Страх ме е от всичко
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 951 пъти
Здравйте! Исках да споделя и да видя дали има и други хора като мен и ако е така как се справят с тази ситуация. Най-общо казано проблема ми е, че ме е страх от всичко. Още като дете бях притеснителна и тревожна, но това се разпростря през целия ми живот. Страх ме е да живея, страх ме е да ходя на работа, да общувам с хора, да ходя на нови места, изобщо почти от всичко. Винаги се притеснявам, че ще ми се случи нещо лошо или ще излезе някакъв проблем. Не мога да бъда безгрижна и радостна, а винаги се притеснявам за нещо. Дори неща които трябва да носят на човек радост и удоволствие на мен ми носят страх и притеснение. Други хора ходят на почивки, нямат търпение да заминат, а аз премислям хиляди пъти какво би могло лошо да стане и как да ги избегна. Осъзнавам че повечето от страховете ми са ирационални и въпреки това продължавам да ги имам. Още като ученичка ме беше страх да ходя на училище и всяка сутрин тръгвах със свито сърце. Да кажеш някой да ме е тормозил там - не, даже класа ми беше учудващо безконфликтен и нямаше някакви гадни истории. Страх ме е било от родителите ми, от близки от какво ли не. Запитах се откъде може да е дошло това и стигнах до някои изводи. Като малка например бабите ми все ми говореха за някакво опасности, които трябва да избегна- внимавай някой да не те излъже, внимавай къде ходиш. Едната ми баба непрекъснато ми разказваше някакви истории да не съм ходила на дискотека, защото били изнасилили някаква в този район, после в квартала ни някакви цигани изнасилили друга. Случавало се е да отида на плаж, тя знае че съм там цял ден, прибирам се и започва да се тресе колко се била притеснила за мен, защо досега не съм се върнала, да не е станало нещо лошо. Баща ми също като съм отивала на екскурзия ми е казвал- винмавай, че вчера стана катастроф с автобус, пътищата са лоши и какво ли не. Аз мисля, че това доста ми е повлияло и съм се наплашила. Не си спомням някога да са ме подстрекавали да правя нещо и да преодолявам страховете си. Сега съм на20 и няколко и света ми се вижда ужасно застрашителен, не мога да правя нормални неща, седя колкото се може повече вкъщи, непрекъснато се притеснявам и си мисля, че ще се случи нещо лошо. Не знам вече не издържам, винаги като трябва да правя нещо блокирам така да се каже и трябва да се уговарям да го направя, а не искам да го правя от страх. Хората казват прави това от което те е страх, доста неща съм правила, но това не ми решава проблема. Пак ме е страх. Страх ме беше да излизам с хора, излизах нарочно, но винаги съм притеснена, тревожна, не мога да се отпусна и съответно не съм добра компания, сама се усещам. Страх ме беше да шофирам, насилих се като първите месеци беше ужасен страх, посвикнах, но пак има моменти в които ме е страх. Изобщо аз съм едно страхливо същество, което живее в постоянен страх и не знам как да го променя това. Имам усещането, че всеки момент витае нещо лошо около мен, което чака да ме сполети. Моля ви кажете, ако има други които са решили този проблем - как? Така не може да се живее, виждам че затъвам и ако ги нямах тия страхове щях да съм направила много повече неща. Сега един вид не правя това което искам, а гледам как да избегна евентуални опасности. Не мога повече наистина!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 5 месеца hash: d227c4bc4a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, аз също съм в твоето положение. Нарича се генерализирана тревожност. При мен се разви малко по-различно. Аз в ранните си 20 бях по-спокойна и не се фокусирах толкова върху този проблем, който също като теб имам от дете. Когато се изнесох от дома на родителитете си, тази тревожност постепенно взе да ескалира. Хващала съм се дори, че се тревожа без да го съзнавам (по физически симптоми). Сега съм в ранните си 30, не мога да кажа, че съм преодоляла тези страхове, но мога да дам някои насоки: 1. Страхът не ти е враг. Това е механизъм, който е помогнал на човешкият вид да оцелее. Проблемът е, че ако в миналото при страх човекът е трябвало да бяга или да се бие (при някаква заплаха за живота му), днес не можем да избягаме от това, което ни тревожи. При наличието на страх, мозъкът отделя голямо количество адреналин и кортизол, които се изразходват при физическа активност. Обаче в съвременния свят, когато се страхуваме, ние седим и се мъчим да овладеем страха. Адреналинът и кортизолът остават в тялото и причиняват сърцебиене, отдръпване на кръвта към крайниците и дори треперене. Ако се натрупват години наред могат да причинят и здравословни проблеми като намален имунитет, висока киселинност в стомаха и т.н. Затова, когато се страхуваш, движи се. На мен ми помага дори да вървя из апартамента. Включи и някакъв спорт, йога например помага много да се отпуснеш. 2. Може да опиташ с психолог. На мен ми отвори очите за много неща, които самата аз не виждах. Медикаменти не съм използвала, въпреки че ми изписаха. Това, което знам е, че помагат, но не решават окончателно проблема. Само, докато ги пиеш. Но няма лошо да опиташ. Моя приятелка, коята е пила, казва, че са и дали представа как се чувства в нетревожно състояние и след това и е по-лесно да го постига. 3. Не бягай от страха. Да, права си, че не изчезва лесно. Но когато бягаш, той нараства неимоверно. Като усетиш лека тревога от нещо, ако е възможно, правиш го веднага. Страх те е да излезеш - обуваш обувките и тръгваш. Страх те е да идеш до магазина - нарамваш пазарската чанта. Не се предавай. Животът е борба. И не само за нас - за всички, но всеки си има собствени демони. Ако се сетя още нещо, ще допълня в следващ коментар. Успех!

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 0bbf5bbf1e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   И мен ме страх, но има решение за този проблем- отиди на психолог!

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 080f0076ec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Същия проблем имам и аз. Да, това както казаха по-горе се нарича Генерализирана тревожност. Интересното е, че всички, които страдаме от този проблем имаме напълно идентични усещания към предизвикателствата в живота и дори към най-обичайни ежедневни неща. Като бях малък и на мен постоянно ми вменяваха различни страхове, напр. "не излизай на улицата с колелото, защото може да те блъсне кола", "не играй навън, защото може да настинеш", или дори някои доста по-специфични неща. Да, това е в границите на нормалното, всеки родител и особено пък бабите гледат да предпазят децата си от потенциалните опасности, дори с цената на това да те изолират социално. Защо имаме този проблем?! Не съм лекар или психолог и това е мое собствено виждане, но смятам, че има някаква генетична предразположеност, съчетана в известна степен с начина на възпитание през детството. Аз не успях до ден днешен да се справя с тези страхове. Потърсих помощ от психиатър, но както много други хора в последствие разбрах, че страховете не се лекуват с лекарства. На една почти зряла възраст е много трудно да надмогнеш себе си. Може би физическите натоварвания (спорт, разходки) с дейности, които биха те изкарали от зоната ти на комфорт, биха решили проблема частично. м33

 

...

горе^

преди: 3 години, 5 месеца hash: e5851c4bca

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Баба ми беше същата. Днес осъзнавам, че са глупости, но ранимата детска психика веднъж наранена е много трудно да се преодолее. Този постоянен негативизъм, все лошо, все драми и ако се случва нещо хубаво се почва, много на хубаво, не е на хубаво за да потънеш още по-дълбоко и все се въртим около лошото.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 5c746dd499

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Тръгни на психотерапевт. Не взимай лекарства. Започни редовно да спортуваш или да ходиш на танци. Може би ще ти е полезно да повярваш в нещо. Примерно ако вярваш в Бог си казваш - Бог има план за мен. Не е в плана му да ме бутне кола. И да ти кажа в някаква степен това е вярно- всеки човек си има съдба и не е нужно да се страхуваш за всичко. Успех.

 

...