Самотата ме убива - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121173)
 Любов и изневяра (29702)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18518)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Самотата ме убива
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1206 пъти
Като интроверт никога не предполагах, че изолацията покрай covid ще ми се отрази по някакъв начин, като дори се радвах, че ще работя от вкъщи. За съжаление обаче самотата ми се отрази много по-зле отколкото очаквах.

Още в началото на епидемията се разделихме с приятелката ми и започнах да усещам това чувство на самота, което не бях чувствал отдавна. В началото успявах да се съсредоточа над разни занимания и преодолях раздялата доста лесно, но от известно време имам чувството, че полудявам сам с мислите си по цял ден. Прекарвам дни без да говоря с никой а когато изляза с някой не чувствам никакво удоволетворение или интерес. Нямам желание за нищо и полагам най-минималните усилия в работата си. Понякога просто излизам сам и се разхождам по улиците, но това ме депресира още повече гледайки всички щастливи двойки наоколо. За съжаление вече идва и зимата и усещам, че тотално ще се затворя в себе си и просто ме е страх какви последствия ще има над мен всичко това.

Единственото нещо, което ми вдъхва малко живец и тръпка са срещите с жени, които имам от време на време и като цяло запознанството с нови хора, но както ми вдъхват живец така и ми носят разочарование след разочарование и моментната еуфория преминава в още по-голяма тъга.
Имам чувството, че съм на ръба на силите си и ако нещо не се промени скоро ще се срина тотално. Започвам да се разочаровам от живота и от всички хора като цяло и да се замислям дали има смисъл да продължавам.

М30

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 6 месеца
hash: d592d411d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей,
Аз съм в същото положение, дори пуснах подобна история. Не знам какво да те посъветвам, но знам какво чувстваш. Иска ми се да ти дам сила и да ти кажа, че това е етап, но не съм сигурна, че ще е така.
Желая ти късмет :)

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: bd5aa92168
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ами какво да ти кажа.. Аз съм като теб - с една година по-голям, но всъщност май даже по-зле, защото дори не съм имал гадже от 4 години. Мисля, че има още много хора като нас. Аз поне познавам още мъже дето даже и едно гадже не са имали през живота си, а вече са на 30. Добре дошъл в новото време, където с помощта на социалните медии станахме асоциални.. Опитвам се да се занимавма с хобита разни - помага, но донякъде. Преди пандемията ходех на суинг танци - макар, че не се социализирах много с хората там пак ми беше готино. Но вече 7 месеца не съм стъпвал в залата. Това допълнително ме депресира. Абе общо-взето всеки ден е депресия, особено ся като и времето се разваля (явно имам от това сезонно афективно разстройство или там както се казва). Излизам и аз с момичета от Тиндър - примерно една среща на 2 седмици. Нямам толкова много матчове за повече. Няма химия наживо. Няма гаджета. Няма смисъл в живота. Не е като да не съм мислел за самоубийство. Ама все имам надежда. Собственикът на фитнеса, където ходя (а да, това е едно от хобитата ми и го препоръчвам!) е на 60 и има син на 8. Оженил се на 50. Гледам го и си викам - не е късно за мен още. Още има шанс. Затова още живея. Но много ми е на ръба цялото нещо. Общо-взето така. Дано да има позитивни развития при нас!

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 8b3f0514e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Нормално е да се чувстваш самотен след край на връзка, много хора се и депресират (зависи колко дълга и сериозна е била връзката).Всеки се възстановява за различно време, няма срок.
Не мисля че самотата ти е само заради ковид-тук много трудно се създават нови контакти, а камо ли искрени приятелства.
Всеки гледа да прецака другия, жалка работа.
Ако чувстваш че имаш депресия иди да си вземеш рецепта.
Тук има голяма стигма за тези неща, но в чужбина това се счита за съвсем нормално защото здрави хора се депресират поради
най-различни причини, това е временно.
Много по-добре с рецепта, отколкото да стоиш в дупката и да нямаш мотивация за нищо

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 25405ef606
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Насили се да станеш социален поне малко. Имаш нужда от това. Поздравявай познати, продавачи, въобще хората с които имаш допирна точка. Усмихвай се. Положи някакво усилие, защото вътрешно не искаш да си сам. Продължавай да ходиш на срещи, но не се разочаровай, няма от какво, излизаш, за да изкараш хубаво, нали, не е казано, че трябва да се жениш за нея. Просто се научи да гледаш от хубавата страна на нещата, а всяка ситуация си има такава страна. Опитай се да наммериш поне един приятел, с когото да излизаш от време на време.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 91f5b3b8dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   А аз какво да кажа...Жена съм, наскопо се разделих с голямата си,но нещастна любов,защото не се търпеше.От седем месеца съм без работа.За приятели да не говорим.Както е посочил някой по-горе,всеки гледа да те прецака. Само ходя по интервюта безуспешно и се връщам вече от месеци наред...Като добавим и стоенето у дома сам-сама. Относно раздялата с въпросния човек,дори не желая да коментирам,защото ме изгаря чудовищна болка,всички подаръци и снимки сложих в един шкаф,като се стараех почти да не поглеждам към тях,не мога да опиша как се чувствам...Живея напук,почти не спя. Ям механично по някоя и друга хапка,цигари и питиета...Приятелю не си сам в тъгата си.Това е земната юдол и щом сме дошли тук,значи има защо. Въпреки всичката гадост се опитвам да разсъждавам философски...Някакси помага,но болката си стои.Ще ти кажа само едно:Не губи надежда и не си сам!

 
  ...


...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: ecea465549
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Е това е проблемът на много пичове. Не умеят да бъдат сами със себе си. Винаги трябва да са около някой. Аз примерно не съм изобшо такъв. Единак, саможивияк как ли не сс ме наричали, но така се чувствам добре. Колкото ме зарежда обшуването, толкова ме и изцежда и искам време за себе си. Не ти помагам особено, но трбява да се научиш да бъдеш сам, докато срещнеш нов човек. Ако твоята ти компания не ти е приятна, то наистина имаш проблем. За мен е направо учудващо защо хората изпитват такава самота, но не всеки е като мен.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: d8bdf08820
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Изолация, заради Ковид? При мен нищо различно, защото последните 10г. от живота ми преминават в такава самоизолация. Бях много нараняван, много предаван и се затворих в себе си. Преживях в самота и скука годините, които трябваше да са най-хубави в живота ми. И аз съм почти на 30 вече и се отчайвам. Имаше момиче, което харесваше нещо в мен, но заради моите странности я изгубих...тя се отказа да се бори и да ме променя. Сега съм сам, и умирам бавно...

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 020d4109e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   6 посочи истинската причина на повечето хора да не понасят самотата- собствената им компания не им харесва.
Но такива и във връзка не могат, о0акват другият да им направи живота "по- цветен". Връзката е да се споделят два живота, не е един живот... И не е да натоварваш другия със собствени липси, да очакваш другият да излекува комплекси, да даде това което дори сам човек не знае какво е в същност, но половинката да открие.
Тоест си е вид паразит, емоционален.
Звучи гадно, но е истина.
Трябва да се запознаете себе си, да промените каквото у вас не ви харесва, са сте си самодостатъчна и чак тогава можете да имате здрава и пълноценна връзка с друг човек.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 6b4008c1e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Я колко много хора като мен и то.... мъже!!! Не мислих, че мъжете държат да имат някой до себе си. Повечето все бягат, все ги задушават, все ги обсебват. Как пък един на живо не каза, че иска човек до себе си. Играят го все само достатъчно, все не бързали...
Браво авторе, вдъхна ми кураж, че има и чувствителни мъже, търсещи истинска близост. Желая ти скоро да излезеш от тази ситуация и не забравяй, че не си сам. Просто времената и хората "леко" се объркаха...

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: dc6465bc76
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Горе главата! Всеки иманава през турдности. Трябва да се научиим докато сме сами да сме си и самодотаътчни. После може и малко да пречи, но трябва да имаме идея как да живеем в поносимост със самите себе си. Самият факт, че има хора който пишат тук е показателен, че се търси решение. Разменете по един имейл, ако модераторите разрешат, действайте. Има шанс да сте приятели точно поради причината за която пишете тук.

 
  ...

...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 7cd85d2a4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Самотата всекиго убива ;) не се притеснявай и аз съм много зле, в личен план съм пълна скръб....ако това ще те успокои не си единственият.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: d1f2fcb7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   От автора:
Благодаря на всички за коментарите и за подкрепата. Виждам, че не съм единственият в тази ситуация.

Прочетох няколко коментара, които казваха как човек трябва да си е самодостатъчен и да е щастлив сам. Съгласен съм до някъде, но като човек, който вече е прекарал доста години сам определено не мисля, че е добре да се свиква с този начин на живот. Хората сме социални животни все пак.

До номер 10:
Ами както виждаш има страшно много мъже, които търсят близост, но не могат да я намерят по една или друга причина. Разбирам, че си имала лош опит и за това си си направила някакви такива изводи за всички мъже, но определено има много чувствителни мъже, които търсят сродна душа, с която да споделят живота си и не се страхуват от обвързване. Моя опит пък е точно обратния - в момента в който споделя, че търся сериозна връзка или демонстрирам някакъв по-сериозен интерес общо взето ме взимат за смотан/отчаян и т.н. понеже съм готов да се обвържа.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 152ce0ead7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Не си само ти! Много сме. Не се предвай, има още какво да получим в този живот.



М32

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker