Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Идята на "ходи на спорт" не е непременно да заговаряш всеки или дори тези които ти харесват, а да си социално активна. Защото всичко може да стане винаги.

Ето ти един съвет, започни като ходиш на спорт или каквото и да е - да позравяваш хората. Ама ей така почти всички. Без да завързваш разговори просто едно "Здрасти :)" и си подминаваш да си правиш упражненията. Ще се учудиш колко хора ще ти отвърнат със "Здрасти" и усмивка.
Това ще ти покаже, че изобщо не е толкова страшно, и без да имаш последващото напрежение от това как да завързваш разговора, ще се поотчупиш.

Всеки е отворен за нови запознанства.

Братан.

7.   Ако ставаше с четене на теми, всички щяхме да сме перфектни във всичко. Спортът не е дискотека, където да си приказваш с непознати. Идеята тук е друга. Съсредоточаваш се над това, над което си добра. И ако го правиш както трябва, другото ще дойде от само себе си. Успехът, волята и сърцатостта привличат хората. Ако правиш нещо, го прави с хъс и старание. Не просто за отбиване на номера. Дай всичко от себе си и се освободи от другите мисли. Бъди там, за да спортуваш, а не заради другите. Всъщност, така работи всичко в живота. И аз съм интроверт, но правя всичко с удоволствие. Не досаждам на хората и все пак ги привличам. Много е просто, не го усложнявай допълнително.

8.   Аз ако бях жена щеше да ми е много по лесно. Точно във фитнеса съм виждал и то често как жените отиват при някой и му казват извинявай тоя уред как работи и мъжа на седмото небе че някой му е обърнал внимание. Като си на спирка и чакаш рейса и някой седи до теб Еми направи се на луда и го питай тоя рейс на къде отива или минава ли от там. И ще стане разговор. Ако пък си с куче в парка и срещнеш друг мъж с куче му направи комплимент на кучето питай за породата после кажи нещо за твойто куче и пак се завръзва разговор. Примери много. Тъпото е че жените винаги чакат първи. Еми ок ама има и такива дето си седят сами. Няма да станете долни ако вие сте първи. Даже мъжа ще се очуди и ще му стане приятно.

9.   Аз още от малък усетих, че няма да имам приятели като повечето. Имах и имам познати колкото искаш, обаче така и нямах приятели, с които да мога да споделя всичко и да бъда себе си. Много дълго време се измъчвах от тоя факт. Сега съм на 26. Преди известно време си казах, че това не е причина да се чувствам нещастен. Като не искат да са с мен майната им на всички. И наистина станах изключително самодостатъчен. Сега се опитвам да намеря време за себе си, докато ме търсят разни хора. Имаше жена, която ми се развика как съм имал смелостта изобщо да не искам да имаме нищо общо и да съм сам .. смятай.
Има моменти, в които ме питат как така не искам да имам хора около себе си. Естествено,излизам, общувам с хора, не се дърпам и не се държа дисанцирано, но вече уважавам времето, в което съм сам със себе си.
Точно тогава открих наистина спокойствието на ума. Знам, че звучи тъпо, но всичко е до настройка. Промениш ли си мисленето, променяш и емоциите, които изпитваш. И вече 5 пари не давам дали имам приятели или не, защото съм в мир със себе си. Защото се приемам такъв какъвто съм и съм такъв какъво искам да бъда. Не се преструвам.
Цял живот слагах маски за пред другите, за да сме приятели, но накрая ми писна. Да си сам има много предимства, аз лично се чувствам много силен, когато съм сам. Зависимостта от други хора наистина те прави слаб.

10.   Тези съвети, миличка са все едно да се опитваш да подадеш ръка на някой, които е паднал на земята от третия етаж, ако ме разбираш.
Щом се чувстваш натрапник и трудно постигаш близост, вероятно имаш детски травми. Не знаеш къде са границите на хората, защото или ти нямаш такива (би направила всичко за всеки), или са твърде солидни (искаш близки, но без ти да ставаш близък). Когато човек има някакъв травмиращ опит свързан с първите близки-родителите, после много, много трудно се свръзва с хора. Сякаш не е способен на дълги отношения, приятелствата са повърхностни, крехки и нетрайни, връзките изпълнени с ревност, обсебване и страх от изоставяне. Малко може да се чудиш "е, аз толкова много искам комуникация, пък толкова зле се чувствам сред хора", или "аз толкова искам половинка, пък във връзка ставам супер неуверена и вместо спокойствие, чувствам страх, че човекът ще си тръгне". Това е подсъзнателен страх от обвързване. Съзнателно искаш да привлечеш, но подсъзнателно искаш да отблъснеш, от страх, че някой може да ти стане наистина близък и наистина да те опознае точно, каквато си. А ти не се харесваш, каквато си (иначе не би имала никакви затруднения с комуникацията), вместо това искаш да бъдеш такава, каквато хората да те харесват. Като цяло това е най-големият проблем, желанието да се харесаш, вместо да бъдеш себе си, поемайки риска и да не те харесат. Хората направо се отвращават от хора, които просят внимание и одобрение. За да просиш такива неща, значи не си ги даваш сам, а за да не си ги даваш дори ти, значи вярваш, че никак не ги заслужаваш. Всички непоискани услуги, съвети, опити да бъдеш "перфектна", само те отдалечават от одобрението. И обратното в мига, в който започнеш да се харесваш и разбереш, че си ценна, каквато си и хората ще започнат да го правят и то, забележи заради това, което си, а не заради това, което правиш за тях.

11.   Мен ми хареса коментара на номер 9. Само дето ми се искаше да съм ги разбрал тези работи на 26 а не на 36 :) Щях да си спестя много време, нерви, празни надежди и мечти които неминуемо се разбиха на пух и прах през годините.

12.   За гаджета: На 20 още бях сама, не знаех как да си намеря гадже, но докато си седях сама в университета дойде едно момче, хвана ме и ми търси фейсбука. Аз още от тогава се влюбих. Вече 1 година сме заедно, може и да остарея с него. Най-нормалното момче, което познавам.
А за приятелки: Бабата на най-добрата ми приятелка е приятелка на моята баба и лятото като малки от тях се запознахме. Тя е много приказлива и от нея познавам всичките си други приятелки. Добре, че точно с нея сме се запознали като малки, че сега сигурно нямаше да си имам никакви приятелки. Понякога като сме с гаджето навън сме с неговите приятели и нямам проблем да говоря с тях. Той също си говори с мойте.

13.   Относно опитите за психоанализа в коментар 10 - не, нямам травми от детството. Явно не съм се изразила достатъно ясно, но пуснах темата точно защото ми е писнало от разни отвлечени общи разсъждения, надявах се на нещо по-конкретно, надявах се хората да споделят какво ги кара да заговорят някого, какво ги кара да се отдръпнат, когато някой ги е заговорил - или пък обратното, да продължат разговора, в друг момент те да заговорят същия човек и да търсят компанията му; да споделят може би как са се срещнали със сегашните си приятели и т.н. А по въпроса за границите - не мисля, че е нормално да се обръщате с "миличка" към напълно непознат, дори в анонимното интернет пространство.

14.   13< това са подсъзнателни модели, които самите хора ен знаят, че да ти кажат нещо конкретно. Дори общителните не знаят защо са общителни, дори да си мислят, че знаят. Просто са такива. За това няма техники и рецепти. Или си такъв, или не. Единственото, което можеш да направиш, е да не се комплексираш от това и така да не влошаваш нещата допълнително.

Пробвай с психотерапевт, ако искаш, но се съмнявам да помогне.

15.   Ами авторке, като за начало да не си дръпната към хора, които се опитват да се държат добре с теб.

Това би ме накарало да се отдъпна от теб, защото иначе винаги ще съм "като на тръни" като съм в твое присъствие, а това изтощава и стресира.

Ето например номер10 се е опитала да ти бъде полезна с най-добри чувства. Да, с опит за психоанализа, но явно това е нейният начин. Вярно е, че обръщението "миличка" често се използва за да принизи човек, но 10 определно не е имала такава цел -мисля, че всеки ще се съгласи с това.

16.   Номер 15 има право

17.   "Ето например номер10 се е опитала да ти бъде полезна с най-добри чувства. Да, с опит за психоанализа, но явно това е нейният начин. Вярно е, че обръщението "миличка" често се използва за да принизи човек, но 10 определно не е имала такава цел -мисля, че всеки ще се съгласи с това."

Е, явно не всеки ще се съгласи - аз не съм съгласна, че "миличка" е използвано добронамерено, предвид че е съчетано със свободни съчинения относно моето детство. Ако №10 искаше искрено да помогне, щеше да отговори на въпросите ми. Но това съм го виждала много често - някой се прави на много мил, загрижен и уж дава съвети, а в същото време целта е или да се самоизтъкне, или да те принизи, или просто да се направи на интересен. И ето в следващия коментар от този човек - това, че аз определено знам за живота си повече от анонимния непознат №10 няма никакво значение, продължава се с това, че тези неща били подсъзнателни модели. Най-положителната интерпретация на коментарите от този човек според мен е или професионално отклонение, или някой, на когото психологията му е един вид хоби и просто не знае кога да спре. Мисля, че зададох много конкретни въпроси, после в кометар 13 се опитах да доуточня, не разбирам защо някои хора продължават с общите приказки и отвлечените разсъждения. Но може би наистина това ми е проблемът - не търпя празнословие и свободни съчинения.

18.   Аз съм 2/14. Пак ще се опитм да обясня. Не е важно какво казваш, а езикът на тялото. Нима не разбираш, че целото ти вътрешно емоционално състояние се отразява на самия ти език на тялото и външните хора го долавят съзнателно или не. Ти на думи и най-любезната да си, 90% от комуникацията е нвербална. Не знам как по-конкретно да ти обясня. Докато не промениш вътрешния си свят, всичко друго е без значение. Ето дори и тук нападаш добронамерени хора. Аз дори през сайт усетих натоварване от теб. Не го казвам, за да те принизя, а да се замислиш. Разбирам те напълно - разбирам, че ти е кофти, че не си общитетлна, че си самотна и т.н. Но това не ти дава право да нападаш хората. И това, че ги нападаш, е отражение на вътрешния ти мир или по-скоро липсата на такъв. Аз също не видях някакво принизяване в коментар 10, не знам ти къде го видя.

Моля да приемеш коментара ми като съвет. В никакъв случай не се саомизтъквам, нито те принизявам. Просто ясно се вижда къде ти е проблема и си пролича дори и тук. Вече дали ще се коригираш или ще си продължаваш така самотна, избора си е твой. По-конкретен от това не мога да бъда. Не се чувстваш добре от вътре -> отразява ти се на езика на тялото -> хората се напрягат от теб -> отсвирват те. По-конретно наистина не мога. Вече ти си решаваш. Аз спирам до тук, защото ако и този ми коментар не го разбереш, по-ясно от това не мгоа да го напиша.

19.   Номер 2/10/14/18, представете си, че съм пуснала тема за това колко ми е трудно да направя някакъв специален сладкиш и питам за съвет какво може да помогне за сполучливото му приготвяне и откъде мога да намеря качествени продукти, с които успехът да е по-сигурен. И Вие вместо да ми дадете конкретен отговор, започвате да развивате разни хипотези примерно за това как изглежда кухнята ми, как изглеждам аз, че може би имам физически недъг в следствие на контузия, щом не мога да се спрявя. Смятате ли, че това би било адекватен отговор? И смятате ли също, че фамилиарниченето с обръщения като "миличка" е уместно? Аз съм го чувала от два типа хора - 1. Жени на моята възраст или по-млади, които така се опитват "да се изкачват в йерархията" в дадена общност; 2. Жени на средна възраст или по-възрастни, които смятат, че са натрупали "мъдрост" и съответно имат навика да я раздават, без да мислят дали действително се отнася до обсъждания проблем.
За сведение и на другите, ето аккво съм правила досега - опитвала съм да съм дружелюбна, усмихната (обикновено се старая да мисля за нещата, които харесвам), да не товаря хората с моите проблеми, да проявявам интерес към мнението им и техните интереси (не само в конкретния момент, но помня тези неща и съм правила услуги във връзка с тях), услужвала съм, когато съм имала възможност. Резултатът е, че винаги съм изпозлвана, а когато вече не съм потребна - прекъсване на контакти без някакво обяснение. Това все от хора, говорещи такива неща като №2/10/14/18. Наслушала съм се на подобни теории - от хора, които на дело са изключително повърхностни и неблагодарни в личния си живот.
Благодарна съм на няколкото човека, които споделиха конкретно аккво се е случило с тях, но бих определила тези неща като "чудо", нещо изцяло в следствие на външни фактори, например " Бабата на най-добрата ми приятелка е приятелка на моята баба и лятото като малки от тях се запознахме. Тя е много приказлива и от нея познавам всичките си други приятелки. Добре, че точно с нея сме се запознали като малки, че сега сигурно нямаше да си имам никакви приятелки. "
Но в крайна сметка никой не отговори конкретно на въпросите: "Когато срещате някого, какво ви кара да искате да опознаете този човек и какво отблъсква? Какво ви показва, че човекът е "отворен" за нови запознанства и какво ви кара да мислите, че не желае да общува с нови хора?"

20.   Съжалявам, че не можахме да ти помогнем. Дали ние сме теоретици или ти не можа да схванеш какво ти казваме, не знам. Аз няма как да знам защо всички те прецакват. Но за да го правят всички, много е вероятно нещо в теб да ги провокира. Ама спирам до тук, че съм теоретик. Не те познавам, че да съм по-конкретен и не съм врачка, за да знам какво точно ги провокира. Но от коментара ти и аз не останах очарован от теб, честно казано. Натоварваща си.

21.   Няма да чета мненията на другите, ама ме слушай мене, момиче. Това, което би показало, че си отворена за нови запознанства е това как изглеждаш, как се държиш, как вървиш, как седиш, как говориш и т.н. и т.н. Това нещо има едно общо понятие и се нарича език на тялото (body language). Няма да стане, ако се натягаш да се запознаеш с някого. Обличай се свежо, сложи усмивка на лицето, говори с хората свободно и така... голяма философия е, дай да се запознаем и ще ти разкажа повече хахахаха :)

22.   21, не вървиш, тя иска конкретика, не философия.

23.   Ми, не умувам въобще толкова, авторке. Сега се замислих по въпроса ти, прочетох и мненията и си мисля, че е възможно да имам някакъв умствен ретард. Когато бях на 20 без да съм имала гадже, не съм си мислила колко ми е самотно, нито съм мислила въобще по въпроса, занимавах се с неща, които ми носят удоволствие и през ум не ми е минавал въпрос дали ми е късно, дали ми е време, дали е редно, дали ми се иска, даже. И до сега, на 37, не бях си задавала въпроса от темата ти. Но като се замислих, ето как действам - ако не ми се говори - не говоря, ако ми се говори - говоря, била съм на спирка и ми се е говорило - говорила съм, случвало се е да не искат да говорят с мен, тогава не съм продължавала разговора, случвало се е и да ми отговорят и да завържем разговор, докато дойде автобуса, с едно момиче даже станахме приятелки след като пътувахме от София до Пловдив една до друга. Като съм на работа и слезна да ям ябълка на припек, ако ми се говори - отивам при пушачите и започваме да говорим, ако не ги познавам - стоя близо, ако не първия ден, то до третия се запознават с мен. Обикновено се запознавам с продавачките в магазина, с тях също си говоря, те обикновено познават доста хора и докато си говоря с тях, се запознавам и с други хора. Мисля, че пишейки ти това разбрах какво точно правя - каквото си искам, и ако не ми е кеф - спирам. Ако не ме искат - значи или не им е кеф, или не ме харесват или са тъпи парчета.

24.   Здравей, според мен до една степен е вярно това, което са ти казали- вътрешният ти свят е важен и излъчването, което произтича от него. Точно това излъчване или харизма или както и да се нарече е важно, за да искат хората да говорят с теб и да те опознаят. Търсиш рецепта, но няма еднозначен отговор на въпросите ти. Всеки вижда нещата различно, всеки си е в неговия филм. Примерно имаме една жена Мария, тя се държи по определен начин. Иван харесва Мария, Петър обаче не може да я понася. Защото Иван и Петър виждат света по различен начин. Има хора, които ще те харесват има и хора, които няма да те харесват. Не можеш да контролираш мнението, мислите и реакцията на другите.
Съгласна съм, че обръщението "миличка" наистина е дразнещо, но в случая хората се опитват да ти помогнат.

25.   До но. 9 да си самодостатъчен , не е нормално. Това си е висша форма на егоцентризъм . Антисоциалните хора са обикновено психопати или по скоро социопати , а лудите не знаят че са луди..

Обръщение към всички като авторката. Не си го поставяйте фикс идея. Точно затова изглеждате глупаво при запознанство.

Бях учител на малки деца преди време и се случи веднъж едно момче да ме харесва ,просто му бях интересен. Спря ме в коридора и каза " учителю , може ли да бъдем приятели?". Изчерви се , не изчака отговор и избяга. Какво бих могъл да му сторя? Да му се подиграя колко е наивно дете. Ами то е дете ...напротив , въпреки че изглеждаше все едно си е писало бележка с реплика и си я повтаряло пред огледалото , все пак е достойно за възхищение пред тези , които дори не се осмеляват да се приближат .

Авторке запознавай се с хората заради тях самите. А не за да излезеш от дупката в която си.

Последното ми запознанство което имах беше със супервайзърката ми на новата ми работа . Един ден дойде с една червена лента , с бели точки и панделка. Така си беше пристегнала косата. Изглеждаше на американска домакиня от '60те. Посред задачите ,които ми постави да свърша й казах че панделката й е супер сладурска и много ми харесва (което си е истина) . От тогава нейното отношение към мен се измени. Почна да ме скатава от тежките задачи , разговорите ни станаха по-лични - кой , от къде е, какво ни харесва и какво не в държавата в която сме (в друга държава живея) Вече дори си пускаме бъзици и шеги. Онзи ден дойде гримирана и имам чувството, че го прави заради мен. Чудя се дали да не я поканя на среща.
Та така стават нещата не е необходимо да си заредена с оригинални лафове. Дори един дребен жест на внимание е достатъчен. Останалото си върви естествено .

26.   Просто спри да си кисела и света ще се стане по-дружелюбен. Доброволно си приела ролята на жертва и всеки път, когато някой ти пише как да излезеш от нея, ти се агресираш и си я пазиш. Дори без да те срещам лично ми се струва,че си тежък човек за комуникация. Ако харесваш повече хората и те ще ти отвърнат със същото.

27.   Номер 10 съм и благодаря за защитата, приятно е да те разбират :)
Предлагам просто да си спомним, че готовата информация, без пътя към нея не е така ценна.
Може би тези точни рецепти, които се изискват трябва да бъдат изпробвани. Аз не разполагам с такива, дори бегло помня запознанствата с близките си. Знам, че в компанията им е приятно, защото съм до някой, с когото мога да бъда себе си. Без да се чудя, сега аз каква да стана, че на него да му е приятно и да търси компанията ми и да се нагаждам. Това са границите- да отделиш това, което си от останалото, да бъдеш автентичен. Както едно парче глина може да стане всякакъв предмет, но преди да има форма (граници, очертания), то не може да има съдържание, то е неопределено, то е хем всичко, хем нищо конкретно.
Както и да е, обвиних хората, че помагат от високо, а видях, че правя същото, така че ми беше полезно край теб.
Обърни внимание в отговора си, с колко изисквания ни натовари, колко пъти не бяхме правилни за теб, колко етикета лепна.
Явно за да се общува с теб трябва да се отговари на милион критерии и много, много да се внимава. Абсурд да се отпусна и да бъда себе си, да казвам истината, вечно ще съм в грешка около теб, вечно ще съм лош човек, направо злодей. Как да искам да остана? Като ще ме караш да играя твоя театър да мълча и да съм правилна и да казвам само, каквото искаш да чуеш, защото иначе отиваш в зловещи настроения?
П.П Това е вторият коментар, който пиша. Не съм продължавала с нищо в коментар 14, различни хора сме.

28.   Благодаря на хората, които казаха нещо конкретно. За последен път ще отговоря на общите приказки за вътрешния свят и харизмата, както и на това, че трябвало да търся хората заради самите тях, а не за да изляза от дупката - 25 години правя така, опитвам да съм добра, да помагам, да не натоварвам хората, но винаги е еднопосочно и само съм изпозлвана.
И само да направя един коментар, знам, че е споделено доброномерено, но ако е вярно: "Последното ми запознанство което имах беше със супервайзърката ми на новата ми работа . Един ден дойде с една червена лента , с бели точки и панделка. Така си беше пристегнала косата. Изглеждаше на американска домакиня от '60те. Посред задачите ,които ми постави да свърша й казах че панделката й е супер сладурска и много ми харесва (което си е истина) . От тогава нейното отношение към мен се измени. Почна да ме скатава от тежките задачи , разговорите ни станаха по-лични - кой , от къде е, какво ни харесва и какво не в държавата в която сме (в друга държава живея) Вече дори си пускаме бъзици и шеги. Онзи ден дойде гримирана и имам чувството, че го прави заради мен. Чудя се дали да не я поканя на среща." то въпросната супейвайзърка се държи непрофесионално - не може задачите да се разпределят на база кой й е направил комплимент.

29.   Нали никой не беше казал нищо конкретно. Мисля, че ти не схвана идеята.

30.   С коментара си ще се отклоня от темата, но ще направя една поправка на 25:
Точно психопатите и социопатите могат и са много социални, особено когато поискат и имат нужда/изгода.
А лудите, които не знаят, че са луди, се срещат само сред простоватите. Другите си знаят.
Да си самодостатъчен изобщо не е нещо срамно или лошо, още по-малко пък признак на някаква лудост.
Та, каква ти е простата логика -9 да се засрами и притесни, че може да бъде счетен за луд, и заради това да започне да е социален, въпреки че не го желае.
Това "малко" като психоатаките към нас жените, които не желаем да бъдем майки.

И всичко това заради демографията и икономиката.

31.   И наистина последен коментар - Когато отбелязах, че търсех някакви конкретни истории, голяма част от коментарите бяха редовните общи приказки в стил женско списание, особено първите - с изключение на тези, кито споделиха, че са в същото положение като мен. След това се появиха други (и имайте предвид, че коментарите не се публикуват автоматично и когато пиша своя коментар обикновено има няколко други, чакащи одобрени от редактор, които аз съответно не съм видяла), в които имаше описани сприятелявания, но това бяха или неща, свързани с обстоятелства извън контрола ми (например момичето, което сподели, че баба й и бабата на най-добрата й приятелка били приятелки и ги запознали), или отново не нещо, което да ми обясни вие, четящите, конкретно как сте харесали някой непознат.
Съгласна съм с №30: "Точно психопатите и социопатите могат и са много социални, особено когато поискат и имат нужда/изгода." - май досега все такива съм нацелвала.
№10/27, ами можете да приемете, че това да бъдете себе си не означава винаги да бъдете права и никой да няма право да Ви каже, че грешите. Според Вас да бъдете себе си означава ли да фамилиарничите с обръщения като "миличка", да развивате разни хипотези за детството на непознати и никой да не Ви каже, че грешите?

32.   Най-добре е да търсиш запознанства на принципа на еднаквите интереси.
Така разговорите тръгват много по-лесно и спонтанно.
Ако отбягваш хората, изглеждаш студен.
Ако се опитваш да контактуваш с тях, наистина може да излезеш като натрапник. Отчаянието от самотата се усеща от хората, а фалшивата увереност не се тълкува правилно и не прикрива отчаянието.
За тези неща са нужни не само усилия, но и късмет.
Просто, като си попаднеш на правилните хора и всичко става от само себе си.

33.   Номер 10 съм, да точно това означава да бъда себе си, да споделям идеите си, без да се притеснявам. И ако искаш вярвай, почти всеки освен теб ми дава този шанс.
Аз работя с деца, изучавала съм детското ранно развитие, педагогика и психология. Обръщам се към децата така, с "миличка, миличък". И вероятно понеже въпросите ти са съвсем сходни с техните, се обърнах така и към теб. Не съм правила хипотези за детството ти (по-долу ще го направя), а описах как мислят и се чувстват хората с детски травми като възрастни, за да провериш дали се чувстваш по сходен начин.
Част от мен е, в природата ми е да търся там и да намирам, това е едно от нещата, които ме правят ценна. Може да не съм за теб, а за някой друг отворил темата ти, или да не съм ценна сега, но в бъдещ момент да бъда. Нищо от това, обаче няма как да се случи, ако не бъда аз и не споделя идеята си на първо място. Всичките ми близки са наясно с това, понякога се ползват от опита ми, понякога ми се дразнят. Това няма как да повлиява на моята автентичност като човек, аз не съм повече психолог с Мария и по-малко с Иван. Ти изискваш, обаче щом говоря с теб да не съм себе си. И когато откажа, ме нападаш - "повърхностна и нещастна", ли беше твоят начин да ми кажеш, че греша? Е, Властелине на социалния и професионален кодекс, това социално адекватно ли е от твоя страна? (нали, доброто отношение е снизходително, ще се съобразя и ще сменя тона)
Интересно ми е от къде смяташ си научила така да съдиш хората? Не ги познаваш, не можеш да се свържеш с тях, но някак си знаеш точно какви трябва да бъдат. От къде според теб идва тази фрустрация, всичко живо да е грешно за теб? Аз съм злонамерена, супервайзърката е непрофесионалист, от опита на над 20 човека няма нищо ценно и конкретно, според теб. Хората те избягват, защото ги караш да се чувстват лоши, с постоянните си разбити очаквания и забележки. Никой не обича да разочарова, а ти си разочарована по дефолт от всички.
Ето ти, конкретна хипотеза:
Отгледана си в нереалистични очаквания спрямо възрастта ти. Очаквало се е да демонстрираш поведение характерно за по-голям човек. Било е много важно да си правилна, за да получиш отношението, което искаш. Поведението ти е формирано от спазването на правила, ограничаващи показа на чувствата. Казвано ти е кога и за какво можеш да плачеш, кое не е смешно, какво да говориш, с кого как да си правилна (ти още изискваш същите правила, за да си сигурна, че правиш нещата адекватно). Взискателни родители, най-добронамерени, несъзнателно са обвързали ролята си на безусловно даващи любов с твърде много изисквания и условия. Те, или един от тях самите са имали подобни търсения на твоите и несправянето със социума. Ако родителите ти имаха много контакти и богат социален живот ти би попила толкова много наблюдения и опитности върху отношенията на хората, че нямаше да се замисляш за тях, щеше да се случва автоматично. Най-малкото щеше вече да знаеш, че всички сме несъвършени и да спреш да го очакваш и от хората и от себе си. А ти се държиш като пусната в света на взаимоотношенията с много теория и нула практика. Отношението, което сега ни демонстрираш, това раздаване на присъди от измислен пиедестал, някой вече ти го е показал, някой те е научил да си взискателна, осъдителна, да търсиш грешки, да се защитаваш, когато не е необходимо.
Съвсем абстрактно и непрофесионално на база личен опит, предполагам, че родител е бил възпитан много дидактично, емоционално не е могъл да се осъществи, опитал е да отговори на изискванията на социума, не е постигнал взаимност, но понеже е спазвал винаги правилата не може да приеме, че грешката може да е в него и я търси във всичко извън него, така става съдещ, бдителен за абстрактната му справедливост, може би дори перфекционист по деструктивен начин. Този родител, повече от всичко иска да помогне на детето си да избегне такава ситуация да не бъде приет и харесван и отрано е искал да предаде всички правила на детето си, за да е то прието, харесвано и т.н. Тези добри намерения, нямат никак добро проявление. Самата нужда от правила, означава, че не можем да се доверим на вътрешната си преценка. Най-просто казано- на теб ти се плаче, или искаш да споделиш мисълта си, но не можеш да се довериш на това желание, а първо трябва да провериш по правилата ли е ти да се чувстваш така, редно ли, ще бъдеш ли отхвърлен, порицан, ако го направиш? Ти спираш да вярваш на вътрешния си компас- емоциите - чувствата ти са грешни, а нечии чужди правила са правилни. Това е да не приемаш себе си, да си нямаш вяра, да не смееш да се изразиш както го чувстваш, а да търсиш какви са очакванията. Когато човек приема себе си, той приема и другите, вместо да ги съди. Когато си позволиш автентичност, вместо съвършенство, оставяш хората да бъдат свободни, спокойни и естествени в компанията ти и те я търсят.
Тогава добиваш и умението, когато някой като мен ти приказва глупости, да си казваш "Абе, я по-добре щастлив, отколкото прав." И да не се цапаш с гадости, като тези които избълва. Защото, ти страдаш от тях, както виждаш за мен не е важно колко ще приемеш идеята ми за вярна, а че имам поле да я извадя.

34.   Няма "златна среда". Хората навремето са се женили по финансови причини. Т.н. "семейство" е финансов и родствен пакт. И ако питаш мен, е било по-добре от сега, защото хората са знаели какво да очакват...

Тези "холивудски любови", също и траят точно колкото един филм. Някои хора са по-социални, по-влюбчиви, по-разлюбчиви. Т.е. за тях животът си е направо турски сериал. За много от нас останалите, които стоят настрани, нещата изглеждат "сложни". Реалността е, че няма как да се "опростят", като просто не си такъв характер, и нямаш такава визия за живота.

План Б, който поне аз пробвах навремето беше форуми, сайтове, и опит да се намерят общи теми, да опознаеш наистина човека отсреща. Принципно методът работи - можеш наистина да станеш близък с някой, стига естествено и той да иска. А то си личи, не е там трудността. Но познай - отнема доста време и усилия да се направи качествено (нещо непостижимо в днешно време за 99% от населението което очава "instant gratification"), a накрая ви делят километри... Не само като дистанция (тя е по-лесният фактор), ами на чисто житейско ниво. Животът отнася хората в различни посоки, и да се превърнете и в жийтеско близки, за да се получи нещо в "реала", е доста трудно. Някои го постигат, но е рядкост.

Така че това са двата... за мен еднакво обречени пътя. Да се мъчиш да вкараш някой близък физически, но далечен психически човек в живота си, или да обратното - близък психически, но далечен физически. За съжаление това е живота, повечето не им пука много, развиват си вътрешно "сериалите", обичат се, мразят се, карат се, сдобряват се, пълният пакет... Други, гледаме... Но, с времето пък, човек се научава да си цени спокойствието и свободата. Да си с друг, колкото дава, толкова и отнема... В днешно време - според мен повече отнема. Хората са крайни егоисти, изпростели, заринати с противоречива информация, няма го това усещане че сте наистина заедно, един отбор, имате обща кауза... И да сте под един покрив, другият може да е на компютъра, чатейки и зарибявайки се с други.

Между другото и аз с годините придобих това усещане на натрапник в чуждият живот. И не, номер 10/33, не е от "детските ми години", от животът който днес водя. Повечето хора наистина си живят, имат си компанията, имат си фантазиите, и нямат желание за комуникация с други, особено пък на по-интимно ниво. Като удариш една дузина пъти на камък... започват все повече да страниш, и това е напълно естествено и здравословно поведение. Няма що да се вреш където не те искат. И това при положение, че аз съм си саможив, и никога не съм бил кой знае колко социален. Но хората в днешно време са невероятно предпазливи, и това до голяма степен от градският начин на живот. Прочети малко психология, това е добре известен факт. Градът създава изолация. Повечето хора, създават по-големи условия за самота. Типичен пример е Токио. Един от най-големите градове в света, който е и един от най-самотните. Според мен, всеки град над 50 000 човека е прекалено голям, и нездравословен. Но никой няма да отвори темата, защото икономическите реалности са такива, че фирмите се гъчкат в големите градове заради по-лесно намиране на работници. Както и да е друга тема, но ето съвет към авторката - помисли и за града в който живееш. По-малък град, обратно на очакванията може да ти донесе повече социални контакти, и то с хора които са по-отворени за тях. Аз съм живял в София много години, и в по-малък град... София е безусловно по-неприятен град с неприятни хора.

35.   До 34

Навремето имаш предвид преди 50 години, или преди 250, преди 500 или 2500?

36.   Номер 10. Как да харесваш себе си или да оправиш вътрешния си свят според теб? Какви стъпки би предприела?

37.   Номер 36, макар да няма универсална рецепта как да оправиш вътрешния си свят има няколко неща, които дават добра посока.
Според мен първата крачка към себе си е да си простиш (за всичко- пропуснати възможности, изгубени контакти, неразвити качества и потенциал, грешки, отлагане и бездействие и т. н. ) и да се приемеш, точно, какъвто си в момента. За да започне някакво действие, развитие на потенциал и на любов към себе си трябва да има ясна стартова линия.
В крайна сметка това си ти, това, е с което разполагаш към момента и пред себе си си дължиш истината, за да започнеш на чисто. Това е малко плашещ процес, но само така можем да си върнем отгорността и контрола над живота и щастието си, в противен случай сме твърде болезнено зависими от одобрението на хората. А и това усещане, че ще разобличим едва ли не чудовище е илюзия, всъщност няма нищо фатално и непоправимо, щом вече работиш над себе си. Сянката/ Вътрешното дете/Подсъзнанието са страшни и лоши само на пръв поглед и само ако са скрити и потискани, всъщност са много ценна част от нас и могат да заработят за нас, ако си позволяваме да ги проявяваме здравословно. За да не се превърне прощаването в съдене и самокритика, имам две насоки:

1. Всяко качество има позитивно и негативно проявление и често ни се налага да познаем двете му крайности за да намерим баланс. Така, че и да сме в крайност, ок- минали сме половината от пътя.
Например страхът и вярата в основата си са сходни и двете са предположение/вярване, че нещо ще се случи. Човек може да реши "Ето, аз имам способност да вярвам. Сега как ще използвам тази способност, ще развивам страх или вяра? "
Лъжата и фантазията, в основата си са едно и също. Човек вече разполага с креативност, но как ще реши да я проявява?
Да проявяваш свободия, или желание за пълен контрол е едно и също желание да решаваш сам, като балансът е между двете.
Когато разбереш, че целият ти набор "лоши качества" имат и позитивно проявление е по-лесно да си прощаваш, приемаш и да намираш позитивно проявление. Ако ти е трудно да видиш другата страна на някое свое качество съм насреща.
2. Човек най-трудно прощава на себе си. Нали? Приемаме повечето хора, каквото са обаче със себе си сме малко жестоки. Няма проблем друг да се изкаже глупаво, бързо забравяме, обаче, когато ние го направим се чувстваме сякаш сме изсекли глупавата си мислъл върху камък. Опитай да разгледаш себе си сякаш си най-добрия си приятел, или сякаш си своя любящ родител. Аз като млада толкова не се харесвах, че в началото се възприемах като домашен любимец. Сякаш имам едно малко и глупавичко кученце, което понякога пишка на килима, но ако съм добронамерена, любяща и търпелива към него то може да стане най-добрият ми приятел.
Сега работим с едно момиченце, тя си пише писма и много ми харесват. Пише, например "Здравей, много се срамувам. Бях неуверена и преувеличавах качествата и постиженията си, послъгвах често за да се харесам на хората. Така сама си забраних да бъда себе си и се натоварих с очаквания, които не са адекватни към мен и постоянно разочаровам" и после си отговаря сякаш е най-добрият си приятел "Аз си мисля, че всички сме го правили понякога и трябва да си простиш за това. Истината, е че нямаш нужда да преувеличаваш, защото имаш изобилие от качества. За да можеш да преувеличаваш, значи поне знаеш какво искаш да бъдеш, а това е супер. Но по-добре работи върху това без натиск и очаквания, запази тази идея за по-добро Аз за себе си за да я развиваш, когато пожелаеш и когато си готова и да не разочароваш себе си. "

Потърси разни материали на тема Любов към себе си, приемане на Сянката, Вътрешното дете. В ютуб има хубави безплатни ресурси.
Хвърли едно око и на тази статия. Абстрахирай се от това, че е за депресията и тревожността, просто съдържа хубави идеи.
https://webstage. bg/filosofiya-i-psihologiya/6321-depresiyata-prodalzhava-dokato-egoto-se-e-hvanalo-zdravo-za-pretentsiite-si-za-absolyuten-kontrol-gi-korno. html
Тези дни ще гледам да намеря време да ти разкажа и за грижата за себе си.
Поздрави
Номер 10

38.   Номер37. Първата стъпка е най трудна това да си простиш най вече ако си направил нещо кофти и се обвиняваш за стореното от теб