Какъв човек съм?
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1028 пъти
Объркана съм. Не знам дали съм добър или лош човек.



Аз съм момиче на 16. Като малка нямах най-доброто детство. Баща ми е ужасен човек. Винаги забелязва грешките ми, а като станеше въпрос за постиженията си мислеше че го лъжа. Като бях малка, на него не му пукаше за мен. Нямам много спомени, но си спомням как ми казваше "остави ме" и като го оставях той си играеше на компютъра. В училище бях тормозена и нямах приятели. Чудех се защо на мен ми се случва. Хем в училище ме тормозиха, хем имах проблеми с баща си. Мама и тате са разведени за щастие. Но аз всеки ден бях тъжна. Срамежлива съм и не мога да се защитавам, защото не се обичам. Мразя се.



Имам общо 5 приятелки. 4 от тях познавам от интернет. Мислех си че ще е по-лесно ако си направя фейк профил и лъжа непознати хора за целият ми живот. Бях на 12 и бях глупава. Лъгах хората. И на живо лъгах за да не ме хванат. Чудех се защо онлайн не мога да имам истински приятели. Бях тъпа. Не осъзнавах че аз самата бях фалшива, но се държах с приятелите ми както се държа и с единствената ми приятелка на живо. Казах на 4 от тях, истината за мен, животът ми, подигравките в училище итн. Те ме приеха. Не се и сърдиха. Ако кажа това на единствената си приятелка на живо че съм я лъгала. Че тези приятели не са от селото на баща ми, че са интернет приятели, че съм си говорила с тях много пъти и че са ми по-близки защото за разлика от нея, с тях имам много общо, тя ще ме мрази. И с право. И аз се мразя, но тя няма да разбере че тези хора са истински и ги обичам.



Имам една интернет най-добра приятелка на име Жаклин. В момента не знам защо не спирам да мисля за нея. Ние сме приятелки от 2016 и ако бях влюбена щях да разбера, охо чак кога... Просто искам постоянно да си пишем. Да знам дали е добре. Какво става с гаджето и? Дали се държи все още отвратително с нея? Дали иска да си говорим? Абе като цяло не знам защо съм така. Преди не бях. От както разбрах че е във връзка с тоя идиот искам тя да е добре. Той доста често прекрачва границата. Не знам защо по цял ден мисля само за това. Интересувам се и от другите ми приятели. Пишем си взаимно всеки ден. С тази Жаклин порастнахме много. Нали знаете че всички тийнейджъри преминават през един депресиращ период и се чувстват депресирани почти през цялото време? И двете отминахме този период. Тя често ми пращаше съобщения че иска да се самоубива и аз не знаех какво да правя. Също ми пращаше как се реже и аз се притеснявах за нея. Тя спря да го прави. Като се запознахме тя беше много лигава, но имаше нещо в нея което ме кефеше. Като се запознахме си мислех че хора като нея няма как да са депресирани, но аз бях така през моят "депресиращ'' или не знам как да го нарека период. Шегувах се толкова много, само за да крия как се чувствам наистина. Понякога обаче ми дотежаваше и не можех повече. Изливах си мъката. И тя беше така. Тя има травматиращо детство и не искам да пиша депресиращи истории сега. Разбирам я защо се е дъжала така. Аз винаги разбирам хората. Поне се опитвам. Първо се чудя "Тая/тоя глупав/а ли е? ", но след това размишлявам. Защо са се държали така? Каква е причината? Всички с които съм се запознавала поне един път са ми казвали "само ти ме разбираш". Аз не обичам да съдя хората.



С още едно момиче също съм близка и абсолютно същото което казах за Жаклин(освен гадното минало и обсебването да си пиша с нея защото всеки ден ми пише) важи. Тя е по-малка от мен обаче, а Жаки е по-голяма.



Другите 2 са ми от една фен страница в инстаграм. Феновете на тази влогърка(няма да споменавам името и защото няма значение). От там си създадох доста приятели, но доста ме изоставиха, или не знам. Може би аз ги изоставих. Не мисля че лошите ми социални умения са оправдание, или пък че не съм си създавала приятелства от 2 години, или пък и че тези приятели които създадох преди 2 години на живо в училище ме предадоха. Опитах се да си създам приятели поне онлайн защото те не те предават. Ох сега осъзнавам колко е глупаво че казах 4 приятели, като са по-малко вече. Запознах се с едно момиче на име Татяна. Забравих да кажа че тая фен станица не е на някаква бългаска личност и затова приятелите които създадох там не са българи. Не исках да ставам близка с тях. Тази Татяна ми напомняше на една приятелка от фалшивия профил, въпреки че нямаха общо. По някаква причина приятелите които създадох там ми напомняха за тези от 2017. Та, тази Татяна ще става на 15 след седмица. В началото доста добре се разбирахме, но изведнъж спряхме да си пишем. Просто не знаех как да почна един разговор. И да го почна какво? Аз нямам теми за които да си говоря с някой. Животът ми е скучен. Тя беше позитивна, но изведнъж сторитата и в инстаграм се напълниха с тъжни цитати. Питах я какво и е. Тя ми каза че приятелите и са големи предатели и са я предали. Аз и казах че няма смисъл да страда за тях. Татяна каза че съм права, но просто не може. Не знаех какво да правя. Не си писахме. Доста дълго. Накрая за малко си писахме и тя сподели как всички и дават лоша енергия. Тогава осъзнах че нещата не са същите. Тя в началото ми носеше позитивна енергия, но тогава вече почна да ми донася лоша енергия. Вече като си писахме тя все ми донасяше тази енергия. Не исках да я губя, но не знаех как да започна един разговор. Днес тя съобщи че ще си трие фен профилът, защото вече не се чувства добре в това както му викат общество. Също благодари на приятелите си че са били до нея. Моето име също беше там. Бях на път да и пиша колко ще ми липсва и дали ще има начин да контактуваме, но след това се сетих че има едно момиче със същото име като моето. Почувствах се гадно и все още се чувствам така. Тя написа че напусна защото се чувства игнорирана от всички, освен хората които беше избрила. Почувствах се гадно, и все още се чувствам така. В същото време се чувствам виновна. Защо не поддържах това приятелство? Мразя се че се чувствам гадно и дълбоко в себе си я обвинявам.



Дойде време и за тази моя адашка. Имената ни български се превеждат като Надежда. Е аз там ги лъжа за името си. Мразя си името. А и колко нелепо да се кръстя надежда, имайки напредвид че надежда в мен няма. Нашето приятелство започна като тя ми писа "здравей". Почнахме да си пишем. Тя ми сподели че е пълна противоположност на мен. Тя винаги казва каквото мисли. Заради това са я изключили от училище 4 пъти. Код червено беше за мен. 50% си мислех че създам готино приятелство с нея, но 50% осъзнавах че съм скучна и нищо няма да стане. И нищо не стана. Един път бях предизвикана да кача "ако мога да разчитам на теб ми прати емоджи" и исках да видя на кого му пука за мен. След като пратят това трябва да ми пратят и тяхна снимка и аз да напиша дали съм го очаквала. Това се случи преди Татяна да си изтрие профила. Тя ми прати емоджи и аз качих нейна снимка и тази Надежда отговори на сторито ми. Писа "Коя е тази? ". Знаех че го написа само защото е красива. И аз и казах. Те станаха бфф-та за 1 седмица и аз ревнувах, знаейки че аз не и писах.



Чувствам се като токсичен човек, защото е токсично да ревнуваш приятелите си и да си обсебен с тях. А и като пиша на първите 2 приятелки които споменах се чувствам досадна, защото им пиша постоянно и понякога спирам и те имат чувството че ги игнорирам. Аз също лъжа нашите доста често защото ако разберат за онлайн приятелите ми ше ми изтеглят Family Link на телефона.



Какъв човек съм? Лоша ли съм?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 11 месеца hash: 00594ed489

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мило момиче, приеми се каквато си и се обичай. Набележи си какво искаш ти да правиш в бъдеще. Ходи на танци, на спорт, сред природата. Този период ще мине...

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 961142c734

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Прочетох историята ти с много усилие. Признавам, че още към средата исках да спра, но продължих да чета, защото ми се струва, че наистина имаш нужда от подкрепа, съвет, мнение или просто нещо наподобяващо внимание. Мисля, че и преди си пускала теми. Не си лош човек, но си изпаднала в черна дупка. Имаш проблеми със самочувствието и увереността, затова си се оплела в лъжи. Ако не се срамуваше от себе си, нямаше да лъжеш толкова. Аз лично не разбирам този твой срам. От какво се срамуваш? Ти не си виновна за чуждите действия. Нямаш вина, че баща ти те е подценявал и е предпочитал да играе на компютъра, вместо да прекарва време с теб. Сигурно си мислиш, че ако беше по-красива, по-умна, по-интересна и изобщо по-(добродетел), хората щяха да се отнасят различно с теб. Ами, не е вярно. Такъв ти бил късмета. Просто не попадаш на хора, с които размишлявате по сходен начин и имате еднакви намерения един към друг. Оплела си се в интернет приятелства. Няма лошо човек да общува онлайн, но има лошо 80% от живота ти да преминава пред екрана. Искаш да си важна за всички, да си им най-близка и прочие... няма как да стане. Това дали някой ще ти прати емотиконка или не, изобщо не е показател. Тези предизвикателства не доказват нищо. Ако един човек се обръща към теб за съвет, значи той ти има доверие. Ако въобще ти споделя, то той ти вярва. Всичко опира до комуникацията, а не до снимки, емотиконки и изпълнени предизвикателства. И когато имаш приятел, не е нужно да си пишете 24/7. Повечето хора имат нужда от време на време просто да стоят без да ползват телефона си. Нормално е. Не всички си чатят всеки ден, това не означава, че не им пука за приятелите им. Много си тъжна и объркана, потънала си в собствената си неувереност. Не, не си лош човек. Не си лъжкиня, не си непукист. Мисля, че просто имаш нужда да правиш за себе си нещата, които правиш на другите. Опитай се да се погледнеш отстрани. Прочети си историята и си представи, че я е написала твоя приятелка. Какво щеше да я съветваш и какво щеше да ѝ кажеш? Защо не си кажеш същите неща?

 

...