Мнение за живота в крайградските райони на града
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 1663 пъти
Здравейте. Любопитно ми е да разбера, какво мислят по - широк кръг от хора, относно живот в къща, край града - напр., ако говорим за София, такива райони са, напр., Банкя, Бистрица, Панчарево, Лозен и Герман. Ако можете, да си позволите да купите там къща (цените на някои луксозни, са бежбожно скъпи, но има и по - скромни, които са по - достъпни финансово), бихте ли го направили, за да живеете там? Основният негатив, който слушам, за този начин на живот, е че, ако има малолетни деца - ученици, трябва постоянно някои от родителите да ги води и връща от училище, че по - трудно ще се събират със приятелите и съучениците си, но, пък, други, казват, че дотам си има добре организиран градски транспорт. От друга, страна, в самостоятелна къща, няма негативите на апартамента - шум от съседи и общи части за ремонт. А сега пък, по повод на карантината, заради коронавируса, се видя колко е хубаво да си имаш личен двор, където да излезнеш, когато не можеш или не е желателно да се разхождаш по улиците, в парковете планините и да се пътува. Освен това, в къща, е по - лесно да се отглеждат и кучета или котки, без да се притесняваш, че с лаенето или мяукането си, ще пречат на съседите, а особено ако е куче - дворът е идеално място да го пускаш навън, без някой от семейството да се заангажира да го разхожда. От една страна гледам, че богатащите живеят предимно там, но от друга стана, чувам, че тези богатащи, обикновенно, си имат и жилища в града, където да отсядат. Други пък изтъкват, че на Запад, е нормално да се живее в предградие и в къща, а блоковете са само за неустроили се имигранти и крайно бедни местни. Вие, ако имате избор между апартамент в града и къща край града, но без да имате жилище в града, къде бихте избрали да живеете?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 441ebadec0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Пиша ти жена на 43 год., родена и израстнала във Варна, самотна майка на 17 год. син. Живея по квартири от 13 год. със сина ми, тъй като се разведох. Родителите ми се преместиха в постройка извън Варна, в гората, не мога да го нарека точно "къща", но синът ми се измести при тях от 1 год. Не иска и да чуе засега да се връща при мен, въпреки че имаме квартира в центъра на Варна. Сменила съм 8 квартири, това ми е 10-то жилище, само в апартаменти, в различни части на Варна-не се издържа от шум, гледаме се със съседите както се казва "подаваме си солницата от балкона", но търпим. Без жилище в града е трудно, защото синът се прибира по нощите. Ходи и на спорт и след 1 г. пак ще се върне в града. Но малко хора притежават и двете. Ти си решаваш. Според мен, мисли в перспектива за учениците, които искат спортни занимания, излизания с приятели и т. н. Не може винаги някой да ги кара, а такситата са безбожно скъпи. Лично аз, в момента не мога да си позволя покупка на къща, но щом това стане възможно, напускам града. Направо вече не понасям други хора.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 4511f19965

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Негативите са, че често тези населени места не са уредени. Например сметоизвозването е по-рядко, снегопочистването е лошо и това създава доста неудобства, инфраструктурата обикновено е лоша, често няма големи ли денонощни магазини, няма нормални училища и детски градини за хората с деца, няма лекар и куп други неща. И се принуждаваш дори за нещо дребно постоянно да отскачаш в града. Това с децата е вярно, представи си, че имаш 2 деца и всеки ден трябва да пътуваш половин час до града, после да ги разнасяш още половин час по училища и градини в пиков час и чак тогава да пътуваш до работа и вечер същото. И то ако работното ти време изобщо го позволява. И това около 20 г., докато завършат средното. Освен това пътуването до работа се удължава, усложнява и оскъпява. Да не говорим за поддръжката на имота. Една къща има постоянни разходи и непрекъсната работа. Изобщо не е като апартамента да удряш по една боя на година. В къщата постоянно има какво да се прави и постоянно гълта не малко пари. И в крайна сметка за какво е цялата тази хамалогия и разходи? Да си пиеш ракията на отркито 3 месеца в годината? Мерси. За мен най-добрия вариант е да си в града, но в по-спокоен и просторен квартал.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 487eb0b43c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Поредният въпрос с двеста отговора . Всеки решава за себе си какво му е добре .Предимства и недостатъци , всеки преценява .Ако едно е добре за един ,за друг е абсолютно неприемливо .

 

...

горе^

преди: 3 години, 7 месеца hash: 1543f7e06b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, ходил съм мисля на всички места, които изброи. Също така много дълго време съм мечтаел да живея в къща и все още може би част от мен мечтае. Бих казал, че имам доста широк поглед понеже имам роднини и приятели живеещи в къщи, познавам естествено и много в апартаменти и самият аз живея в апартамент. Накратко: Плюсовете: много по-самостоятелен и спокоен си в къща, живееш по-нашироко, съобразяваш се до минимум с хората около теб. Много по-удобно е да си каниш гости, по-пълноценно си почиваш, чувстваш се по-свободен и живееш много по-близо до природата, което е естествения за човека начин; немалка част от хората по такива места се местни, които са си с по-прям и гостоприемен селски манталитет, което на мен лични ми харесва. Къщата е по-добрият вариант, ако вече не си толкова зает с кариера и си живееш основно там, поддържаш си я и си на място. Ако трябва нон-стоп да пътуваш става значително по-сложно Минусите: Ако работиш в града пътят ти се удължава значително. От Лозен или Герман ако те хване едно задръстване, което е почти гарантирано, ако си на работа в стандартните часове 9 - 18, удължаваш пътя с едно 20 - 30 минути. Което в двете посоки си е един час. Кой ти го дава? От пернишките села - откъм Владая също има често задръствания. Второ разходите за къща са много повече от апартамента. Може да са двойни, тройни, дори петорни зависи от къщата. Само данъкът може да ти е по-нисък зависи от къщата и мястото. Защо смяташ "общите части" за минус? Така поне и съседите ти плащат. В къщата всичко е на твоята глава. Един покрив ако правиш 10 хиляди може и да не те оправят, ако е за цялостен ремонт. Отоплението в общия случай е много по-скъпо освен, ако не си топлиш банята и 1-2 стаи, в които живееш(повечето така правят). Дворът също изисква немалко грижи и усилия. Един порой като плисне лятото следващата седмица трябва да косиш. Есента листа ако има ги събираш и износваш, зимата ринеш сняг. Тръгнеш ли да чистиш къщата като хората 1 ден ти заминава целият да минеш с парахосмукачка, парцал, да избършеш. Зависи дали ще имаш дръвчета, цветя или каквото ще ти е в двора трябва да се грижиш за тях. За да си пътуваш непрекъснато ти трябва кола в изрядно състояние(гуми, данъци, гражданска, ако не е в столична община и винетка ти трябва). В зависимост от селото може да се наложи и да си с джип, ако е по-нависоко и зимата пада сняг, който не се чисти редовно. Мислете всички тези неща преди да вземете къща. Няма как нещо по-голямо да гълта по-малко средства(визирам не само пари, но и време) от нещо по-малко. Все едно дете с наднормено тегло да го накараш да яде по-малко от слабовато детенце.. не става! Къщата не е само барбекюта, камина и куче на двора, а е доста работа и грижи. В заключение мисля, че най-важното условие, за да живее човек в къща е просто да не е мързелив и да си я подърджа.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 7f07207536

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   И аз като човек, предприел тази стъпка, да си кажа мнението, формирало се вече от 10 години, откакто живея през лятото в с. Драговищица. Това е селце на 15 км от Околовръстното на София, непосредствено след гр. Костинброд. Къщата ми е наследствена и я заварих в относително добро състояние, т.е. според онова, което за моята баба е било "добро състояние". Нямаше бойлер, нямаше вътрешна тоалетна, за перални, микровълнови печки, прахосмукачки и изобщо всичко, с което сме свикнали в съвременния живот, и дума не можеше да става. Първо смених покрива. 12 000 лева!!! И след това започнах едно по едно да ремонтирам и обзавеждам това 3-етажно чудо. Смених и подовите настилки, накупих градински мебели, чадъри, барбекюта, косачки, тримери и прочее, направих един декар цветна градина. Само градината ми струваше над 10 000 лв. със сигурност. Купихме и втора кола, защото с мъжа ми сме с различен работен график. Накрая общо взето - след близо 10 години постоянни подобрения - се видяхме горди стопани на крайградско ранчо. Е да, но то това нещо трябва и да се поддържа... И тук започнаха мъките. Така че, прави са всички, които по-горе предупредиха за по-големите разходи и хамалогия около един такъв имот. В началото си страшен ентусиаст, но когато почивните ти дни започнат да минават в косене, плевене, поливане, миене на тераси, чистене на три етажа и т.н. нещата започват да изглеждат различно. Слагаш още разходи за торове за растанията, за семена, разсад, градински инвентар, осветление, вода за поливане на един декар площ, плюс разходите по две коли, за да се доберем до работата. Оказа се, че покрай цялата тази мечта за уж спокоен живот ние не може нито на градината да се порадваме, нито да се насладим на птичките и щурчетата, нито да намерим време за пикник по простата причина, че постоянно сме с отвертки, мотики и парцали в ръка. Зимата се прибираме в града за най-студените месеци, но тенденцията е да направим отопление в ранчото и да се преместим окончателно тук. Но вече се замислям! Това би означавало още ринене на сняг, евентуално палене на печки, заради регулярното спиране на тока при лошо време, мъкнене на дърва, чистене на сажди и.... един Господ знае какво още. Започнах това приключение с огромно желание и хъс, но сега, 10 години по-късно, си мисля, че човек трябва или да е голям ексцентрик, или да е богат, за да си позволи такава авантюра. Като жена може би бих се чувствала идеално на такова място, ако не ходех на работа, по цял ден се излежавах по шезлонгите в градината с книжка, а персоналът чистеше, плевеше, готвеше и сменяше букетите във вазите. Съпругът ми не може да си позволи нито един почивен ден, прекаран в мързел, защото непрекъснато има какво да се прави по къщата или по двора, вечно нещо се чупи, нещо се поврежда, нещо трябва незабавно да се погрижиш за него, вика майстори, подменя жици, отпушва тръби... Въпреки всичко това, все още предпочитам този начин на живот пред панелното съществуване, което бързо ми омръзва през зимата и нямам търпение отново да се преместя на село. Не зная към плюсовете или към минусите да причисля факта, че в селската ни къща постоянно е пълно с приятели. На никой не му се стои през уикенда в София, но в неделя вечерта аз оставам сред купчините мръсни съдове, а народът доволно се мята по колите и се прибира.

 

...