Самотни ли сте? Как се справяте с липсата на приятели, семейство, половинка? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97886)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23045)
 Секс и интимност (11355)
 Тинейджърски (20294)
 Семейство (4908)
 Здраве (7893)
 Спорт и красота (4118)
 На работното място (2207)
 Образование (6028)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13373)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Самотни ли сте? Как се справяте с липсата на приятели, семейство, половинка?
преди: 17 дни, 20 часа, прочетена 384 пъти
Привет!

Аз съм жена на 32 години без приятели, семейство и в обречена връзка.

Осиновена съм като бебе от майка си като "последен вариант" за нея. Баба ми е саботирала всеки неин опит да има семейство, за да се грижи и прислужва на брат си, моят вуйчо, тежък алкохолик, тормозещ цялото семейство. Майка ми е мека Мария, наивна и добра до глупост, така че не е роптала, а изпълнявала. Не са искали да има мъж и семейство, за да я използват, а след смъртта ѝ, братът да заграби всички имоти, тъй като е 15 години по-млад от нея. Появата ми е осуетила тази работа, което водеше до постоянен психически и физически тормоз срещу мен и майка ми, която не успяваше да ме защити, но често си изкарваше проблемите върху мен. Това продължи около 15 години, тъй като всички живеехме в един апартамент. Баба ми почина, няколко години по-късно и вуйчото.
Както и да е, искам да кажа, че не бях обичано дете. Майка ми често казваше, както и сега, че е трябвало да си роди свое дете, била съм грешка и т. н. Липсваше ми нормално семейство, любов, разбиране... съответно отраснах затворено, комплексирано и нещастно същество, което беше обект на подигравки и тормоз в детската, в началното, във връзките си, понякога и на работа. Самочувствието ми е далеч под нулата - не съм хубава, интелектуално съм посредствена. Нямам хобита, нямам интереси. Много обичам животни - прибрах улични куче и котка преди 10 години, гледам си ги добре и те са единствената ми радост. Ходя да разхождам кучета в приют, дарявам, колкото мога, на проверени организации за защита на диви и безпризорни животни и това съм аз.

Връзката ми е огледало на живота ми досега - влюбих се силно, най-накрая реших, че това ще е човекът за мен, с когото просто ще сме си заедно и ще се обичаме. Несигурностите ми, комплексите, липсата на обич и близост през огромна част от живота ми определено помогнаха да я съсипя. Той, от своя страна, е добър, но много колеблив и несигурен в отношенията ни. Освен това е пристрастен към порното и леките наркотици, не знае дали иска да е с мен изобщо, защото често ме наранява. Обожава жените, приятелите си, свободата... най-добре ще му е сам, но аз изпадам в ужас и все някак успявам да го върна при себе си, защото освен него, си нямам никого. С него е зле, без него пак е зле, не знам. Просто самотата е убийствена, особено като знам, че той ще си е съвсем наред без мен - има си хобита, интереси, много приятели, с които пътуват и се забавляват. Работи това, което иска и му доставя удоволствие (преподава в столичен ВУЗ, междувпрочем, аз го описах малко като селски гамен, но не е). И така изглежда, че не съм нужна, не съм значима в неговия живот. Ако се разделим, да, ще му е кофти, но какво толкова. Стои с мен от съжаление, защото му е мъчно колко разчитам на него... казва, че това е ужасно плашещо - моята зависимост от неговото присъствие. Но не се чувствам обичана, по-скоро съм с него от отчаяние и от това, че не мога да приема, че връзката ни се разви по този начин. Имам най-чистите и добри намерения към този човек, но това не значи, че работата ще тръгне.

Нямам никакъв стимул да се виждам с хора, да създавам приятелства. Около тях се чувствам още по-самотна, напомнят ми колко съм зле и неадекватна. Досадно ми е да живея, противно. Самонаранявам се, измъчвам се с глад, всеки ден обмислям как най-лесно да се самоубия. Смъртта ще е благословия, спасение, тя е всичко, което искам... надявам се скоро да събера смелост. Казвам това спокойно и без драма. С годините установих за себе си, че не всеки е създаден за живот - твърде чувствителен, изтормозен, депресиран, неподходящ за нашия свят или някаква друга причина. Няма нищо лошо в това да напуснеш, когато повече не можеш. Но моят момент явно не е дошъл все още, имам някои резерви. Не споря, че е голяма крачка.

И така... Ще ми е интересно друг да изкаже своя опит със самотата, отчаянието и липсата на стимул. Има ли нещо, което да ви вади от дупката, какво е то и какво точно виждате в него? Как успявате да намерите желание да ходите на танци, курсове, на Рила или на кръжоци по плетене? Моля, споделете абсолютно всичко, което искате и можете, относно вашата борба с прекомерното чувство на безсмислие.

Благодаря ви!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 дни, 12 часа
hash: e869d1c96c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   И аз съм така, незнам как да ти помогна

 
  ...
преди: 15 дни, 12 часа
hash: 59bebb02fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Всички сме малко самотни и неразбрани, с комплекси, няма идеално. Може да четеш библия, ще те успокой.
Аз не съм толкова самотна, не е хубаво да си зависима от приятеля ти..
Първо ти трябва да оцени себе си и на които му е приятно ще бъде до теб.

 
  ...
преди: 15 дни, 9 часа
hash: b79e06fdd8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Звучи сякаш страдаш от депресия. Отиди на психолог ако имаш възможност. Мен ме мотивира смяната на обстановката/града, започването на нова работа, ново начинание,срещата с нови хора. Иначе спортувам, чета книги, пиша, уча, разхождам се, ходя на плаж/планина. Толкова много неща можеш да направиш за себе си. Това с приятеля ти трябва да приключи- звучи супер натоварващо, нещастно.

 
  ... горе^
преди: 15 дни, 8 часа
hash: f75fdc8746
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Имал съм такива моменти и ми беше кофти. Но с времето осъзнах че реално погледнато имам всичко необходимо за да живея сам. Вярно малко психиращо е да няма с кой да размени човек две думи, но ако има някакви други занимания с времето се свиква. Интернет също помага, стига да намериш подходяща среда.

 
  ...
преди: 15 дни, 14 мин.
hash: 4551a528eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Намери си някаква социална работа , където да се срещаш с повече хора . Запиши се на някакъв курс или да учиш нещо , а също и на някакъв спорт . Гледай да си запълниш ежедневието максимално и няма да усещаш самотата и това , че нямаш никакви приятели , а и на тези места може да си създадеш такива .Обличай се добре , поддържай външния си вид и когато си винаги усмихната и позитивна ще привлечеш тази енергия към себе си .

 
  ...


...
преди: 14 дни, 18 часа
hash: c519317ff2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Аз цял живот съм била сама - изнесох се от нас на 18.
Просто не исках да завися от родителите си - най-вече психологически.
Никога не ми е било скучно - даже времето не ми стига за всичко, което искам да направя. Животът е невероятен подарък - можеш да научиш по нещо от абсолютно всяка ситуация и всеки човек.
Имала съм спорадични връзки, но съм се убедила, че освен ако не си имал шанс да срещнеш човек тип "сродна душа", няма смисъл да се хабиш изобщо. Никой не може да те разбере, както ти се разбираш. Най-добрият си приятел винаги ще бъдеш самият ти.
Приятели, роднини, деца и т.н. могат да бъдат единствено бонус в живота ти, но не трябва да разчиташ на тях да бъдат неговия смисъл. Това не е честно нито към тях, нито към теб.
Била съм в ситуацията на приятеля ти и е много неприятно някой да се е вкопчил в теб, да няма други приятели и лични занимания.
Самоубийството е бягство, и ако смяташ, че така ще се спасиш съм убедена, че те очаква неприятна изненада. За всичко се плаща по един или друг начин и лесен изход няма.

 
  ... горе^
преди: 14 дни, 12 часа
hash: 44e9128dfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Опитай църква, рейки, медитации за прошка и изхвърляне на миналото, Луиз Хей. Успех!

 
  ...
преди: 13 дни, 15 часа
hash: a3289d29de
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   По особено подробното описание на миналото ти си вадя изводи, че ти твърде много се фокусираш там. Това е безмислено занимание. Познавам доста хора които имат различно минало и пак са в подобна ситуация. Някои от тях са живели перфектния живот, заобиколени от приятели, семейство. Други са преживели несгоди които правят твоето минало като разходка из парка. По една или друга причина различните пътища могат да свършат в положението в което си сега. А и каквото е станало в миналото, си остава в миналото. Не си длъжна да живееш с миналите си грешки, или тези на другите. Най добре е да "простиш" на всички. Но най вече на себе си. Казваш, че тези комплекси от твоето минало са причина за сегашното ти състояние и безтегловна връзка. Не знам дали това е вярно. По всяка вероятност е. По важното е, че ти явно успяваш рационално да си дадеш сметка за това. Което ти позволява да осъзнаеш, че е безмислено да продължаваш да живееш по начина по който си живяла досега, водена от това твое минало. Виждаш, че не води никъде. така, че колкото по рано се отърсиш от този си начин на мислене, от този си начин на живот, толкова по добре за теб.

Така, до тук беше лесната част :) Трудното - не мога да ти кажа какво ще те направи щастлива. нито съм някакво гуру, нито те познавам лично за да ти дам съвет за който ще съм сигурен, че ще работи за теб. Но мога да ти кажа какво няма да ти помогне. Доколкото разбирам, си се фиксирала в този твоя като удавник за сламка. Той живее лекия и веселия живот който ти никога не си имала. Има си приятелите, хобитата, забавленията. Това е неговия живот и той го прави щастлив. Това не значи, че и теб ще те прави щастлива, както може би се залъгваш.

Каквото и да предприемеш, трябва да осъзнаеш, че един мъж ще те уважава и цени ако ти самата се уважаваш и цениш. Сега, повечето жени като го прочетат това и си мислят, че трябва да си вирнат носа до небето и да почнат да си помпат самочувствието. и ефектът става обратен, понякога комичен отсрани. Не прави тази грешка. Това което имам предвид, е че ти също си човек който може да има свои цели, свои хобита, свои предпочитания. Работи в тази насока защото това ще те накара да се почувстваш "личност". Затова ти говори и номер 6. Никой не може да ти каже какво точно включва това. Пробваш различни неща и което ти доставя удовлетворение и онова специфично чуство на хармоня, това е. Не е необходимо да е нещо "голямо". Повечето се целят нависоко защото си мислят, че това е правопропоционално на количеството "щастие" което ще усетят накрая. Тези неща просто не работят така. За мен лично нещата са изключително прости - върша си добре работата, перфекционист съм , макар и да си създадох много врагове през годините защото повечето са все тарикати все гледащи да минат между капките. Обичам да се занимавам с дърводелие, жичкаджийски неща, разни джунджурийки. Все неща които ми позволяват да си подобря дома. Но най голямата ми награда е след като свърша някакво изделие и си го сложа на местото му, да си запаля една пура , да си сипя едно уиски , да си пусна тиха и спокойна музика и да гледам (често критично заради неминуемите малки пропуски , признавам си :)) това което съм направил с двете си ръце. Понякога мога да излезна да се разходя късно вечерта - къде из парка, къде да покарам из града. ей така, за удоволствие. Да търся "диаманти" - добра книга, добър филм в която срещам специфичен персонаж (например "Смърт" от книгите на Тери Пратчет. Ръст, от "True detective". Елиът от "Мр Робот") и си мисля какво биха казали в дадена ситуация. И така водя един вид диалог с тях. Смътно съзнавам, че това е път към шизофренията ама от друга страна разговорите с повечето реални хора ме отегчават до смърт с тяхната си баналност и посредственост. Не искам да звуча високомерно, просто така се случи че обкръжението ми си живее в техния си живот, изпълнен с битовизми и посредствени занимания (нещо като твоичкия). Отделно от това имам къща в провинцията с хубав двор и там винаги има какво да правя. И самата физическа работа ми доставя удоволствие. Особено вечерите, да слушам щурците, далеч от софийската шумотевица и модерни посредствени мераци и забавления. На младини им се наситих, сега ги презирам. Навярно остарявам :)

Не казвам, че тези гореизброени нещица ще работят за теб, или за некой друг. Сама виждаш, че не са нещо специално. но въпреки това ми носят удоволствие и хармония и аз съм благодарен. Повече отколкото различните ми вързки през годините. Все са имали своите предимства, но така и не ме "докоснаха".

Когато стигнеш до подобно състояние, ще придобиеш някакъв вид идентичност. Не бива твоя живот , и най вече - твоята личност, да се идефинцира с някой друг. Ако намериш някой с който да го споделиш - това е чудесно. Но не бива да се превръщаш в придатък на някого. Унизително е, за теб. За останалите е досдно, какво вече сама знаеш много добре.

За смъртта не си мисли толкова. Не знаеш какво те чака отатъка. Това изобщо не е в твоите ръце и не знаеш какво си пожелаваш. А знаеш изразът "Внимавай какво си пожелаваш". Това което е в твоите ръце, е твоя живот. Просто трябва да осъзнаеш, че можеш да го изживееш по начина по който ти искаш. Стига наистина да почнеш да правиш нещо в тази насока. просто повечето живеят живот който реално не искат, работят неща които не искат. Във връзка са с хора които реално не искат. Затова и се чувстват нещастни, в една или друга степен, в една или друга разновидност. Навярно защото не умеят да говорят със себе си, за да си дадат сметка пред самите себе си какво наистина искат.

Успех ти желая. И се надявам след време да се върнеш тук и да споделиш какво е проработело за теб :)

П.С. - а този твоичкия го зарежи. Знам, че ти е трудно, знам, че той ти е единствената утеха ама трябва да осъзнаеш, че той е с теб най вече от съжаление. Не унижавай себе си, участвайки във връзка по милостиня или по сметка. Като мъж мога да ти кажа, че онзи не струва - да търсиш все по различното порно (а това си е болестно състояние), да пафкаш трева и да чукаш наивните студентки не е нещо с което един сериозен мъж на средна възраст би могъл да се гордее. И не би трябвало да е нещо което би му спечелило вниманието на една уважаваща себе си , силна жена. За останалите не си заслужава да говорим. Подари му лубрикант, да не хваща мазоли по пръстите от това порно , и му кажи "чао, до тук сме" :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker