Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Към автора, на колко си години, с какво се заниаваш?

8.   Ako не забелязваш здравето, значи си здрав. Ако не забелязваш щастието, значи си щастлив.

9.   4, осъзнавам дишането си или просто настоящия момент. Понякога осъзнавам мислите и емоциите си. И се опитвам да не съм въвлечен в тях.

7, гл. счетоводител на 34.

8, много добре казано.

10.   Щастието не е цел, а резултат от постигането на твоите цели.

От биологична гледна точка, това са хормоните ендорфини, допамин, серотонин и окситоцин. Според Саймън Синек, ендорфините и допамин са егоистични химикали (можеш сам да ги постигнеш). Ендорфините (тичане) замаскират физическата болка. Допамина е да търсиш и постигаш нещо. Тези двата са силно пристрастяващи. За серотонин и окситоцин ти трябват други хора. Серотонин е лидерския хормон, който се секретира в теб, когато поемаш лидерска роля, гордееш се с постиженията (твои или от твой близък), статус, награди. Окситоцин е резултат от любов, доверие, приятелство, прегръдки, докосване, човешка щедрост (отделяне на време и внимание). Той спира пристрастеност (напр. към допамин- порно, комар, алкохол, наркотици...). Окситоцинът има силен здравословен ефект.

Псевдо наука? Не зная, не съм проверил научни трудове по въпроса, но най-добрия експеримент е върху себе си.

Също обърни внимание на алкални храни, студени душове, спорт, добър сън.

11.   До 6: “...то (медитирането) е вредно от духовен план”.

Матей 7:1-6 „Не съдете, за да не бъдете съдени”

12.   Медитацията и източните религии са създадени за тамошните социални структури, където хората живеят в касти и израстването им в социалните роли, както и развитието им, са ограничени. Когато средата не ти позволява да се развиваш, ти медитираш и по този начин чувстваш, че имаш някакъв напредък. Да го наречем в духовен план. Докато тук нямаме подобни ограничения и религията ни - християнството - е адаптирана точно за нашия случай, в частност православието. Това го пиша не с цел да те агитирам към религиозност, но за да разбереш ролята на различните практики. Символът на религията по нашите територии е кръстът - изобразява баланса между духовния и материалния свят. При източните религии материалният свят не е засегнат. От психологическа гледна точка, ако на теб в момента ти е нужно движение и прогрес, ти нямаш никакво ограничение да се развиваш в тази посока, но вместо това седиш и медитираш, се получава дисонанс. Извод: в момента не ти е нужна концентрация върху пасивната духовност, а да се раздвижиш - дали ще концентрираш енергия върху спорт (физическо развитие, сдобиване с мускули, сила...), дали ще промениш стила си на обличане, ще научиш нова информация, рецепта, ще прочетеш книги на някой автор, ще си пребоядисаш кухнята, ще научиш фокуси... нещо, което ще те удовлетворява, дали ще рисуваш и ще си дадеш за цел да правиш по една картина на ден, на седмица или на месец, каквото и да е, но да е активно и да те води към подобрение. Номер 10 е обърнал внимание на действието на хормоните и виждаш как една разходка сред хора и среща с приятел ще ти е по-полезен от медитацията. Не забравяй, че всичките философии са писани за съответното време, нрави и концепции на философа. Затова един добър психолог е полезен, защото ще ти препоръча точно това, от което ти се нуждаеш. Не ги чети, нямаш проблем, действай активно.

13.   Медитацията и молитвата водят до високо-честотен резонанс на мозъка. Така че и двете са с еднакъв физиологичен ефект върху мозъка, и двете са благотворни. Науката доказва (MRI scan) положителната роля на медитацията в живота на човека и който твърди обратното, е неинформиран от тази гледна точка.
Номер 12 (6) ме озадачи с твърдението за причината за приемането на медитацията на Изток и религията по нашите земи. Когнитивния дисонанс как ти обяснява такива неща като Испанската Инквизиция, например? Тъмните години на Средновековието?

14.   Соломонова мъдрост: "Който трупа знание, трупа и печал".

Когато щастието се търси с мисълта, трудо ще се открие. На щастието му трябва динамика, разнообразие, емоция, а от малки ни учат, че трябва да учим, за да станем хора, което масово се разбира по следния начин: да се забием в офис с номирано работно врем, да водим моногамна сексуална връзка, което въобще не е част от човешката природа, да отгледаме дете или две, за да им отделим 1/3 от живота си и после да ги пуснем по течението, и от 50 да треперим на последната си работа, защото сървара ще ни изплюе като неквалифицирани кадри заради бързите темпове, с които се движи света. По мое мнение, щастието в истинския грандиозен смисъл на мисълта не е реалистично. Затова започваме да медитираме, отглеждаме растения, да изучаваме религиозните нрави, които ни подхождат, да трупаме библиотеки с книги или при други избива на домашно насилие, невротизъм, апатия, вербална аресия. Не търси щастието, то е само в книгите!

15.   Защото нямаш проблеми и се чудиш как да си създадеш.

16.   Имаше един лаф: Един пита други двама: Пичове как така винаги сте щастливи ? - Еми, брат, как да ти кажем .. ние сме тъпи
Та така

17.   Съжалявам, ако прозвучи грубо, но повечето коментари са доста тривиални. Схващането, че целите правят щастието, не е винаги валидно. Относно отричането на избора на литература, отново не съм съгласна. Колкото повече четеш, толкова повече се опознаваш. Фрустрацията от истинското ти аз понякога е по-силно изявена. Нормално е да не си щастлив, няма щастлив човек, който има схващане относно щастието. Ще си щастлив само, ако не си очертал границите на щастието си. А ти си. Ние всички сме. Така че, моят съвет е, спри да го гониш, и ще го намериш в ежедневието си. В същото, понякога скучно, друг път не, ежедневие на нелошия ти живот. Бъди здрав!

18.   Зависи какво разбираш - щастлив човек, за едни е трупане на пари, за други да имат с какво да нахранят децата си. Същият си като в онази реклама -"мила ще те водя на околосветско, а тя отговара, уффф, не може ли някъде другаде"!? Та и твоето щастие е такова, широко ти е около врата, затова скучаеш. Заеми се с полезни дела, помогни на страдащи хора и тогава се изпиташ щастие!

19.   Номер 4 съм.
Авторе, това което искаш да постигнеш - да бъдеш наблюдател на емоциите, без да участваш е... Иска много практика, иска да можеш напълно да се довериш на това съзнание като наблюдател. То трябва да е здраво за да те води правилно.

Ако аз сега тръгна да наблюдавам моя вътрешен свят, ами той е пълен с чувство за вина за неща, които не съм свършила, със съмнения дали съм достатъчно добра и подобни. Осъзнала съм, че имам вреден перфекционизъм и много трудно ставам доволна от себе си. Как да се почувствам по-добре, наблюдавайки, като моят наблюдател е като гаден шеф и само търси грешки. Мога ли да доверя самооценката и самоопределянето си в момента на шеф, който не обръща внимание на доброто, а се фокусира върху пропуските? Не, първо трябва да променя начина, по който гледам на себе си, да бъда по-добронамерена, да не се съдя толкова строго. И тогава вече ще мога да се доверя и да наблюдавам без да участвам в емоциите.
В студиото, където ходя всичко започва с прошка към себе си и преминава към любов към себе си. Първо се лекува наблюдателя. Затова така се радвам, че попаднах, виждам колко по-умен е този начин.
В тази връзка няма как да не призная, че има известен резон в думите на Номер 12. Класическите йога хата, виняса и класическата медитация не са адекватни нито към географската ни ширина, нито към момента. Йогата, която практикувам (yoga flow) е съобразена с особеностите на западния човек и е доста по-подвижна, няма статичност между асаните, те се преливат, а медитацията е водена. Именно заради нуждата от движение и неспокойния ни ум.
Трудно ми е да обяснявам такива неща, защото хората много обичат етикети и всичко да е правилно. Правилно е, което ти дава мир, което те смирява с теб самият.

20.   Номер 13, не съм номер 6, мнението ми е изказано единствено под номер 12. Разбирам, че ти е трудно да правиш разликата между коментар, който подканва към пост и молитва и такъв, който дава съвет за развитие на личността, призовававайки автора да обърне внимание върху действието на хормоните в човешкото тяло, и това съвсем не ме изненадва, предвид амалгамата между Испанската инквизиция, тъмните години на Средновековието и смисълът на Християнството.
Форматът тук не е приспособен за трактати, а и моите познания за религиите са крайно ограничени на фона на хора, занимаващи се цял живот с интерпретацията на една глава от някоя свещена книга, но със сигурност знам, че религиите структурират едно общество и неговия манталитет. Освен морала, който всяка религия проповядва съобразно проблематиките на своето население („око за око“, преди отмъщенията да вземат връх и да се промени на „дай си и другата буза“), то и се старае да даде отговори и рецепти за добър живот. Тъй както в християнството имаме пости, които служат за пречистване на организма в момент, когато зимнината почти се е изчерпала и се чака първото агне, така мюсюлманите смятат прасето за нечисто животно, защото не са имали условия за съхранението на неговото месо, а индийците са предпочели да проповядват медитациите, поради липси от всякакво естество. Но в основата си всички религии се събират. Така че например символиката на кръста не е само равновесието между материалния и духовния свят, още по-малко единствено символ на символа Христос, съвсем никак уред за инквизиция, но и дуалност, плюс и минус, ин и ян, пресечната точка на енергиите. Всъщност Исус чрез кръста изкупва греховете ни, което е по-скоро много по-добър вариант от това да ни каже, че отработваме карма от преден живот и будизмът, осъзнал, че страданията произтичат от желанията, да се опитва да изкорени всички желания, вместо да се спогоди с тях. Но все пак вече имаме избор, и докато едно време хората са ходили при попа, за да се изповядат, сега могат да изберат да отидат на психолог, когато почувстват психически дискомфорт, или просто на кръчма... или да се запишат на фитнес, но могат и да започнат да медитират.
И тъй както не е най-интелигентното решение на света да се заемеш с вегетарианство, след като твоите предшественици са се хранили с месо повече от 2 милиона години, така и започването на духовни практики, несвойствени за социалната среда, в която битуваш, може да се окаже нож с две остриета. Колкото и странно да звучи, въпреки всички добродетели на медитацията, които науката потвърждава, то различните видове медитации действат по различен начин на различните хора. Нещо, което смятах, че се подразбира от фразата - „затова един психолог е полезен, защото ще препоръча това, от което ти се нуждаеш“. И така науката вече наблюдава случаи на деперсонализация, възникване на депресия, задълбочаване на депресия, загуба на връзка с реалността, поява на панически атаки и други неприятни състояния след погрешно или неподходящо провеждани медитации, както и поради неправилно разбиране на източните философии и най-вече частта свързана с „деконструкцията“ на егото. Ако авторът беше написал, че прегрява от работа, че няма време за себе си, че се чувства като робот, че не може да спи, че мислите му препускат... сигурно щях да го посъветвам да забави ритъма, да седне в някоя поляна, да диша и чувства, да гледа дърветата, да слуша птиците и да усети взаимосвързаността на нещата, да се разграничи от мислите си, а ако реши да задълбочи медитациите, да го направи с учител, както номер 19. Но от текста му се вижда, че знае какво е взаимосвързаността на нещата, но това в момента не го прави щастлив. При него става въпрос за търсения в погрешна посока. Защото докато в индийската философия продължителната пасивност и откъсването от реалността се ценят в обществото и допринасят за бягането от лична отговорност и ширещата се апатия, то при нас това говори за сбъркани приоритети. Разбира се, че разсъжденията по темата, опита в медитацията, ученията на древните философи са в плюс за бъдещото развитие на автора, но аз смятам, че тази тема в момента не само, че не му е належаща, а и че е съвсем в обратна посока на това, което му е нужно, за да изпита удовлетворение от себе си и живота си. И, ще ме извините, но искрено се надявам авторът да не стига до някой ашрам, където да рине говежда тор и после да си изчиства чакрите сред трупове в Ганг. Колкото до Просветлението на Буда, останах с впечатлението, че освен самият Буда, всички в ютюб и няколко видни гурута, никой не го е постигнал в тукашния живот, а се явява нещо като обещанието за Рая в следващото ниво. Какво пък, то и молитвата, според учените и номер 13, вибрирала на една честота с медитацията, а не съм чувала за противопоказания при шизофрения и епилепсия, и други... Иначе витамин Д, магнезий... срещу депресия и ако няма партньор в наличност - онова, дето религията го забранила, защото го практикували по улиците.

21.   Пак от номер 12, забравих да вметна към номер 13 - дълго се борих срещу перфекционизма и установих, че съм станала по-посредствена. Пробвах да си простя, че искам да правя добре нещата и ми е много добре така. Просто явно съм си така и като правя нещо, се опитвам да го направя добре, доколкото мога и доколкото времето позволява, и хем съм доволна от себе си, хем от резултата. Това го реших след като гледах как японците изпипват нещата и не изглежда да страдат.

22.   Автор: тази сутрин медитирах пак, но този път не с цел да бъда щастлив, а просто заради самата медитация. За пръв път се почувствах добре от медитацията и цял ден ме държи емоция. Осъзнах, че щастието и търсенето/поставянето на цел са несъвместими. Целта си е цел и е важна и необходима, но щастието е точно липсата на такава и трябва да се съхрани баланса между двете. Но това е неразбираемо за ума, само в медитативно състояние успях да го осъзная.

Отделно днес с дъщеря си гледах Outside In и още по-до бре рарбрах емоциите си, а и тя. Филмът е с много оригинална идея и позволява да разбереш емоциите си. Детски е, но е много поучителен дори и за възрастни. Идеята е, че няма лоши емоции, а трябва да са в инхрон помежду си. Препоръчвам го, чувствам се много добре, осъзнах много неща. Сега в мен има едно топло усещане и лекота. Прекарах време с дъщеря си и за пръв път не чувствам стомаха ми да е на топка и в напрежение.

Между другото изненадан съм, че има толкова умни хора в сайта. Коментарите са много дълбоки и мъдри.

23.   Не се занимавай с медитации и подобни глупости. Не каза на колко си години? Изследвай си хормоните и други неща повече от "пълна кръвна картина" (която е доста непълна).

24.   Казах на колко съм. Изследвал съм си всичко, минал съм презз психолози, психиатри, психоптерапевти и хинотерапевти. И през религия съм минал. За пръв път днес усетих мир в душата си.

25.   До Номер 20 (12), от 10,11,13:
Благодаря за разяснението. Моята цел не беше да критикувам твоето мнение, а да разбера от къде изхождаш.
Както казва Чарли Мангър: “Никога не си позволявам да имам мнение по нещо, за което не знам аргумента на другата страна по-добре от тях”; опитвам се да следвам този съвет, защото може би не знам нещо, което те знаят.
И все пак, оставам на моето мнение, засега. Медитацията не познава ограничения, можеш да я практикуваш, където и когато пожелаеш. Тя не познава религия- можеш да вярваш в Буда, Алах, Христос, Маниту, Ким Чен Ир, Шива, Анунаки или когото традицията/семейството ти повелява и пак да медитираш. Защо да не приемем, че има и друг начин, който работи за другите, без да го критикуваме и очерняваме?

26.   Мъдруването е полезно, но само когато разрешава проблеми. Философстването е само загубване на времето. Тук виждам странно съчетание, между мъдруване и философстване. Видимо мъдри хора се опитват да философстват!? Правите ли разлика между медитация и автотренинг? Ето какво тълкува речника за думата медита̀ция

"Значение на думата медитация

ж., само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление."

А ето за автотренинг - "1. Автотренинг.
1.1. дефиниция

Автоматичното обучение е набор от методи за психологическа саморегулация и самоусъвършенстване. Думата "авто-обучение" (съкр. "AT") произлиза от древногръцкия. αὐτός - "себе си" и английски. обучение - обучение, образование, обучение. АТ включва релаксация, самохипноза, медитация и други методи." Медитацията е само част от класическият автотренинг. Добра тема се е започнала, интересно ще е да се споделя, кой как релаксира, за днешното напрегнато ежедневие ще е полезно за много хора.

28.   "Щастието" е човешка измислица. Подобна на религиозните измислици. Животът е игра на оцеляване. Бориш се, за да има ресурси за теб и генетичното ти наследство. После умираш. Ей това е. Колкото повече задълбаваш в несъществуващи неща, толкова по-неудовлетворен ставаш. Просто е - те не са реални и не могат да се реализират. Единственото ни удовлетворение идва от това да сме облечени, нахранени, здрави, с покрив над главата.

Естествено, сега ще ревнат някои, че не сме били само това. Може, тоя въпрос не го засягам. Става въпрос както е на практика живота. Религиите са много хитри, защото създават някакъв имагинерен "смисъл", но в същото време го правят "невиди". Бог е невидим, неведоми са пътищата божии. Каквото и да става, всичко е просто въпрос на сляпа вяра. И психологически, не отричам че нещо такова може да помага. Примерно защо имаме нужда от празници? Дали някой ден е по-различен от останалите? Естествено не. Но чисто психологически имаме нужда да се залъгваме че е така. Че има "специални дни". Според мен много малко книги успяват наистина да те залъжат и да ти създадат тая илюзия. Затова ако трябва да избирам между залъгалката религия и на "книжки за самопомощ", бих избрал религия. Според мен е "по-шлифована", по-доказана във времето.

А относно философията, нещо си се объркал. Истинската философия е базирана на реалността, и няма да те направи "щастлив". Напровит, повечето от тях се въртят около песимизъм или стоицизъм. Просто много религии, ню ендж, книжки за самопомощ неправилно се наричат "философия". ТОВА НЕ Е ФИЛОСОФИЯ. Принципно има две големи истински групи философия - на Аристотел и на Платон. Аристотел и най-вече за това как емперично да гледаме на нещата, научният подход. Платон е най-вече философия на умът и как той действа. Платон е по-пренебрегван, по-труден за разбиране, примерно негов съвременник е Кант. И двете направления са стойности - едното е по-скоро физическо оцеляване, другото - психическо. Но никое от тях няма да те направи "щастлив"... По-скоро се насочи в това да приемеш положението каквото е.

29.   Правя йога от известно време и около нея научих повече за медитациите.
Ще се опитам да ти обясня нещо, като ти дам пример от собствения си живот.
Семейството ми има къща в подножието на планина, там почти няма хора. Районът е много отдалечен, затова няма и обхват. Когато бях малка, ходихме всяко лято за по седмица. Всеки следобед излизах директно на поляната, лягах на тревата и не мислих за нищо. Слушах птичките и стоях или със затворени очи, или гледах растителността наоколо. Това са едни от най-хубавите ми безгрижни спомени от детството.
Сега понякога практикувам водени медитации, но не осъзнати, а такива с визуализации. Те са ми особено приятни, защото буквално представляват да се отпуснеш и да слушаш как друг човек ти казва да си представиш, че лежиш в поляна, че усещаш слънчевите лъчи и така нататък. В този тип медитация няма мисли, но има картини и преживявания. В този тип медитация мислиш за тялото си колкото да усетиш всяка част от него, да я отпуснеш и да забравиш. Това ме връща в планинската поляна.
Медитациите, които ти правиш са концентрирани върху тялото ти- усети си пръстите на краката, стъпалата, глезените, прасците и така стигаме чак до главата. Няма лошо да мислиш за всяка отделна част от себе си, но по този начин влагаш доста енергия в осъзнаване, което прави отпускането много по-трудно. Намирам този тип задачи за едно ниво по-напреднали и осъзнати хора, а не за любители. На мен поне ми е трудно да се отпусна, когато чувам "Усети как гръдния ти кош се разширява при вдишване". При водените медитации, които аз практикувам, някак естествено се концентрирам върху собственото си дишане, без никой да ми е дал тази задача. Лежа си и си представям поляните и светлинките, отварям очи и се чувствам отпочинала по един съвсем нов и приятен начин. Иска ми се да можех всеки ден да ходя на реална поляна и да бездействам на спокойствие, но ежедневието ми не го позволява. Приемам медитацията като време за себе си, в което си позволявам да забравя за света наоколо и вярвам, че това е основната идея на тези практики, да не мислиш за проблеми.
Знам, че доста заговорих за себе си и собствените си преживявания, но ми се искаше да ти дам съвет по човешки и близък до теб начин. Не всяка медитация е много успешна и не всеки вид медитация ще е за теб. Основното е да медитираш заради себе си и наистина да съумяваш да изключваш мозъка си за 10-15 минути, колкото да се възстановиш от стреса. При някои хора това се случва чрез рисуване или пък спорт, при други медитацията носи най-приятно усещане. Намери си собствения път и собствения начин да релаксираш, без да се насилваш излишно да успееш на всяка цена.

30.   От Номер 4/19 към Номер 29
Аз пък сега чета "Източно тяло, западен ум. Система на чакрите в психологията като път към Аза" на Енодия Джудит и май за първи път попадам на информация, че... един вид, някои наши нагласи, особено в следствие на психологически травми имат толкова силен физически израз- изпускане на хормони, съкращаване на мускули и т.н., че понякога е по-ефективно да се осъзнае първо тялото. Защото при следваща сходна ситуация на стрес, тялото реагира по същия стар проверен начин, въпреки, че вече ситуацията е различна, и въпреки вече различното ни ниво на осъзнаване. Съзнанието реагира на стария отговор на тялото и това ни прави неадекватни към сегашния момент.
Например, ако един човек има страх от изоставяне, защото някога родител е напуснал семейството, неговото тяло е отработило някакъв отговор- тялото се свива, мускулите се стягат, може би ръцете, или стомаха, гърлото. Когато по-късно в живота си като възрастен този човек се разделя с хора, тялото му подава същия отговор, въпреки, че човекът може да не е важна фигура, каквато е родителят. И той необяснимо тежко преживява всяка раздяла. Разбира се, осъзнава, че не губи родител, но се чувства точно по този начин.
Лечението/ терапията стартира именно с практиката Йога Нидра (осъзнай стъпалото и го отпусни и т.н.), на мен пък това ми е любимата част от водените медитации, както и да е. Осъзнавайки отделните части на тялото, съзнанието си връща връзката с тях и съответно контрола. Нататък може да се самонаблюдава и да разбира "тази реакция не е необходима, аз мога да отпусна корема си". Особено ефективно е, защото обратното на механичния отговор моментално променя потока в тялото. Например ако човек е осъзнал, че свива корема си при стрес, но реши съзнателно да го разшири и отпусне с коремно дишане, той мигновено променя и психичните усещания.
В този смисъл медитация, без релаксация на тялото ми звучи като да искаш да нарисуваш красива картина върху вестник- пак ще в хубава, но няма да е максимално автентична, няма да е на чисто, ще носи и някаква друга информация.
Да не говорим, че според това конкретно четиво откъснатостта от тялото/земята (според системата на чакрите, а и не само тялото и земята са едно и също нещо) е най-голямата драма на човека. Първа чакра отговоря за тялото и оцеляването и ако има блокажи там, а ние работим само по горните чакри-емоции, взаимоотношения, интелект, духовност и т.н. е все едно да стоим лъскава къща със слаби основи. И така уж интелигентни и осъзнати хора имат базови проблеми като прехрана, или събират много информация, без да я прилагат, или на пук на цялото си осъзнаване, нямат контрол над реакциите си.

В началото и на мен ми беше странно и напрягащо да се опитвам изобщо да усетя едното си стъпало, а когато исках да го отпусна реално го стягах повече. По едно време след няколко месеца, не знам от къде ми дойде, но започнах вместо да усещам и отпускам, да визуализирам как тази част от тялото ми светва и бавничко угасва и взе, че ми се получи такова отпускане, че сякаш изобщо нямаш тяло и граници, една свобода, един съвършено необятен бял лист, на който да се изразяваш. После като си говорих с другите момичета, стигнахме до извода, че "отпускането", ни е толкова чуждо, че всички сме измислили някакъв свой вариант. Една си представя, че сякаш нещо стисва и пуска тази част от тялото, друга, че перце я докосва и някакъв гъдел бавно отшумява (вероятно, защото учителката ни използва "докосни с внимание и отпусни всички линии на напрежение върху челото си", например.) Откакто ми се получава, това ми е любимата част от практиката, даже имам тениска, на която в превод пише "аз съм тук само за савасана- релаксацията" и вече, когато нямам време за медитация, правя само релаксация. За мен е животопроменящо, предполагам всеки усеща нещо различно, когато успее да се отпусне напълно, аз се чувствам сякаш нямам минало, няма и никакви очаквания към мен, мога да бъда всичко от листо до планета и това е най-истинската ми същност. Но, най-хубавото, е че практикувайки ти създаваш това усещане като опит, то става също част от механичните отговори на тялото ти. То вече не е практика, не е някакво бягство в хубав свят, а най-автентичното състояние. И когато в ежедневието си, имам някаква трудност, понякога успявам да я разгледам през това състояние и да разбера, че реално нямам трудност, а подсказка сега къде трябва да вложа малко енергия и действия и някак си притеснението става ентусиазъм. Предполагам, че такова е постоянното състояние на извисените хора. Ще поживеем, ще видим.

32.   Медитацията е навлизане в “тишината” и свързване с духовния водач, който ви дава насоки в живота под формата на идеи, вдъхновение, корекции, както искайте го наречете. При наличието на емоции, това не е възможно. Умът ви трябва да се успокои и да се откъснете от непосредствената заобикаляща среда и от това, което ви притеснява.

33.   Медитацията фокусира и ума върху дишането (осъзнато дишане).
Когато дишате дълбоко (коремно дишане) и издишването е по-дълго от вдишването (4сек вдишване/5 сек издишване), вие стимулирате Пара-симпатетиковата нервна система. Тя е отговорна за анаболните хормони в тялото, такива като тестостерон, човешки хормон на растежа (HGH). Тя е и противоположна на Симпатетиковата нервна система, която в днешния ни забързан начин на живот е свръх-стимулирана. Нейните хормони са кортизол и адреналин. Всяка от двете си има роля и затова е необходим баланс (Ин-Ян). При дисбаланс идват проблемите- лоша концентрация, хронична умора, безпокойство, запек, кожни проблеми, намален имунитет, лош сън, храносмилателни проблеми и други.
Голяма “глупост” тази медитация, а тези азиатци сигурно са големи балъци, а? Или ние сме такива?