но не те влече и ти е досадно, просто няма да работиш качествено и следователно пак няма да печелиш, казано най-общо.
Нищо не ти пречи да бъдеш и частно практикуващ психолог, и професионален художник.
ПП: Ако темата беше пусната от жена на 26 тъпите тролчета веднага щяха да наскачат с глупостите за раждане и задомяване...
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: fecb39f195 |
|
10. От автора на въпроса:
Благодаря за отзивите! Мисля, че ще си остана с изобразителното изкуство, а психологията ще ми остане като хоби. Колкото и ирационално да звучи...
В крайна сметка може би страха, че няма да се реализирам ме кара да залитам към търсене на сигурност.
До но. 3: Естествено, че отдавна съм направил връзка между психологията
и изкуството. Фройд разглежда това в "Изкуство и литература", Ото Ранк изучава главна изкуството и творците в "Истина и реалност", "Волева терапия", "Художникат и изкуството". Роло Мей в "Смелостта да твориш". Адлер разглежда изкуството като компесаторен механизъм за преодоляване на комплекса за малоценност. А сега изучавм К. Г. Юнг, които е изследвал творчески натури, както и самия той е с доста творческо мислене.
От друга страна не правя анализи на картините си. Рисувам от натура, а сега се насочвам и към малка пластика. Ако трябва да дам характеристика на стила си, може би е най-близо до пост-импресионизма. По време на рисуването умът ми работи по различен начин, за разлика от аналитичното ми мислене по време на четене.
|
...
| преди: 4 години, 27 дни hash: 1d10af0aa0 |
|
11. От номер 3 до номер 4:
Щом психологията ти е интересна има много достъпни книги, отделно можеш да запишеш такава специалност. Струва ми се, че си хвърлил око на някоя от съученичките ти, които ходят на такива курсове. В общи линии за художниците, на пръв поглед интересни, леко странни, свръхчувствителни, високо его съчетано с ниска самооценка. Лоша комбинация, караща ги или да се доказват постоянно, или да изпадат в тежки размисли и понякога отчаяние. По-дълбоко в душата им не се рови, защото ще изплуват всички детски травми, за които ще се тръшкат до припадък. Ако искаш да спечелиш вниманието им, те обичат да ги ласкаят, но комплиментите трябва да са искрени, защото имат силна интуиция и усещат фалша.
До автора:
, , дали изкуството и психологията са съвместими''
От тук предположих, че не си забелязал връзката. Те си вървят ръка за ръка.
По време на рисуване работиш с подсъзнанието, затова го усещаш така. В подсъзнанието няма цензура и е хубаво да тълкуваш картините си, така ще разбереш много неща за себе си. Какви цветове използваш, защо избираш дадена тема, кое те привлича в нея, линиите, обема, изследвай детайлите също.
Интересно ми е как ще се издържаш с това рисуване, ако си открил начин да продаваш, , ок'', но не ми се вярва много. Картината не е за масовия пазар, за да създадеш име на художник, от което ще се изхранваш, ще ти трябват солидни познанства. Тук нещата не са по-различни от другите професии, даже игрите са много по-груби. Съвсем добронамерен съвет ти давам, щом обичаш да рисуваш, прави го, но като хоби и ако успееш да продадеш е добре дошло, но трябва да имаш сигурна почва под краката си. Така ти самият ще се чувстваш по-добре и няма толкова да изпадаш в депресии. Намери си работа, макар и на 4 часа, поне умът ти ще е зает с нещо приложимо. Изкарай си парички, излез, намери си приятел/ка. Светът е голям и разнообразен, не си пропилявай живота в анализи и рисуване. Ако искаш да помогнеш на хората бъди пример. Дръж се добре, помагай на нуждаещите се с каквото можеш, усмихвай се повече. Понякога на човек ми е нужно да види усмивки насреща и това може да означава много за него. Реално ти само рисуваш и се страхуваш за себе си, така няма да помогнеш на никого. Всичко, което правиш няма смисъл ако не е приложимо. Лек ден и успех.
|
| преди: 4 години, 27 дни hash: 91653509f1 |
|
12. Психолог лекуващ с рисуване!!! Помисли си само.
|
| преди: 4 години, 26 дни hash: ef6e282caa |
|
13. 3, виж миличка, това че някой е родител не значи, че му се полага имунитет, особено пък от критика. Никой не е длъжен да 'съчувства', нито 'да влиза в положение'.
Май-май и ти още не си пораснала, след като чак те 'издразни' какво мнение е изказал авторът, и то за Своите си родители. Дали леко се припознаваш, или ти е някакъв друг проблемът, ти си знаеш най-добре, и разбира се най-важното - това не е от значение за никого. Наистина има нещо вярно в това, че нереализираните творци са токсични хора - или са пропаднали пияници и наркоманчета, или са някакви сухар(к)и, които всячески се опитват да убедят всеки прохождащ творец, че е по-добре да се ориентира към 'нещо приложимо' и да не пропилява живота си в рисуване (нали, в случая става дума за рисуване).
Аа, и в анализи! Е, хора, както сами виждате, какво прави човек в сайт като този - ами прекарва време в анализи разбира се. Тук в този сайт това се прави, това му е предназначението, за друго и да иска някой, не става. (т. е. сухарите и сухарките и сами не следват съветите си, както виждате)
И няма нещо, от което могат да се вадят пари лесно, ако някой не е разбрал досега.
Авторе, прочети книгата Отровните родители
Пласирай се в интернет чрез инстаграм и др. соц. мрежи. Насочи се и дигитални илюстрации да правиш, дизайн. Днес възможности има много благодарение на интернет и технологиите.
А и както ти казаха работа по принцип има, дори и на 4 часа. Не се отказвай да правиш това, което ти харесва.
Още нещо от анализа на 3/11 искам да коментирам:
'на пръв поглед интересни, леко странни, свръхчувствителни, високо его съчетано с ниска самооценка. Лоша комбинация, караща ги или да се доказват постоянно, или да изпадат в тежки размисли и понякога отчаяние. По-дълбоко в душата им не се рови, защото ще изплуват всички детски травми, за които ще се тръшкат до припадък. Ако искаш да спечелиш вниманието им, те обичат да ги ласкаят, но комплиментите трябва да са искрени, защото имат силна интуиция и усещат фалша. ' - ами всичко това определено не е грешно, но се отнася за огромна маса хора от най-различни професии, социални прослойки, класи, степен на образование, различна възраст, пол и. т. н. още доста, няма смисъл да продължавам да изброявам, всеки може сам да се сети за още.
|
| преди: 4 години, 25 дни hash: 1d10af0aa0 |
|
14. От 11 до 13:
Тук в този сайт се дават съвети и мнения. Ти защо се ядосваш на моето мнение. Това мисля, това казвам и то без цензура. Съвета ми е изключително добронамерен към автора. Той е мъж на 26 години, а още не е проходил, както ти се изрази, нито в тази, нито в друга професия. За да изгради човек име в тази професия трябва да започне много по-рано. Аз говоря от опит, била съм в средите и знам. Говоря за художниците все едно, че не съм част от тях, защото аз се занимавам и с други неща т.е. имам и друга професия и още хобита.
А и самите те не ме кефят особено. Пример: Жена художничка, самотна майка, която рисува по цял ден и си мечтае как ще продаде картините си, а детето гладува. Тя си мисли, че е велика, защото може да рисува, а не се затормозява да потърси работа, да сложи хляб на масата. Още десетки подобни примери мога да дам. Всичките завършват зле накрая. Исках да обясня това на автора. Относно описанието, говоря за 90% от художниците, а не изключенията. Нарича се професионално изкривяване, не се отнася само за тази професия, но в момента обсъждаме нея. Много хейт тука, не е добре това. И последно, не се опитвам да отказвам автора, обяснявам докъде може да стигне с рисуването, негова воля какво ще прави. Даже бях написала, че няма да се вслуша, както и стана. Ами това е, опитвам се да помогна както мога. Хайде със здраве и не критикувай толкова без да знаеш, когато пробиеш в тези среди ще разбереш за какво говоря. Пожелавам на автора да се развива както може и да не стига до тези крайности, които описах.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
