Да се извиниш година и половина по-късно... има ли смисъл? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96970)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11253)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Да се извиниш година и половина по-късно... има ли смисъл?
преди: 2 месеца, 8 дни, прочетена 421 пъти
Здравейте! Не вярвах, че ще пиша тук, но от 3 месеца вече си мисля за това и ми е нужна помощ...

Когато пристигнах да уча в Англия (2016-2019), се сприятелих с момиче от моя курс - А. Тя е от Хонг Конг и беше първото приятелче, което срещнах там, каквото и аз бях за нея. Бяхме много, много близки, споделяхме си много и живяхме заедно в къща последните две години от университета заедно с две други момичета. Накратко, А. старадаше от тревожност (anxiety на англ. ), което е вид психически проблем и предизвиква тревожни чувства и мисли понякога за нелогични неща. Тогава, аз не разбирах проблема й особено, но се опитвах да я подкрепям... докато не дойде третата и последна година от съжителството ни. Преместихме се в нова квартира (различна от тази през втората ни година), и разрасна спор относно разпределянето на стаите. А. отказваше да ги разпределим произволно чрез чоп, защото искаше една-единствена, конкретна стая. Доводът й беше, че другите стаи предизвикват тревожност у нея и получава паник атаки от тях. Тя искаше най-просторната стая и плачеше, и се сърдеше само и само да отстъпим. Въпреки че ми беше много близка, аз много се ядосах, защото тя често решаваше определени въпроси като използваше паник атаките си като причина и се оправдаваше с тях. Това ме изкара извън релси, меко казано... Започнах да я обиждам, казах й да спре да се преструва, да се държи незряло и като дете, че не й отива на годините да използва паник атаки като средство, само и само да получи това, което иска, че само се опитва да манипулира мен и останалите момичета... дори я нарекох "retard", което е много, много лоша и груба дума. Никое от останалите момичета не каза нищо в отговор на моите коментари, те не са от хората, които влизат в проблемни ситуации... след това разпределихме стаите си някак си. Аз така и не се извиних на А. Дори с най-голямата си наглост отидох в стаята й веднъж, и просто й казах, че няма да променя мнението си за нея, и че това което съм казала го мисля... тя тогава ми каза, че няма начин някога да сме приятелки отново... разбрахме се най-много да сме познати и да поддържаме някакви прилични взаимоотношения, докато живеем заедно. Този цирк се случи юни месец, 2018г. Цяла една година (от юни 2018 - юли 2019, когато завършихме) не си продумахме дори и дума... независимо, че се виждахме всеки ден, засичахме се в кухнята постоянно, учехме в един курс, имахме едни и същи лекции и т. н... и така и си заминахме... никога не намерих смелостта да й се извиня лично. Цяла година се чувствах тъпо, гадно, неловко... беше ме срам и все още ме е срам от постъпката ми. Не мога да повярвам колко глупаво съм постъпила и как за едното нищо съм загубила приятелче. Не съм била никакъв приятел към нея, всъщност... предала съм я, наранила съм я, подиграла й съм се... за нещо, което ме настигна преди година мен самата. Иронията е, че никога не разбирах паник атаките и тревожността, докато не се сблъсках с тях. Осъзнах, че не са шега... и страдам от нелогична тревожност всекидневно, но това е друг въпрос... карма.

Та, заради тази карантина и повечето свободно време, от три месеца насам не мога да спра да премислям минали случки и събития... случката ми с А. е една от най-ярките в главата ми, която ме изяжда отвътре и не мога да спра да мисля за нея, да се чувствам тъпо, засрамено и да искам да върна времето... толкова ме е срам от това, което направих и казах, че дори нямам смелост да й пиша, да й се извиня... Дори не знам какво да кажа и как да го кажа. Чувствам такъв срам и гняв към себе си, че дори не мога да го опиша с думи... Дори имам чувството, че няма да ми отвърне и ще ме остави на "seen". А това ще ме накара да се чувствам ОЩЕ по-жалко и смотано, и има да го мисля още 50 години. Не искам дори прошка, просто да знае, че съжалявам и че не го е заслужавала... моето anxiety обаче ме кара да си мисля, че ще ми се изсмее на съобщението и ще го обсъжда с нейните приятелки... защото тя има много, дори все още е много близка с едно от момичетата, с които живеехме заедно, а и А. е от типа хората, които винаги правят скрийншоти, и показват всичко на приятелите си, обсъждат го с тях и т. н... а това още повече ме кара да се притеснявам да й пиша.

Вие какво бихте направили/написали? Толкова много съм притеснена, че дори не мога да мисля... и обикновено се обяснявам прекалено много без да трябва... а не искам да го правя, за да не кажа нещо, което да я обиди още повече или да изглеждам жалка... не искам да звуча гордо и пренебрежително, но в същото време да звуча жалко, молеща се за прошка и смачкано... какво трябва да напиша, за да звуча уважително, дипломатично, но и състрадателно... защото точно това чувствам в момента, а не мога да го изкажа с думи... ще се радвам да мога направо да копирам нещо от вас, защото каквото и да се сетя да кажа, все не ми харесва...

Много благодаря на всеки, който стигна до тук и прочете историята ми. Не бях споделяла или признавала това на никого досега... държах си го в себе си и се правех, че не ми пука. Ще се радвам много да чуя мненията ви... знам, че има къде-къде по-сериозни проблеми на тоя свят, и че сигурно това не е първата и последна такава история, но нали знаете... като ти се случва на теб, всичко придобива други измерения... Благодаря ви.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 7 дни
hash: c7e42d6cc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Аз бих се извинила независимо колко време е минало. Важното е, че си осъзнала грешката си и в момента си плащаш за нея, като се измъчваш. Не е хубаво, но е нормално хората да се нараняват един друг. Не знам тя как ще реагира, но поне можеш да махнеш част от товара си... Сбъркала си и няма какво много да направиш освен да си открита и да помолиш за прошка. Това не е малко само по себе си, изисква се смелост да се смириш и признаеш. Няма от какво да се притесняваш, така е редно според мен.

Успех!

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 8f665fac55
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Пиши й, че имаш да й кажеш нещо и я помоли за кол-разговор. Това ще събуди любопитството й, а и няма как да скрийншотне извинението ти. Ако се съгласи, започни с това, че отскоро имаш същите проблеми и едва сега разбираш колко си подценила състоянието й, извини й се и дори накрая можеш да я помолиш за съвет. Просто бъди искрена, без наизустени фрази, мисля, че това може да я докосне и да приеме извиненията ти. Успех!

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 4912a1d04a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Усещаш ли как реагират другите и как ти. Типично по балкански, същите реакции са навсякъде, затова сме и такова общество. Обади се и се извини. Никога не е късно и ки вземи урок за вбъдеще.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 3bd433fd26
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Няма нужда да копираш чужди думи. Просто й пиши (или по-добре се обади лично), че съжаляваш за думите си към нея преди година, не си го мислила наистина и си била ядосана. Помоли я да ти прости и да запазите добри отношения.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 0212a70a93
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Извини и се, дори да го seen-не само. По-добре късно, отколкото никога. И на мен веднъж ми се извиниха за тъпа постъпка със закъснение, не отговорих (защото и до ден днешен ми е обидно), но ми олекна да знам, че човека осъзнава постъпката си за неправилна.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 9 дни
hash: a4d187257f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Само ще ти кажа, че аз се извиних на бившо гадже за постъпките ми 4 години по-късно. И отговора беше доста положителен. Това ме мъчеше и го мислех постоянно и просто реших да знае, че осъзнавам грешките си. Никога не е късно за извинение! Дори и да не го приеме, ти ще заспиваш спокойно и ще ти олекне много

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker