Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1292 пъти
Здравейте,
Пиша тази тема, за да споделя терзанията си и да получа вашите мнения, защото напоследък ми тежи все повече.
Семейството ми накратко е пълен хаос - разведени родители, майка ми е с психично заболяване, доста тежко при това, баща ми е алкохолик и пройдоха. И двамата нямат нищо зад гърба си и докато тя е нямала особена подкрепа от роднини, то другия ми дядо е имал доста финансови възможности за времето си, но понеже и той е същия, а те са били осигурени реално от неговия баща, в крайна сметка всичко бързо изчезва. Братя и сестри нямам, от бабите и дядовците е жива само едната ми баба, която живее с някаква мизерна пенсия. Нашите се развеждат докато съм на две или три, не знам точно, и мен ме поема леля ми, която е стара мома. Доста консервативна, тинейджърството ми премина основно в учене, бях най - добрата в училище, в гимназията, хиляди олимпиади и награди, но страшно скучно - почти никакви излизания, забрани за много неща и т. н, което ми отреди и място сред т. нар "зубъри". Винаги сме си правели сметката, за да изкараме месеца. Имала съм беЗброй неудобни моменти в училище покрай родителски срещи, събиране на пари за нещо и т. н. Когато дойде време да кандидатствам в университет, можех да ида почти навсякъде с оценките си, но в крайна сметка избрахме най - евтиното за нас. Освен това леля ми е отявлен песимист и с течение на времето си давам сметка как ме е подценявала и спирала за някакви неща, което явно тогава също ми е повлияло в избора. И така заминах като едно скромно и почти нищо невидяло от хубавите неща в живота провинциалиалистче. Чувствах се много комплексирана сред моите колеги, които бяха доста състоятелни и със самочувствие. Отново започнах с отличните оценки по всичко, наред с това и работех. Каквото и да е, просто ми трябваха пари да се издържам, защото леля успяваше да ми праща само по 200 лв и то само първата година. Успях да изкарам книжка и курсове по английски, но е факт, че стажовете в хубавите компании бяха неплатени, а стартовите позиции с ниска заплата и просто нямаше как да започна нещо такова, макар и да знаех, че ще ми е полезно. Отне ми около година и половина да се поотракам и най - накрая започнах да излизам повече и да имам по - високо самочувствие за себе си. В трети курс започнах и първата си работа по специалността и отначало бях доволна, но неусетно стана време да завършваме и се оказа, че аз, със заплата 627 лв чисто трябва да напусна общежитията и да се преместя сама на квартира. Сама, тъй като приятелките ми основно се преместиха с гаджетата си, или в единични квартири. Просто нямах друг избор освен да се върна в родния си град - Стара Загора, и да търся нещо тук. Прехвърлиха ме в офиса им тук и продължих известно време, докато не намерих подобна работа, но малко по - добре платена - взимах около 800 чисто и можех да си позволя да се преместя на квартира, защото с времето установих, че с леля започнахме да се разбираме все - по зле. Явно живеейки далеч от нея, започнах по - добре да улавям нейния песимизъм, опитите й да контролира всичко и просто доста спорихме. Слава богу, успях най - накрая да срещна и свестен човек, с който заживяхме заедно малко след като се бях изнесла на квартира. Дотук добре, но после... Коронавирус, съкращение от работа и изходна позиция за мен. Започна едно дълго търсене на работа, което продължи почти половин година. Чух страшно много откази, страшно унизителни заплати, страшно високи изисквания и направо се бях отчаяла. Накрая успях да започна работа отново за около 800 лв чисто, но не по специалността, а като преводач от английски и френски. Бях не точно щастлива, но горе долу доволна, докато не реших да разровя Линкедин и намерих някои от колегите си от университета. И видях - някои от тях с доста добри позиции в хубави компании, с възможност за развитие и предполагам по - добро заплащане и... ми стана доста гадно. Истината е, че и аз имах добри предложения, но от старата работа ме задължиха да подам двумесечно предизвестие и никой не пожела да ме изчака, а когато приключих беше вече карантината и заплатите бяха паднали наполовина. Замислих се в мен ли беше проблема, че аз не успях, или просто това е максимума, достижим за мен в това положение? Чувствам се зле, нереализирана, провалена професионално. Осъзнавам, че може би и аз допуснах някои грешки, но имам чувството, че до голяма степен нещата са били предначертани за мен. И все пак... тормозя се ужасно. Единственото хубаво нещо в живота ми е човека до мен... Имам нужда от вашата неутрална преценка за нещата, за да изясня за себе си. Благодаря на всички, които прочетоха до края.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 6 месеца
hash: 71e92c091a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Животът с леля ти и нейната грижа за теб е бил един голям късмет ,защото сама казваш какви са твоите родители .Не завиждай на твоите колеги , изучила си се добре и имаш добри начални точки за живота .Ако се оплакваш от кризата с короната , помисли за тези ,които още не са излезли от предишната . С твоето момче ще си подредите живота , хубавото предстои .
Трудно ти е било , но и малко черногледо разсъждаваш .

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 2ebe78c1b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Разбирам какво имаш предвид. Аз знам, че не съм кой знае колко умна или старателна, не си правя никакви илюзии, но все пак не съм трагичен случай. Останах без работа последния месец, преди това си бачках като скучен офис планктон с ниска заплата и прочее, но поне си беше честно и си вършех работата с желание, макар и да нямам особен умствен капацитет. В същото време виждам хората от едната компания на приятеля си - на 25-6, но с изключително заможни родители, които още от малки ги бутат, снасят им и ги уреждат на добри позиции - интересни, готини, много от тях работят или се подвизават в чужбина, още "търсещи себе си" с издръжка от техните. Аз седя и бачкам като идиот, няма с какво да се похваля, докато те не спират да дуднат за почивки в Алпите, живот в Берлин, вили в Ница, кой бил станал куратор или как го взели на начална заплата 1800 лева, просто защото са в подходяща среда и са имали много повече възможности. Някои пък просто друсат по цял ден и ходят по ку*ви, докато техните снасят за Гучита, Ролекси, джипове и т.н. И да, чувствам се много тъпо, че те се котират и са вървежни, а аз съм тъпия бачкатор на минимална заплата. По-лоша ли съм от тях? Не. Нямаше и да си пилея парите за глупости, щях да правя това, което правя в момента, но много по- мащабно и ползотворно, вместо да кисна в някой западен курорт и да шмъркам бело. Нямаше да ме е яд, ако си изкарвах парите честно или просто им сечеше пипето, но всичките са съвсем обикновени млади хора, половината вечно надрусани. Много се ядосвам на подобни разхищения и глупости. Иначе се пишат артисти, правят участия насам-натам и много се вживяват. Просто не им се е налагало никога да работят и имат време да се занимават с хобитата си или просто да обикалят света и да изпробват всичко, което им хрумне.
Някои просто теглим късата клечка. Разбира се, че всеки си виновен сам до голяма степен, но има и много други фактори - среда, възможности, възпитание, семейство. Ако си обикновено "провинциалистче" без никаква поддръжка от вашите, ще трябва да се бъхтиш 300 пъти повече. На други 95% от възможностите им се предлагат на тепсия, те просто си избират, а ако им доскучае - сменят. Но спокойно, поне сме израснали интелектуално и можем да ценим малките неща в живота... цялата мъка е за чест и слава, какво по-благородно?! Хахахха!

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: affd513750
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Честно казано едвам ти прочетох разказа.Всичко е черно,негативно,завист,яд,обвинения и тн.В България богатите са 5%,всички останали са като теб или по-зле.Ако те бяха осиновили някакво циганско семейство дали щеше да си по-добре?Стягаш се и се бориш.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: ee2da18965
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Аз като завърших бакалавър записах много лесна магистратура само за да остана на общежитие. Просто идея.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: ec6ce6347e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Животът е странно нещо и сега вероятно го разбираш по-добре от всякога.
Не ти се е случило нищо ненормално или твърде несправедливо. Много хора останаха без работа заради пандемията, сега повечето от тях ходят по интервюта, а работодателите имат по-голям избор. Имала си късмет, че те е отгледал отговорен, макар и консервативен, човек. Леля ти те е взела при себе си, хранила те е, подкрепила те е да учиш. Много други на нейно място щяха да ти покажат вратата след 12 клас и да не ти дадат нито стотинка. Двеста лева в първи курс не са достатъчно, но са много от човек, който не може да си позволи да даде повече. Може да е чешит, но е положила усилия, за да бъдеш умна, отговорна и отгледана при нормални условия. Попила си от нейният негативизъм. Виждаш лошото в живота си, но не и доброто. Вярвам, че имаш нужда да се разчупиш, да потърсиш нови начини за оцеляване, да се преориентираш. Моментите на дива лудост обикновено водят го хубави промени. Най-важното е, че си във връзка със свестен човек и в негово лице имаш любов и подкрепа.
И все пак... по-добре да те отгледа консервативната леля, отколкото лудата майка или бащата алкохолик.

 
  ...


...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 2253b37c2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   че те циганските семейства откога осиновяват

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: c589cb2395
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   В София може би ще взимаш по-голяма заплата, но и разходите ще са повече. В общи линии толкова пари 800 лв. чисто взимат мнозинството българи. Нямаш основание да завиждаш, защото сигурно 60 процента от работещите българи взимат такава заплата. По-големите заплати са рядкост и обикновено ако работиш за чуждестранна компания. Да не говорим, че има доста хора и с по-ниска заплата от твоята. Не си измислай проблеми, радвай се на това, което имаш. И браво, че си амбициозна и си се измъкнала от трудната семейна среда.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: a448671461
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Можеще да е по-зле - да се родиш момче, и сега и приятелка нямаше да имаш защото знаеш ли как ги харесват депресирани, без самочувствие и без пари...

Проблемът ти е типичен за повечето жени - все гледат другите, и все недоволни от ситуацията си. Хем имаш работа, хем имаш приятел до себе си, и все нещо върти... Ами, това е живота за повечето хора. Аз пък израстнах без баща, подобна мизерия. И знаеш ли защо така се случва? Защото хората нямат реалистична преценка за живота. Животът е изконно мизерен. Ами погледни останалите животни как живеят. И да, news flash - хората са животни. Всеки използва другия, и всеки драпа да е по-нагоре в пирамидата. Както ние като вид сме се изкачили по-нагоре, защото сме разбрали как да използваме останалите видове... Така и в рамките на самият вид, някои са далеч по привилегировани от други. Но дори това не е големият проблем. Големият проблем е точно това очакване, че в живота има кой знае какво, и от там завист да постигнеш "повече". И тъй като човешките сили са ни доста малки, това очакване обикновено се прехвърля на другия - я родител, я партньор, я политик. И това разваля тези взаимоотношения по един или друг начин.

Поне моето наблюдение е, че мъжете го приемат по някое време. Ако не на 20, то на 30. Но жените... няма логика при тях, няма приемане. Емоционални деца си остават. Все търсят това имагинерно "щастие" и идеална обстановка да се подреди, ама от някой друг. Малко да прочетеш и в тоя сайт - на всеки дребен житейски проблем, женурята тук викват - зарежи, махай се, не се занимавай, ти си жертвата... Ей това мислене убива и малкото което човек може да постигне в тоя живот. Всеки си мисли, че нещо кой знае какво изпуска, и е говот на всичко да драпа "нагоре".

А тия дето ги жънат тия "големи успехи", психично не са по-различни, живят в същият токсичен модел живот, пак никога не им стига, и винаги има някой по-успял. А накрая и те стават на тор като всички нас. Така че... хубаво е човек да си поставя цели и успява от време на време. Но това е второстепенно, защото до голяма степен не зависи от теб а от Хаосът. Цялата вселена е просто Хаос, и опитът на някои да търсят кой знае какъв смисъл и посока в него... е силно инфантилен и обикновено крайният резултат е още по-зле. Ти си просто една дребна и невзрачна част в цикъла на материя. Днес те има, утре те няма. Не си пълни толкова главата с маловажни неща. Естествено, много трудно постижимо, особено за модерният човек ...

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 1c9d79fff3
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не е важно колко знаеш и колко можеш, а кой познаваш. За жалост това е картинката. Казвам го от опит.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: cfc25cfe20
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   10, пълни глупости дрънкаш!
Аз не познавах абсолютно никого, когато започнах в HP, просто прочетох обява за поредното им масово набиране на хора, а сега взимам 6000 лв. в DXC.

Към авторката: Миличка, животът е пред теб. Не преставай да търсиш и да се оглеждаш за подходящи възможности! Направи си хубав профил в LinkedIn, изкарай някакви онлайн-курсове (има хиляди, някои от тях и безплатни). В момента глад за способни хора в европейски и световен мащаб има много голям! Мислете с мъжа ти общи стратегии как да растете - ако трябва в един момент той да расте, за да дръпнете напред, и после ти да имаш възможност да се квалифицираш за по-добре платена работа, или пък обратно...

 
  ...

...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 68c1f29daf
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Прочетох те и мисля, че проблема ти е главно в теб. След като от малка знаеш от какви родители си произлязла, отдавна е трябвало да се примириш с този факт, ти все още таиш злоба към баща си, която влияе само на теб, на него му е все тая още от раждането ти. Би трябвало да си доста по благодарна на леля си, може би от липсата на опит в живота не осъзнаваш каква жертва е направила тази жена за тебе. Да отгледаш чуждото дете не по твое желание, а заради незаинтересованост на родителите му, да го отгледаш и възпиташ така, че да се учи добре и не само средно образование, а и да се лишаваш от по 200 лева месечно първата година от висшето му образование, а вероятно и дрешки ти е купувала. Осъзнаваш ли че тези 200 лв са били поне 1/3 от заплатата й, замисли се днес ти би ли се лишила от 1/3 от заплатата си в полза на беден студент, който не те уважава особенно и доста спори с теб? Особенно ако си вложила и над 20г усилия за него, така че да го отгледаш от началото на детската градина.
Следващото е това, че сама за себе си имаш доста ниска самооценка, в София години наред си клекнала да работиш за 627лв. Осъзнаваш ли какви са заплатите в София от години и че в София и чистачките се смеят на предложение от 627лв чиста заплата?
Третото много добре си знаела, че ако завършиш ще трябва да напуснеш общежитие, сигурно много добре си знаела че стотоци студенти не си вземат последния изпит или записват магистратура след магистратура за да останат няколко години в общежитието си, с цел да натрупат опит на работа и да постигнат по високо заплащане така че да могат да и позволят квартира. Нима в София видя само богатите си колеги как живеят?
Четвъртото защо за бога се съгласяваш да подписваш договори с 2 месеца предизвестие и то на смешни заплати? Два месеца предизвестие може да се съгласиш само на работодател, който осигурява на висока за длъжността заплата. Как е възможно да си подбиваш така образованието и уменията, че да се съгласяваш да работиш за 800лв, заплата по ниска от на продавачки в Мола? Договора предложен от работодател е условие, което може да се обсъжда и да се правят промени по него преди да се подпише, не само работодателя може да прави предложения по договора между него и работника.
Защо изчакваш предизвестието от стара длъжност при добро предложение? Доста често в живота човек трябва да хвърли напред за да спечели в последствие. Ако напуснеш на момента в който получиш добро предложение, щяла си да загубиш една заплата, но си щяла да спечелиш работа по специалността, много по добро заплащане и да трупаш опит по специалността си.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 1cb9582dce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   С два езика в кол център ще взимаш 1500 в София поне. Помисли колко малко хора владеят на твоето ниво тези езици, нищо, че пишат, че знаят език. Търси не помпозни позиции, а търси големи фирми, където плащат добре, реални осуговки и топ условия. Бъди благодарна на леля си, защото малцина имат твоите знания и НИКОЙ не може да ти ги вземе.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 347be84483
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Авторката:
11, да имам профил в Линкедин и съм повече от активна, на моменти даже досадна. Действително доста от интервютата си уговорих оттам.
12, съгласна съм с част от нещата, но не с всичко. Съгласила съм се за 627лв, защото не знам сега как са заплатите в София, но тогава това беше от най -добрите, които чух, отново след месеци търсене на работа. Съгласих се и защото поне беше по специалността ми и трупах стаж, и защото чисто финансово не можех повече да стоя без доход. Магистратура имам, но другаде, тъй като не мисля, че една година повече в София щеше да ми предостави кой знае какъв шанс за работа и то такава, чието работно време да ме устройва за лекции и изпити и да е по специалността, а и нямах спестени пари, за да си я платя. Затова и я изкарах, когато се прибрах в Стара Загора и можех да си го позволя вече. Относно двумесечното предизвестие, просто нямаше как да знам, че докато съм в него ще спрат всички интервюта заради вируса и не предположих, че ще изпадна в такава ситуация. И друг път съм търсила работа докато съм в предизвестие и винаги съм намирала. За останалото съм съгласна с теб и с всички като цяло, че малко незаслужено се ядосвам на леля си.
Разбирам, че за някои от вас е странно как така хора се съгласяват на такива заплати, но повярвайте ми била съм на десетки интервюта и просто това са офертите. Няма други. Ето през тези месеци основно ми предлагаха около 600-700 БРУТО!!! Малко са, но още няколко месеца без пари щях и на толкова да се съглася, защото спестяванията ми почти свършват и нямам доход. Ако вие получавате по - добри оферти радвайте се, наистина. Хубаво е, че все пак има и читави работодатели в България, дай боже да стават все повече.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker