 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Цел и посока
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 696 пъти
Като бях на 7 години се преместихме от града, в който живеехме. От интроверт със социален кръг станах пълен интроверт. В училище имах приятелка - закрилничка, но като цяло търпях доста подигравки.
Като бях на 12 години вече бях крала.
На 13 години опитах трева и амфети.
На 14 години станах гадже с наркоман, син на нещо от сорта на мафиот (ама БГ вариант). Същата година майка замина на гурбет, беше гадно.
На 15 години ме изнасилиха, баща ми не разбра, че нещо се е случило.
Проблемът с наркотиците стана малко по-дълбок. Баща ми ме подтикна към самоубийство, като бях на 16. Не успях да срещна смъртта, спрях да обичам баща си.
Като бях на 17 баща ми по спешност замина в чужбина, тъй като беше забъркал голяма финансова каша. Мутрите, които се беше опитал да преебе, погнаха мен и баба и дядо. Оправях дълговете му, работейки денем и нощем. С малко помощ от семейството на наркомана.
На 19 години смених града, спрях наркотиците, беше критична година.
На 22 години забременях нежелано, но в последствие исках децата. Направих спонтанен аборт.
На 23 години открих защо. Нищо толкова фрапантно, но все пак нелечима работа.
На 25 години се влюбих в обвързан мъж. И той уж в мен. Но не сме заедно - нито сме приятели, нито любовници.
До скоро вярвах, че животът се нарежда по начин, който е удачен за личността. Виждах смисъл във всяка една трудност, която ми се е случила. Например, това че ме изнасилиха, навярно ме е предпазило да тръгна по пътя на курвалъка (предвид, че бях в такава среда). Това, че нямах успешна бременност, ме накара да разбера, че имам заболяване, което изисква определени действия при желание за бебе. Нали, все нещо се научаваш, нещо се случва за хубаво.
Еми, да, ама... продължавам да вярвам, че това е така. Но вече съм твърдо убедена, че моят живот просто ще си остане шибан. Колкото и да се пробвам, да надграждам, да се измъквам от някакви дупки. Тъкмо намеря хармония, щастие, в равновесие съм и айде нещо ново се случва. И да кажеш, че стават някакви маловажни неща от рода на счупен телефон, изгубени документи и такива иди - дойди. Ама то все някакви поне според мен малко тежички неща.
Не знам какво да правя със себе си. Егоист съм и имам нужда двигателната ми сила за живот да идва от мен самата. Ама сега нито имам на какво да се надявам, нито в какво да вярвам. Не съм щастлива, не очаквам щастие в бъдеще. За какво ми е да живея?
Трябва, защото майка ми е все още жива и здрава, не искам да й причинявам погребението си. Ама аджеба за какво да живея? На какво да се надявам? На какво да разчитам?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 55b20eab1c |
|
1. Ти доста силна жена.
Щом си преживяла толкова много, за толкова кратко време, определено имаш качества и то не какви да е - сила си е това.
Колко хора само на едно изброените и са готови да се самоубиват. Което е доста глупаво, а ти сама осъзнаваш, че дори и да си егоист, е много неблагодарно и долно да оставяш майка си да те надживява... Значи не си чак такъв егоист.
Може би трябва да потърсиш някави малки нещица, или даже не да ги търсиш, а поросто да ги оставиш да се случват. Пробвай някакво хоби - музика, русуване например, с което да си запълваш свободното време.
Живей известно време един скромен живот.
Най-малкото твоята история е един пример за по-слабите, ти можеш да им бъдеш вдъхновение за борба.
Неведоми са пътищата Божии.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: ba2ce074f7 |
|
2. Няколко години по-голяма от теб съм. Животът ми протече
по сходен начин с твоя. Само гадории. Дори и в момента съм безработна вече над половин година. Живея с майка си, която е пенсионерка. Имам и кредити, за които ме осъдиха... Останалите неща предпочитам до спестя. Има един лаф "Каквото сам си направиш и Бог не може", много е верен, то все пак всичко идва, за да ни научи на нещо. Щом си си оцеляла досега, значи можеш да продължиш и напред. Главата горе и далеч от лоши хора.
Аз не се предадох, няма и да го сторя.
Кураж!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a999af50bb |
|
3. Доста неща си преживяла и то на невръстна възраст. Браво, че си се справила и си спряла наркотиците. За детето- винаги можеш да осиновиш. За другото някак ти липсва цел в живота. Запиши нещо да учиш, или отиди при майка си в чужбина, там учи и остани. Смени си генерално живота. И тръгни на йога или кикбокс. Физическите усилия винаги помагат. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
