Моята история - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121033)
 Любов и изневяра (29668)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Моята история
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 711 пъти
Здравейте, аз съм момче на 16. Нямам приятели и най-често си седя вкъщи, мислейки за неща, които така или иначе няма да се случат.
Прекарах 10 лета вкъщи, затворен, пред компютъра, защото нямаше с кой да излезна. Всеки повтаряше постоянно как трябва да излизам, как не съм мръднал от вкъщи. Развалих си и очите. Може би няма да успея и да влезна на мястото, където искам да уча, след като зрението ми вече не е такова, каквото беше. Всеки ден, когато ходя на училище, вече ще е 10-та година, ходя сам до магазина, хапвам сам, докато другите се събират на групи и пият, и ядат заедно. Говорят си, а аз седя на чина и няма с кой да си поговоря като приятел.
Мен никой не ме приема и винаги съм отхвърлен. Понякога се чудя дали не съм една грешка, щом съм крив на целия свят. Всички си хванаха гаджета, а аз съм си сам. Никой не ме харесва, всеки ме отбягва, а не мисля, че правя лошо на някой. Опитвам се само да помогна и когато мога, го правя.
7 години съм търпял несправедливост, винаги съм бил мачкан от по-силните и не съм си отварял устата. Сега мога да се похваля поне, че вече не е така и не мълча на никой, което пък носи негативи, но честно казано, не ми пука.
Винаги е така - лицемерите печелят, а честните и справедливи хора винаги са на дъното. Не казвам, че съм добър, не ме разбирайте погрешно, само Бог знае, но аз, за разлика от много други, не се опитвам да очерня дните на хората, не говоря зад гърбовете на приятелите си и се старая с всеки да съм справедлив и честен.
Но както казах... фукльовците, идиотите и женчовците, които не могат да си изкарат нервите на някой на тяхното ниво, заради което бият деца, които имат умствени проблеми и не са добре, са винаги на върха и няма сила, която да ги свали. Всеки ден ставаме свидетели как простащината и несправедливостта си царуват.
В един момент всичко това ми повлия, защото толкова много време го тая в себе си и няма с кой да споделя. Имах нужда и го направих, благодаря на всеки един, който отдели време и прочете историята ми.
Пожелавам ви най-вече здраве!
Бъдете честни и справедливи хора!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 7 месеца
hash: a3beeeeadc
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Просто хората обичат отворени и комуникативни хора, а може би искаш да си сам. Но винаги има някой, с които можеш да комуникираш. Не гледай с лошо на себе си.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: faa1fecf38
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Мен ако питаш хубаво е че си сам, парите обичат тишината много приятели не ти трябват, учи и се развивай това което искаш. Купи си лютив спрей просто за самозащита и ходи на фитнес или лостове и тренирай.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 86277539f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ще се оправиш момче, не губи надежда. И аз бях "аутсайдер" в училище, ако може така да се каже. Особено между 6 и 10-11 клас да речем. Всички си правеха бъзици и се подиграваха на мой гръб. После пък като започнах да тренирам и да се променям и видяха, че няма да им минат глупостите смениха стратегията и започнаха да ме отбягват!

Добрата новина е, че училището е само един етап от живота и изобщо не е определящ за живота ти след това. Това е съвсем, съвсем началото на жизнения ти път! Още повече, много често тези, които са били аутсайдери в училище после преуспяват по-късно! А разните лигльовци и училищни "звезди" после много бързо угасват като им мине ученическата слава!

Моят съвет е да не се подаваш на негативизма, а да си поставиш конкретни цели, които ще те разсейват и ще те карат да се чувстваш по-добре. Запиши се на спорт, научи се да свириш на китара, чети, намери твоите си занимания! Остават ти още година-две и изобщо няма и да се сещаш за тези в училище!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: c507a663dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

4.   И аз съм така-само че, грозната и отвратителна истина за живота я опознах само преди цели осем години. Какви ли неща не се случиха и... само колко много неща ми отнеха. И аз съм като теб-без приятели, неразбрана от никой, дори от собствените ми близки и родители. Хм, но какво ли могат да разберат те, след като дъщеря им не си прави и най-малкия труд, за да им сподели какво се е случило и какво се случва. А само и единствено стиска здраво зъби и нокти и... плаче там, където може да се усамоти-в стаята си. Свикни, че днес всичко е просто толкова грозно и отвратително, но запомни, че не всичко, не всичко което спада от тази категория, е непосилно-напротив! Имаш ли воля, усет, инстинкти и най-вече самоуважение и знаеш ли собствената си стойност и ценност, ще се справиш с всичко-бавно, но полека, полека, със сигурност. Нито сме първите, нито сме последните, нито пък единствените с този проблем. Има и други като нас и все пак, през каквото и да преминаваме, трябва винаги да помним, че понякога хората имат много по-тежки съдби или пък проблеми спрямо нашия такъв. РАЗБИРАМ ТЕ ДОБРЕ! Чувството е просто ужасно! Аз например го изпитвам всеки божи ден! От ранни, утринни зори до вълчи здрачове вечерни. А болката и страданието-те са единствените ми учители в живота, които ме подготвят да стана по-отговорна, по-силна и по-безстрашна от всякога. Представи си-всеки ден те тормозят в училище, защото не правиш секс, не гледаш порно, тормозят те например заради баща ти, присмиват ти се, наричайки те по всякакъв начин-кучка, курва, смотанячка... А в същото време те ти дишат прахта и въпреки това, гаргите долни, отвратителни, плюят най-нахално и безгрижно по гърба ти.
А само да попитам: Ти не знаеш ли какво е казал някога великият Конфуций? , , Плюят ли по теб, значи пред тях".
Преживяваш толкова много предателства, забиват ти нож в гърба, дори самите ти близки-един от най-жестоките удари, които някога съм понасяла. Преживяваш нещо съвсем ужасно, още съвсем в началото на пубертета, само когато си на едни ПРОКЛЕТИ 12 години! Започваш да стоиш постоянно нащрек и се плашиш от всеки... нямаш му и доверие. Мразиш факта, че си се появила на бял свят, че си се родила момиче. Мразиш факта, че никога не се чувстваш в безопасност, мразиш факта, че дори да изглеждаш външно толкова силна, отвътре всъщност си пълна трагедия. Нямаш апетит от толкова дълго време, спортуваш като луда и ако хапнеш нещо после, стомахът ти просто отказва да го приеме... и следователно повръщаш тайно и скришно. В същото време вуйчо ти например, започва да те тормози-да ти крещи, да те обижда, да те подценява. Тази мъжка фигура, която някога си си мислила, че е била самия пример как да се държиш мъжки само и само, за да оцелееш и да не се превърнеш в лигла и лесна мишена, накрая разбираш, че никога на нищо не те е научила, а само и единствено те е заблуждавала. Накрая заминава някъде из Чужбина. Толкова много го намразваш, че тайно на ум си пожелаваш никога повече да не се завръща. Нищо повече, проклетия! Комуникацията ти с майка ти е толкова трудна, че и от това искаш да ревеш. Баба ти е възрастна и стара жена, обичаш я толкова много, но не знайно защо, страхуваш се да й кажеш, че я обичаш. Всъщност, страхуваш се да кажеш тези две думички въобще, защото може би ще те помислят за слабачка ли? Не знам и не искам да знам, защото признавам си, страх ме е! Хващаш анемия, хващаш и други болести. Но не се предаваш!
Така че, бори се! МОЛЯ ТЕ, ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ ИЗПАДАЙ В ДЕПРЕСИИ И ТАКИВА! И макар сам да си каза, че не си добър, аз вярвам, че никой, било то лош или добър, или пък някъде по средата, никой не заслужава такова нещо, ни най-малко такова отношение. Нито дори ти самият. Но такъв е живота-едно кино, но запомни, само с една единствена филмова лента. ГОРЕ ГЛАВАТА И... МОЛЯ ТЕ, АКО НЕ СИ ДОБЪР, ПОНЕ... ОПИТАЙ СЕ ДА БЪДЕШ ТАКЪВ... ПОНЕ МАЛКО. Може да ти звучи твърде момичешко, но е добре да пробваш-не за да ти се връща добро, прави го от сърце и най-вече, за да се почувстваш добре. Несправедливите и лошите винаги ще бъдат повече от добрите и честните, но това В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ОЗНАЧАВА че трябва да се превръщаме в същите ИЗРОДИ като тях. Нали така? Е, това беше от мен.
От едно скапано момиче на 14

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 7250a230d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Нищо не е загубено. Има и 30-40 годишни мъже, които не са си имали приятелка. Но ти ще се вземеш в ръце и няма да си от тях! Отиди на очен лекар. Учи, за да влезеш на желаното от теб място, най-добре в чужбина. Там ще започнеш начисто с хората. Съучениците ти не ги мисли. Гледай себе си. Постави си цели и се развивай! Започни да тренираш нещо. Заобичай себе си.
Горе главата!

ж32

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker