Мотористите донори ли са?
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 616 пъти
На 24 съм запалянко по 2те гуми. Сега карам скутер че 50 кубика и ме спира страха да не искарам по-голяма категория. Все някога мога да направя някаква грешка, че или някой друг да направи в мен някоя грешка, и може да е фатална... Вие как мислите по въпроса. Имате ли някаква история свързана с мотори и с вас или с някои познати. Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 23af26b86d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 8196ef721f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! Също съм на 24 и миналата година изкарах категория А2. Изкарах най-вече защото искам да мога да карам мотор като умение и защото баща ми си взе 160 кубика скутер, който не се кара с книжката за кола. Моторът си е риск и трябва да си наясно с това. Всеки път, когато се качваш има определен % шанс да се пребиеш. Естествено, този шанс го има и при колите, но при мотора е по-голям - много по-зависим си от метерологичните условия, от по-големите ППС, двете гуми са 2 опорни точки само, много по-нестабилен си отколкото с кола. Аз през живота си пряко или косвено съм се сблъсквал с 5 кофти ситуации свързани с мотори: 1) По-малкият брат на дядо ми е починал при катастрофа с мотор още 70 и някоя година 2) На един мой приятел сестра му падна и имаше свлечена кожа, около кръста мисля 3) Един от селото ми(той бая газ даваше) също падна и имаше свлечена кожа(тоест белези за цял живот) 4) На шофьорския курс един падна от мотора по време на курса, но беше с малка скорост и само се "ожули" 5) Един съученик почина точно след като завършихме на връщане от морето на магистралата е паднал Всички въпросни случки са с млади хора - между 19 и 20 и нещо годишни. Което ме води на мисълта, че с моторите трябва да се внимава много, да трупаш опит и да си взимаш силен мотор едва след солиден стаж. Мъжът на леля ми например обикаля из Европа и България с мотор, но човекът е на 52 години, има много стабилен стаж. Има и приятели "стари" мотористи. При тях е по-скоро кефът от самото каране - да усещаш въздуха около теб, свободата. Те много рядко се силят и пак повтарям - имат десетки хиляди километри стаж. Хората на нашата възраст имат по-голяма склонност да се силят, повече се опияняват от адреналина, скоростта и т.н. Много внимавай с това! С две думи - моторът, особено пистовият, си е риск, всеки сам решава дали да го поеме.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 273490f316

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Това е възможно най-опасното начинание, защото карайки мотор в градът, изминаваш средно по 20-30 метра в секунда, което означава, че на всяка една секунда те псуват и изпращат върху теб негативната си енергия всички хора намиращи се в блоковете и на улицата от двете страни на тротоарът докато минаваш от там. Добре че си минал на скутер, най-добре да е електрически. Трябва му на един моторист около половин час изразвяне в града за да обере върху себе си негативната енергия изпратена от жителите на целият град. И то докато пази равновесие между две колела движейки се с бясна скорост. После се чудите защо е пълно с фатални случаи. Еми как няма да е пълно. Не сте донори, гръмоотвиди за колективната негативна енергия на цял град сте мотористите. Толкова ли не осъзнавате, че безпокоите и изкарвате от нерви цял град??? Същото важи и за автомобилните състезатели без гърнета. По-добре КАТ да функционираше и да ви осъдят на 5 години затвор за безобразията ви застрашаващи живота на другите на пътя и пълното ви неуважение към жителите на цял град и тяхното спокойствие, отколкото да си трупате тази негативна енергия върху вас. Сериозно питам. Наистина ли мотористите и състезателите с коли без гърнета не осъзнавате, че притеснявате цял град???

 

...

горе^