Споделена история от Други |
Моят
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 688 пъти
Здравейте. На 22 съм. Без човек до себе си, без работа, без пари и без близки приятели, на които да споделя, затова реших да пиша тук и тук да търся съвет. За първото от нещата, свикнала съм. Никога не съм имала човек до себе си, да е нещо сериозно, макар че винаги съм се опитвала да е, просто човекът отсреща не е искал. Но всъщност това не е най - важното в момента. Имам чувството, че съм най - големият карък. В нищо не ми върви. Търся усилено работа, подала съм 5-6 молби в jobs, отделно от борсата ме пратиха на едно място и от там отказ. Живея с майка ми, септември двете се прибрахме от морето, бяхме на сезонна работа, след това тя се върна на старата си работа, уш временно, докато я приемат там където искаше, уви нещата не стоят точно така и не я приеха, а от старата и работа(работеше в заведение, в селото, което живеем) и вдигаха прекалено много кръвното (защото преобладаваха младежи 15-25 годишни) и накрая и кипна и напусна. После чухме слухове, че шефката на заведението ( и нейна доста близка приятелка ) е говорила, че взела майка ми на работа от съжаление... Мъчно ми стана, та най - бедните ли сме? Най - мизерните ли сме? За съжаление ли станахне вече? Със нищо не сме показали, че сме мърляви, неподържани, винаги сме били спретнати, макар и със малко пари. Бяха организирали парти и събираха по 10 лева, на мен никой не ми се обади, никой не ми писа и накрая ми писа човек, който смятах за близък приятел "Само да знаеш, че другите не те искат на една маса с нас"... Супер тъжното и гадно ми стана. Отхвърлена и защо? Защото когато имаха полза от мен постоянно ми звъняха и писаха да ги взема с колата от където те пожелаят, черпих ги когато се прибрах и накрая когато спрях да им одисвам излязох най - черната. А във очите никой не смее да ми го каже, всеки се прави на приятел. Днес останахме и без никакви пари. Плача.. Всеки ден плача, мъчно ми е. Искам да помогна на майка ми, да почнем двете работа, да не се лишаваме от нищо. Да се запозная с нови хора, надявам се и нови приятели да си намеря, но имам чувството, че всичко върви надолу и само лошо ми се случва. Имам 2-3 приятелки, но едната не ме разбира, другата я няма и си идва веднъж на седмицата (понякога и пропуска), а другата и тя веднъж ако се видим в седмицата ще е добре. Имах най - добра приятелка, беше ми като сестра, всичко правихме заедно, имаме много хубави спомени, уви заради моя козирожки инат, вече 1 година не сме се виждали. Правих сумати опити да се видя с нея, да говорим, да й се извиня искренно и всеки път нямаше отговор. Така е, цениш нещо, чак когато го изгубиш. От 2 седмици си мечтая да умра, лягам на леглото с последни сили, рева колкото мога, затварям очи и си мечтая да не ги отворя повече. Загубих много последната година и се чудя колко още мога да понеса?
|
