Наколко метода на общуване
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 464 пъти
Сподели.нет. Бихте ли публикували тази тема. Все пак човек има необходимост от психотерапия! Не пускате темите и на една моя позната! Знам, че пускахте доста мои публикации, но ако не тази, поне пуснете публикациите на приятелката ми! Пуснали сте само две нейни теми, а тя има необходимост дори повече от мен, да й се пускат темите!

Може би темата е малко странна, но искам да споделя с какъв тип общуване съм се сблъсквала аз, а със сигурност и вие. Тези модели ме дразнят и понеже доста се уморявам от тях, реших да пусна тази тема.

Става въпрос за:
Манипулациите;
Злобата и завистта;
Интригите и пускането на сухове;
Пасивнана агресия и ролята на жертва;
Ефектът на газената лампа;
Психопатичен тип общуване.

Манипулациите – манипулацията, това е когато един човек се опитва да повлияе друг чрез нечестни методи и да го подчини на собствените си желания, като го пречупи. Целта е принудителна промяна в начина на мисленето и поведението на манипулирания. Обикновено последният, е човек с по-лабилна психика и лесно се поддава. След време някои хора започват да влизат в този начин на общуване и се оплитат още повече. Но вярват, че постъпват правилно, защото си мисли, че щом ги манипулират, значи има уважителна и важна причина. Други, обаче, не объщат внимание на манипулатора и се правят на ударени – по този начин, те съхраняват себе си. Лошото обаче, е че манипулаторът се смята за безпогрешен и е дълбоко уверен в правотата си. Той дори не разбира, че постъпката му да ви манипулира е нещо лошо. За него това се е превърнало в естествена част от живота му.

Интригите и пускането на слухове – чрез интригата, група от хора, се опитват да напряват мръсно на някого. За да бъде пълна картинката, започват да разпространяват какво е казал и направил, или пускат неверни слухове за него. Целта е да се срине репутацията на набелязания човек и от там да се напряват поражения върху психиката му, за да може той да се срине. Интригантите са няколко типа: клюкари; хора с ниско самочувствие; хора, които се дразнят от даден човек. Интригантът е глупав – прави лично мръсотията. Или е добър манипулатор – въвлича други хора от обкръжението ви. Интригантите се правят на добри приятели, които просто искат да „помогнат“, като дадат „съвет“ или направят услуга.

Злобата и завистта – злобата и завистта са различни чувства. Но понякога могат да се проявят и заедно. Злобата е да критикуваш някого, да го обиждаш, да му се подиграваш, да сриваш самочувствиеето му, да го оплюваш пред него и други хора. Завистта е породена от желанието да бъдеш на мястото на другия – да си като него, да имаш неговите придобвки, да водиш неговия живот. Завистта е обратното чувство на възхищението. Често завистта поражда слухове и интриги.

Пасивната агресия и ролята на жертва – пасивната агресия представлява всъщност прикрита и неизразена злоба. Може да я разпознаете по сбутванията с лакът, извъртването на очите, отказът да общуват с вас, начинът по който се споглеждат двама души пред вас, когато кажете нещо. А също така и създаване на ситуации, които да ви объркат и накарт да се чувствате главен виновник. Целта на пасивно-атресивния човек е да отстрани друг човек от обществото. Ролята на жертва е сходна – той човекът е безгрешен, вие сте виновен за всичко; вечно има нужда да го съжаляват – ще споделя с вас не за морална или реална подкрепа, а просто за да се изкара като неспраделиво осъден и да се обяви за жертва. Търси съчувствие и някой да му повдигне ниското самочувствие. Целта – да накара даден човек да се почувства виновен, заради страданията, които „жертвата“ изпитва. Това може да постигне и просто чрез укори и забележки; сбутвания, споглеждания с друг човек (най-лекият вариант).

Ефектът на газената лампа – чруз този метод, група от хора, цели да изкриви предствата ви за реалност. Първо казва едно твърдение, а след десет минути – обратното. Когато го попитате защо го прави, той ви казва, че не сте наред или че не сте разбрали правилно. Правят ви някаква мръсотия, която е очевидна за околните, а после всички се правят, че такова нещо няма. Най-крайният опит за използването на този ефект, е когато например ви откраднат вещ от напълно празна маса, вие я търсите, а после тя отново се оказва на същата тази масичка. И предметът е такъв, че този, който го е взел, не би имал никаква полза от него.

Психопатичен тип на общуване – психопатичният човек е краен манипулатор. Когато ви направи мръсотия, той не изпитва чувство за вина, а напротив – изпитва удоволствие от това. Такъв човек не е способен да съчувства. Постоянно лъжат и накарая се оплитат в собстевните си лъжи. Никога не признават грешките си – те дори не могат да проумеят, че са направили нещо лошо. Психопатията не е болест, а част ото характера.

И нека си призная и аз: изпитвала съм злоба – когато някой се държи дори леко неучтиво с мен, аз го приемам твърде лично, намразвам човека и дълго помня какво ми е казал или направил. Изпитвала съм и завист и колкото и старнно да звучи, тя винаги е била примесена и с възхищение. Злобата и завистта са убийство за душата. Но аз гледам да ги потушавам в зародиш. Правила съм и манипулации, свързани с битовизми. Когато искам да получа нещо от сестра ми. Но тя винаги ме хваща и ми го казва, защото го правя неумело. Знам, че това са лоши неща, но се опитвам да ги поправя колкото се може повече. Навън гледам да се държа възпитано и прилично, доколкото стигат силите ми.

Вие били ли сте подложен на подобен тип общуване и поведение и как сте реагирали? Изчаквата всичко да спре от самосебе си и просто да приключи; реагирате на място, като отвърнете подобаващо; или си го връщате чрез техните методи?