Споделена история от Други |
Объркана и изолирана...
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 789 пъти
Здравейте. Момиче съм. Живея при родителите си все още,не защото искам,а защото така се разви живота ми.Необвързана съм и някак съм изгубила надеждата,че с някой отново може да се получи.. Ще обясня защо.Ще започна от детството ми.. бях затворено и скромно дете нямах приятели,винаги бях с баща си, можех да стрелям с пушка и да хващам риба,на това ме научи! Обичах го много и още е така,то вече съм голямо момиче и ми се иска да поема и аз по пътя си. От къде и какво ме спира... На 15 беше първата ми сериозна връзка..бях много напред с нещата разбирах и давах съвети на всички! За съжаление този човек ме нарани,изневери ми и то с приятелка,дълго време не можех да се доверя на никого..хубавото беше ,че беше в по-рано възраст и го забравих. След 3 години беше втората ми сериозна връзка която се оказа изпепеляване и ми взе всичко...наистина всичко,много обичах и много търпях..какво ли не пренебрегване игрички с чувствата ми..просто ад,заради него опитах наркотик ,като ми беше казано,че нищо няма да ми стане! Да ,но не! Получих първата си паническа атака в 12 клас...за радост отмина бързо,беше с халюцитаций,задушаване,едва не откачих! Не споделих на нашите,защото ме беше срам, а и не исках,защото знаех,че ще е края. След 6 месеца,през които не пиех дори кафе,една вечер излязох..естестено те(компатията) пушеше трева,както всяка вечер,и ми казаха,че съм се оплашила и докато не пробвам пак,няма да отмине страха..а аз им вярвах..била съм много безразсъдна.. е опитах....нямаше и 10 минути и стана същото ,същото състояние (до тогава те знаех,че съществуват паник атаките) борех се цяла нощ,повръщах молих се на Бог да не полудея! Беше ужасно...На другия ден нещо в мозъка ми не беше същото вече те виждах живота както преди... не го пожелавам на никого! Помня,че майка ми ме попита какво има, и аз ясно заявих ,че съм луда! Просто се бях сринала от страх,от неизвестност ..И това ужасно чувство за дереаризация... Ходих на училище като на магия бягах от чувствата,който изпитвах.. Едвам завърших, но та никого те споделих,защото наистина се смятах за психично болна...което сега ми звучи смешно. Те исках да ходя на бала ми никъде,но добре ,че ме приземиха да отида в Кушадасъ. Беше за 5 дни,беше уникално ,макар и да умирах от страх. С едно момче от класа ми винаги бяхме много близки..И там прираст на в нещо повече..бяхме заедно. Това е най-лошия и същевременно най-хубавия спомен. Лош защото изневерих,и то най-вече на собствените си принципи...Беше любов,наистина.. А тогавашния ми приятел беше невротик и всячески се опитваше да ме направи само негова...по всякакъв начин..някак знаеше,че не ме заслужава..И така се оказа. След като се прибрах ме направи за смях пред приятелите си как си личало,че съм му изневерила.. просто замълчах и си тръгнах..не го беше грижа за това, което преживявам. Бях на психолог и се установи,че съм с доста силно паническо разстройство и депресия. Разказах и какво съм направила,а тя каза просто да забравя..все едно не се е случило..така и направих ..нараних това момче ,което ме искаше и обичаше заради този ,който ме тъпчеше. Момчето замина за чужбина, аз продължих и не след дълго се затворих вкъщи,изолирах се и никой не направи така,че да ме разведри или помогне(а имах приятелка като сестра). Имах и бях доста активна във фейсбук. Изпаднах в още по тежка депресия ,добре,че бяха нашите. Намерих сили да им разкажа всичко,казаха ми ,че трудно,но ще се справим. Имах доста хора в фейсбука ми ,който не познавах,а те мен да..Беше плашещо, бях се превърнала в един профил,40 килограмов фейсбук. Ужас! Бях забравила себе си,коя съм, какво искам от живота. Счупих компютъра си защото се чувствах зависима , през това време поддържах отношения с момчето , не знам как се събрах след този безразборен начин на живот! Мина време започнах да търся това момче да общувам с него,установих ,че искам него. Успяхме да се видим веднъж,след което изтрих профила си и счупих телефона си без да искам,не след дълго получих друг, но всички пароли бяха в стария...останах и без това ,не знам за добро или лошо..2017 беше просто изчезнах и нямаше от къде да ми се помогне, защото почти никой не знаеше какво се случва с мен,а аз бях затворена вкъщи и берях душа на леглото (последстията от наркотиците и лошите връзки) . Справях се , успях да се чуя по телефона няколко пъти с него,но той беше продължил напред,вече имаше човек до себе си,който да е с него в чужбина...изпуснах го, макар да ми каза ,че трябва да се боря за него,да но без приятели, без телефон ,а и роднини нямам свесни.. как...бях в ужасно състоятие.. постепенно се свързах с приятелка и приятел от класа..Те ми бяха спасението,от мен се искаше да само да се оправя и са тръгна..да но тъй като съм от бедно семейство нямах много дрехи (бяха ми вече малки) ,постепенно започнах да се храня,благодаря на майка ми.
И сега съм в положение,че мога да излезна до външната врата, имам чувството,че на никой не му пука за мен освен на семейството и се чувствам безполезна..Това ми причини фейсбука и токсичните връзки..не знам кого да потърся ...толкова дълго стоях затворена,че зрението и слуха ми се влошиха....да не говорим че и трудно говоря.За радост са ми останали някакви чувства тъй като бях и на антидепресанти,от който се изчистих с времето. Помогнете ми трябва да работя, но не мога да отида в града ,не мога да вървя и походка нямам вече, остана ми едно сърце и горе долу здрав разум ,притеснявам се да не ме види някой,и да не ме пита как съм..защото въобще те съм същата, като избутана от живота,не чувствам Бог и божественото,възможно ли е това,загубих края на празници на хора на маниери ,отломка....от изолацията ли е или наистина с времето нещо съм мръднала действително,губя представа за време не знам през повечето време живея ли Или ме няма вече.. ... не знам какво да мисля.. хубавото е че записах да уча...не знам как като мога да изляза само до отвън..но......... Кажете мнението си за всичко случило се,как да се ориентирам в живота от тук нататък...
|
