Странно чувство за жал и възмездие едновременно. Пример как съдбата наказва хората. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Странно чувство за жал и възмездие едновременно. Пример как съдбата наказва хората.
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1370 пъти
Родена съм в ужасно семейство, в ужасни условия - бедност, мизерия, лишения, комплекси, за капак баща ми бе и ако отново му се отдаде възможност отново ще е развратна курва, чудовище, алкохолик и един от най-големите боклуци, които съм виждала някога през целия си живот. Лиши ме от възможността да имам нормално детство и да стана човек. Цял живот се е държал с мен като към някаква натрапница, наказание, човек, който не заслужава уважение, а уж съм била желано дете. Бил ме е адски много (в 7 клас ми сцепи главата с дъска за хляб, още имам твърд изпъкнал белег, но поне косата го скрива), наказвал ме е, обиждал ме е с всички грозни думи, за които се сетите. Веднъж, когато бях на 9-10 години ме нарече "проститутка", за дето искам да отида с пола на училище... Майка ми е същата като него, има особена слабост към боклуците, само дето не пие. До 12-13 годишна спях при нашите, защото у нас имаше само едно легло. Най-спокойно правиха секс пред очите ми, всъщност винаги е било така. Като стигнах 13-14, започна да налита и на мен. Ще спра дотук, защото нямам сили да продължа с разказите за това... Не ми даваха дори да излизам с приятели, с времето станах асоциална. Не мога да общувам с хората, просто у мен липсва това умение, нямам приятели, никога не съм имала. Нямам си никого, ужасно самотно ми е. На работа и вкъщи, вкъщи - на работа. В любовта също не ми е провървяло все още и приятел не съм имала. Благодарение на на такива ангели родители още от самото начало на житейския си път видях що е то физически, психически и сексуален тормоз. Нямах възможност да се изградя като човек, никога няма и да имам. Аз съм една жива развалина. Буквално. Нито психически съм добре, нито физически. Ядът, тъгата и чувството, че не мога да се защитя по никакъв начин ме съсипаха. Надеждата ми беше, че като порасна, ще се махна и ще забравя миналото се оказа голяма заблуда. Не мога да забравя, даже с времето се чувствам все по-зле. Ще кажете "Това вече е минало - забрави, трябва да можеш да се справиш... " Такива съвети винаги са от хора, на които им е широко около врата и нищо не са видели в живота си, говорят само наизуст. И, не, не мога и никой на мое място не би могъл да се справи. Желязото се кове докато е топло, децата оформят характер в детството. Изтърват ли се нещата - край! Има много примери. Ще ви дам и едно сравнение, за да разберете по-добре. Представете си, че строите пясъчен замък насред дъжд, който с времето става все по-силен порой. Пясъчният замък е вашето самочувствие, достойнство и самоуважение, а пороят са увеличаващите се с времето отгорности, задължения и всичката "работа" в света на възрастните. Тоест вече сте на години да гоните върха, а нямате дори основата.

Към днешна дата "баща ми" е човек за дълбоко, искрено съжаление. Работеше като таксиметров шофьор, но всеки ден пиел по пътя магазина - у тях, аварирал в едно село, видели са го, обадили са се в полицията. Дрегерът е отчел 3, 75 промила. Взели му книжката за 2 години. Понеже го болят краката отдавна( сега е на 60), не може да работи друго и си продал таксито, само че го измамили и му го взели без да му дадат пари. Така е вече година. Няма нищо - нито близки, нито доходи. Живее в съборетината, в която и аз израснах. Няма ток от февруари/март. Звънеше на майка ми да и проси храна (тя пари не му дава, защото ги харчи за алкохол) макар че вече са разделени и тя се е хванала с нов пияница. Чух и че ровел по контейнерите, онзи същият мъж чудовище, който обиждаше всичко и всички наред и се имаше за голямата работа...

Въпреки всичко изпитвам жал. Поставям се на негово място и само като си го помисля ме обзема ужас. Бих могла да му помагам поне донякъде, но не взимам голяма заплата. Опитвам да събера пари за добро бъдеще и ако си харча парите за странични неща, добро бъдеще няма да видя. Сега е моментът. Живея на квартира - плащам сама наем, ток, вода, телефон, сега идва зима и разходите тогава са по-големи. И въпреки всичко се чувствам виновна, че не му помагам. Да, не заслужава, но... Ами, ако недай си Боже му се случи нещо или си отиде, ще ме гризе съвестта. Не, че сега не ме гризе миналото, но... Станаха много "но"-та. Не знам как да постъпя, размишлявам върху това всеки ден. Мисля си, че това е възмездие за всичката болка, която ми е причинил, но въобще не се радвам. Миналата година - октомври ходих до къщата докато знам, че го няма, за да нахраня животните (куче и котка, които са навън), та взех и една торбичка с ядене за "баща ми" и я оставих до прага. Вечерта получих СМС с "BLAGODARJ" Малко по-нататък ми звъня с молба да му купя пакетче котешка храна и едно прясно мляко... Наистина ми е жал и се притеснявам. Вие как бихте постъпили на мое място?

ж/23

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 6 месеца
hash: b054f8d8ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей! Ужасно съжалявам за това през което ти се е наложило да преминеш. Аз бих те посъветвала да простиш до колкото можеш на баща си и да му помагаш "незабелязано" имам предвид да продължиш да му оставяш неща пред вратата по същия начин, да правиш добро, но да не поддържаш връзка с него, защото според мен той не се е променил като човек, може и да е, но шансът е малък и само ти можеш да прецениш. Прости му и му помагай, не заради самия него, а заради самата теб и заради съвестта ти. Защото, ако един ден нещо се случи с него, ще знаеш, че поне си му осигурявала храна и си посрещала някакви базови негови нужди. Не му давай добро отношение, по възможност не контактувай с него, просто му помагай отстрани. Успех!

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: ad013e096d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Поне храна може да даваш хора сме. Ни за дете такъв ужас.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 58d393234e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Изрежи вината с нож и се погрижи за себе си .Не поддържай никаква връзка . Ще ти бъде като воденичен камък на шията и вечно ще си захранваш вината . Обърни внимание на себе си , за да си стабилизираш психиката . Внимавай с мъжете , да не налетиш на подобен мизерник .

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: a420de51bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   В същото положение съм. Същите неща се чудя. Двете утрепки по същия начин си го получават. Но и аз като теб просто не виждам как може да се поправи миналото и да живея нормално. Най-лошото, е че повечето нищожества, които най-много се пенявчат, че трябва да се ражда и ТЕ да имат деца, са именно такива психопати. Най-долната сволач и измет. И по изказванията им в коментарите лъха злобата и психопатията им, но повтарят ли повтарят- егоисти са тИя дето нещат деца. И какви ли още не. За милионен път ще кажа- дано някога станем бяла държава и има някакъв закон, който да не позволява всяка болна измет да има деца.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: dbd833bd0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Помогни на човека. Защо ли? Защо ти си добра. И аз го съжалявам. Купи му Новия Завет и му го занеси защото човека яко е загазил. И моя баща ме е тормозил като малък, но не толкова. Въпреки това бих му помогнал и не само на него а и на най долния престъпник. Ние които сме добри как да вършим зло? Не ни е такава същността.

 
  ...


...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 6e0e423ceb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей! Преминала си наистина през много тежки изпитания в твоето детство. Но го погледни от тази страна - може би най-трудното е минало. Всички сме хора и смъртни на тази земя и всички сме подлагани на различни изпитания. Страхове, трудности, унижения. Няма човек, който да го е подминало. Истината е обаче, че хора като теб, които са минали през най-трудното и то още много рано, са много по-силни(дори да мислиш, че си слаба) и после се справят с неща, които хората с по-слаби характери не биха понесли. Един човек с прекрасно детство мисли, че при него е трудното като стане нещо в зряла възраст, а всъщност не може на 1/10 да удържи на твоята болка и трудности. Ти вече си минала твоя ад, твоето изпитание. От тук нататък трябва да градиш. Още си много млада. Дори за едни 10 години може толкова още хубави неща да ти се случат,които да помогнат ако не да забравиш, то поне да оцениш хубавото настояще и бъдеще в сравнение с тежкото минало.

Колкото до баща ти бих се съгласил с част от горните мнения. Аз пари на алкохолик не бих давал, понеже така или иначе най-много да ги даде за пиене, тоест косвено да му помагаш да се влошава. Напротив, бих купувал хляб, кисело мляко, яйца. Основните продукти, с които да преживява, включително сапуни, четки, пасти и т.н. ако човекът наистина е толкова закъсал. Може и да ти е сторил много злини, но виждаш че кръвта си е кръв и пак те кара да съжаляваш родителите си в трудни моменти.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: f99ca37c30
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Никаква прошка! Не се размеквай.
А ти какво си мисшеше? Че ще си живурка по предишния начин вовеки ли.
Даже много късно си го е получил.
Смятам че е пожален и му остава прекалено малко време за да си мисли за мръсотиите които е направол за гнусотиите и за това колко леко му се размина.
Защото такъв боклук заслужава да живее още много много години и двама сина да живеят при него да го пребиват всеки ден и да правят секс един със друг пред него. Зъб за зъб око за око.
Изпрати по куриер пакет кучешка храна и пакет котешка храна със съобщение - Не Яж Храната на Кучето и котката , не е за теб!

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 7990d6898d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Мила, казваш, че работиш. Не си написала какво, но в случая, това означава, че не си "Асоциална" и неспособна да общуваш с хората-най-малкото имаш шеф, нали така, с когото общуваш.
Относно баща ти-какво да ти кажа, може би и двамата с майка ти имат психични отклонения, щом всичките сте спели в едно легло и са правели секс пред теб, после и с теб.
Носи храна на животните, те не са виновни или ги пусни на свобода, да не умрат от глад.
И както един читател по-горе те е посъветвал-внимавай с мъжете, избощо не се заминавай с такива, които пият, комарджии, коцкари и т. н. Да не попаднеш на друг, подобен изрод. Абе, най-добре, не се занимавай изобщо с мъже, в смисъл, роди си едно дете и си гледай него.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: bc3f6568b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Прости продължи, огледай се, имаш сили, Болката те изяжда, забравии тръгно от някъде. За приятелите опитвай, не затваряй страницата толкова бързо

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 2d20bdf53a
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Съчувствам ти за ужасното детство. Действително "основата" на човека е много важна, но докато човек я жив, надежда има!
Личи си, че си свестен човек само заради това, че искаш да помогнеш на баща си.
Бих те посъветвала, ако и когато имаш възможност да потърсиш помощта на психолог. Ще те насочи как да преодолееш липсите и миналото и да започнеш по-щастлив живот.
Колкото до баща ти - не му давай пари, но може по малко храна, така без контакт, както си направила. Внимавай да не се възползва от добротата ти само.

 
  ...

...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 6462122894
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята."
Изход 20:12

Не бива да ги лишаваме от внимание и грижа, макар те да не са проявили такива към нас. Знаем за свещеници и обикновени християни, които като деца са били изоставени от родителите си в домове и дори не ги познават, но не спират да се молят за тях. Да се погрижим за родителите си в тяхната старост. Да почитаме родителите си означава да проявим грижа към тях, когато са болни и когато остареят. Както те са ни отгледали, когато сме били безпомощни като малки, бдяли са над нас в безсънни нощи, така и ние трябва да се грижим за тях, когато не могат без нашата помощ. Когато изпълним всичко, което изисква от нас Божията заповед, то ще се изпълни над нас и Божието обещание. Наистина дните ни ще бъдат благословени.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: a8691175ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здрасти, 30 М ти пише, мила.

Какво ми се случи
коментари на какво е казала
какво се стремя сега.

Вчера ти писах около 1 час но стана късно и лягнах да спя. Ще напиша може би екстракта
Първо да знаеш, че това което мислиш, че си развалина, човек като помисли може да стигне до заключението, но с опит е по-силно, ти не си развалина само защото го осъзнаваш. До това заключение стигнах, аз съм в подобна ситуация но съм мъж на 30 години вече.
Как се чувстам:
-От раждане до 10-12 годишен - щастлив свободен ум, спокоен и силен.
-От 10-12 годишен до 26-27 годишен тормоз започна с физическо-психически, после премина строго психически, много зле, затвори ме това нещо, дори не осъзнавах, в последните години осъзнавам това. Заради това нещо нямах комуникация, с никой, избягвах хора, така се бях научил за да крия болката ти. Имах приятели, те усещаха страховете ми и че се чувствам постоянно на земята и ме подиграваха и тормозеха щото се държах странно. Имаше няколко човека, с които да комуникирам. Последните години се чувствах най-зле. Щях да си загубя ума и усещах как оставам жив физически ама същността ми напускаше тялото, това се случваше няколко поредни вечери когато се връщах от работа, беше край на пределите ми, тогава работех учех висше и живеех в 3 различни града както и карах курсове за да мога да действам за живота си, не специално да се изнеса от вкъщи, но със сигурност и това! Така тези последни вечери се прибирах и ме почваха от вратата докато аз си мисля за моите всички работи като 4 часа на ден ми е само пътя, трябва да уча и т. н. едната от вечерите ми викаха линейка за сърцебиене, майка ми от тогава се успокои като че ли най-накрая направила щетите, които иска. Това беше момента, в който крайно си казах, че не ми пука кой майка кой баща това не е нещо, което човек трябва да го търми, аз виждах как си отивам умствено а ми оставаше само физиката. След случката със сърцебиенето получавах сърцебиене от всичко, всичко каквото ти забърза пулса малко повече от нормалното аз вече бях нащрек и го усещах, панирах се веднага и се стигаше пак го непоносими скорости на пулс в минута, които те свиват на тестно на земята и нямаш сила да дишаш, дишах на сила! Мислех си че никога повече няма да съм нормален човек, като разбира се преди това, когато ходех по болници постоянно, си мислех, че умирам, не виждах себе си по-напред в живота.
Изнесох се, и аз като тебе мислех, че ще се изнеса и всичко ще се оправи, но ми трябваше около 3 от 27 до към 30 години да се откажа от нещото, което ме тровеше. Разбрах, че не може да ти мине нещо ако продължаваш да се тровиш с него дори и да живееш на друго място, спрях да се виждам с моите родители, наистина чувството е като неискано дете, това са им действията, но само говорят хубави думи, а за несполуките през които съм минал всякаш не са се случвали. Втората половина на тези 3 години бях в депресия, или така биха го описали може би някои хора, аз как го виждах? Виждах го като изтръгване дори на здрави парчета от мене си за да мога да изкарам от системата си всякакво отвратително държание и наслагване на мисли, унижение, всякакви негативни моменти действия, които едва ли не са ми като ехо в главата да ми казват, че не ставам, зле съм, не струвам, не трябва да комуникирам.. (майка ми искаше да й стана лакей, да съм цвете в саксийка и усещах как иска ма де направи асоциален за да съм около нея да повярвам, че тя е единствения човек за мен и никой друг. И работеше, сега разбирам колко затворен и колко хора съм наранил с моите стени и с това че страня на страни, дори и не съм осъзнавал).
Ти си на 23, да ти кажа, виждам те някакси че се чувсташ като мен в годините ми 27-30(без последните месеци ще ти разкажа за тях после). Отделила си се но не работи и не се чувстваш добре. Чудиш се какво става всякаш живееш лъжа. Не знаеш какво да направиш. На мен ми трябваше време тези 3 години, тормозех се сам, бях доста нервен без причина. Всякаш ходех срещу себе си. Защото са ме научили да хода срещу себе си, и сега когато получавах от начало сам си правех каквото си искам се чувстваше всякаш не трябва да го имам хаха. ТРЯБВА ДА ГО ИМАМ, ВСИЧКО КАКВОТО ИСКАМ ТРЯБВА ДА ГО ИМАМ. И ТИ ТАКА.
Ако е така както го виждам ти на 23 си там където бях на примерно на 28г. това са 5 години повече време.

Неприятно е чувството, всякаш си закъснял да получиш живот, всякаш вечно гониш да направиш неща за да може да се отпуснеш някога и просто да живееш. Говориш си, стига бърза, спокойно и после само започваш пак забързано да правиш дори малки неща, като: Дай да спя, дай да ям. Гониш щото знаеш, че последните 15 години всякаш не си ги живеял, но вече си на 30.
Комуникация, игра с момичета, сваляне, флирт. Да се усмихнеш на някого, само защото са ви се срещнали погледите.

Как се чувствам сега? От няколко месеца нещо се случи с мен, всякаш изкарах отровата от себе си. Щастлив съм, усмихвам се на хората. Дори ги виждам колко много са сериозни и намръщени някои, преди не ги виждах щото и аз бях такъв. Започнах да комуникирам, намалявам неловките моменти при комуникация с хора, и разбира се, което е много важни, при комуникация с нежния пол. Да имам още много да уча. Мисля, че все още пропускам много моменти с момичета, трябва ми опит, важното е, че се чувствам свободен и с отворена душа, дори по-отворена от хора, които изглеждат, че са живееле така с отворени души с години. Трябва ми малко време. Аз вярвам, че тези моменти, които са ми се случили, които са ти се случили, както и на други хора, след преодоляване са в голям голям плюс за нас. Усещам как болката, която съм чувствал ме държи с отворено сърце, и не искам да се затварям дори малко, искам да го отварям и то много това сърце. Много добре се чувстам. Имам толкова мечти, само си мисля, вече съм на 30, какъв спортист, какъв такъв, какъв онакъв на тези години. Ми боря се за своето, млад съм, а какво ако не се боря 40-50-80г и после да се питам какво ако бях намерил още малко сила да постигна това това и това от мечтите си, млад бях просто ми се случиха много неща за малко време!
Нямам си приятелка, до преди няколко месеца, от много много години насам, просто НЕ ВИЖДАХ как е възможно да си имам приятелка, сега, нямам, но за първи път виждам. Че аз съм спокоен и отворен.
Вярно е че сме около годините да гониме върха, за някои работи дори 30 е след върха, а както викаш липсва основа. Не знам колко години се гаврех може би със съжаление и не знам какво друго с тея коментари, че аз съм вече на 30г а нямам основи на комуникация. Зле съм с комуникацията, но както казах, действам и сега е различно. Кефя се като малко дете като ми остане хубаво чувсвто след разговор с момиче поради една или друга причина, разговор с всякаки хора и т. н. Нали знаеш как малко дете повтаря това, което му е интересно много много пъти и не му омръзва, е, припомних си това чувство от детството.
"Желязото се кове докато е топло, децата оформят карактер в детсктвото. Изтърват ли се нещата - край! " Както казах и аз се самогаврех с подобни мисли. Мисля, че това е някакъв признак на от вътре да искаш да живееш, но набитите ти съмнения в главата ти казват, че не си достатъчна. В този спор аз надделях, аз, не съмненията ми. И ти ще надделееш, тези мисли са признак, че ще го направиш. Спомням си, исках да съм самостоятелен още преди да вляза в пубертета. Не с думи, но с действия и тормоз, причиняване на екстремна ментална болка от страна на майка ми, (баща ми беше като човек в публиката държеше се всякаш абсолютно нищо не се случва), опита да ме притиска и накара насила да не ставам самостоятелен. Мисля, че ме държеше около 10-15 години в едно и също състояние, което го чувствах че искам да порасна още на 10-12 годишен. Да й е*а майката. Накрая чувството е всякаш си се изтръгнал от лапите на звяр и част от плътта ти е по ноктите му.
Ще трябва да оставиш миналото, и да оставиш вселената да се разгърне и това, което е трябвало да си да те настигне. И аз така. Вкрайна сметка смятам, че мога да обичам по-начин, по който никой, който не е преживял подобно нещо, не може.
Една песничка от мен, която някакси ми даваше комфорт https://www. youtube. com/watch? v=1y6smkh6c-0
Не си мисли, че няма истина в текста й.

Не се предавай мила, ще обичаш, много, сигурен съм. Въпреки, че може и да не сме хора с топ комуникация(кой знае, може да откриеме нещо и да станеме :) ) имаме нещо, което другите нямат.
Това, че всичко това си го осъзнала е крачката напред, която ти трябва.
Не спирай, ще отпуши, а после както и аз, бачкане здраво за наваксване и каквото дойде. Няма да ти стискам палци, ти вече си стъпила на ескалатора. Пази се.

Аз на 30.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 3e64f05de8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Зачеркни миналото и хората от него! Гледай напред, гледай твоя живот. Представи си, че хвърляш спомените като стара дреха. Фокусирай се върху настоящето. И никаква жалост. Всеки си получава заслуженото, рано или късно.

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 342fb1d05f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   А сега? Обади му се поне за празниците, прати му малко лакомства. Вярно е, че не заслужава, но ти си добър човек. Повече ще нахраниш душата си, отколкото него.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker