Споделена история от Други |
Много мислене и премисляне не знам за какво
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 387 пъти
Да започна с това че съм на 17г. Не ми върви в любовния живот по принцип, но и не съм се трогвала никога от това, не изпитвам и нуждата от връзка. Даже ми изглежда/звучи странно, когато някой познат е "влюбен до уши" и т. н. Не мога да си се представя аз така, колкото и егоистично да звучи.
И може би от това идват тези мои мисли(от време на време), че аз едва ли ще имам семейство, че ще е труден моя живот (чисто професионално и тн).
Винаги съм била свободолюбив човек, който цени собствената си компания, да, имам приятели(малко са), НО и там не ми се е случвало да приемам някого за чак толкова близък (въпреки че някои от тях ме приемат), факт е и, че с доста хора съм се и карала през годините, от малка съм така и странното тук е, че никога не съм изпитвала тъга - да се изнервя и ядосам да, но тъга - не.
Да допълня, че никога не съм имала труден живот, никога не съм була лишавана от нещо - чисто от материална гледна точка, но от друга може би - да, за което не виня толкова родителите си, все пак едното е за сметка на другото. Може и от там да идва и проблемът, не знам - работа, бизнес, пари, успехи, труд, семейни скандали за всичко това, имоти, земи - винаги са били тема номер 1 в семейството ми. И да аз също искам да съм успешна, и да страх ме е от провала.
Може малко да ви звучи странно, не знам как точно да го обясня наведнъж, самата аз съм объркана. Не ги мислия постоянно тези неща, просто днес ми изникнаха в главата и реших да ги споделя този път.
|