Дразнят ме всички защото не са като мен, всички ме се дразнят защото не съм като тях
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 771 пъти
Здравейте,

В момента ме въртят разни мисли и се чудя дяли това е само при мен. Затова ще разкажа малко лични неща, за които надали на някой им пука.

Аз съм интровертен човек по принцип. Мога доста дълго време да съм си сам компания и това ми харесва. Вероятно имам и някаква форма на социална тревожност, защото създаването на каквито и да е нови взаимотношения ми е трудно и даже страшно. Нещата като любов и семеен партньор ми звучат като нещо абсурдно и неестествено и не разбирам защо хората се стремят към тези работи, вероятно някакъв конформизъм или искат да вярват, че тия неща съществуват защото им звучат готино... наистина не знам.

Както и да е, възприемам се такъв какъвто съм. Имам си няколко добри приятели от университета, както и роднини на които мога да разчитам и това ми е достатъчно. Не бих казал че до тук има някаква драма, макар че в този сайт съм чел разкази на хора споделяща подобна история, представена като някаква трагедия.

С течението на времето обаче започнах да се дразня на всеки, включително и на малкото хора с които общувам. Много неща в тяхното поведение и в техния начин на мислене не мога да възприема и откровенно ме дразни, дотолкова че ми иде да започна да им се карам гневно. Понеже не съм толкова глупав и невъзпитан, осъзнавам че причината за това е някъде в мен и затова се опитвам да бъда толерантен и да не давам акъл на никого как да си живее живота щом не ми пречи по никакъв начин

Нещата обаче излизат от контрол, когато някой от тия дразнещи хора започне да ми дава акъл за моя начин на живот и на мислене. Тъпото е че не правя нищо което вреди на мен или на околните, нито е незаконно. Достатъчно само да е извън шаблона, извън приетата норма, извън модните тенденции, за да бъда усмиван, подиграван и порицаван. Докато аз в същото време изпитвам същите емоции спрямо околните, но се стремя да не им казвам нищо до момента в който не започнат нападките върху мене, затова че съм такъв какъвто съм.

Ще дам пример - дразня се на общоприетият модел за перфектно женско тяло - скелет покрит с кожа тип манекенка. Аз харесвам атлетични тела или поне нормални, като покажа снимки какво харесвам на някой той ми казва че приличали на мъже или били дебели и се ебават с мен че се кефя на изроди. Съответно аз след ги ебавам че се кефят на анорексии на които недоумявам как може да се гледа като на сексуален обект.

Друг пример - много се дразня се на суетните хора, които влагат много време да са спретнати, много пари за дрехи и други позьорски неща - като видя накой с перфектно излъскани обувки ми прави лощо впечатление и ми е направо смешен. В същото време такива зализани типове ме ебават че съм бил неугледен и не съм се поддържал... след това направо ги правя на пет стотинки, въпреки че вътрещно знам че не трябва да им обръщам внимание и след това съжалявам.

Трети пример - имах един колега - бедно 20 годищно стажантче. След като издигна и получи първата по-голяма заплата веднага си купи телефон за над 2000 лв. Няма да разказвам колко ми падна в очите това келешче, колко малоумно ми изглежда всичко това, щото не съм никай да му казвам за какво да си харчи парите. Същото келешче обаче съвсем сериозно ме бъзикаще за моя толефон който тогава беще нокия с фенерче. Как да не му завърти чомек сополите с една плесница ? Не съм правил това, на ми е идвало наум да агресирам поне словесно.

Да, всичко това звучи инфантилно, примери мога да дам безкрайно много - били те на политическа, научна, музикална или каквато е да е тематика. Просто имам чувството, че моето мнение по всички въпроси е коренно различно от общоприетото. В същото време всеки ме напада подигравателно заради моите възжледи, навици и разкъждения, докато аз се стремя да обуздавам гнева си.

Колкото и да съм интровентен, все пак като нормален човек (или поне се надявам да съм нормален) имам нужда от някаква социализация. Това сдържане и привидна скромност обаче ме изпълват с напрежение което не знам как и кога ще разтоваря. Писането на този хаотичен разказ май леко ме облекчава. Ако продължавам така вероятно ще се изолирам да живея на село, ще приема че всички хора са безмозъчни ботове и хейтъри и ще мина тотално на робата от вкъщи и няма да се виждам с никой. Това би се отразило зле на мене и на малкото ми близки хора. Чувствата ми ме подтикват да стана хейтър като другите само че живеещ в изолация, но разумът ми казва че това е неправилно.

Не занм дали всичко това което разказах звучи нормално, не знам и какви са причините да се случват тези неща - дали заради някакви комплекси, заради липсата ми на самочувстиве и увереност, незрялост, някакви психологически травми или наистина обществото е счупено и не съм се родил в точното време на точното място.

Блатодаря за вниманието :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 269cf1d592

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Доколкото разбирам, проблемът ти не е, че имате различни вкусове, а че те ебават и така се чувстваш злепоставен. Ами обърни го и ти на майтап и ги бъзикай и ти. Не го приемай непременно като критика, а като чесане на език. Може би проблемът ти идва от това, че нямаш чувство за хумор. Не може за всеки бъзик да се изолираш от всички. С още много хора ще ти се налага да общуваш и то ежедневно и не всички са приятни. Така че по-добре свиквай и се научи да не ти пука, иначе или ще се изолираш тотално и ще се депресираш отвсякъде.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: b9f48d0c5b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   В поне две от ситуациите, които описваш, ти си първопричината за агресия. Например, ти си си помсислил колко е жалък колегата ти със скъпия телефон. Дори да не си го изказал тези неща, те си личат по поведението и езика на тялото, а хората ги улавят подсъзнателно (а някои дори съзнателно). Нещата се усещат. Дори мъжете могат да ги усетят, а при жените е още по-развито това чувство. При другата ситуация дето се дразниш на суетните хора това пак се усеща. Аз също донякъде се дразня на прекалено суетните хора и абсолютно осъзнавам, че го демонстрирам и чрез езика на тялото си - чрез стойката, чрез интонацията, дори чрез леки коментари, и общо-взето избягвам да съм сред такива хора. Но не агресирам чак толкова, просто ги оставям да си живеят според техните разбирания. Иначе, нито обществото е счупено, нито ти. Няма такова нещо като "счупване". Нещата са такива, каквито са. Ти вероятно си се затворил в себе си далеч в миналото, именно защото си прекалено чувствителен към мнението на околните. Хомо сапиенс е социално животно, ние имаме огледални неврони в мозъка си, които се активират наблюдавайки други човеци, и когато някой започне да твърди, че "мнението на околните не ме интересува" това най-често е лъжа (освен ако не е постигнал висше ниво на осъзнаване, но това е изключително рядко). Очевидно е, че мнението на околните е важно за теб, а фактът, че те са те отхвърляли в миналото (или ти си го възприемал като отхвърляне) те е озлобило към обществото. Вероятно в наталната си карта имаш кофти аспект с Луната.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 103816ef0a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Абсолютно си прав. Все едно чета мислите си. Жалко, че не те познавам. Обществото е много зле и ще става все по-зле. Идеята за живот на село не е лоша и аз съм го обмисляла като вариант. Желая ти здраве и късмет да срещаш по-стойностни хора. Ж27

 

...

горе^

преди: 3 години, 7 месеца hash: 9965316797

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   „... Тъпото е че не правя нищо което вреди на мен или на околните... “ Напротив. Вредиш си. Тази социална тревожност, както я наричаш, не е нормална. Лекувай се при специалист, с терапия, не с лекарства. Различни сме всички, това е нормално. Твоята различност е резултат от някакви психологически травми, т. е. по здравословни причини. Отстрани причините, тревожността ще си иде. И да вмъкна за обувките- по тях спокойно можеш да съдиш що за човек ги носи.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: f67082b188

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами авторе, от моя гледна точка си напълно прав. И аз като някой коментирал преди мен все едно прочетох собствените си мисли. И мен откровено ме отблъскват хората, които си описал. Някой беше споменал и нещо за комплекси в автора. А не е ли комплекс да си купиш телефон за 2000лв като примерно и такъв за 200лв. ще ти свърши същата работа. И защо го правиш? За фукнята, да се чувстваш по-значим. Да си избиеш комплекса за непълноценност. Затова! Щото явно няма с какво друго да се почувстваш значим. Дай с телефона, или часовника или обувките. Същото е и с болно суетните. Мен ме отблъсква, защото е въздухарско. Не е въпросът какво изглежда, а какво е наистина. Ама масово ей такива хора са празни и нещастни, съответно и злобни и неудовлетворени. Щото ако живота ти се върти основно около това какво ще си мислят за теб хората, това е постоянен стрес. Мен лично страшно ме натоварва, направо ми се повръща от изречението "ама какво ще си помислят хората! ". И който там бързаше да праща автора на лекар, първо да прегледа себе си. Болно ни е цялото общество вече, така мисля аз. Авторе, остани какъвто си. Поне ще се намериш с истински хора, с които ще можеш да си себе си. Останалите да си живеят изкуствения показен животец, всеки от нас прави своят избор. Ама как да се опазиш от човешката злоба и нападки, нямам рецепта. Не съм я открила още. Злобни са, щото са нещастни.

 

...