Целия свят мога да преобърна и променя, но себе си не
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 449 пъти
Здравейте. Пиша ви, защото вече наистина не издържам. Съжалявам, че ще трябва да го прочетете, но зависи от администраторите и се извинявам предварително за негативността ми...

Нямам приятели, никой не ме търси, не мога да танцувам, не съм излизал на бар или дискотека с момиче, не издържам малоумните мъже и жени, мразя жените манипулаторки, тесногръдите хора.

Искам да се самоубия, защото не издържам на самотата, в която сякаш сам се вкарах. От поне 5 години не излизам навън с хора, които са интересни, забавни, луди. Спрях да го правя, защото въпросните хора започнаха да злоупотребяват с наркотици и алкохол. Не знам как да намеря подходяща компания, не знам как да се напасна в дадена група от хора. Да стоя сам е моя ад, но винаги съм в него.

Имам изключителна работа, която получих, защото за последните 10 години, откакто започнах да уча висше, за минута не съм се спрял и не съм си казал "това няма да се стане". В нито един момент не съм се предал пред, каквото и да е било препядствие. Никой си няма грам представа, през какво съм минал и как съм го постигнал.

Имам и приятелка, която е най-добрия, умен и забавен човек, който съм познавал. Обаче има някои черти, струва ми се, че е егоист на моменти и това ме побърква, защото точно в тези моменти аз се раздавам за нея на 500%. Не, че това не може да се промени, но не искам да променям някой по мой модел... Това е престъпление срещу човека.

Трудно приемам някои неща, не харесвам да ме игнорират, усещам манипулациите, които ме вбесяват и губя разсъдъка си. Просто вътрешно чувствам, че в мен има някакъв вулкан, който при всяка драма изригва. Не знам как да изразявам чувствата си по цивилизован начин. Не мога да отказвам.

Не знам дали ме разбирате, но усещам, че мога да променя целия свят обаче вътрешното ми аз НЕ МОГА. Не знам как. На малко над 30 години съм и съм в разцвета на силите си. Ако сега не променя себе си към по-добро, никога няма да успея, а може би и не ми остава време...

Съжалявам за хаоса, но ми е много трудно да си подредя мислите. Винаги ми е било.