Споделяне
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 602 пъти
Здравейте,

аз съм жена на 30г. През годините забелязвам, че изпитвам неустоима нужда да споделям своите радости и тревоги с роднини и приятели. Когато нещо хубаво се случи, вдигам телефона и бързам да го разкажа на хората, които смятам за близки. От известно време започвам да забелязвам, че същите тези хора сякаш се дразнят като им споделям. Аз го правя не за да се самоизтъквам колко съм успешна или велика, а от желание да поприказвам с някого и да не скъсам връзката си с тези хора. Надявам се, че те искрено ще се зарадват и ще ме поздравят, или ще ме утешат и подкрепят. Да, ама не. От опит знам, че някои "приятели" започват да говорят зад гърба и да интриганстват. Всеки си има свой живот, ясно ми е. Но аз сякаш очаквам от тези хора да са като мен и също да споделят. А те не само, че не го правят, а някои дори и крият своите радостни моменти от мен.
Разбирам за тези моменти в последствие от други хора.

Явно, че аз не съм като другите и съм кривата ракета, която вярва в чистотата на взаимоотношенията и че радостта и мъката трябва да се споделя с близките.

Идеята е как да спра този порив от мен за споделяне, защото виждам, че няма смисъл. Моля, дайте съвети или практики, които да прилагам, за да нямам нужда да споделям с хората. Не мога да тая всичко в себе си.

Сърдечно благодаря на отзовалите се.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: 52d111435d

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Явно им досаждаш, щом се дразнят престани с нахалството си! Ето тук в този сай можеш да се хвалиш колкото си искаш, ти си пиши, пък дали някой ще те чете, не се знае!? Но ефекта за тебе ще е доволен, ще си задоволиш егото в хвалби.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 6a72c9e646

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Обикновено такъв тип хора като теб сте и клюкари, разказвате после и на други каквото някой е споделил с вас. Това е което най- вече отблъсква, също досадното натрупване на постоянни разговори за личните ви неща. Които имаме личен живот, нямаме много време за обсъждане на чуждите животи. Това е за хора които или нямат личен живот и си врат носовете в чуждите или им е прекалено мрачен животът и вместо да "разчистят" и подобрят своя, се вгорчават в чуждите. Честно казано не знам как точно може да спреш или поне намалиш този порив. Предполагам ако си дадеш ясна сметка колко досадно може да бъде да занимаваш постоянно хората със себе си, това ще ти сложи малко спирачки.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 39724874e8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ами много малко хора се вълнуват, повечето за клюката. Говори с по-близки само.

 

...

горе^

преди: 4 години, 5 месеца hash: dde7f8e6b9

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Досадно е да слушаш какво се е случило на някого. Ти ги използваш за емоционална гъба. Натоварваш ги със себе си. Никой не се интересува какво ти се случва, освен майка ти. Хората са заети с ежедневието си, с проблемите си и ти ги натоварваш със своите приказки. Ако искаш да споделяш си намери психоаналитик и му се обаждай, но ще трябва да му плащаш.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 069caf8e3c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Преценявай си хората. Има много хора, като теб които имат нужда да споделят, помисли обаче, излушваш ли хората на които споделяш, те споделят ли с теб. Или просто водиш монолог, не се обаиждай понякога тръгвайки с идеята да търсим разбиране, забравяме, че до нас стоят хора със свойте си проблеми и понякога и те искат да бъдат чути

 

...