Четиво за свободни хора. Душевно освобождаване.
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 581 пъти
Здравейте.
Днес, няма да се оплаквам, което е типично за мен. Ще бъда примерен и отбран. Аз съм мъж на 30 години, в разцвета си. Със стабилен среден доход, постоянна работа, жилище, а като човек – моралист, перфекционист, с различно мислене, чувство за хумор; обичам да чета/слушам книги свързани с психология, себепознание, личностно усъвършенстване и т. н.. Домошар съм, това е зоната, в която се чувствам добре. Обичам домакинската работа или повече обичам резултата от нея – спретнат дом, измити съдове, подреденост, приветлива обстановка. Имам заек, за който се грижа с много любов. Остана ми от бившата като наследство. Беше ѝ прищявка. Мислех да се отърва от него, но се оказа че съм привързан, а и щях да остана абсолютно сам, а сега поне знам, че има някой, който ме чака да се прибера, да го нахраня, погаля, донеса лакомство и т. н.. Хубаво е, не мога да го отрека. Барове и дискотеки, където се събират млади хора не са моето място. Не се чувствам добре сред тълпа от хора, гърмяща музика и нелепи визии. Малко или много продължавам да живея по график, в надпревара с часовника. Нещата в съзнанието ми си имат ред и последователност. Да ми е разпределен денят по часове и да знам кога, какво, е нещо нормално за мен. Всяко отклонение от първоначалния план ми причинява дискомфорт.
Не съм първия красавец, имам си кусури по външния вид. Висок съм 185 см и тежа 99 кг., но не ми личат или поне така казват. Имам корем и се срамувам. Какво правя по въпроса ли? Спрях алкохола и по-точно бирата, започнах да ходя 4-пъти на фитнес и правя коремни преси. Нищо специално. Ще направя едно уточнение относно бившата ми. Имахме почти 2-годишна връзка, първата в живота ми изобщо. Бях на 28 години. Майка ми не я харесваше и говореше постоянно, че не е за мен въобще. Аз, разбира се по някакъв начин се влияех и накрая я оставих. Няма да влизам в детайли. Просто го споменавам за цялостната картинка ако вече не се е размила и сте загуби логиката и смисъла на писанията ми.
3 месеца по-късно аз съжалявам, че се разделих с този човек защото го приех като единствен в живота ми. Мисля, че друг шанс/път няма да имам и ще си остана вечно сам. Отчаял съм се тотално, че не се вписвам (според мен) в женската общност – млад, слаб, с мускулесто тяло, добре поддържаш се, безпрецедентна визия и гардероб. Силен мъж готов да защитава и да се впуска в авантюри, да флиртува, да е примерен. Нямам и кола, в случай че е важно. Посещавам веднъж месечно психолог, до скоро пиех разни психотропни хапчета по повод напрежение, натрапчиви мисли, паник атаки, но ги спрях.
Нося обикновени дрехи, нищо марково и скъпо. Без щампи и крещящи надписи. Изчистени неща. Винаги изгладени.
Израснал съм в семейство на учители. Имаше правила, ограничения. Аз не правех като другите деца лоши неща – пушене, пиене, за да не кажат нещо лошо хората за обществото ми защото 90-те години беше важно хорското мнение, добрия обществен език за теб като личност. Та, в тази връзка и до ден днешен чакам да получа одобрение, внимавам как се държа, винаги съм културен, поздравявам, притичам се на помощ и т. н.. Но и се задоволявам с мисълта, че мога да направя нещо отколкото реално да го направя. Просто едно време бюджета се ползваше оптимизиране и без излишно глезотии, а сега като живея сам и работя мога да си позволявам разни неща. Мисля, че средата не са ми връстниците, повечето от които са женени вече, с деца и т. н.. Аз, може съм „покровителя“, „спасителя“ на някоя 40+ годишна, разведена с дете жена. Към която трябва да дам уважение, любов, разбирателство, човечност и съответно към детето всичко, което се очаква от един баща – любов, време, грижи, сигурност, най-доброто.
Разбира се, аз тези жени не ги виня за нищо, просто така са им са се стекли нещата в живота.
Аз като отговорен човек търся също човекът до мен да е такъв.
Времето ми за игри и пробвания отдавна е изтекло. Всъщност, като се замисля винаги съм бил отговорен и праведен човек. Дори като дете не съм правил зулуми и други типично лапещарски неща.
Израснал съм със съзнанието на възрастен човек.
Ще спра до тук, надявам се ако сте прочели до края да не съм ви изгубил времето.
Аз нищо не искам и не очаквам от вас. Ако все пак решите да драснете нещо, дори да ме нахулите ви благодаря предварително за отделеното време, защото днес, някой да ти отдели от времето си е нещо много голямо и рядкост. Бъдете живи и здрави и независимо в какво положение сте в момента, дано е само момент и след това изгрее отново слънцето на вашият хоризонт.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 8 месеца hash: 538749d181

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Има много хора като теб - морални и с принципи, но доста объркани. Единствената насока, която мога да ти дам е може би да се опиташ да промениш мисловните си модели. Не ти е нужен друг човек до теб, за да си щастлив и завършен. Ако много искаш нещо хората го усещат и странят от теб. Още по-добре. Зарежи ги, какво те интересуват? А да не говорим за женките, които в днешно време са просто гълтачи на пари и енергия. Твоите пари и енергия. Защо искаш да си го причиниш? Помисли си какво ти е приятно да правиш и го прави. Не си пести парите. Колкото повече харчиш, толкова повече парите ще идват при теб. Търси експериментатора и твореца в себе си. Той винаги е там, просто в повечето случаи го подтискаме, защото ни е страх тази наша същност да не обърка вече добре уреденото ни и подредено битие. Учи се от природата. Там никое от съществата не ходи на психолог, няма неоправдани страхове и не живее за бъдещето, както правим ние. Престани да планираш и се остави на потока да те води. В крайна сметка какво имаш да губиш?

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: 907ebf1619

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Останах с впечатлението, че те е страх да опитваш нови неща и да заговаряш хората. Така се трупа опит, а за това няма възраст. Също така се чудя, цялата тази прилежност за одобрение от вашите или общността го правиш? Та чак никакви тениски с надписи. Или ти харесва така?

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: 5f6812c293

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Бях организирана и подредена като теб, после започнах да получавам панически атаки. Промених живота си и възгледите си, за да започна да живея качествено и спокойно. Нямам графици, не се състезавам с времето, не се съдя и не планувам всичко. Кое е най-доброто за теб, знаеш само ти и никой друг. Майка ти може да изкаже мнението си, може и президента да те срещне и да ти даде идеи, но единствено ти решаваш. Моят съвет е да не се поставяш в рамка. Утре може да срещнеш чудесна жена, а може и с бившата да се събереш. Няма значение кога ще се задомиш, стига да си с правилния човек. Разбирам, че в главата ти имаш представа за идеалния семеен живот- забрави я. Няма нищо идеално и точно в това се крие чарът. Казвам ти всичко това чистосърдечно, защото е урок, който научих по трудния начин. Не е задължително моят опит да е приложим за твоя живот, но помисли над мнението ми.

 

...

горе^

преди: 3 години, 8 месеца hash: abea5ad615

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Напий се. Сбий се. Поръчай си проститутка. Удари една линия. И после ми говори за праведност и моралност. Човек, който не познава падението не може да бъди истински праведен. Прочети "Сидхарта" на Херман Хесе. 10 пъти по-стойностна книга от всички бози за самоусъвършенстване, които си чел. А психологът ти е трябвало да забележи, че си класически пример за Едипов комплекс. Доброто момче, което задоволява изискванията на мама, като е послушно, не прави нищо забранено и се влияе дори за избора си за приятелка.Дори в идеята за 40 годишната жена с дете, която да спасяваш: децата отгледани от Едипова майка израстват с идеята, че тя е жертва и че те трябва да я спасяват. Другият показател е, че търсиш одобрение за неща, които майка ти изисква от теб, а това са изисквания към дете,а не към сексуален партньор. Жената търси мъж, а не добро послушно дете. Предполагам, че се чуваш всеки ден с майка си. Не ти пиша с лоша умисъл. Това не е рядко срещан проблем.

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: fdef7aaa41

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей, авторе! Няма какво да те хуля! И аз съм като теб! На 37 г. съм, от Варна! Днес е 15.08, Деня на Варна! Ще си взема камерата и ще се самопоставя пред Катедралния храм "Свето Успение Богородично"! Така съм решил, така правя всяка година, на този ден, а привечер ще има и тържества по повод Деня на Варна! За да не стане коментара ми дълъг, тук може да видиш каква е програмата http://www.moreto.net/novini.php?n=424293 ! По-горе споменах, че имам камера! Хобито ми е да снимам това, което представлява интерес за мен! Е, вярно е, че ще съм сред хора, това е неизбежно! Като изключим затворените пространства, за които ти спомена, аз също ги избягвам, а и нямам пороци! Приятели нямам, защото те едва ли биха споделяли моите интереси! Каквото е било в училище и университета, било е! Всичко с времето си! И аз живея с майка си, което днешните мадами смятат за най-голямото престъпление на света! Защо така, не знам? Кола също нямам, не ми и трябва! Ползвам си автобусите! Нито мисля къде ще паркирам, нито нищо! Притежаването на кола е оправдано за хора, които живеят във вилните зони край града-къщите или блоковете им са доста нагоре! Но за човек като мен колата само ще ми бъде излишна! Обличам се както трябва, имам си дрехи! Все още съм свободен, но се надявам да си намеря сродната душа! Обаче едно не мога да разбера-защо си имал връзка с бившата си почти колкото е гаранцията за почти всеки уред-телевизор, телефон, компютър-2 г.-ако по време на този срок уреда дефектира, с касовата бележка и гаранционната карта отиваш в сервиза, носиш и уреда, чиято част е дефектирала, я подменят безплатно и в уречения ден си прибираш уреда обратно! Миналото лято така ми смениха външната батерия, защото едното USB гнездо не правеше никакъв контакт и затова ходих до "Технополис", обясних кое как е, подадох касовата бележка, с която удостоверявам, че стоката е закупена от този обект и жената от "Информация" се обади където трябва, за да изпрати батерията, защото е дефектна, като преди това я огледа, за да се увери, че не е отваряна, защото иначе гаранцията няма да ми бъде призната, след това отиде и ми донесе друга батерия, попълних протокола и се разделихме! Това беше само пример! Но да се върнем към бившата ти-защо си имал връзка, колкото е гаранцията за нов уред? И по други коментари-все същото! "Ходим 2 г., така и така, приятелят ми това, приятелят ми онова!" Направо ми е тъмна Индия! А сега лягам да спя, че остават броени часове до Деня на Варна! Поздрави!

 

...