Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   от автора до 3: На регресии на вярвам... Много изследвания показват, че много често при регресията има подсъзнателни очаквания и несъзнаваното ти създава някакъв въображаем "минал живот", който да ги оправдае. Тоест, самозалъгване (конфабулация) се получава. Вярвам в спонтанните сънища, или пък както казва 4 - чувство на познатост.

до 1: А как обвързваш звездната карта с прераждането и онаследяването от родителите?

Аз съм имал сън за нещо, което предполагам, че е минал живот - тази ера и този стил винаги са ме привличали, дори преди спонтанния сън. Който беше в 3 поредни вечери и беше много интересно, защото хем се събуждах по време на съня (и си бях буден и осъзнат в спалнята), хем продължавах да виждам картини и сцени от въпросния сън/живот.

7.   Здравейте..
Мислех да пусна друга тема но видях тази.
За спомени от други животи не знам дали има или не. От малък сънувам много и най различни неща. Попадал съм в ситоации в която знам какво се случва всеедно се повтарят.. До тук добре. От миналата година започнаха някой от сънищата ми да се случват буквално и това започна да ме плаши. По принцип сънувам хубави неща но и аз не знам защо се случват. Ще ви кажа и няколко от тях.. Сънувах юли месец че позната е бременна октомври ми казаха че март ще ражда. Сънувам че се карам с майками ставам през ноща до вц майками не спи и почва скандал като думите съм ги чул преди минути в съня си. Снощи сънувам аз баща ми и детето ми с едно колело с спукана гума в авто сервиз и днеска тримата с колата пускаме казанчето за вода и в сервиз. Някой ако може да мо каже защо се случва това?

8.   До номер 3,при рересия не се дава информация веднаа и на всички.Особено при груповите регресий,за индивидуалните е по -друг начин. Спуска се инфо,само когато си готов и няма предварителни очаквания,не е толкова важно как се виждаш в минал живот,а посланието което ти се дава е по-ценно

9.   Не съм религиозен, не вярвам в преражданията,не вярвам и в регресиите. За мен регресията е new age шарлатания, и регресорът може да те подведе, имплементирайки ти някакви "спомени".
Но... Още от съвсем малък, имам някакъв спомен. Имам чувството, че се намирам в Наполеоновите времена, момче съм, държан от някого, може би ранен и виждам някакви витражи около мен, можеби на някаква католическа църква.
Това е, и до ден днешен, за моите 28г този спомен е съвсем пресен.

10.   Номер 1 права си, че всички сме имали предишни животи т.е. че всички сме се прераждали. Но не си права като казваш, че повечето хора не помним, че сме се прераждали. Не е до помнене, а до духовно проглеждане. Повечето хора с висше духовно проглеждане знаят, че са се прераждали и дори знаят какви са били в предишния си живот. Например Питагор е знаел кой е бил в Троянската война. Той е бил Euphorbus в Троянската война, а той се е преродил в 570 година п.н.е в Самос, Гърция. Троянската война е била около 1250 години преди новата ера. Ама Питагор не е бил обикновен човек, а е с най-високо духовно проглеждане.

11.   Здравей авторе, и аз също сънувам неща и места,който просто няма как да съм ги виждал в живота че да са игра на подсъзнанието, а мозъка не може да си измисли нещо което не съм видял, имам също и осъзнато сънуване, а и често сънувам неща който се случат 2 или 5 дни, по късно с огромна точност.

12.   Вярвам в прераждането. Като малка често имах реалистични сънища, винаги бяха свързани с летене. Летях и така го усещах, реалистично, само аз можех да летя. Странно чувство беше. Постоянно сънувах само това. Чела съм, че хората, които често летят в сънищата си имат някои "пророчески" дарби. Беше дълъг период, след като порастнах, тези сънища спряха. Винаги съм имала силна интуиция.
Преди няколко месеца имах сън, който ми спря дъха. Сън със спомен от предишен живот, така го усещах. Друг век. Появи се един младеж, това което усещах в него беше щастие, спокойна душа, любов, някаква лекост имаше в душата му, чувствах, че не е обременена. Не показваше щастие, просто някак си го излъчваше. В същото време тази лекота на душата не отговаряше на физическия му вид. Беше мръсен, скъсан, просеше, видях, че носи патерица, погледнах и единият крак му беше ампутиран. Появи се младо момиче, от нея лъхаше същото, нейната душа се усещаше като неговата. Физически и тя с ампутиран крак, мръсна, проси като него. Те се събраха, седнаха един срещу друг, гледаха се в очите, не се пипаха, не се прегръщаха, просто седяха, гледаха се и двамата изпитваха огромно блаженство и щастие. Имаше хора около тях, но те не се интересуваха от това. Аз физически не се видях в съня, просто усещах, че наблюдавам и съм свързана най-вече с това което чувстваха. Усещах надълбоко какво става вътре в тях. Преди години срещнах човек, с когото още при първото виждане и двамата сякаш се разпознахме, или душите ни се разпознаха. Колкото и налудничаво да е донякъде вярвам, че сме се познавали в предишен живот. Никога не сме го обсъждали по този начин, но той ми е споделял, без да съм повдигала въпроса, казвал го е няколко пъти, че още в първия момент, в който сме се срещнали и двамата необяснимо сме се привлекли. Друг път е казвал, това между нас датира от първата секунда, в която се видяхме, никога не се е чувствал така. С въпросния, не сме се виждали четири години, смея да твърдя, че в съня ми бяхме аз и той в някой минал живот. Може брат и сестра да сме били, кой знае.
Има моменти, в които си казвам тази ситуация ми е позната, сякаш съм минала вече през нея.

13.   Като дете, примерно на 3 години, съм говорила много за души и Господ. Спорила съм с възрастни хора и те не са можели да ми отговарят, защото не са знаели какво да кажат. Разказвала съм за някакви отминали периоди и странни преживявания. Дори съм обяснявала какво е да умреш и защо не е страшно. Сега като зрял човек помня притеснително много от детството си, включително и неща, които не е нормално да помня, защото съм била на около година. Не помня точно разказите си, но има други неща. Помня какво съм си мислила като малка. Ако се чудите, децата разбират може би повече от възрастните, но тогава не можех да кажа всичко. Знам със сигурност, че от 2-годишна имам абсолютно същия характер и начин на мислене, какъвто е и сега. Знам го, защото го помня все едно е било вчера. Роднините ми казват, че съм била притеснително умно подрастващо. Не са можели да ме спрат да си отворя или да взема нещо, защото съм знаела какво да направя, за да стигна желаното. Не съм се обърквала или плашила от неща, от които бебетата се плашат. На 6-7 месеца не съм ходила стабилно, но съм можела да изляза от кошарата. Знаела съм къде да се хвана, как да използвам тялото си, къде да стъпя. И от съвсем малка знам какво е усещането от неща, които тогава не бях преживявала. На по-късен етап някои ми се случиха, нямаше изненада за мен, аз вече познавах усещането, знаех какво е. Така че, мога да кажа със сигурност, че не съм била бяло платно никога. И съм разказвала много неща на баба ми. Неща, които не са нормални, примерно какво е да си в това тяло, какво е било да съм в другото тяло. Помня едно друго тяло, мъжко, едро тяло. Казвала съм, че ми харесва повече да съм жена, защото усещането вътре е по-леко.

Не помня минали животи в пълния смисъл на думата. Като малка явно съм помнила, щом съм разказвала, но като по-голяма започнах да имам сънища, които периодично сънувам и са свързани с истински исторически събития. Би било обяснимо, ако не ги сънувах от съвсем малко дете, тези сънища са първите, които помня да съм имала. Най-вече за някаква война- познавам местността, усещанията, дима. Вероятно е Втората световна, понеже по едно време се намирам в постройка, в нещо като баня заедно с други войници и цивилни. Не разбирам какво става, намирам се по-назад от останите, зад стена. Чува се думкане, тряскане, свистене, някой извиква да не дишаме. После се чуват много писъци, отвратителни писъци. Задържам си дъха колкото мога, а когато си поемам нов, дробовете ми започват да горят. Много е болезнено, но е друг тип болка, сякаш си глътнал въглен, пари и смъди. Погледа ти спира да е ясен и не е приятно да гледаш. Гърлото ти е сухо, а отвътре е едно кисело. Сякаш имаш киселини, но ги усещаш навсякъде. Сякаш вътрешностите ти се превръщат в пустиня и много ти се плаче, ама не от болката и не от душевна нужда. Спираш да имаш контрол над себе си, изпадаш в ужасно състояние. Иска ми се да не го бях сънувала толкова детайлно, иска ми се да го сънувах без да го усещам. И така имам няколко сънища, свързани помежду си, повтарящи се периодично и напълно реални, осезаеми. За този период и за няколко други. Имам и два повтарящи се, където участвам в някакъв много неприятен езически ритуал. Приготвят ме за погребение, но аз съм жива. Жива съм, но не мога да говоря и да мърдам, упоена съм или нещо такова. Мирише странно, мажат ме с разни неща и ме увиват в някакви парцали. Разбирам всичко и ми говорят през цялото време, тоест и те знаят, че съм жива. Смирена съм, знам защо се случва и съм съгласна. Цялостно аз съм си го избрала и аз съм си виновна. Оказва се, че такъв ритуал е съществувал, но в сънят ми е по-различен, отколкото в учебниците.

Докато сънувам тези неща, мисля над постъпките си в другия живот и това ме притеснява. На практика, ако е минал живот, то съм убивала, бягала съм, убивали са ме много пъти, изневерявала съм, бъркала съм билкови отвари с притеснителен вид. Втръснало ми е да сънувам минали ери, продължително, цветно и ясно и да разбирам тогавашните вярвания и постъпки. И съм ги разказвала като дете, и тогава съм го помнила отвъд съня. Сънувала съм много очи, които после срещах наистина. Случвало се е да се запозная с човек и да го позная, да го обикна за секунди, да знам какъв е и по какъв начин мисли и действа. И другите не разбират, откъде знам какво да кажа и как да подходя, но аз просто го познавам така, както познавам себе си. Ясно и съзнателно, напълно съзнателно.

14.   Изключително любопитни неща разказваш, номер 13. Аз също като дете - до2-годишна възраст, си спомнях различни неща, които по-късно, като се разрових в историята, се оказаха истина. Но аз тогава, в тази ранна възраст, освен че помнех, знаех и какво ще се случи. Няма да забравя как веднъж редях някакви кубчета на пода, майка ми ми помагаше, баба ми шеташе наоколо и изведнъж си помислих: трябва да прибера кубчетата, защото след малко ще дойде съседката да каже, че Теменужка (друга комшийка) е починала, и може да се спъне в тях. След няколко минути някой похлопа на вратата, баба ми излезе, а като се върна в стаята, каза на майка ми: "Теменужка е умряла, утре ще е погребението". Спомням си, че аз не изпитах негативни емоции от този факт, макар че онази добра старица ми купуваше шоколадчета и ми носеше едни уникални дребни круши и бях привързана към нея. Знаех, че да умреш, е най-естественото нещо на света и нито е лошо, нито е добро, просто е етап от живота на всеки.

15.   Понякога са спомени от бъдещето...

16.   15 какво имаш на предвид?

17.   Авторе - може да са много неща - други времеви линии, паралелни реалности; пропуснати възможности.
Всички сме имали минали и настоящи животи - поне ние, хората с душа.
Децата се раждат с характер, защото обикновено нямат нищо общо с родителите си, освен ДНК-то, което допринася само за физическите прилики и наследени поведенчески и мисловни модели. Когато тялото си отиде, съществото пак става себе си, без натрупани зависимости и без връзка с някакви предци, с които нямаш нищо общо - просто си споделял общо ДНК за има-няма 60-80 години.

18.   от автора до 17:

Какво имаш предвид? Запознат съм с идеята за мултивселената. Но как се навързва идеята за прераждане с идеята за паралелни реалности?

А по отношение на становището ти за ДНК-то: Ами то не е малко като се замислиш... Ние реално сме комплекс от нашето тяло и нашите мисловни модели и поведение. Така че ДНК-то пак реално си е доста мощно влияние върху нашата същност.

"Когато тялото си отиде, съществото пак става себе си, без натрупани зависимости и без връзка с някакви предци, с които нямаш нищо общо - просто си споделял общо ДНК за има-няма 60-80 години. "

Това е невярно според мен. Ако си чел Иън Стивънсън и/или Джим Тъкър (това са общо-взето двамата академични учени, които изследват прераждането по научния метод) ще видиш, че прераждането най-често става в рамките на същия род. Най-често се случва примерно пра-пра-дядо да се прероди в син например. Или изключително често се среща явлението дете, което е починало като малко, да се прероди след няколко години в същото семейство и да има спомени от миналото си съществуване.

Лично моята позиция е, че няма такова нещо като "душа" или "същество" (приемам, че в твоя отговор същество и душа се използват като синоними) в мистичния смисъл на нещо непроницаемо и неразбираемо, което да не можем да дефинираме. Моята дефиниция за "душа" е информационен пакет. В крайна сметка всичко в тази Вселена е направено от едни и същи неща, които се подреждат по различен начин. Ние сме направени от същите атоми от които и една купчина изсъхнали листа, просто информацията за подреждането на тези атоми е напълно различна.

Поправи ме ако не съм разбрал какво имаш предвид под "същество".

19.   до 18 Цитат:Какво имаш предвид? Запознат съм с идеята за мултивселената. Но как се навързва идеята за прераждане с идеята за паралелни реалности? Има научна хипотеза, че да го наречем душа или както искаш, при смърта преминава в друга паралена вселена, примерно умираш и изведнъж се едно в сън се будиш в друга паралена вселана, разбира се не го помниш. Някой хора може да го усетят, примерно имат сънища от места който съществуват, но в съня ги виждаш по друг начин, това е хипотеза от един квантов физик, не му помня името обаче, четох я в едно научно списание, ако се замислиш има логика, теорията за паралените вселени, казва че те могат да бъдат безкрайни.

20.   до 18 Цитат:Какво имаш предвид? Запознат съм с идеята за мултивселената. Но как се навързва идеята за прераждане с идеята за паралелни реалности? Има научна хипотеза, че да го наречем душа или както искаш, при смърта преминава в друга паралена вселена, примерно умираш и изведнъж се едно в сън се будиш в друга паралена вселана, разбира се не го помниш. Някой хора може да го усетят, примерно имат сънища от места който съществуват, но в съня ги виждаш по друг начин, това е хипотеза от един квантов физик, не му помня името обаче, четох я в едно научно списание, ако се замислиш има логика, теорията за паралените вселени, казва че те могат да бъдат безкрайни.