Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И аз съм така приятелю.С тая разлика, че съм на 37г. Чустваш, че след като си се провалил на всички фронтове живота ти няма смисъл.Че от тук нататък ще бъде жалко съществуване.Смърта ще дойде рано или късно, никой няма да пропусне.Но защо до като дойде не се опитаме да променим нещата.Спри хапчетата и психиятрите.Те няма да ти помогнат.Ти не си психично болен, а човек преживял несполуки, който се чуди как да продължи.Започни от малките неща.Поставяй си малки цели.От това да изхвърлиш боклука в къщи, да ремонтираш нещо повредено.Виж се с родителите си, с роднини.Ако трябва остани временно при тях.В момента имаш нужда да си сред близки.После помисли за друга работа.И не си давай много зор.Та ти си още на 30г. Не ти е минал и половината живот.


Поздрави! И пиши как се развиват нещата при теб.

8.   Хаха, ако същата тема беше писана от жена, която скоро навършва 30, едва ли коментарите щяха да са като тези към момента публикуваните 1,2 и 3. Особено пък такъв със съдържание като на 2.
А вместо това щеше да се изпише критика, порицаване, нещо от сорта на "ай намери си тъпкач", "ми добре, самоубий се", "какво да те гушкат като малко дете, ма, ти си жена на 30 години, хората на твоите ходини имат по 2 деца" и.т.н.

Иначе и аз подкрепям автора и смятам, че нищо не е загубено. Дотук публикуваните коментари са казали достатъчно, няма какво да ги повтарям.

9.   Бъди ти човека, който да гушне това малко дете, което така силно се нуждае от прегръдка. Щом няма друг, който да го направи бъди ТИ добър със себе си, обичай се. Всичко започва със собственото ни отношение към себе си. Няма как да очакваш друг да те обича, друг да те извади от дупката, ако ти сам не решиш да го направиш. Загърби миналото, за да не пречи то на бъдещето. И не ти ли е хрумвало, че за да не ти се получат нещата с образованието и любовта, значи просто това не е било твоето. Когато една врата се затваря, друга винаги се отваря, но ако гледаме само в затворената няма да видим отворената, така че огледай се.

10.   Ами щом ти се мре, обърни се към корона вируса. Вместо да умират невинни и обичащи живота хора, Господин вирусе, прибери хленчещите женчовци, които само плашат със самоубийство.

11.   Купи си коте. Много успокоява. И ще имаш поне един повод за радост. И така едно по едно...

12.   Понякога имам нужда просто някой да ме гушне като малко дете и да се почувствам малко по-спокоен... но няма кой

Господ Исус Христос : Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви утеша. Истина ви казвам, който дойде при Мене никак няма да го отпратя.

Идва се с молитва и с призоваване на точно това име. Също трябва да се разбере каква е волята на Господ описана в Новия Завет :)

Той е Светлината на Света.

13.   Работи върху целите си и това е , ако нямаш такива си постави :х

14.   Оле това е ужасно. Все едно чета мен самият до преди няма и 3 години. Когато много стрес се насъбере на едно място тогава идва и чувството за безисходица. Аз също като теб се чувствах блокирал и имах и паник атаки. Карах на антидепресанти. Това беше защото химията във мозъка се беше объркала и допълнително оказваше ефект на биологична основа.

Всеки е претърпявал провали и във работа и в образование и в любов. Това не значи че трябва да спираш, нали? Познавам агентка за подбор на персонал която банкрутира заради финансови проблеми. Спря ли я това? Не, женицата обяви фалит изплати заплатите на хората някак и после си отвори нова фирма във по-малък офис продължавайки да се опитва да помага на хора и бизнеси. Това не е само нейн случай това е случай за много хора които са се прецаквали. Хора оставяли и напоправителен изпит в училище дори или повтаряли ако ще годината. Никой не слага край. Много неща просто ни надграждат.

Давай смело ще се справиш и го знам!! Ти можеш и ще го направиш!!!

15.   Ще се постарая да се изразя възможно най-разбираемо.

Това, което си в момента не е нужно да е краят. Миналото ти не е нужно да те определя, освен ако не го оставиш. На тридесет не е късно да се образоваш - аз съм на 28 и чак преди няколко месеца завърших магистъра си. Не работя кариерата, която искам, но не значи, че ще спра работа. Не вярвах, че някога пак ще имам реална връзка след толкова провали, но проимах. Преди близо 3 години бях на твоето място: мразех образованието си, усещах само провали и нищо друго. Това, което ме спаси бе работата - трябваше да се захвана с нещо различно, нещо което да ми дава друга цел. В това намерих смисъл. Видях, че един провал не е нужно да дефинира целия ми живот и че пропуските са временни.

Мисля, че Аристотел беше казал как успехът не е вродено качество, а продукт на навик и постоянство. Трябва сам да се насилиш и да промениш ежедневието си, защото просто няма кой друг да го направи. Това е твоето бреме и твоето изпитание.

16.   Когато си сам ,трябва да го осъзнаеш.Сам си.Това е .Но някой ден може и да не си.Някой ден може да си с приятели,да имаш хубава работа и да се гордееш с животът си.Някой ден може да си велика личност ,горда от себе си!
Но този някой ден ще дойде само,ако ти сам го поискаш.Ако се приготвиш и започнеш да работиш.Да се осъзнаеш.Да спреш да взимаш медикаменти и да се преоткриеш.
Замисли се какъв човек искаш да си и не се жалвай ,Ами започни малко по малко да се превъплъщаваш в личността,която искаш да си.
Има далеч по - богати,и по- горди хора ,но има и много по - пропаднали хора от теб.Има сакати хора,бедни хора.Не се оплаквай.Обичай се .
Аз никога не бих тръгнал по твоя път,но важното е че си се осъзнал на време .Желая ти да бъдеш силен ,успешен и добър човек.
Вярвай си повече !Никога не е късно за промяна!

×17 годишен×

17.   Виж, пишеш смислено и подредено, и не звучиш егоистичен. Имаш емоции и душа, осъзнаваш проблемите си... Всъщност си един съвсем нелош човек.

Вече изпреварваш 70% от познатите ми само по тези показатели :) За съжаление те едва ли мислят, че са се провалили и са безполезни. А ето че ти, който звучиш като съвсем свестен човек, се мъчиш по този начин... Тъпо, а?

Не знам какъв съвет да ти дам. И аз съм била в жестоки дупки преди, а сега всичко ми е наред. Е, не точно всичко, но така го чувствам. А ти добре знаеш, че начинът, по който се чувстваме, е нещо различно от обстоятелствата, които ни заобикалят... Та така. Нямам идея как се измъкнах.

Просто точно сега искам ти да си щастлив. Ей така, да си намериш нещо твое, което да те вдигне. Мама му стара, разходи се навън и виж колко яко са нацъфтели тъпите люляци. Винаги има надежда.

Само не очаквай много от живота (като печалба от лотарията например или като да се съберете с оная Жена). Просто се оглеждай за нещо мъничко за начало. Де да знам, някоя обява за нова работа, някой, който да ти оправя настроението през деня... дори това да е продавачката в магазина с едно "Хубав ден".

Всъщност имам съвет за теб. Ако смяташ, че имаш сили и възможност да гледаш животинче, вземи някое коте от улицата. Това няма да промени обстоятелствата в живота ти, но ще промени начина, по който се чувстваш. Гарантирам ти го :)

Но и да не го направиш, пак ти желая промяна, симпатичен правилнопишещ непознат човеко!

18.   И аз съм в подобно положение. Също съм около 30-те. И аз през последните години всеки шибан ден искам да умра, но не да се самоубия. Ще ти разкажа в няколко изречения моята история - не искам да натоварвам ни теб нито останалите с моите проблеми, а да покажа, че има много хора като теб.

Аз все пак успях да завърша образованието си. Беше малко "с клизма" както се казва, но накрая се взех в ръце и завърших с добър успех, дори магистратура изкарах. Намерих си работа. Беше трудно, но добих опит и ме оцениха. Сега работя, имам някакви спестявания, но развих с годините отвратителна депресия с тревожност. Станах и зависим към лекарства. Това създаде в главата ми още страхове. Нямам приятели, нямам и жена до себе си. Няма и тенденция да има. Смятам с момента за себе си, че съм неспособен да имам семейство. Мразя се! Живота ми е толкова монотонен, че всеки ден искам все повече да се избавя от мъките си и да не съществувам. Не съм се самоубил заради близките си, защото съм единствено дете във фамилията ни.

Постоянно анализирам причините. Стигнах до извода, че никога не съм бил самостоятелен. Винаги съм стоял в зоната си на комфорт, не съм смеел да изляза и за миг от нея - да видя външния свят. Имам супер аналитичен ум и това е моето проклятие. Анализирам нещата предварително във всичките им възможни сценарии. Не смея да рискувам, за да не се окажа в някои от негативните сценарии.

Моят най-добър приятел преди две години ми каза - "на теб ти трябва промяна, една голяма промяна! Смени местото където живееш, опитай нова работа, в нова среда, в по-голям град. Спортувай, запиши се на някакъв курс, не че ще научиш нещо кой знае какво, но ще се срещнеш с нови хора." Е аз не посмях да променя нищо! Скапаната зона на комфорт ме е зграпчила и не ме пуска. В резултат на това, аз съм човек, който живее с родителите си, без приятели. Чувствам се провален от самия себе си.

Разказах ти това, защото имам усещането, че проблемите са ни сходни. Много хора има като нас. Въпроса е, че малко от тях успяват да се вземат в ръце и да "хванат бика за рогата", имам предвид да направят промяната, която ще им даде нов старт.

20.   от автора:

Здравейте отново, благодаря за коментарите.
Някои казвате "започни нова работа"... само че аз дори навън не мога да изляза спокойно. Получавам зверски панически атаки. Рядко излизам и то предимно за да се разходя някъде наблизо и се връщам. Не работя вече дълго време и съм се оставил на родителите ми с побелели коси да се грижат за мен, 30-годишния мъж... нещо от което също ужасно се срамувам... искам възможно най-скоро да се отърва от тези проблеми и да започна нормален живот... но явно няма да мога... затова по-добре да спра да съществувам... тъжно, но е така. :(

21.   Ама няма да спирате да съществувате, ей!

Винаги има нещо, за което си заслужава да живееш. Да поседиш малко на слънчице на терасата, да си изгледаш няколко серии от сериала, даже за препечена филия с лютеница си заслужава.

Ами ако не можеш да намериш работа, няма проблеми. Тия дни повечето от нас са безработни. Аз мисля да се запиша на борсата за помощи. Иначе има един сайт freelance bg. Там има обяви за копирайтъри, автори на статии, преводи... От вкъщи. Ама и да не стане, голям праз - гледай си филми, слушай си музика и го карай небрежно тея дни.

Целият свят е в дупка. Не се вини, всички сме загубеняци в последно време, но постепенно, не от днес за утре, а с търпение, все ще наредим нещата :)

22.   Не съм чела коментарите. Авторе, та на теб ти се е случило най-хубавото нещо! Няма по-градивно нещо от провала. Аз най-много обичам да се провалям. Сега ще ти кажа защо. Едва завърших Художествената гимназия навремето, просто не ставах за художник, провалих се. Затова записах литература. И защото родителите ми нямаше как да ме издържат в чужбина, ми се наложи да имам отлична диплома, не за друго, а заради стипендията. После пък, когато се върнах, никой не търсеше хора с моята специалност. Глад! Добре, преориентирах се към журналистиката. За 20 години в този бранш са ме уволнявали пет пъти. И след петте пъти винаги започвах нещо ново и ми идваше да дам банкет. Преди шест години ми се случи следното: съкратиха ме от работа, мъжът ми поиска развод, майка ми отказа да приеме "разведената" си вече дъщеря и се озовах на квартира, без пукната пара. На всичкото отгоре се разболях тежко, лекарите ме бяха отписали, но се заинатих и оцелях. А в болницата ми дойде идея. Така се роди списание InGlobo, просто имах отчайваща нужда от средства и трябваше да си измисля работа. Ето, вече пет години сме на пазара. Мамиха ни издатели, три пъти спирахме, саботираха ни тиража, но пак започвахме и да пукнем, ако до половин година не започнем да продаваме и лицензи в чужбина. Междувременно записах докторантура - пак докато си седях в мизерната квартирка метър на метър. В момента съм последна година, защитата на дисертацията ми е идния март. От нямане какво да правя си довърших и един роман, който излиза сега наесен. И пак междувременно срещнах най-страхотния мъж на света. Толкова го обичам, че чак ме боли. Сватбата ни беше миналата неделя. Не беше голямо тържество, заради извънредното положение, но все пак в момента пиша с халка на пръста, седнала на верандата на прекрасната ни лятна къща. Всичко това не са фантазии и холивудски филми - самата истина е. Затова ти казвам, че си щастлив човек, задето си се провалил. Няма нищо по-хубаво от "шут отзад". Ако не паднеш, няма как и да станеш. Изхвърли ги тези смотани лекарства, погледни се в огледалото, прасни си един шамар за освестване и ДЕЙСТВАЙ!!! И най-важното - МИСЛИ!!!

23.   Авторе, пиши, че се притесняваме тука и те мислим :X

24.   Намери смъсъл в нещо мащабно, което ще те задвижи. Открий своя вътрешен мир, който сега нямаш.Можеш да наблегнеш на книги, лично аз намирам смисъл в четенето. Прочети Библията, художествена литература, книги, който разказват за живота на човека... Гледай как се движат облаците и как се вее тревата, когато задуха, вдишай мократа земя, след проливен дъжд. Радвай се, че всеки ден ти е подарен, бъди благодарен на малките неща сега, за да оцениш големите дарове, който живота ще ти даде в бъдеще.

25.   Нямаш достатъчно енергия. На първо време се съсредоточи в това, да натрупаш енергия. Първо-спри вътрешния си диалог. Спри да мислиш. За дълго време. После започни полека физически упражнения, движение. Когато се почувстваш по-силен излез и отиди сред природата. Слушай музика или гледай картини... когато натрупаш достатъчно енергия тогава излез навън.

26.   Авторе, потърс на английски език или немски информация за емоциите и как да преодоляваме стреса чрез медитация. Започни спорт, ако имаш възможност си купи хранителна добавка против депресия - неолексан, не съм представител, невролога ми я препоръча. Вземи си котка, ако щеш и риба, просто направи нещо ново, излез навън, стой на слънце поне 2 часа.

27.   Здравейте,

Аз съм още по-тежък случай, при мен връщане назад няма. И аз преживях провал в кариерата, любовта и образоването. Попаднах в компания където татуировките и наркотиците и лекия живот са на водещо място. Наркотици не съм взимал, но реших да се татуирам, тъй като било много готино и всеки го правел..... бях в тежка депресия и не можех да взимам адекватни решения. В момента имам полу-ръкав, който чистя. Оказа се, че всичко е било временно в кариерата, любовта и образованието, но вече е твърде късно, заради глупостта си да се татуирам сега давам по 500 лв. на всеки три месеца и така ще е от 3 до 5 г. В кариерата получих страхотно предложение, но е твърде късно. Сега съм на антидепресанти и успокоителни заради една грешка, така че авторе има и по-лоши случаи не се предавай. Аз няма да издържа много, това да чистиш татус граничи с лудост, а и изглежда ужасно, всеки път като се погледна в огледалото не знам какво съм си мислел. Пълен провал, а имах много потенциал.

28.   Е то бива превземане бива, ама чак толкоз не е истина. Авторе, ти сигурен ли си че си мъж, или си авторка, представяща се за мъж? Това с гушкането повече ми прилича за си жена. Мъжът не предпочита някой да го гушка, защото само той гушка жена, деца, сестра и др.! Ако е обратното ще е педераслък. А и ти какъв мъж ще да си за да хленчиш, че и с това суицидно поведение срамиш мъжкия пол. Днес никоя жена не заслужава мъжко внимание, а да не говорим за гушкане. Жените много си вирнаха носовете и "летят в облаците", но все има още мъже, дето ги приземяват на момента. Не ти трябва изобщо жена, ако не искаш деца, защото като се скарате ще тръгне да те съди, и ще ти се наложи да използваш физическото си превъзходство и пази Боже в яда си може лесно да я пратиш в отвъдното. Ако ти се прище секс иди на проститутка, има ги в изобилие, от хубава по-хубава. Ще ти излезе по-евтино, много по-красиви тела имат и не миришат лошо, като повечето префърцунени кифли, дето след секса (ако изобщо има такъв) ще се погнусиш и ще ти се отще. Мъжът е абсолютно независим от жената и може да прави каквото си иска. Иди на риболов, на лов, спортувай създай си хоби, намери приятели ергени, и ще видиш как неусетно минава времето. Мачкай жените и не допускай да ти влияят по никакъв начин. Те не ти трябват, освен за секс за друго не стават (и то които стават), а и пет пари не струват. Животът е кратък, изживей го, не си струва да се самоубиваш, еле пък заради жена ще е най-глупавото нещо. Мъжът е много над жената и ако наистина си мъж, възползвай се от привилегиите за мъжете, които природата им е предоставила.