Струва ли си четворна ампутация, за да запазиш живота си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Струва ли си четворна ампутация, за да запазиш живота си?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1053 пъти
Здравейте,

Преди малко изглеждах един документален филм (ще сложа линк накрая), в който става въпрос за мъж, чиято обикновена настинка, за няколко дни води до сепсис и инфекциозно-токсичен шок. Шансът за оцеляване е под 3%, но с множество усилия той, семейството му и мед. екип го спасяват. Цената на това е пълна ампутация на ръцете, краката и устните, които биват отрязани постепенно, защото започват да загниват. През цялото време той е в безсъзнание, затова решенията за ампутация биват вземани от майка му. Цената на отказа от ампутация е смърт. Историята е много тежка, изобщо не мога да си представя през какво е минал този мъж... да не говорим, че малкият му син се плаши от него, не иска да го прегръща, целува, плаче като го види. Главата ми не побира как го кара да се чувства това. Отделно преди да го сполети нещастието, човекът е бил доста атрактивен, получавал е внимание и изобщо е имал живота и привилегиите на един привлекателен мъж. За щастие попада на "жена чудо", която е неотлъчно до него, грижи се, страда и му помага в абсолютно всичко. Колко хора биха останали с половинката си след нещо такова - не знам!
Освен, че историята ме потресе и за пореден се замислих колко светкавично може да се преобърне животът ти, как нищичко никога не е сигурно, ме загложди и друг въпрос: Струва ли си животът след това? Бихте ли дали съгласие крайниците ви да бъдат ампутирани, ако това ще спаси живота ви? Да, знам, че в подобна ситуация, е много вероятно да мислим различно, но все пак? Бихте ли дали съгласието си на ваш близък да взема тези решения, ако сте в безсъзнание? Аз веднага отговарям, че за нищо на света не бих искала да живея така. Предпочитам да умра, отколкото да съм зависима, да не мога да се движа спокойно, да се чувствам непълноценна, както и да живея с всичките усложнения, които ме чакат по-натам. Хиляди пъти ме интересува качеството на живот, пред това да изстискам още някоя и друга година, но като пълен зеленчук. Важно е да отбележа, разбира се, че аз съм човек, борещ хронична депресия от години и за мен смъртта е преди всичко избавление, а не нещо страшно, което непременно искам да отложа колкото се може повече. Не мисля, че бих се лекувала, ако се разболея от нещо фатално. По-скоро бих използвала оставащото ми време да правя неща, които ме е било страх да свърша преди, защото сигурно ще вляза в затвора. А така, когато ти остават месеци или година, нямаш нищо за губене, свободен си. Но това са разсъжденията ми в момента - физически здрава, на топло вкъщи... кой знае. Бих се възползвала от обезболяващи обаче. За дълга и мъчителна смърт си имаме самия живот, хаха!

Та какво е вашето мнение: струва ли си живот на всяка цена, продължителността ли е най-висшата ценност или качеството? И кое ви кара да мислите по този начин? Какво ви мотивира да се борите, за да останете по-дълго на земята?

Линк към филма, ако някой се интересува (на англ. език е): https://www.youtube.com/watch?v=dMqeMcIO_9w&t=335s&ab_channel=RealStories

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 4 месеца
hash: 62b4ffca3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей авторке,

Благодаря за документалният филм. Искам да кажа че аз съм го гледал преди и като видях че става въпрос за същият документален филм реших да се включа в темата ти.

Алекс се е разболял от бактерия която на пръв поглед се води безобидна, защото може да се намери на дивана. Уникално е как външни от нашият организъм микро-организми са навсякъде и по всичко (включително и по нашата кожа която се бори постоянно със тях). В случаят на Алекс бактерията е влязла в вего и неговитя организъм не е успял да се пребори с нея, като тя е продължила да се разраства водейки до сепсиса и загниването на неговането на много от органите му.

Въпроса ти е доста относителен и е обвързан със етика. юв случая Алекс е съпруг, баща, син. Майка му е била изправена пред избор дали да си спаси детето. Никой родител надали би искал да си погребе детето. Още повече от другата страна са и съпругата му и синът му. Съпругата му е уникално силна жена. Проявява се като много силна личност във видеото макар и вътрешно да си изживява и тя кошмара. Синът му пък вижда че баща му е различен и проявява може би погнуса, отвръщение от това, като разбира се не разбира случващото се и бидейки дете не може и да открикне със съпричастност с която възрастен би. Децата обикновено са доста откровени и в случая това е и може би нормално поведение. С течение на времето ще се научи на поведенията на възрастните (живот и здраве). Алекс иначе е доста силен човек. Надали някой от нас може да разбере наистина чувството и да се надяваме никога да не се стига до там. Болести и неволи иначе всякакви има които човек за съжаление може да премине. Другото нещо е и перспективата на Алекс за синът си че може да има нужда от баща.

Хората със недъг не са изцяло със недъг. Да, може да се водят със такъв но не значи че не изпитват щастие, тъга, гордост, мечти, лоялност и каквото се сети човек. Да, може да са със някакъв физически или психически недъг но в същото време и да са адекватни и да извършват различни дейности сами, или такива с които да са от помощ на други (включително и работа).

Стивън Хоукингс например имаше (ALS) Amyotrophic Lateral Sclerosis и беше прикован на инвалидна количка без да може да говори или да се движи. При това състояние нервните клетки умират като това води до продължителна с течение загуба на възможност да се управляват мускулите по тялото, като следствие на това се свиват. И все пак макар и нервните кретки да не се регенерираха и тою живя дълги години та и даде на хората доста научна подкрепа. Мозъка му беше адекватен все още и технологиите го подпомогнаха.

Има различни заболявания и науката и технологиите се развиват постоянно. Роботизирани ръце, крака се използват все повече и повече за случаи като този на Алекс. Някои части човешки също с течение на времето може й да позволят да се произвеждат във лаборатории. Пак опира до проучване и съгластност по Етика за която в много случаи отнема време пак за да се съгласува въз основа на проучвания.

Колкото до твоята депресия, ако е хранична може да имаш нужда от промяна и пре-програмиране и на своя мозък. Едно е да живееш определен живот и да го изживяваш постоянно, друго е да решиш че искаш промяна и да смениш обстановката. Това го казвам не като несъгластност през какво преминаваш а чрез призмата на нуждата от промяна.

Не знам какво е хранична депресия. Моята я изживях няколко месеца преди няколко години. Най-гадният момент в живота ми. Паник атаки, треперене на тялото и липса на контрол върху него и мускулите, чувство че хората на улицата говорят за мен, че ме следят, отчаяние, неувереност многократно над нормата за нещата в живота (дори ходене до магазина), тъга, лоша себеоценка, липса на мотивация, нужда да съм сам, да съм на тъмно в стаята под завивки, чувство че не искам да живея, треперене на гласа и трудност да стоя на краката си;

Всичко това бяха симптоми които ме събориха от нищото но бяха съвкупност от много стрес насъбран за дълго време който и оказа влияние над хранителните ми навици за продължително време, което пък оказа влияние над химическият състав във мозъка, а мозъка контролира всичко. Мозъка ти е това което те прави теб-теб. Цялото ти тяло пък е биология и клетките ти имат нужда и те от храна за да продължават да синтезират и работят заедно.

Тялото ти е създадено по верига от:

Атоми => Молекули => Клетки => Влъкна => Органи => Органни Системи => които пък правят цялостен Организъм (теб).

Всички тези елементу са на база Физика (която се води и Химия ако почнем с атомите), като многовидното синтезиране и условия предразполагат изграждането на биологична маса. Тази биологична маса има нужда от хранителни вещества, витамини, минерали за да продължава да се синтезира и поддържа вътрешен ред (homeostasis), вътрешно благосъстояние.

Увери се че ядеш разновидни Плодове и Зеленчуци. Световната Здравна Организация съветва да се консумират поня по 5 различни вида плодове и / или зеленчуци на ден (това е около 400 грама различни продове и / или зеленчуци). Тези 400 грама се равняват на всеки плод и / или зеленчук от 5те да е по около 80 грама всеки.

За пример една ябълка е около 100 грама, ако ме разбираш.

Идеята е да се консумират различни видове плодове и / или зеленчуци защото енергията от всяко е притежание разновидни хранително вещества, минерали / витамини а те са нужни на организма ти. С тези 400 грама на ден човек би си докарвал различни съставки нужни на организма.

Гледам международната здравна организация.

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: f547745700
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз споделям същото като твоето мнение, авторке.

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: 412f1d873f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ужасно е! Истории всякакви по света. Но не знам как се продължава напред след подобно нещо. Господ да ни пази и да е до нас.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 4 месеца
hash: b7b65dfcf0
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Твоите разсъждения са от гледна точка на здрав прав човек с претенции за депресия каквито имат повечето от хората днес, но реално им е просто скучно.

Казано е "Няма атеисти в окопите". Когато ножът опре до кокала ще искаш да си спасяваш живота по всякакъв начин.

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: a874efac9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   За мен също няма никаква дилема. Имам доста сметки натрупани през годините за разчистване, натрупани за да не вляза в затвора. След като вече нямам какво да губя, идва времето на някои хора да си платят.

 
  ...


...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: ea825f6a2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   И аз расъждавам като теб. За нищо на света не бих избрала да живея като половин човек, това за мен не е живот. Дори смятам да подпиша декларация, че не разрешавам докато съм в несвяст да бъдат ампутирани части от тялото ми и че отказвам да бъда живея на животоподдържащи средства. Тежка тема е, родителите ми бягат като взема да им говоря такива работи, но както ти го каза - човек никога не знае. За това и трябва да черпим от живота с пълни шепи докато можем защото може да няма утре. Искам да освободя близките ми от бремето да избират страшни неща, ако не дай Боже утре нещо лошо се случи с мен. Не знам дали има запознати или адвокати, които издават подобна декларация за отказ от лечение в най-тежки случаи и също, че дарявам органите си на нуждаещ, в случай че се стигне до непредвидена смърт - тежка катастрофа например. Ако някой знае нещо по върпоса нека да сподели, ще му бъда благодарна. Също така бих искала преживе да уредя въпроса с погребението си, за да освободя близките ми и от този товар. И хора, въпреки тежката тема - Горе главите, живи сме все още, здрави сме, живейте. Пък ако денят дойде, дойде тъй било ни писано! Всяко утро е щастие, всяка глъдка въздух е подарък. Живейте, обичайте, плачете когато ви се плаче и се радвайте на най-малките неща. Всички сме тръгнали към края, но все още не сме там така че има какво да свършим и да дадем на света!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 4 месеца
hash: c2b3dfeda5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Гледала съм въпросния филм и страшно съчувствам на този мъж, за мен не си струва такъв живот. Но решението са взели родителите му, не той. Той не е имал право на избор и това е жалкото, за мен това не е живот.

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: 3bf78b40f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   За себе си ако решавам - никога не бих се съгласил да продължа живота си по този вегетативен начин. Относно близък ако вземам решение - Боже, би било даже по-ужасно. Не знам. Как бих могъл да кажа едно Не с лека съвест, ами ако човека иска да живее? Ако му стига само да гледа децата си? Хей, ние не можем да го играем Бог! Как може да решиш примерно - хоп, брат ми да умре? Тайм аут. Поставете се на мястото на родителите само за 1 секунда и ще видите, че хииииич ама хич не е така да щракнеш с пръсти и да закопаш сина си на 2 метра отдолу. Според мен най-хуманното е всеки човек още на 18 г. да попълни лично волята си. Ама то сега ги няма тези изследвания цалостни. Аз съм на 35 г. и съм служил войник 2003 г. и си спомням, че на последната наборна комисия имаше въпрос във въпросника - съгласен ли сте при еди какви си обстоятелства органите ви да бъдат използвани за трансплантация? Аз закръглих ДА - ако съм на вегитация и ще ми дърпат щепсела защо части от мен да не спасят други хора? При Бог отива духа ми, няма да си занеса сърцето и бъбреците в джобовете нагоре. И така. Сега няма наборни комисии, но е хубаво да го има този въпрос за донорството и за подобни други интервенции по тялото.

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: e600167f1b
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Здравейте може ли да споделите името на филма?

 
  ... горе^
преди: 3 години, 4 месеца
hash: 4c91f3df2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Да, познат ми е този страдалец! Не знам как е станало, мислех, че нещо не е спазил техниката на безопасност! И аз без да искам, една вечер си прободох дланта с отвертката-просто замахнах рязко, за да разчленя два детайла, но не предвидих опасността-усетих, че отвертката влезе до костта, веднага отидох в банята и полях раната с урина! След седмица-две нещата се оправиха! Нищо не казах на майка си, не ходих до Спешното, но съм жив и здрав! Да, животът е непредвидим, но все пак ако внимавах, нямаше да пострадам! Не знам каква е била тази бактерия, не че инструментите са стерилни, но въпреки това, не съм се притеснявал от нищо! Просто всеки си се занимава с нещо у дома и е нормално да се нарани, все пак, хора сме, грешим понякога-или ножа ще отиде накриво или отвертката ще ни одраска-всеки е минал през това! За мен това са просто едни периоди, които ни карат да оценим себе си-как се чувстваме преди и след нараняването и какво не трябва да допускаме, за да не се повтори отново!

 
  ...

...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: 4229c866c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Номер 9, толкова благородно, толкова почтено и толкова мъдро мислене! Благодаря Ви за този пост! Да, наистина за себе си може да вземем решение, но когато животът на друг човек е в ръцете ни - тогава е страшно. Признавам си, че аз не бих могла да се спрвя със ситуация, в която лекарят ме пита дали да изключи системите на майка ми. И точно поради съображението, което ти изтъкна: "Ами може тя да иска да гледа децата си". Да не дава Господ на никой от нас да не бъде изправен пред такова решение и да си пожелаем живот и здраве на нас и на близките ни хора!

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: fa9645d6e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Ами питай Стивън Хокингс, светла му памет. Разбира се, че си струва. Пластика на лицето и е готов. За другото има протези и колички. Гледах репортаж за една жена без ръце как си повиваше бебето с крака. Има ли воля, има начин. Виж, като изкуфееш е страшно, или да си в будна кома.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 4 месеца
hash: c83708454c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Докато духът е жив, тялото е само обвивка и дом на духа. Може и в колиба да се живее, щом духът е жив. Животът няма цена, никой не може да говори за това, дали си струва да си жив.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker