Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей. Аз съм жена на 20 години. На 17 почнах да карам курсове ама тогава беше само листовки. Като станах пълнолетна почнах и с кормуването. Отначало все си мислех, че ще обера някое дърво или ще се кача на бордюра. Свикнах с колата и постепенно се отпуснах. Само, че свършиха ми курсовете и доста време не съм се качвала.

В началото на тази година ми се принуди наново да почвам да карам, защото си намерих работа, в която постоянно трябваше да се придвижвам с кола. Проблема не е в тебе, а в това, че ти е ниско самочувствието, страхуваш се, че нещо се стане и, че ще ти се подиграват. Да ти кажа нещо.. да не ти дреме. И аз съм жена ама доста мъже немогат да ми стъпят на пръста. Карам на магистрала с 160, 170 км. В градско се разминавам с кола на по 3-4 см ( от двете страни има коли) паркирването и каарането ми зависи от настроението ми.. мога да паркирам на тясно място за секунди.. мога и от 2-3 опит.. зависи.

Свикнала съм назаден да паркирвам. Мъжа ми има книжка от 10 години, а от 13-14 кара и доста хора са ми казвали, че много по добре от него карам, защото на завоите намалям и взимам плавно.. на магистралата мога силно да карам ама стабилно, както и винаги давам предимство и мигач. Целта е да се отпуснеш.. като караш игнорирай всичко около себе си. Колкото си по свита.. толкова повече грешки ще правиш и ще се страхуваш и занапред... късмет!!!
Д.

7.   От описанието ти изглежда, че ти не ставаш за шофьор и книжка не би трябвало да ти се дава въобще.

Дано го осъзнаеш преди да предизвикаш птп с фатални последици...

8.   Номер 7 е доста краен.
Но наистина не всички стават за шофьори. Или за някаква друга дейност. Аз например не мога да шия, да гладя и все ще направя някоя беля...
Научих се да карам късно. НО-дадох си сметка, че на мойте години с час-два каране няма да стане. ПОЛОВИН година карах учебна кола с инструктор, а имах книжка. После си купих кола, 2-3 месеца ме гонеше голям страх да карам сама, днес вече имам втора, по-нова кола и се справям. Реално стажът ми вече е около 5 години. При това вече отдавна карам с детето ми, сложено в столче отзад, което е още по-голяма отговорност. И за 5 години нямам ПТП, имам само 2 дребни нарушения, които на всеки могат да се случат.
Имам правила при каране-НИКОГА не говоря по телефона.
НЕ СЛУШАМ музика в колата.
НЕ ПРАВЯ дейности, които не са за в нея. Шофьорската ми седалка е място, където само карам, следя движението и не се разсейвам с каквото и да е. НЕ ОБИЧАМ да говоря дори с присъстващите в колата. НЕ ПРЕВИШАВАМ скоростта и се стремя поведението ми на пътя да е спокойно и уравновесено. ВИНАГИ давам мигачи! Побъркват ме такива, които не знаят накъде са тръгнали или не дават мигач, защото се подразбира. Има и кавалери, които ми отстъпват предимство и им благодаря учтиво.
Шофирането е много висока отговорност и не всеки може да я носи, и то добре... Улиците не са място за доказване на качества и на его.

9.   7, гледай си работата! Кой прави кървищата по пътищата, за които сме принудени да слушаме всеки ден - точно самооверени мъжкари като теб!
ОК, авторката може да си потроши СОБСТВЕНАТА кола, но няма да отрепе сумати народ като такива „мачовци“, които винаги много знаят и могат, докато не се врежат в някоя кола с цяло семейство вътре!
Авторке, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ти казвам отново!
Горе главата!

10.   Благодаря ва за коментарите, имах нужда от малко окуражителни думи. В действителност аз много внимавам когато шофирам - не карам с повече от 80 извънградско, а в града - най-много до 40. Давам винаги предимство, оглеждам се по два-три пъти преди да мина кръстовище, дори когато аз съм с предимство пак спирам и се оглеждам.
Намерих си едно място извън града /абсолютна пустош/ и от снощи започнах да тренирам паркиране - не можах да повярвам когато от третия опит го направих както трябва.
Просто слабата ми психика и неувереност на пътя ми играят номера, паникьосвам се и забравям всичко.

11.   Браво, авторке! Разбра ли, че проблемът е в хората около теб!!! Забрави за тези плазмодии, за бившия си и за всички, които ти желаят само злото като те мачкат. Ще успееш!

12.   Аа послушай съветите за опресняване на шофьорските умения,щом си взела изпитите преди 10 години и листовки и кормуване,значи ставаш за шофьор.Не си практикувала и затова така.И да не забравя,не забравяй да спираш на пешеходна пътека като се осъвършенстваш,спомни си и че ти си била пешеходка някога:)

13.   Номер 6 съм. Авторке.. както казах отпусни се и игнорирай всичко около себе си.. а когато се ядосаш за нещо или си притеснена просто си взимай дълбоко въздух.. викай си : успокой се.. всичко е наред, ще се справя... И ще видиш как малко по малко ще ти става все по лесно и лесно да караш :) и след време както караш с 80 (така бях и аз) ще се видиш с по 120-140 :Д.. късмет!

14.   *здравейте сега карам шофьорския курс и имам следния проблем когато изляза да карам в града направо изключвам а на полигона правя всичко както трябва. Ако някой ми даде саэеш щте му бъда много влагодарна.

15.   Ас карам с 200км по магистралата

16.   Обратно на писалите по-горе, аз пък обичам да шофирам с премерен риск-да знаеш кога да натиснеш газта, кога да караш по-бавно, кога да изпревариш. Честно казано шофирането ме разтоварва, понякога нарочно удължавам маршрута си, само и само да покарам още малко.
Трябва да си спокоен и да не се нервиш на подсвирвания-тия винаги ги има, като че ли са се родили научени.
Освен това атмосферата в колата трябва да е релаксираща-готина музика, климатика включен, ароматизатор и си ти!

17.   12-те животоспасяващи правила за безопасно шофиране препоръчани от професионалистите на „Академия за дефанзивно и безопасно майсторско шофиране Павел Жеков”

1. Сложете колана и се настанете в седалката много плътно. Осигурете между 90 – 120 градуса свивка на лакътя. Това е позицията за най бързо овладяване на волана. Ако имате пасажери на задните седалки е задължително да поставят коланите. Те са най уязвими.
2. Левия крак НИКОГА не стои над педала за съединителя, той позиционира тялото на степенката която се намира в ляво на подкалника.
3. Бъдете концентрирани само във шофирането. Ако ви се наложи да говорите по телефона, най добре е да спрете автомобила на безопасно място и да проведете разговора. Системата Хендс Фри/свободни ръце/сама по себе си подсказва, че нарушава концентрацията Ви когато говорите по телефона. Според статистиката 30% от катастрофите са причинени от използването на телефона по време на шофиране.
4. Бъдете предпазливи където има пешеходни пътеки. НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ автомобила който се движи пред вас, той намаля скоростта до спиране за да даде предимство на пешеходците.
5. Пазете най уязвимите участници в пътното движение-мотоцеклитисти, колоездачи, пешеходци. ПАЗИ ДЕТЕТО.
6. Ако имате малко дете настанете го в специална анатомична седалка закрепена здраво на задната седалка и го стегнете с коланите.
7. Напрегнатото ежедневие изморява много, в часовете между 12 и 17 часа сте застрашени от заспиване на волана. Спрете и починете 20 минути не са фатални за където и да бързате.
8. Скоростта убива. Спазвайте ограниченията. Съобразявайте се с пътната настилка на колко % е сцеплението, атмосферните условия и състоянието на вашите гумите. Съобразявайте скоростта според вашата индивидуална подготовка така че, да можете да спрете на безопасно рзстояние и да не попадате в ситуация на катастрофа. Вие сте отговорни за живота на пасажерите които возите в колата.
9. Павел Жеков –Рали пилот Майстор на спорта, многократен Шампион на България и Европейски шампион за 1993 год. казва: „Автомобила е като диво кръвожадно животно, то те дебне когато си разконцетриран да те захапе за гърлото и да те убие, никога не го подценявайте, никога не се забавлявайте, отнасяйте се с много голяма сериозност към него”.
10. Никога не употребявайте алкохол и упойващи вещества. Това е първата крачка към ПТП.
11. Шофирайте плавно, агресивното управление може да доведе до грешна преценка на пътната обстановка. Когато водача не е спокоен възможността за грешки в преценките е много по-голяма.
12. Избягвайте час пик и задръстванията, така ще спестите нервно напрежение и гориво. http://www. jrs. dir. bg/_wm/basic/? df=12&dflid=3

18.   здр. аз съм мъж и ще ти споделя моя опит със моята щумахерка, кормувай с някои познат сутрин рано към 5, 00 часа тогава има малко движение, тренировки на светофари, маневри, после може маневри и паркиране в полигон/там няма досадници/, кормувай през деня със спокоен и опитен придружител, вземи 10-15 урока от инструктор и си бомба само споко и не се влияи от досадници. усмивки и яка музика в колата, аъде маце това е от мен

21.   Здравейте, прочетох всичко до тук :) искрено се надявам да има хора, който да са превъзмогнали това което е написала авторката в тази тема. В момента аз съм в същото положение( като авторката), в такова, че в колата съм, като у небрано лозе!! Взех си книжката и всичко бе ок до момента в който се сдобих с кола и увиснах. Нямам приятели, а само познати и хора, който им е по добре да ме мачкат. Нямам самочувствие, а и нямам и кураж и ме е шубе, но въпреки всичко искам да карам колата си.

23.   Вижте хора, нормално е първите месеци, че дори и година след като вземете книжка да не сте перфектни шофьори и да ви е малко напрегнато. Всичко обаче се учи с практиката и нещата се оправят. Ако сега започвате да карате, добре е да потренирате вечер, когато няма много движение и след това полека да започнете да карате и през деня. След няколко месеца от само себе си ще започнете да усещате колата. Всичко се учи, не слушайте онези легенди, че шофьорите се раждали такива и тем подобни. Просто едни се научават малко по-бавно от други.

24.   Шофирането като всичко друго на този свят е наука която всекио човек е необходимо да изучи за да владее материята и да се чуства в безпасност и сигурност. Тревогата на всички шофьори произлиза от незнанието те импровизират на принципа проба-грешка докато в един момент се озоват в ситуация на катастрофа. То е същото да не знаеш таблицата за умножение а искаш да смяташ. Просто няма как да стане. Необучените шофьори са като химици които не познават Менделеевата таблица -смесват две вещества те гърмят и му откъсва главата. Запомнете - шофирането е наука не се научава с грешна практика.

25.   И аз се притеснявам да карам, имам кножка от 5 години, досега никога не съм карала чисто сама, а винаги с придружител, карала съм много малко в началото, като взех книжка, след това 4 години не съм карала. От миналата година имам кола и карах с приятеля ми 3 месеца. Все ме овикваше. Направо се отвратих от шофирането, после забременях и родих и сега от около година пак не съм карала и много ме е страх, а искам да се науча. Да си возя детето, но не ми се карат опреснителни курсове. Само се надявам приятеля ми да не ми вика толкова като се кача отново. Всички мъже около мен са много невротични и като ги питам неща почват да се карат като обясняват, иначе са големи специалисти от всичко разбират.

26.   До 25 - препоръчвам ти опреснителни при спокоен и човечен учител. Хубавото при тях е, че ти опредлеяш какво и кога ще се учи, какво ще е темпото и е съвсем различно от нормалния курс - няма стрес и учителят е по-спокоен, защото ти си човек с книжка и все пак си отговаряш.
Освен това не карай с твоя мъж, а карай или сама, или със спокоен човек, поне докато придобиеш рутина. Аз от 10 г. не бях карала и първо опреснителни, после си избрах едно лесно маршрутче (Варна-Каварна) по което имах доста работа тогава и почти всеки ден през там. Избери си извънградско лесно маршрутче и си караш като костенурка, ако трябва, обвиваш да те изпреварят и пак така. Идеята е да добиеш усещане за самата кола, за поведението на хората на пътя.
Проблемът е по-скоро в главите ни, защото от малки са ни внушавали, че жените не сме били могли да караме, а мъжът ти силно вярва в това нещо.
Колата е независимоист.
И още - при възможност си набави кола-автоматик - в началото е по-лесно да се концентрираш върху другите неща. Аз днес карам коли всякакви, ходя по командировки, дават ми ключ и се качвам, но в началото автоматикът ми беше много полезен, а после лесно минаваш на ръчни, а за градско и без това автоматик е по-добре.
Днес карането ми доставя голямо удоволствие и на ден само градско ми се е случвало да карам 150 км., но нямамнито стрес, нито притеснения, а известна рутина.
Не си позволявам да карам твърде бързо, колкото и да ме притискат другите, гледам и винаги краът ми е на спирачката, не се шашкам от джигити като в началото.
Практика, практика, практика и в главата мога, мога, мога.
И действително - не е голяма философия, най-простите хора са шофьори
Успех

27.   Благодаря 26, аз съм от София и тука движението е отврат, инструкторът ми беше отврат, само пари му бяха в главата и повечето ми познати случиха на лоши инструктури, затова съм се отвратила от тях и се надявам приятелят ми да се е кротнал(едва ли) и да стана добър шофьор.

29.   Аз съм с книжка от 20 години и точно толкова... не съм карала. Всичко бях забравила! Сега имам една кола(старичка, но запазена, като мен