Къде и как да потърся помощ, има ли надежда за мен или вече е твърде късно? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Къде и как да потърся помощ, има ли надежда за мен или вече е твърде късно?
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1093 пъти
Привет, пише ви една отчаяна девойка на 23.

През целия си живот до момента съм била нещастна, неуспешна и съдбата ме е наказала още от раждането ми. Родителите ми са боклуци, които не заслужават да имат деца и ме тормозиха цели 18 години. Майка ми така и не я разбрах що за човек е, баща ми беше моето проклятие. Прилагаше ми и физически, и психически и сексуален тормоз. Майка ми само зяпаше отстрани и нищо не направи. От нея също понасях обиди, бой, опипвания. За баща ми не знам как да коментирам, просто нямам сили. Спуквал ме е от бой, обиди, наказания, заплахи и другото... срам ме е да го кажа дори анонимно...

Израснах неудачница, неспособна, неможеща, безперспективна, комплексирана до смазваща степен, мълчалива, срамежлива, неумееща да общува с хората и да създава приятелства. В училище бях тази, която презираше целия клас. И до днес нямам обяснение защо. Сигурно, защото не бях облечена хубаво като другите, нямах модерен телефон, не пушех и не вървях сякаш светът е моя собственост. Да, допреди 10ина години по училищата това означаваше да си "готин/а", а аз бях на светлинни години от това понятие.

На работа нищо не се промени. Работя нискоквалифицирана професия и можете да си представите с какви хора деля 8 часа от времето си 6 дни седмично. Колективът е голям, работата производствена и много, всеки хвърля каквото и където му падне, все мен обвиняват за всичко, все аз съм им виновна. Държат се все едно са ми шефове, постоянно ми се месят, изкарват си яда за друго на мен и т. н. и т. н. Но донякъде е нормално, повечето са старички, а за тях злобата е характерна черта. Не за всички, разбира се, но болшинството са си точно така. И това е третото подобно място, на което работя. Различни физиономии, но еднакви лайнарски характери. Ще кажете "защо не учиш, че да си намериш хубава работа? " Учих, но вследствие на "хубавия" си живот се разболях от много лоша болест преди 7 години и се наложи да прекъсна. Лечение няма, с нея ще си умра. Не се вижда, не е заразна, но умирам всеки ден и възкръсвам отново, за да отида в гадната фирма и да попивам душевната помия и злобата на индивиди, които не знаят какво искат и правят, но, естествено, самочувствието им е до небесата и даже по-високо.

Приятели нямам. Никакви. Близки нямам, поддържам връзка с майка си, макар че... много неща. С никого не споделям, нямам наистина близки хора, никой не знае за миналото ми.

В любовта също не ми провървя. Влюбвала съм се 3 пъти и все оставах с разбито сърце и доразбита психика.

Та проблемът е следният: След всичко преживяно досега, явно стресът започна да оставя следи. Забравям, адски много забравям. Забравям имена на близки познати, колеги, забравям дали заключих вратата, а съм излязла преди секунди. Отивам за две неща до магазина и забравям едното, забравям колко лъжици кафе съм сложила в чашата ДОКАТО го слагам, забравям каква дата сме днес, а съм гледала поне 5 пъти, забравям яйцата на котлона и се варят с часове, после забравям да го изключа. Забравям радиаторът пуснат, забравям да си взема пари за транспорт от работа до вкъщи, изобщо забравям да взема пари. От поне седмица се каня да отида до аптеката за един шампоан, минавам всеки ден близо до нея и пак забравям да вляза. Забравям да си наглася алармата. Забравям да пусна бойлера, а имам ясен спомен, че съм. (Откъде? )
И други пъти ми се е случвало да "помня", че съм свършила нещо, а после се е оказвало, че не съм. Имам спомени от разговори с познати хора, а после те отричат да сме говорили за даденото нещо. Този сценарий е бил поне 3-4 пъти с различни. Спомням си съвсем ясно думите им, физиономиите им докато говорят, дрехите, мястото, на което сме били... Трудно ми е да повярвам, че греша, но друг вариант няма.
Вчера настъпи моментът, в който сериозно започнах да се плаша. Докато вървях към супермаркета, забравих къде отивам. Сигурна бях, че съм в тази посока и продължих да вървя, малко по-късно се сетих накъде. Това за пръв път ми се случи. А фалшивите спомени откъде се появяват.

И това не е всичко. Трудно възприемам докато някой нещо ми обяснява, не мога да се концентрирам дълго върху едно нещо. Бъркам посоките. Имам толкова много проблеми и дела, които ме чакат и ги мисля, а главата ми отрано започна да отказва да работи.

Искам да потърся помощ, но как да споделя това с някого, било то и лекар? Аз съм едва на 23 години... Да не говорим колко скъпо би ми излязло да се лекувам. Нямам пари, а ме е страх. Боя се, защото не знам дали е обратимо. Чела съм, че когато човек преживява силен стрес и честно, химичните процеси в мозъка се нарушават, но дали има връщане назад, мога ли да бъда нормален човек или оттук нататък ще ставам все по-зле?

(На работа също забравям, но по-рядко и не важни неща. Болестта отпреди години няма общо. )

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 9 месеца
hash: ed12849c8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Разбирам те, но никога не е късно човек да открие щастието. И аз бях подложен на силен стрес и се счупих, сега пия хапчета и се чувствам добре.

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: ea7e7f40ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Имаш ли личен лекар, обърни се към него за здравословните проблеми

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 9465bff2ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравейте, пак е авторка.
Пропуснах да спомена още нещо: имам странния навик да обикалям стаите из къщи точно като луда. Примерно съм в спалнята на леглото и изведнъж набързо притичвам до хола и поглеждам през прозореца, или поглеждам в друга стая, но обикновено към прозореца тичам, после пак набързо се връщам все едно нищо не е било. И това го правя съвсем несъзнателно, много рядко се усещам. Не помня кога се е появило това, но го забелязах за пръв път преди 3-4 години.

Другото странно е, че често си мечтая разни неща, без значение къде съм. Мечтател съм, в главата ми почти постоянно играят разни сценарии и се случва докато вървя, да погледна към някоя маса (примерно) или някакъв друг предмет, или пък нищо и да се усмихна. Това също е ежедневие. Отстрани едва ли изглежда нормално.

И последното от всички изброени, може би и най-странно е, че често ми се случва докато съм си вкъщи и вървя към някоя стая/коридора, нещо да ми "прищраква". Получавам сърцебиене, страх и панически започвам да бягам към друга стая. Като стигна, всичко се е оправя и после постарому. Това го имам още от дете.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: d97bbfe0ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не е късно. Съжалявам, че си живяла така. Забравянето е по-скоро психологическа защита на организма ти. Ти се опитваш да забравиш и неприятните неща. Според мен отиди на психолог. Няма нищо срамно. Ти си била жертвата и то дете, което не може да се защити! Ако искаш се обади на фондация Анимус. Има им телефона в нета. Кажи им, че нямаш средства за психолог. Дали те не биха могли да ти предложат нещо. Иначе само психолог , психотерапевт може да ти помогне. От детството ти идват и ниското самочувствие и всичко друго...Прегръщам те и гори главата!

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: dc59cc9184
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   А каква е болестта? Възможно ли е тя да допринася за забравянето и другите ти проблеми? Аз например имам Хашимото и хипофункция на щитовидната жлеза (двете обикновено вървят заедно). Забелязал съм, че в дни, в които чувствам жлезата си по-болезнена (моето Хашимото е болезнено, което е рядко срещано) се чувствам и по-депресиран и по-криво като цяло, забравям повече също така.

 
  ...


...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 6a88015fd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Не се плаши. Отиди при личния лекар да ти даде направление за психиатър, с тези оплаквания ще те приемат в отделение и за 15-20 дни с лекарства в болница ще се оправиш, ще си като новородена. Вярно миналото ти никой не може да промени, но за теб е важно бъдещето да е по добре. Няма и да те научат да се сприателяваш, това си е до човека, не могат да те учат, но ще оправиш почти всички други проблеми, ще усетиш спокойствието, ще осъзнаеш доста неща.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: bf6f2691ca
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Имаш нужда от посещение при личния лекар. Би трябвало да ти даде направление за психиатър, не за бевролог! Искай направление за психиатър! Забравянето, търчането от стая в стая и напред-назад, всичките ти проблеми идват от психичен проблем. Този вид проблеми се лекуват от психиатри, а не невролози. Психичните заболявания не са лудост, няма такава диагноза. Не е необходимо да споделяш с когото и да било, че си ходила, какво ти е казал и какви лекарства вземаш. Напълно възможно е да се оправиш изцяло, но е възможно и да иска продължитело вземане на лекарства.
Желая ти успех

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: a983acd4da
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Предполагам причината за всичко е нисък серотонин. Единият вариант е да пиеш антидепресанти, които все някога ще спрат да действат и ще трябва да увеличаваш дозата, ако ги спреш, ще си по-зле от преди, защото мозъкът ти ще е отвикнал съвсем от това сам да произвежда серотонин.
Единствен вариант - по някакъв начин да спреш да изпитваш негативни емоции, защото те сами по себе си предизвикват намаляване на серотонина.
Пази се от стрес - друг шанс и начин няма!
Казвам го като човек със същия проблем, от опит.

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 95ce4dad87
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Здравей, и аз съм 24 години и съм в същото положение, само че съм мъж. От сега ти казвам, че и аз не съм намерил пълно решение на проблема си, но може да се опитам да ти дам поне за някои неща малък съвет. Значи проблема ни е, че се фокусираме само върху лошите си черти и това поне при мен, че го осъзнах късно и натрупах доста негативи и се отказах от доста неща и така аз си седях на едно място, докато другите вървяха напред и после се повече се свих и стана по-лошо с времето. Иначе за разсейването-да от стреса е и от постоянното вглъбяване в проблема, който имаш- например забравяш, че си тръгнала до магазина, защото вече си се вглабила в мисли и сценарии и до толкова се отплесваш, че за момент забравяш за какво и на къде си тръгнала. Съвета ми е да се опитваш да отделяш част от времето си в нещо в което силно се концентрираш и мислиш само за него. Да четеш книга например или да гледаш филм, въпреки че е за "разсейване" ти пак се концентрираш върху сюжета, героите и следиш филма. За работата, ако си нова и ти викат тъпа и т. н., казваш- Добре не виждате ли, че съм нова трябва ми време да се науча и т. н. или добре извинявам се, че сгреших но, без епитети ако може и т. н. Вече за личните неща там и на мен ми е проблема- казваш- Не е ваша работа, няма да ви отговарям и до там. Това не помага за сближаването с хора, но поне спират повечето да се занимават и да ти се бъркат. И определено не си сама-сега се поразрових малко в новите теми и има доста със същия проблем, като нашия. Лошото е, че не позволяват тук публикуването на лични данни и няма как да се свържем, да си поговорим с някой който ни разбира. Търсих и във Фейсбук групи за социална фобия, за асоциални, но за съжаление не намерих, толкова хора сме с този проблем, а няма никъде където да си общуваме поне себеподобните. Извинявам се, че малко се отклоних от темата.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 5ade4a3cbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Здравей! Мъж на 27.
Пише ти човек, който се бори с лично разстройство от няколко 5-6 години.
Не знам дали е добра идея човек сам да се бори сам с това. Аз бележа доста сериозен напредък, но зад това стои куп научна литература. Не търся психолог, защото нямам доверие на никого, точно защото също съм израснал в супер скапано семейство - с постоянен страх от родителите ми и агресия от страна на брат ми. Другия проблем със психолозите е, че най-вероятно ще ти изпишат някакви хапчета и после ще се опитат да те направят "нормален", вместо да търся в дълбочина източника на проблема. Да попаднеш на добър психолог си е късмет.
Проблемът ти със забравянето е в резултат на висока тревожност. На английски се използва понятието Brain fog. На физиологическо ниво най-вероятно имаш нисък серотонин, висок кортизол и допаминов дефицит.
А отговора на въпроса ти дали има измъкване от това е - да, има измъкване, но е адски трудно. Ако се измъкнеш от това обаче, ще станеш зряла, отговорна, силна и ще се научиш да се справяш всички трудности в живота. Повечето хора не се справят с проблемите си. Те бягат от тях и не ги осъзнават, а психиката им помага с това, с помощта на защитни механизми и рационализации. Повечето хора никога не се срещат с истински проблеми, в резултат на това са силно нарцистични, а обществото ни развива една патология, която се смята са нормална.
Твоят проблем идва от това, че си съзнателна за твоите проблеми и хората, които са те отгледали вместо да те научат как да се справяш с живота, са го влошавали. От там съзнателно или не си приела идеята, че светът е ужасно място, а ти не си достатъчно способна да се справиш.
Няма вълшебна формула за съжаление за справянето с живота, сама трябва да стигнеш до решението на проблемите си. Малки, бебешки стъпки, така е започва. Малки победи, които ще укрепят увереността ти и ще те направят по-силна. Малко по-малко ще започнеш повече да си вярваш. Това е което мога да ти дам като съвет.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker