1. Излезе ли ти някой с научно доказателство, че доберманите просто така си живеят, живеят, пък вземат, че откачат изневиделица в някой слънчев ден? Въпросът е реторичен. Това са бабините деветини на хора, които нито познават спецификата на породата, нито нуждите й, и когато стане голям гаф, тръгват да обвиняват генетиката на животното, при това доста съмнително. Представи си, само на доберманите им "излизала някаква там кост в мозъка", дето ги правела да полудеят! На другите кучета не им излиза кост! Ама откъде расте тая кост, как така при едни ще израсте, при други няма, защо само на доберманите... Нямам думи за човешката простотия и тотално невежество.
Като твърде добре запозната с доберманите като порода, като чоек с дългогодишен опит с кучета от не една и две породи, а и като човек, чийто най-добър приятел е ветеринар, директно заявявам: няма порода, която да "откачи" по случайност, нито има куче, на което просто така ще му израсте кост, която да го накара да полудее. Който вярва на подобни градски легенди, по-добре да не мъчи животно от която и да е порода.
Гледай епизодите на "Говорещият с кучета" и бързо ще стигнеш до извода, че когато стопаните не са си свършили работата с възпитанието на животното в млада възраст, няма значение дали са си взели чихуахуа, пекинез, болонка, ротвайлер или доберман. Лошото възпитание винаги резултира в депресия или агресия - пасивна автоагресия или агресия към хора и други животни.
От друга страна, когато стопанинът си направи необходимите проучвания предварително, предостави оптимално качествен живот (пространство, храна, ветеринарна помощ) и възпитание на своето животно, тогава то ще бъде страхотен партньор на човека и ще бъде куче за пример, без значение дали говорим за дакел или за мастиф.
Понеже питаш за доберман (това важи за 85% от едрите породи): един доберман трудно може да се чувства истински пълноценен в тясното пространство на един градски апартамент, особено ако работиш и по 8-10 часа кучето ти ще е само. Считай, че до първата си година е разрушило цялата покъщнина.
Тези кучета са изключително високоинтелигентни, сензитивни и умни; имат ужасно много физическа енергия. Нуждаят се от поне 3 часа разходки на ден, и то с включено бягане, хвърляне на фризби, активна игра, социализация. Трябва да се изразходи цялата налична енергия на животното, иначе може да те подлуди без никакъв проблем, така че тогава на теб ще ти израсте кокал, не на кучето. :-)) Ако нуждите от игра и разходки не са задоволени, ще ти прави на инат, ще драска по вратите, ще нахапе краката на столове и маси (така или иначе това те чака до първата една година, година и половина, но и по принцип, ако не се извежда чинно и отговорно).
Една едра порода, за да бъде в оптимално състояние, не само физически, има нужда от пространство. Свое пространство, което да пази и изследва, и в което да се чувства комфортно, защото тези кучета не са плюшени играчки и категорично не са порода за начинаещ кучкар. Изискват страшно (страшно, подчертавам) стабилност и психическа устойчивост от стопанина си, много отдаденост за разхождане и игра навън, достатъчно ресурси за качествена храна и редовни прегледи; лично време, което да отделиш, за да изкъпеш кучето, да му приложиш груминг, да му почистиш ушите, да се разгледа за външи паразити или рани от травми при игра. Да не говорим за постоянно възпитание и мотивиране, за социализация, за прилагане на правилни методи, за което се иска четене и обучение и на стопанина, не "тоя ми каза така, щото чул от оня другия".
Ако само една от тези грижи липсва, резултатът е незадоволено, тъжно куче, което не се поддава добре на възпитателни методи, свива се и не общува добре с другите кучета или ги хапе и лае; не иска да се храни или развива хронично заболяване.
В случая с едрите породи, това може да резултира и в огромен чисто физически проблем (едно е по улицата да те дърпа дакел, друго е да те дръпне ротвайлер; за евентуална захапка да не говорим). Затова, ако ще ставаш стопанин на едра порода, която ще възпитаваш от бебе, хубаво е да има и една доза физическа устойчивост на първо време (представи си 45 кг. жена, опитваща се да овладее млад разгонен доберман, изпаднал в агресивен епизод). И това важи за всяка сравнително едра порода.
Така, извод:
1. Ако държиш да гледаш доберман или друго куче, няма какво да се плашиш. Не го ли гледаш добре, ще полудее, ще подлуди и теб.
2. Женските екземпляри, без значение от породата, поначално са по-дребни и по-прилепчиви към човека. Когато се разгонят, създават по-малко ядове от мъжките, но пък цапат с кръв цялата покъщнина за известен период, така че ще ви трябват кучешки памперси, а те струват пари.
3. Дай си сметка имаш ли в действителност физическото време и материално спокойствие да отделяш по 3 часа само за физическа активност и поне по 100 лева на месец за храна и други консумативи за самото животно. Ако ще го гледаш с гранула за 2 лева килото, по-добре си вземи морско свинче, без майтап и ирония.
4. Ако много искаш куче, но осъзнаваш, че не си способен да му дадеш максимума като стопанин, избери мини порода с къс косъм. Времето за разходки се намалява наполовина, падащите косми също, както и разхода за храна. Мини-породите виреят по-добре в малки пространства, доста по-комфортно им е, а и дори не го възпиташ перфектно, поне няма да успее да прегризе гърлото на някое дете (надявам се, защото историята познава и сериозни нападения от чихуахуа, например).
Желая ти успех и правилни решения!
|
