Помощ хах
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 585 пъти
Не съм вярвала, че ще стигна до тук, но ето, че съм тук и то с такава тема... Момиче съм и съм на 16. Не помня кога кога последно бях наистина щастлива. Живях в доста бедно семейство. Слушах скандалите на майка ми и баща ми в продължение на години всеки ден по няколко пъти... Толкова много бях свикнала с това, че знаех какво ще си кажат при следващия такъв. Разделиха се и ме изпратиха при родителите на майка ми. Възпитаха ме и се опитваха с малкото си средства да ме отгледат. Майка ми се примести при нас, но беше коренно различен човек. Не уважаваме никой, дори и себе си. Държеше се отвратително с всички. Дядо почина и останахме само майка ми, баба и аз. Скандали-всеки ден. Имаше и физически разправии. Посегна на баба... Тогава бях на училище. Баба не издържа и се примести при леля. Живеех в страх от майка си. На 13тия ми рожден ден бях взета от закрила на детето от майка ми и бях настанена при леля и баба. Започнах да уча в ново училище, нов град. Нямах приятели. Нямах си никой. Майка ми ми правеше скандали по телефона. Това ме съсипваше. Някак си си намерих приятели, но за едно лято ги изгубих. Остана ми само най добрата ми приятелка, с която се виждахме само лятото, но тя не ме подкрепяше и това ме съсипваше. Роднините ми изискваха супер много от мен. Така и сега хах. И така до 2019 Коледа. Писах на бившия си по незнайно каква причина и започнахме отново да се занимаваме. Януари 2020 се събрахме. Всичко беше уж добре с връзката ни, но аз психически не бях. Един ден просто не издържах и приключих всичко. Тогава и загубих приятелствата, които бях направила, докато бях с него. Изпаднах в дупка. В продължение на месец не се хранех, не излизах от стаята си и не говорех с никой. Пропуших с надеждата, че може нещо да ме успокои дори и да е за минути. Дойде лятото. Отново се сприятелихме. Излизах, но пак не бях щастлива, защото знаех, че съм оставила човека, който наистина държеше на мен. Опитах се да си го върна, но беше безуспешно. Това ме убиваше, но се опитвах да се примиря. След това се случиха още куп неща. Най добрата ми приятелка ме изостави, това ме довърши.

В момента си нямам никой. Никой. Мислите ми за самоубийство се увеличават с всеки изминал ден. Не мисля, че ще издържа още дълго. Просто знам, че няма да липсвам на никой, но все пак реших да пиша тук. Искам съвет. Моля наистина за съвет.
Просто съм на косъм от това, да се самоубия.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 5 месеца hash: aa4dbb295f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Саботираш се сама когато има възможност за добро приятелство. Страх те е че, ще те зарежат или поне ще те наранят както се е случило с всички тия скандали и местния покрай родители и фамилия. Недоверие към хората и недоверие към теб самата. Нормално е имайки в предвид през какво си минала за крехката си възраст. Но е поправимо. Просто ще трябва да се успокоиш, да започнеш да се забавляваш без да се наказваш сама (пушенето, скарването с хора около теб ей така без реална причина) и просто да позволиш времето да отсее кои приятелства ще продължат. Дай шанс на себе си и другите, не всички сме лоши хора :) Ако имате училищен психолог може би ще ти дойде добре да си поговорите. От мен прегръдка и чакам да пишеш след като поговориш със себе си първо, да кажеш дали ще опиташ да контролираш недоверието си и опиташ да даваш шанс на други да бъдат добри с теб.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 45625f4d3f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Недей да го правиш. Изпаднала си в голяма дупка, но можеш да излезеш от нея ако проявиш воля

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: a8b18717cb

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Първо на първо, ще те помоля да не говориш такива простотии. Какви самообийства, какви 5 лева? Знам, че се чувстваш ужасно, но ще ти се наложи да приемеш, че животът не е цветя и рози. Стават лоши неща на хора които не го заслужават, но такива са обстоятелствата. Ако това ще те успокои поне малко, не си най-изтрадалата, няма и да бъдеш. Всеки човек има проблеми, някой по малко, други повече. Казвам ти всичко това, както бих го казал на най-добрата ми приятелка. Надявам се да не се обидиш. Второ, както самата ти каза на 16 си... Защо им е толкова трудно на всички тинейджъри да разберат, че не са възрастни индивиди. Къде си се залетяла да пушиш? С 2 години съм по-малък от тебе, а явно разбирам повече което е полезно и кое не. Сега само трябва и с тея буклуци да се пристрастиш и ще бъде пълна картинка. За това ще те помоля като човек който по някакъв начин се опитва да ти помогне. Ако толкова не уважаваш роднините си като баба си и тн., то поне малко си уважавай живота. В него стават ужасни неща, но един ден изчезват. Сигурен съм, че и при теб ще изчезнат. За това помни, че някаде там има един човек, който никога няма да срещнеш, или дори видиш,който обаче е разбрал чрез spodeli.net за теб и се надява, че ще ти помогне да се осъзнаеш. Така че, какво ще кажеш да се спреш с тея глупости като самообийства и не знам си какви други и да вземеш да се усмихнеш малко на живота, за да ти се усмихнеш и той? Ааа, какво ще кажеш? Ще видиш как скоро нещата ще почнат да се оправят. Късмет от мен!

 

...

горе^

преди: 3 години, 5 месеца hash: c658b26913

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Друг път пробвай с по-тъпо заглавие. Помощ въй например.

 

...