Пиша Ви като МАЙКА!!!! Откъде тези сили от къде за Бога!!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97756)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23009)
 Секс и интимност (11338)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4904)
 Здраве (7876)
 Спорт и красота (4115)
 На работното място (2202)
 Образование (6013)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13348)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Пиша Ви като МАЙКА!!!! Откъде тези сили от къде за Бога!!!
преди: 5 дни, 11 часа, прочетена 1349 пъти
Добър вечер момичета и момчета аз съм МАЙКА, ЖЕНА и СЪПРУГА на 52години от Търговище!!!!
Имам едно дете син на 30г. моето отрочеЕеее!!!
Живея с мъжа си и син ми, да той все още живее с нас е за съжаление той не е успял да се откъсне от гнездото ми, още го кърмя както се казва, той не успя да се роди с тези сили, които имате повечето млади хора сега, нито една жена не го поглежда и никога не е имал дори приятелка жена, има фобия от жените освен мен и баба му, страхотен човек.
След гимназията той се срина не отиде на бала си, защото всички го плюха, че е дебело момче, да наистина е дебел 130кг. в момента е, защото е депресиран от живота си, не може да отиде да си намери работа страх го е дори да отиде на интервю за работа просто хората винаги го нападаха заради сланинките е не може всички да сме слаби и високи с перфектни тела.
Наложи ми се да ходя в София, за един скенер да ме прегледат, защото имам медицински проблеми, не е нищо сериозно, но в Търговище нямат апаратурата, предложих на сина ми да дойде с мен, защото не сме излизали от пределите на Търговище, дори на море той не е ходил, защото още от малък не е проявявал желание, а ние попринцип сме бедни и с баща му не може да си позволим екскурзии!
Дойдох в София, реших след медицинският преглед да отида да се по разхода в Студентски град, ще попитам, защото точно там, защото знам, че моят син искаше преди да уче и да живее тук както всички студенти, които видях!!!
Останах ШОКИРАНА, колко много млади хора, по млади от сина ми се справят с живота и как го правят от къде им идват силите, първо видях много слаби хора телесно, но не бяха рохна ли на легло, а бяха активни!!!
Как успявате да се справяте сами в този голям град без родители си, как живеете, моя син не може да живее така както вас, наистина ми е интересно от къде черпите сили да живеете толкова забързано????
Питам Ви като МАЙКА!!!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 дни, 1 час
hash: 6090a8f877
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Има една дума в българския език , каза се " не-храни-майко".

Ще го перифразирам по друг начин за да го разбереш перфектно:

Майко! Спри да храниш !

Твоя случай е буквален ...

 
  ...
преди: 5 дни, 1 час
hash: da497572dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

2.   Е вие сте отгледали един пълен лентяй, сега се вайкаш и се чудиш от къде "сили"?!

Ми от там, от където всеки човек ги изважда - от себе си.

Когато обаче са те тъпчили с банички, не са те научили на спортна култура, на социални навици... се превръщаш в тотал щета.


Братан.

 
  ...
преди: 5 дни, 1 час
hash: cbb61b3b21
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   Защото това е част от живота, това се счита за нормално, а и по мое мнение това е нормалното. Още на 14 години се изнесох от "гнездото", още от малка започнах да се изправям пред трудностите на живота и то сама. Бях на квартира, като родителите ми плащаха, за което съм им много благодарна. 5 години живях сама, прибирах се при родителите ми почти всяка седмица за уикендите. Нека ти кажа, че аз също имах проблеми с теглото, бях достигнала почти 90 килограма, но с диети и тренировки отслабнах. Научих се, че няма нищо невъзможно, че мога винаги да се справя, ако не сама, то с помощ от родителите ми или приятели. Сблъсквах се с изключително много стрес, с депресии, с натрапчиви мисли за самоубийство. Всички тези трудности и препятствия ме изградиха, изградиха една сериозна и отговорна личност. Не мисля, че е нормално да си на 30 години и да живееш все оше с родителите си, още по-лошо е да си на тези години и да не работиш, а да чакаш на мама и тате, които дори не изкарват много пари. Грозно е, неуважително, неотговорно и незряло. Как въобще толкова години сте го гледали? Още в тийнейджърските години трябваше да го подтикнете да отслабне и да се социализира. Няма не искам, няма не мога. Ако той не може да си поставя цели, трябва вие да го направите. Не си мислете, че щом толкова време сте го гледали като писано яйце сте направили нещо хубаво и добро, или сте му помогнали. Вие няма да сте вечно при него, всеки знае, че идва този ден, в който вие изчезвате. Тогава кой ще го храни? Кой ще се грижи за него? Знае ли как да се справи с елемнтарните неща от живота? Как да изчисти, да подреди, да сготви поне? Съжалявам младите хора, които все още чакат на родителите си и мислят, че те са длъжни да се справят с техния живот, вместо тях самите. На 19 години съм и вече изпитвам неудобство и срам да искам от родителите си пари, макар и те да не са против това. Извинявам се, че ще го кажа, но вие имате вина за това какъв е в момента, вие сте хората, които ще го изкарате от "гнездото". Все още не е късно, пожелавам ви успех.

 
  ... горе^
преди: 5 дни, 1 час
hash: 9547270340
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Майка ТЕРЕЗА е ЕДНА!!!!



ДЕВА МАРИЯ

 
  ...
преди: 5 дни, 1 час
hash: 9648175438
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Ами независимо къде всеки трябва да може сам да се издържа. Не трябват особени сили, освен ако не е физически труд. Работа има просто се почва от някъде. Може би и вие да го карате да работи. Имам братовчедка на 25 тяхните си я гледат, не я стимулират да работи, търсеше работа, но като не я пускат си седи вкъщи.

 
  ...


...
преди: 5 дни, 1 час
hash: 9547270340
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   И аз това се чудя сестро!!!

 
  ... горе^
преди: 5 дни, 49 мин.
hash: 2796717bdd
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

7.   Ами, съжалявам, че ще го кажа, но има голяма вероятност грешката да е във вас... и ще се опитам да обясня защо. Пиша от другата страна, от името на нечия дъщеря.

Казвате, че децата винаги са се подигравали на сина ви, в следствие на което той се е затворил в себе си и е спрял всякакви социални контакти, изгубил е смисъла на живота. Тук е първият ми въпрос - вие тогава какво направихте? Започнахте да го съжалявате, защитавате и тайничко да обвинявате околните, или се опитахте да му намерите други среди, в които да общува, като да го запишете на спорт или в някакъв курс, където би намерил деца с интереси като неговите - дори и онлайн клуб, където играят игри?

Ако е първият вариант - голяма грешка. Подтикнали сте го да мисли, че винаги ще е така и никога никой няма да го харесва, че околните са лошите, че вкъщи при мама ще бъде в безопасност. Спряли сте го от това да опитва нови неща, не сте му вдъхнали кураж, оставили сте го на произвола на съдбата. Никой не го е подбутнал.

Ако е второто - браво, поне сте опотала. Но е трябвало е да опитвате отново и отново, докато не се получи. Докато не попадне в среда, която е наистина за него, докато не намери поне един приятел.

Синът ви общо взето, съдейки по написаното, е израснал в среда, където през целия си живот не се е почувствал като "в свои води". Дебели хора има много, прекалено слабо хора също има много, но по-голямата част от тях успяват да намерят своето място в обществото и компенсират с характер, благодарение на което хората ги обичат. И килограмите изобщо не са проблем.

Най-добрата ми приятелка е 90кг, висока 165 - доста над нормата. Но е винаги била весела, винаги е подхождала с насмешка на живота, никога не се е комплексирана и винаги е отговаряла на нападките по нейн адрес. Имаше период, през който съучениците ни я наричаха Фиона (жената на Шрек) - и тук вариантите й бяха да се затвори вкъщи и да плаче, или да им се противопостави и дори да се сбие. Противопостави се!
Сега вече е здраво стъпила на краката си млада жена, сгодена... за 5 пъти по-слаб от нея мъж!

В гимназията пък най-умното момче в класа беше с килограмите на синът ви. Разбира се, някои му се подиграваха, къде от завист, че знае повече, къде от скука, но и той доста умело ги игнорираше. В един момент се записа на баскетбол и фитнес и не знам какво направи, но за около две години се сдоби с много хубаво тяло. Още е едър, но в никакъв случай дебел.

Сещам се и за други пълнички хора в обкръжението ми, но те никога не са се оставяли да станат обект на подигравки. Дори напротив - винаги са били най-дейни, посещавали са най-много места, курсове, спортове, опитвали са най-много неща. И накрая са завършвали с най-много приятелства - именно защото са опитвали много нови неща и са завързвали по поне едно приятелство.

Така че... да. Грешката най-вероятно е във вас. Че не сте го подтикнали да опитва нови неща още от ранно детство, че не сте му говорили, че е прекрасен и килограмите не трябва да му пречат, че не сте го научили как да отстоява себе си, че не сте му помогнали да отслабне, да вярва в себе си, да намери себе си, че не сте го научили на нищо.

Синът ви чисти ли вкъщи, готви ли? Защо не запише поне онлайн курсове или нещо в задочно обучение?

 
  ...
преди: 5 дни, 12 мин.
hash: 6e6861e40d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Много мъка сте събрали в сърцето си. И знам,че е много тъжно да гледаш детето си в това положение. Аз предлагам да си направите всички възможни изследвания за да разберете причината за неговите килограми. Имайте надежда, опитайте се да вкарате надежда в съзнанието му, виждам че той се е предал напълно. Ако килограмите му не са наследствени търсете проблема....вярвайте в себе си, ще успеете.

Хелга

 
  ...
преди: 5 дни, 5 мин.
hash: be088f2e9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   На младини човек е най-енергичен. Синът ти има малко време да се вземе в ръце. Мотивирай го да отслабне, да научи занаят, да си намери приятелка. Кога да има желание за живот и борба, ако не сега?

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 23 часа
hash: 56655ea45b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   Аз съм от гр. София, жена на 27 години. Знаете ли колко ми беше трудно да се отделя от мама. Защото мама чистеше, готвеше, переше, оправяше бъркотията след мен и куп други неща. След 18 годишна възраст започна и по сериозният ми любовен живот. Дойде и момента във който срещнах своята половинка, той реши да си наемем апартамент и да заживеем заедно. Не знаех какво е да миеш чиниите след себе си, какво е да пуснеш пералня, какво е да изметеш и измиеш пода. Толкова ми беше трудно, че цяла една година съм се борила да изградя тези навици. Самият факт, че не бях залепена за мама, разви у мен една страшна депресия, която обаче отмина със времето. Свикнах трудно, но пък да водя самостоятелен живот и да се грижа сама за всичко ми доставя огромно удоволствие! (А и вече съм на достатъчно зряла възраст).
Сега ще говоря и за Вас - Първо без да ми се обиждате, имате малко вина в отглеждането на сина си(аз също смятам че и моите родители са допуснали известни грешки в моето отглеждане). Трябвало е от ранна детска възраст да се социализира повече, да сте го извеждали с Ваши роднини, семейни приятели и т. н. Да сте го записали на спорт, за да изгради силна воля, хъс и желание да действа, а не да бездейства.. Килограмите му оказват огромно влияние върху самочувствието и психиката. Сега вече на тези години едва ли да можете да окажете влияние върху него, но той трябва категорично да отслабне! Не заради хорското мнение, а заради неговото самочувствие и здраве! Аз например, когато се храня нездравословно, ям каквото видя, съответно качвам килограми и това ми се отразява върху самочувствието моментално. Забелязвам как не искам да излизам, не искам да ходя на места, където има много хора и т. н.
.. Този човек, ако не излезе от Вашият дом и не започне да води самостоятелен живот, ще погуби личността си и остатъка от живота си. Нито работа ще има, нито семейство и деца. Намерете от някъде пари, заем ли ще е не знам и му платете квартира, оставете го там, оставете му и някакви пари за ядене.. сега се сетих и друго - карта за фитнес със инструктор! Кажете му че има срок от 3 месеца за да си намери работа и да се издържа сам! Знам че не Ви е лесно, на него още повече. Но трябва да се направи нещо и неговото начало зависи от Вас, той едва ли да направи първата крачка. Това е моето мнение, успех.

 
  ...

...
преди: 4 дни, 23 часа
hash: a48e38529c
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Без да ви съдя, госпожо...
Още в началото, когато синът ви е бил подрастващ и сте видяла, че има емоционални проблеми, защо още тогава не се опитахте да решите проблема.
Защо не се консултирахте с някой педагог, психолог, терапевт или подобен, за да говори със синът ви за емоционалните му проблеми.
Ясно, бедна сте, но вярвам, че една любяща майка ще направи всичко възможно за да помогне на детето си.
Защо толкова години не сте го тласнали към здравословен начин на хранене. Нали знаете, че след време, тези излишни килограми могат да доведат до различни заболявания.
Защо толкова години, още когато е бил подрастващ, не сте му нагодили някакъв режим на хранене, не сте го записали на спорт.
Като цяло, защо толкова години сте нехаели за проблемите му. Със скриването на проблемите под чергата, нищо не се решава.
Как оцеляват младежите сами- Ами научили са ги на самостоятелност.
Слава Богу съм се родил в читаво семейство, което ме е научило на самостоятелност. На 19г. се изнесох от вкъщи.
От тогава, до ден днешен се справям сам. Сам си готвя, пера, чистя, сам си плащам сметките и тн. Живял съм в общежития, квартири, че дори и в каравана в чужбина.
Като ножа опре до кокала се справяш, иначе умираш.
Не знам какво да кажа. Мъж на 30 години с явно емоционални проблеми, изтървана работа...
Според мен трябва да посети психолог и много трябва да се работи с него.
Направо сте му отрязали крилата.

 
  ...
преди: 4 дни, 23 часа
hash: cf377474e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Синът Ви има физически проблеми със 100% сигурност! Нисък серотонин, инсулинова резистентност, хипотиреоидизъм... За тези знам. Първите два ги има със 100% сигурност. Прочетете за тях. Ниския серотонин се причинява и от продължителен период ежедневни негативни емоции. Дано съм помогнала...

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 22 часа
hash: 1ce5cb291d
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

13.   Отговарям като майка и без никакво съжаление към Вас, госпожа. Вие сте осакатили сина си и сте съсипали живота му.

 
  ...
преди: 4 дни, 21 часа
hash: c92f1582c4
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

14.   Ж 57 също майка
Имам двама сина на 34 и 32 години, отгледах ги сама, работих днеска и нощеска за да изкарам достатъчно средства. Научих ги на самостоятелност, умение да домакинстват, да се грижат за себе си. Обясних им нагледно, че образованието и повишаването на квалификацията носи радост, кариера и пари. Водих ги да тичаме заедно в парка после на фитнес, не им позволих да се охранят.
Къде беше ти когато синът ти се ошишка? Ти и прекрасната баба го тъпчехте до 130 кила, не чуждите хора! Защо продължаваш да съсипваш живота на този човек? Това, че си го родила не ти дава право да паразитираш психически върху него! Ти си токсичен родител, който е емоционален паразит и изсмуква всички надежди и цялото бъдеще на сина си. Как така 30 годишен човек не работи? Кой го издържа, 130 килца хапват доста? Млад човек с тези килограми може да гладува на вода и витамини поне седмица. Има диети с коприва, кисело мляко и варени яйца. Снахата на втория ми мъж беше след раждане 120 кг и свали 20 първия месец, после по 8 за три месеца и си върна добрия вид. Иска упоритост, диета и физическа активност. Като родители сме длъжни да мислим за бъдещето на децата си, за тяхното добруване и след като нас ни няма.
Като ти и мъжът ти умрете кой ще се грижи за готованеца? Вие и само вие не давате възможност и подкрепа за нормален живот. Мечешка услуга му правите.

 
  ...
преди: 4 дни, 21 часа
hash: 469f9fc857
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

15.   Когато бях малък самият аз бях обект на много подигравки, защото бях пълен, затворен и не умеех да общувам. Никога не съм ходил на градина, освен в предучилищната, и това смятам, че беше една от причините за неумеенето да комуникирам с връстниците си. Нямам братя или сестри, нито братовчеди на моята възраст. Семейните приятели на родителите ми нямаха деца по това време.

В първи и втори клас ми харесваше да ходя на училище. Госпожата беше мила и измисляше общи игри, в които участваха всички. Тогава все още нямаше разделения и конфликт на интереси сред нас, децата.
С течение на годините обаче класа се раздели на групички, които излизаха да играят навън и след училище, а когато започнахме да влизаме в пубертета, за мен беше просто непоносимо да ходя на училище. Никога не се приобщих към която и да е група, защото не вярвах в себе си, смятах че няма да ме искат и аз сам, доброволно се делях... от страх.
И сега, около 15г. по-късно осъзнавам, че грешката е била в мен. Никога не опитах да заговоря никого за нещо, различно от домашно или часа. Никога не опитах да изляза с децата от квартала. И понеже аз самият се делях и странях от тях, те започнаха да ме смятат за странен и да ме сочат с пръст, да се присмиват, да се подиграват. От което самочувствието и несигурността в мен се натрупаха още повече.

Някъде 6 клас обаче, в мен се отключи някакъв много силен интерес относно това как работят устройствата вкъщи. Разглобих няколко сешоара, часовници, телевизора в хола, компютъра. Бях омагьосан от това как работят, как са направени. Майка ми виждаше как се отдалечавам от децата, постоянно ме караше да излизам с тях, а аз не желаех, защото вече беше късно - нямаше как да отида при тях ей така, от нищото, 6 години след запознанството ни. Не си го представях. И ми намери ново училище, където да отида след 7 клас. Гимназия, в която щях да изучавам голямата си страст - компютрите и това как функционират. Каза ми "Отиваш там, започваш нов живот! Искам поне да опиташ, а аз вярвам, че ще ти хареса". Толкова много ме убеждаваше да отида, толкова много ми говореше колко хубаво ще е, че дори й повярвах и го очаквах с нетърпение!

Приеха ме там. Бях най-щастливият осмокласник! Бях изпълнен с надежда, мечти и блянове.

Училището беше на 200км. от родният град и бях на общежитие с още над 300 деца, повечето от които искаха да загърбят миналото и да започнат на чисто, също като мен. Там никой не ме наричаше шишко, никой не ме наричаше странен. Всички започвахме от нулата.

Беше ми много трудно в началото. За първи път в живота си - тогава на 14г. - майка ми не беше до мен, нямаше кой да ми мрънка да си оправя леглото или да си подредя стаята, нямаше кой да ми изчисти плочките в банята и други домакински задължения, които дори не подозирах, че майка прави. Научих се да се оправям сам, иначе щях да се обрека на мизерия и хлебарки. Съквартирантите бяха готини момчета, имаха си разни свои комплекси, точно като мен, но в никакъв случай не бяха лоши хора.

В училището имаше клуб по роботика - там за първи път в живота си се почувствах цял, сред хора с подобни на моите интереси. Ходихме на олимпиади, състезания, оставахме до късно вечер в кабинета в училище. Намерих за първи път приятели, истински приятели, със странности точно като моите. Печелехме награди, правех нещо значимо и бях... щастлив! За първи път!

И кой беше виновен за това? Майка ми! Ако не ме беше буквално изхвърлила от вкъщи, никога нямаше да се осмеля да отида на майната си в друг град; никога нямаше да се пусна от полата й.

След гимназията с няколко човека от клуба по роботика се записахме в една и съща специалност в университета (ТУ - Автоматика), където отново бях на общежитие и живеех с тях.

Вече завърших и работя. Още поддържам приятелствата от гимназията. Тя ми даде наистина много знания - не само в училище, но и в това как се... живее като цяло. Как да оцелееш, как да бъдеш самостоятелен, как да си сготвиш. Там за първи път се влюбих, за първи път карах ски, за първи път намерих приятели.

Животът ми далеч не е перфектен. Все още си имам своите... страхове и неща, които ме спъват - чисто психологически. Имам страх от това да се опитам да изляза на среща, имам страх от отхвърляне. Вече съм на 24г. и все още не съм имал приятелка, но пък живея сам и изкарвам добри пари, излизам с момчетата. Вярвам, че някой ден ТЯ ще се появи... просто го вярвам :) Не ме е страх да общувам с момичета, имахме и момичета в клуба по роботика. Просто те никога не погледнаха на мен като на повече от приятел. Уважаваме се до ден днешен и излизане заедно.

Но най-много уважавам майка си! Защото ме ритна и ми даде тласък в живота. Благодарение на нея съм това, което съм!

Все още съм леко пълен, по-скоро едър, но от 8ми клас до сега това никога не е било проблем за мен. От скоро спортувам активно, вярвам, че ако аз самият започна да се харесвам, то и жените ще го направят - най-вече външно. Настроен съм позитивно към живота!

 
  ... горе^

...
преди: 4 дни, 20 часа
hash: 3015734645
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

17.   Ти пък си решила къде да питаш
.виж какви лоши хиени и как хапят. Измисли някаква диета да отслабне. Да ходи на фитнес или на домашен фитнес. Работа в джобс Бг колкото искаш. Облечете го хубаво и така.

 
  ...
преди: 4 дни, 20 часа
hash: 9d5e4d6c84
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Когато бях на 18, и аз не исках да ходя на море, даже категорично отказвах. Поради абсолютно същата причина която има и синът ви, авторке - защото бях ДЕБЕЛ. Защото не исках да ми гледат сланините. Защото и мен ме комплексираха още в гимназията и не можех даже да се погледна в огледалото.

Самочувствието при един мъж е ВСИЧКО. Нямаш ли го - за никъде не си. Липсва ти волята и мотивацията да правиш каквото и да е, не си надъхан да си успешен в живота. Живееш ден за ден, залепен за компютъра, лапайки там чипсове, шоколади, кока-коли (а в моя случай - и алкохол по едно време) и го даваш по инерция докато не дойде време да си легнеш, обикновено в 2-3 часа през нощта. Знам за какво говоря. Бил съм такъв, и измъкването от тази дупка е адски, ама адски трудно.

Искам да си избиете от главата всякакви мисли като "не може всички да сме слаби и високи с перфектни тела". Това не е извинение човек да не се дори и ПРОБВА да отслабне - да спортува, да се храни правилно. Мисля, че да го карате да спазва строги диети и да тича около блока изведнъж е ужасна идея, с която няма да стигне до никъде. Няма как да го накарате и да отиде във фитнес зала. Лично аз твърдо отказвах навремето, защото нямах и грам самочувствие. Можете, обаче, да наемете фитнес треньор и диетолог. Човек, който разбира от такива работи и може да изработи правилна СТРАТЕГИЯ за отслабване... и не само това. Човек, който да го надъхва и мотивира да продължава да тренира и да не мами с диетата си.

Гарантирам на 1000%, че започне ли да дава резултат режима/тренировката, ще забележите положителна промяна в сина си. То оттам се започва - с малки стъпки към по-хубаво тяло, съответно повече самочувствие и оттам - повече самоувереност, когато се запознава с жени (защото не е "фобия" неговото, гарантирам ви и това - при мен беше същото, имах интерес към жени и то огромен, но без самочувствие просто завирах този интерес в дълбините на душата си), и когато неизбежното стане да завърже връзка, тогава ще видите живец и желание да успява.

 
  ...
преди: 4 дни, 20 часа
hash: f4a468787e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Прочетете книгата "Оковите на майчината любов" и дайте и на синът ви да я прочете. Общо-взето вие госпожо сте го направили такъв - да няма сили. Както виждате самата вие се учудвате от това, че хора с нормално телосложение имат сили да живеят самостоятелно. Няма какво да се учудвате. Това е нормалното. Има си здравословно тегло, което е най-удачно за хормоналния баланс и психиката на човек.

Най-доброто за синът ви в този момент би било буквално да го изритате от жилището ви и да го оставите да се оправя абсолютно сам. Но тъй като във вашата ментална представа той е "малко беззащитно момче, което трябва да пазя и да го нахраня" едва ли ще го направите. Затова поне го изпратете да учи или работи сам. Щом сте от Търговище то Варна ви е наблизо. Да хваща влака и да се оправя. Това е най-доброто.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 19 часа
hash: 261dd679f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Първо му намерете работа. Вие или съпругът или някой роднина да помогне. Още навсякъде го има това познат да те препоръча на шефа му ако се търсят работници. Може и в бюрото по труда да се запише, понякога се случва да се организират курсове - я по компютърна грамотност, я по английски. Аз съм израснала в малък град, след гимназия се записах в бюрото по труда, пари не получавах, но пък кога що имаше някакъв курс се записвах е колко се провеждаха от тях е друга работа, но и предложения за работа имаше. Да не се отчайва, Вие също, нека проучи как са нещата. Важно е човек да има работа, после всичко се нарежда. Нека Ви кажа и още нещо, Вие си мислите че синът Ви няма да се справи с жиеота, както и той но не е така. И аз съм го мислила и родителите ми също - тъй като съм по-свита и скромна като характер. Но след като започнах работа, помагах вкъщи финансово и успях да спестя пари се изнесох от вкъщи бях на 21 тогава. Заживях в големия град -намерих си работа, после още една. Изненадох всички, даже и себе си. Така че кг и др. не са важни щом не е мързел може да се справи и оправи в живота, но на този етап му трябва едно рамо за помощ с работа каквато и да е. Успех

 
  ...
преди: 4 дни, 18 часа
hash: 310d5879d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Трябва да вярвате в него. Никога не е късно за нищо. Като за начало го научете на домакински задължения. Може да му намерите работа, даже е задължително. Почнете да готвите здравословно, излизайте с него в парка като за начало. В общи линии само нахвърлям идеи, но няма да кажа нищо по-различно от останалите коментарите. Напълно съм съгласна че трябва да си носите вината, но това не е толкова важно, най-важното в случая е да се помогне на момчето. Всеки заслужава да живее пълноценен живот и той душа носи, Поговорете сериозно с него, отидете на психолог. На този етап той си има само вас двамата. Не е лошо да започнете да четете всичко, което би му помогнало. Като се започне от психология до кулинарни книги за здравословно хранене. Стъпка по стъпка ако имате желание ще му помогнете, дори и той да се дърпа в началото, а то е почто сигурно, че ще е така. Бъдете настоятелна, не го жалете, ако няма друг избор ще се промени.

 
  ...

...
преди: 4 дни, 17 часа
hash: 6f69a075a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Номер 12 съм. Уточнявам защо и как е "100% сигурно". Всички хора с наднормено тегло имат инсулинова резистентност. Липсата на енергия е част от симптомите. Негативни емоции и потиснатост с нормален серотонин не може да има. Наднорменото тегло, бавния метаболизъм и склонността към негативни емоции са генетично заложени, но здравословното състояние на сина Ви може да бъде подобрено чрез нисковъглехидратна диета и положителни емоции. Ако послушате номер 14 ще сгрешите и ще влошите положението с депресията. Ако изхвърлите сина си от къщи, за да се оправя сам, това няма да излекува депресията.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 16 часа
hash: 7ed5f0c0be
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

24.   Съжалявам, че ще го кажа госпожо, но сте се провалила като родител. В желанието си да се грижите за сина си сте го превърнали в напълно негоден да се справи с живота. Замисляте ли се какво ще се случи със сина ви след години когато вече ще сте прекалено възрастна да се грижите за него?
Не случайно човек става пълнолетен на 18, а не на 40. Ако сега синът ви не си стъпи на краката и веднага не спрете да се отнася те с него като с 10 годишен нищо добро не го чака.

 
  ...
преди: 4 дни, 16 часа
hash: 3d64f8dfdb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Синът ви има психологически проблем. На първо четене виждам депресия и социална фобия. Намерете специалист, не е късно да се лекува и поне да започне да работи.

 
  ...
преди: 4 дни, 15 часа
hash: 174f9049db
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Здравей, скъпа майко! Наричам те така, защото и аз имам майка, която ми помогна да изкарам висше! От Варна съм, с нормално телосложение, на 37 г., учих в Шуменския университет, моят съвет е да запишеш сина си там, няма нужда да е чак в София, наскоро се откри една нова специалност-Системи за сигурност, има и още много други специалности в съответните факултети! Зависи сина ти какво иска да запише! Обаче математиката не е песен, трябва да се набляга не само на нея, но и на другите дисциплини-в университета предметите се наричат така, там няма учители, а преподаватели, няма ученици, а студенти, наричат се още колеги! В сайта на университета има всякаква информация-деканско ръководство, студентска канцелария, учебен отдел, университетска библиотека и др., както и телефони за връзка! Само на една спирка е до Шумен с влака, ако е бърз! С пътническия е малко по-дълго пътуването! Излишно е да те упреквам, както другите са направили преди мен, знам, че всеки знае себе си и един вид няма право да му държи сметка! Аз уважавам това право, само те упътвам накъде да насочиш сина си да учи-а и при нас ни изпращаха лекциите на груповата поща-всяка поща си имаше електронна поща и на нея се изпращаха всички лекции и задания за нас! Само 3 учебника се наложи да купувам, а и същите могат да се заемат от библиотеката, като до края на годината трябва да се върнат! Има и общежития, за които не мога да кажа, че са много приветливи, но все пак стават за живеене, като от един приятел разбрах, че наема е вече 120 лева, през 2013-2015 беше 75 лева, а после стана 85! От 3 курс с майка ми решихме да пътувам с влака, защото е по-евтино, а и през сесиите беше нерентабилно да се плащат 170 лева, при положение, че отивах колкото да си взема изпита и после се връщах за Варна! А 240 лева не са малко пари! А и да не забравяме, че при настаняването, което мисля, че е започнало вече, е пак 240 лева, заради месец юни, чиято цена влиза в него, а при забавяне на плащането се начисляват лихви! ВНИМАНИЕ! При напускане парите не се възстановяват, същото важи и за семестриалните такси! При ненавременно плащане на същите, студентът отпада от университета, като си губи и студентските права! При записването е желателно да се закупи "Комплект на студента", където има изчерпателна информация за всеки новопостъпил студент! Това, което споменах е само една малка част, защото това е цяла книжка, в която са описани всички права и задължения за всеки студент, както и Закона за висшето образование! В комплекта има и листовка за специалностите! Желая ти всичко добро и на сина ти!

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 15 часа
hash: ed816f87b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

27.   Вие имате тотално грешна представа и от там всичко онова, което се случва. На колко км. е Търговище от морето, какво значи дете не иска да отиде на море, просто отивате, отивате в центъра на града и изпивате едно кафе. Бедни сте били. Не, това е начинът ви на живот, има организирани еднодневни екскурзии доста нашумяха в последно време и за това ли не можахте да отделите пари. Просто живеете много затворено и всичко се върти около манждата. За съжаление вашият модел е често срещан. Децата са плътно до родителите си. Имам няколко примера пред себе си. Единят на 30 си намери приятелка и тръгна да излиза, майка му свила уста, как не се прибирал. Та той да не е на 13. Другия седи вкъщи, страх от работа, интервюта, от скоро ходи до магазина. Майка му работи, плаща всичко и така ден след ден, година след година сякаш няма проблем. Този мъж трябва веднага да го изритате от зоната му на комфорт и от познатото. Работа, работа и пак работа. Така и ще отслабне, мислете какво готвите и ядете, защото килограмите се поддържат с храна, всичко друго е оправдания. Вие също се промените отидете до морето, все ще намерите пари, проверете колко струва ден, два до Румъния, Гърция, Турция просто излезте от България за да видите, че има и друг свят. Първо се промените вие и после помогнете на кина ви.

 
  ...

...
преди: 4 дни, 8 часа
hash: 3aacffd1fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

28.   Имах 1 такъв приятел, по скоро познат после ми стана приятел, като лапета на 15 аз лично го тормозех че е дебел, той се претриваше все между краката и не можеше да бяга с нас и искаше да изяде всичко което ни оставаше от закуските обяда защото е свикнал майка му да му сипва допалнително щото той бил с "едър кокал" той си беше дебел и аз съм му казвал и Свиня и бавен уруд и тлъст плазмодии той все ревеше, после той замина в друг град не го бях виждал 2 години той ми се обади и искаше да се видим, ок на центъра не можах да го позная беше супер нормален не слаб но нормален и ми благодари, каза ми ти беше тоя който ми каза че грешката е в майка ми, той е спрял да се тъпче и тя е ревала че ще умре от глад, той е почнал да тренира бягане да пие само сок и да яде по малко и ми беше благодарен че съм го обиждал и съм го стимулирал да се промени. Сега ми е приятел и го харесват много момичета той сам каза че майка му е била виновна! Помисли си ти какво правиш и защо не го караш да спортува и да не яде толкова?

 
  ...
преди: 4 дни, 1 час
hash: 47aad7c26e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

29.   Госпожо, на възрастта на сина ви съм, жена. Имам двама сина, единия е бебе. От сега мислим за бъдещето на децата. Големия ми на 5 години говори 3 езика, сам се оправя за училище, да на 5г ходи на училище, сам се облича, къпе, дори вече си взима сам храна от хладилника. Носи си чиниите за миене, дрехите в пералнята и изпраните дрехи си прибира в гардероба. Приказките за лека нощ си чете сам. Даже той не чете и приказки, а енциклопедии, но това няма значение. Чете на 3 езика и учи четвърти в училище. С нищо не го улеснявам, за нищо не го съжалявам. Моята майка също с нищо не ми е помогнала. Вярвам, че мога да се справя с всичко. Живеем в чужбина без помощ от роднини гледаме децата. При нас мързел няма, мъжът ми става в 6 часа, аз в 7. Работим и продължаваме да учим и да се квалифицираме, защото зад хубавата кола и къща, зад успелите деца, почивки из европа, които имаме седи ранно ставане, неуморен труд, силна воля и неотказване при каквито и да е трудности. А вашият син няма трудности, за това и обикновените неща като намиране на гадже, работа вече са непосилни за него. Човек става силен когато се справя с трудности и не си казва "е, то не може всеки да е перфектен" да но всеки може да полага повече усилия. При вас положението е пускане по течението, без да се борите с нищо, а резултата го виждате. И докато продължавате да го "кърмите" бебето ще си остане бебе. Защото вашето бебе не може да се грижи само за себе си а е на възраст да се грижи то за семейство.

 
  ... горе^
преди: 3 дни, 13 часа
hash: 469f9fc857
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

31.   Какво означава "от къде намирате сили"? ! Че Вие самата сте родила на 22г. възраст, така че тук е моят въпрос - Вие от къде имахте сили тогава? На възрастта на синът Ви, сте имала 8 годишно дете! Е, от къде имахте сили? ! Направо е абсурдно това, което питате... умът ми не го побира! Бабата ли го отгледа това дете, че Ви е толкова чудно? !

Друго, което силно ме потресе - "не сме излизали от пределите на Търговище". Извинете ме, но за 20 години как пък така веднъж не успяхте да отскочите за поне един ден до Шумен, Разград, Русе, Велико Търново, Варна или... където и да било? ! Дори за едно кафе? Как живеете така като коне с капаци цял живот без каквито и да било емоции, без обогатяване на общата култура, разпускане, опознаване на родината? ! Парите са оправдания! И умишлено написах 20 вместо 30, защото дете се гледа до там - до към 20 годишно.

На синът Ви му липсват много неща, през целият му живот. Трудно е да се чуе, но да - виновната сте Вие, бабата, бащата. Най-голямта ви грешка, е че не сте вдъхнали самочувствие в детето когато е трябвало. Позволили сте обидите и нападките на съучениците да се превърнат в стрес и комплекси. Не сте му помогнали да ослабне, базирайки се на "не може всички да сме слаби и високи с перфектни тела". Всъщност адски много дебели хора се чувстват наистина добре в кожата си и имат самочувствие, харесват се и водят нормален живот, така че проблемът на синът ви дори не са толкова килограмите, колкото сринатото его и самочувствие, накърненото достойнство, в зародиша на които вие, като родители, сте повдигали рамене и сте игнорирали проблема. Предали сте собственото си дете, като не сте му помогнали когато е било нужно.

Така че... къде спахте, когато видяхте, че имате дете, което е отритнато и нежелано? ! Сменихте ли училището? ! Записахте ли го на спорт? ! Променихте ли диетата му? ! Научихте ли го на домакинска работа, да готви? Показахте ли му света? Запалихте ли искрата в него за нещо, което да го държи цял живот? Зародихте ли в него някакви мечти? Научихте ли го на нещо изобщо? Спряхте ли да се държите с него като с "отроче"? ! Не, нали?

Пиша това със сълзи от яд... защото децата не са виновни за това, което са! Не са виновни, че са свити, срамежливи, отракани, жестоки, смотани, слаби, дебели, всякакви... виновни са родителите им! А когато не им помагат да излязат от дупката, в която са паднали, или да минат към правилния път, са виновни още повече! Само и единствено родителите! Не самите деца, не чуждите деца, не родителите на чуждите деца - а родителите на това конкретно, проблемно дете!

Но синът Ви, госпожо, отдавна не е дете... и е много тъжно, че не сте потърсила помощ преди да кажем 15 години. Наистина е много тъжно...

Какво можете да направите към днешна дата? Да го принудите да си изследва хормоните, да посети диетолог, който на база хормони и храни от които напълнява да му изготви хранителен режим и да започне да спортува. Дори не е нужно да ходи на фитнес - велосипедът например върши чудеса - ако по някакво чудо може да кара колело, де - а в интернет е пълно и с тренировки със собствена тежест, които правиш вкъщи на килима и също вършат чудеса. Ще трябва да поговори и най-вероятно с психолог, тъй като както казах - не само килограмите са проблем, трябва да се лекуват и психологическите травми, трупани през годините.

Наистина много тъжна история.... надявам се все повече майки да я прочетат и да си вземат поне някаква поука или урок от написаното и да не повтарят същите грешки. Просто... останах както без думи, така и в същото време ми се иска да кажа толкова много неща...

 
  ...
преди: 3 дни, 7 часа
hash: 929591e092
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

32.   Признавам си, прочетеното ме потресе дълбоко.
Госпожо, разбирам и уважавам това, че са Ви водили най-добри намерения, но Вие сте превърнали сина си в инвалид. И то не толкова физически (това че е пълен се превъзмогва), колкото интелектуално и душевно. Попречили сте му да придобие вяра в собствените си възможности и сили и да стане пълноценен човек.
Първото с което трябва да се започне според мен е психотерапия и то не само за него (за да преодолее внушената му от вас слабост) а и за Вас, за да спрете да му влияете в такова пагубно направление.
Според мен изчисти ли се това, той ще успее да се ориентира и да постепенно да навакса онова, което е пропуснал.
Но не може да позволите да остане в това състояние - първо заради него самия, после и заради Вас - защото всички сме хора и годините минават - ще дойде ден не той на Вас, а Вие на него да трябва да разчитате. Замислете се дали тогава той би могъл да Ви помогне, ако е в същото състояние като сега.
Моята майка толкова се ужасяваше да не стана като Вашия син... Че в резултат почти това постигна - с постоянните си критики и вайкания при всяка, дори и най-дребна, проява на слабост, накрая успя да ме убеди че аз съм лабилен, слаб, неборбен и т. н., въпреки системните доказателства за обратното - низ от постижения, награди, успешни проекти на три континента с хора от всички краища на света, години на хиляди километри от дома, преодолени трудности, спасени животи и прочее. Колкото и да постигах, живеех с усещането, че всъщност съм един зсгубеняк и всичко ми се случва едва ли не на късмет и не заради моите сили и умения, а напук на слабостите и недостатъците, които според майка ми притежавах в изобилие. На 30 бях развил социална тревожност, депресия и неспособност да се сближавам с хора, контактувах почти само професионално (защото вече знаех че в такава светлина ме уважават и ценят), но в личния си живот бях един нещастник, който след работа се прибираше в празния си апартамент и буквално се криеше от хората (за завързване на връзка с жена пък да не говорим), за да не го видят какъв е смотаняк. Трябваше да посетя терапия, за да се отърся от това и наистина да осъзная какъв съм и какво мога. За щастие го направих навреме. Вкарах личния си живот в релси, и придобих увереност не само да демонстрирам качествата си (вместо да се чудя как да скрия въображаеми недостатъци), а и да искам съответното насреща, а отгоре на всичко и да го получавам. И сега, когато родителите ми имат нужда от мен - аз съм тук и имам ресурса и силите с които да им помогна.
За негово и за Ваше собствено добро, спрете да дундуркате сина си, заведете го на терапевт и му помогнете да превъзмогне отровата, която сте му налели в главата. Той не е слаб. Вие сте го убедили че е слаб, и за разлика от моя случай - даже и не сте му позволили да си опита силата (от мен го изискваха, но не го оценяваха и все не беше достатъчно, но колкото и да беше кофти - явно е далеч по-добре от Вашия случай). Само така ще спасите и него и себе си.

 
  ...
преди: 2 дни, 4 часа
hash: 5502c57a6a
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

33.   Какво общо има Студентски град с дебелият ви син. Там за общежитие се плаща малко. Само се купонясва. Доста от студентите не работим и чакаме парите на мама и тате. Виждала съм и дебели. Твоето "отроче" не трябва още много да живее при теб, защото ти все някога ще умреш. Как мислиш, че ще се справя след това? Щом на 30 не може да си намери работа и на 50 няма да си намери.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker