Пропилях ли живота си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96971)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11254)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Пропилях ли живота си
преди: 1 месец, 5 дни, прочетена 816 пъти
Аз съм млада жена на 28 години и макар че живота е пред мен вече съм на ръба на отчаянието. Напоследък имам чувството, че всичките ми усилия в професионален и образователен план са били просто загуба на време.
Ще започна малко по - отдалеч. Родителите ми са разведени, не съм живяла с нито един от тях и никога не са били до мен. Израснах с леля си, която е стара мома. Тя е добра жена, но доста консервативна и с някак остарели разбирания. В гимназията бях сред отличниците и макар че никак не бях грозна не умеех да общувам с момчетата и така и не се наложих сред популярните деца, бях нещо по средата. Общо взето не помня тийнейджърските години с кой знае какво. Имах две три приятелки движехме заедно и така.
Въпреки че можех да уча всичко, защото всичко ми се отдаваше, и въпреки че работех всяко лято от десети клас, леля нямаше достатъчно пари и специалността и университета си ги избрах според това кое беше най - евтино. А и в семейството нямаме висшисти, хора с някаква кариера и просто нямаше кой да ме насочи. Спрях се на икономика в София. Голяма грешка, моля ви ако някой дванадесетокласник го чете не записвайте икономика никога хаха.
Така заминах там оправях се съвсем сама с работа и учене и между двете неща, и предвид че буквално не бях излизала от родния си град, първите две години минаха ей така. В трети курс нещо стана и като че ли чак тогава успях да се отракам. Започнах да излизам повече, смених няколко гаджета, успях да си позволя няколко пътувания и си намерих работа по специалността. Междувременно изкарах и курс по английски, руски и шофьорски курс. Нещата като че ли вървяха добре, но в последната година, когато трябваше да освободя общежитието изведнъж се оказа, че всичките ми приятелки се изнасят на квартира с гаджетата си, а аз бях сама със заплата от 700 лв чисто и работа, която мразех. Нямах друг избор освен да напусна София, тъй като просто нямаше да мога да се издържам там и заминах съвсем сама за Варна. Винаги ме е влечало натам, а и е близо до Добрич, откъде съм и аз. Отначало ми беше много трудно започнах работа в банка за 600 лв, квартирата беше 250, добре че съм свикнала да пестя. След време получих добра оферта от друга банка и приех. Започнах там и отначало вървеше добре, докато не разбрах че единствения начин за повишение и успех е да спиш с шефа или да правиш мазни четки на регионалната. И двете са неприемливи за мен и затова за мен оставаха най - кофти задачите, нула бонуси и никакво признание. Миналата година ми поставиха много отговорна и мащабна задача, с която се справих успешно и поисках увеличение на заплатата. Отказаха ми изключително грубо. Малко по - късно разбрах, че всички други в офиса взимат с по 300 лв над моята заплата и това преля чашата. Подадох си молбата и щастлива започнах да кроя планове за новата си работа извън банките. И тогава.. Коронавирус. Ето сега стоя вкъщи вече четвърти месец и получавам оферти от рода на 700 лв бруто... за професии като анализатор, счетоводител или нещо ръководно ми казват че съм нямала опит, за работа извън икономиката съм нямала образование и единственото, за което явно според тях ставам е или пак банка, което се зарекох да не приемам, или някаква работа в офис, която може и среднист да върши. Питам се защо учих и полагах толкова усилия в университета, защо четири години се раздавах на работа и изобщо имам ли някакъв шанс за нещо по - добро при това положение? Имам чувството, че пропилях потенциала си с това глупаво икономическо образование и с тази работа в банка. Единственото хубаво нещо в живота ми е, че имам страхотен мъж до себе си, който ме подкрепя и вярва в мен, но аз се чувствам като готованка в момента. Разочарована съм от себе си. Искам да можех да върна времето назад, но уви невъзможно е.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 3 дни
hash: a816375ae8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   И аз не съм с високо доходна работа, но си обичам работата. За съжаление така са нещата , може да пробваш всичко, срамна работа няма, все ще намериш нещо, което да ти допада. Успех. Тя работата писва все пак. Пък си в чудесна възраст за деца вече.

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 7925dfe12c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не мисля, че си се провалила , просто кофти момент с короната .Всеки има възходи и спадове . Сега си в спад , но имаш любов и подкрепа.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 5e21019f50
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Аз съм жена на 27 г. В 12 клас отказвах упорито да уча икономика, защото смятах, че всеки втори е икономист. Сега не ме взимат почти никъде на работа, защото нямам икономическо образование. На мен също ми заплащат мизерно, а защото завърших нещо отнесено и напълно неприложимо сега се налага да уча отначало. Също имам мъж до себе си, но също съм ужасена от заплащането в страната като цяло. Сменила съм две работни места до сега и на двете отнощението беше ужасно, работех с много възрастни колеги и взимах 1/3 от тяхната заплата, а работех най-много от всички, защото ми прехвърляха задачите си.
Има компании, които плащат добре, но най-често искат немски език, който не се учи лесно, ако в училище не е изучаван системно. И като човек в твоята ситуация съм решила да работя за мизерни пари и да уча немски, с надеждата да се измъкна от мизерното заплащане.
Хубаво е че и двете имаме стабилни мъже до себе си.
Положението за младите хора в България е доста трудно, а най-лошото е че ни обвиняват, че искаме да не работим, а да ни плащат. Всички мой приятели, които искаха да живеят нормален живот се преместиха в чужбина, където имат други проблеми свързани с етнически търкания, но могат да си позволят да пътуват по света и да не мислят как ще изкарат месеца.
Не бива да си разочарована от себе си, защото проблемът не е в теб. Просто сме извадили късата клечка да живеем по тези географски ширини, но границите са отворени и всеки е свободен да направи своя избор. Аз избрах да живея в България и ще се боря със зъби и нокти да се реализирам тук.
Моят приятел е на 33 г., с хубаво висше образование и с 8 г стаж по складовете, но на по-зряла възраст му се довериха от стабилна компания и излезе от омагьосания кръг на мизерното заплащане и непреспективната работа. Живея с надеждата, че в България нещата се случват, но просто по - трудно. Надявам се и ти да намериш надежда в думите ми.
Коронавирусът също ще влоши нещата през следващите години, влизането на еврото, след това, също ще ни изтегли на ръба на отчаянието , но човек трябва да носи надежда в себе си ако реши на остане в България. На мен единственото, което ми тежи е че ще трябва цял живот да гледам света на картинка, през YouTube, защото за цял живот ще мога да си позволя само една голяма екскурзия някъде в Европа.
https://www.youtube.com/watch?v=FZeUJh3fG1A ( като влезе еврото, няма да има неразкопана градинка с картофи :D )
Не се обвинявай, не е в теб проблема!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 31b0533ca8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не можеш да върнеш времето назад, но имаш бъдеще. Когато се чувствам като теб в момента, винаги си казвам, че вероятно имам поне още 40 години живот. Това е ужасно много време, в което аз избирам какво да правя, как да живея и какво да работя. Схващаш ли идеята? Имаш още години пред себе си, не си длъжна да се закотвиш в някоя банка.
На твоя място бих започнала работа за пари, а не за престиж или време и бих записала магистратура задочно, за да се преквалифицирам. Погледнато реално, това е инвестиция от около 2 години, но важи за следващите 40. Семестриалните такси надали ще надвишават 400лв, които можеш да спестиш без много фрапиращи лишения, щом не живееш сама. Поговори с приятеля ти, сигурна съм, че ще те подкрепи и ще иска да си щастлива. Повярвай ми, нужна ти е тази глътка свеж въздух. Ако трябва да съм честна, ти и без висше сигурно щеше да работиш за около 700 лева , така че една преквалификация не може да е загуба в твоя случай. Направи промяна, всеки заслужава да се чувства добре.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: a93ea5c67e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Може би съдбата ти дава възможност да обърнеш внимание на личния си живот, да родиш дете.., да научиш чужд език на такова ниво, че дя работиш и с него. Използвай времето за такива неща. Иначе се справяш добре с живота, сериозна, работлива и борбена си. Като се пооправят нещата кандидатствай за работа в чуждестранна фирма. За жалост в българските е така-или трябва да си любовница, роднина или да имаш подкрепа от политическа сила...

 
  ...


...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 42f8c64a60
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

6.   Остави замалко работата настрана и помисли за кариера на майка. Това осмисля живота ма всяка жена.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 13a308191a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Благодаря на всички за страхотните и позитивни коментари, вдъхнахте ми кураж!

 
  ...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 1c54cc89ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   номер6 100 процента е писан от някой олигофрен като номер1 от темата: Искам да живея нормално в България

 
  ...
преди: 1 месец, 15 часа
hash: 6524ada136
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Струва ми се, че в момента си просто в лош период (както повечето хора, поради корона кризата) и си извадила лош късмет. Мисля, че можеш да си намериш и хубава работа, ако пък знаеш и английски идеално. Интересно ми е, щом така си се задълбочила в нещата, измислила ли си какво е трябвало да завършиш и дали то щеше да те кара да се чувстваш по-добре, по-добре възнаградена ли щеше да бъдеш? А дали пък нещата не са се развили по най-добрия за теб начин без да си го осъзнала? Дори и да не е така, миналото няма как да бъде променено, така че ти остава да създадеш хубавото си настояще, за да не се връщаш в бъдеще отново със съжаления към периода, в който се намираш в момента. В крайна сметка имаш и мъж, който те обича, не много можем да се похвалим с факт като този. Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker