1. Като цяло не съм от хората, които имат много приятели. Може би максимум съм стигал до 4-5 човека. Тук не включвам такива, с които сме били по-близки в рамките на няколко месеца или година. До преди около десетина години изобщо не си задавах въпроса дали имам истински приятели или не. Просто бях убеден, че имам. Бяхме се оформили една компания от 4-ма човека заедно с мен, които бяхме заедно от много години. Тримата от деца - бил съм 3-ти-4-ти клас, а другите двама с година-две по-малки. Живеехме на една и съща улица, кажи-речи врата до врата. Четвъртият също беше от квартала, но той се присъедини по-късно, когато вече бяхме в гимназията. Тези хора ги приемах безусловно за истински приятели, но се оказа, че не е било точно така. Преди около десетина години, както споменах в началото, двама от о тях почти по едно и също време изведнъж преустановиха контакти с мен, а и с останалите. Единият ( този, който се беше присъединил последен към групичката ни ) си намери приятелка и прекрати всички контакти буквално от днес за утре. Живееше в друг град и като се прибереше не се обаждаше на никого от нас. Засичали сме го съвсем случайно. Общо-взето така е и до момента. Чувам се с него има-няма 1 път в годината. Другият, с който пък минавахме за най-добрите приятели изобщо, просто се промени. Събра се с разни т. нар. "метъли", започна да прекалява с алкохола, пристрасти се към видео игри. През деня спеше, а цяла вечер играеше. И така може би просто се отдалечихме един от друг, вече нямахме какво да правим заедно. Аз също имах период, в който бях започнал да пуша редовно и да пия повече, но слава на Бога, Той ме отърва бързо от тези глупости, показвайки ми, колко вредно и грозно е всичко това. Иначе, миналото лято се бяхме видели няколко пъти и си поговорихме доста добре, въпреки че цели седем години нямахме почти никакъв контакт. Доста време се чувствах предаден и излъган от него, но впоследствие осъзнах, че е глупаво да таиш негативизъм в себе си. Сега ми е гадно единствено, че по такъв идиотски начин се разви приятелството ни, но пък се радвам, че е започнал да влиза в релси и е ограничил доста стария си вреден начин на живот. В момента мога да кажа, че имам 4-ма приятели. Единият е останалият от групичката ни, с който не сме се разделяли и е доказвал, че мога да разчитам на него. Вторият ми е първият приятел в живота въобще. Запознали са ни майките ни, когато сме били съвсем малки, но когато влязохме в гимназията се поразделихме в различни среди. Хубавото е, че от около 6-7 години си имаме пак старите отношения и си помагаме един на друг. С другите двама се познаваме вече като по-големи, но и на тях знам, че мога да разчитам, както и те на мен. Имам и няколко съученика от училище, които са много свестни хора, но с тях просто не поддържаме толкова тесни контакти. В университета не можах да завържа приятелства, макар че много казват, че там се завързвали едни от най-добрите. Просто една част от групата си бяха откровени интересчии, а друга бяха дошли просто да пият безспир и не мислеха за нищо друго, което винаги съм намирал за тъпо. Разбира се, през годините е имало и доста хора около мен, които са се правели на приятели, но да не казвам голяма дума, повечето пъти съм усещал за какво става въпрос. Важното е човек да не таи негативизъм и злоба в сърцето си. В крайна сметка никой не е перфектен.
|
