 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Споделяне
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 527 пъти
Здравейте,
аз съм жена на 30г. През годините забелязвам, че изпитвам неустоима нужда да споделям своите радости и тревоги с роднини и приятели. Когато нещо хубаво се случи, вдигам телефона и бързам да го разкажа на хората, които смятам за близки. От известно време започвам да забелязвам, че същите тези хора сякаш се дразнят като им споделям. Аз го правя не за да се самоизтъквам колко съм успешна или велика, а от желание да поприказвам с някого и да не скъсам връзката си с тези хора. Надявам се, че те искрено ще се зарадват и ще ме поздравят, или ще ме утешат и подкрепят. Да, ама не. От опит знам, че някои "приятели" започват да говорят зад гърба и да интриганстват. Всеки си има свой живот, ясно ми е. Но аз сякаш очаквам от тези хора да са като мен и също да споделят. А те не само, че не го правят, а някои дори и крият своите радостни моменти от мен.
Разбирам за тези моменти в последствие от други хора.
Явно, че аз не съм като другите и съм кривата ракета, която вярва в чистотата на взаимоотношенията и че радостта и мъката трябва да се споделя с близките.
Идеята е как да спра този порив от мен за споделяне, защото виждам, че няма смисъл. Моля, дайте съвети или практики, които да прилагам, за да нямам нужда да споделям с хората. Не мога да тая всичко в себе си.
Сърдечно благодаря на отзовалите се.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 52d111435d |
|
1. Явно им досаждаш, щом се дразнят престани с нахалството си! Ето тук в този сай можеш да се хвалиш колкото си искаш, ти си пиши, пък дали някой ще те чете, не се знае!? Но ефекта за тебе ще е доволен, ще си задоволиш егото в хвалби.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 6a72c9e646 |
|
2. Обикновено такъв тип хора като теб сте и клюкари, разказвате после и на други каквото някой е споделил с вас.
Това е което най- вече отблъсква, също досадното натрупване на постоянни разговори за личните ви неща. Които имаме личен живот, нямаме много време за обсъждане на чуждите животи.
Това е за хора които или нямат личен живот и си врат носовете в чуждите или им е прекалено мрачен животът и вместо да "разчистят" и подобрят своя, се вгорчават в чуждите.
Честно казано не знам как точно може да спреш или поне намалиш този порив. Предполагам ако си дадеш ясна сметка колко досадно може да бъде да занимаваш постоянно хората със себе си, това ще ти сложи малко спирачки.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 39724874e8 |
|
3. Ами много малко хора се вълнуват, повечето за клюката. Говори с по-близки само.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: dde7f8e6b9 |
|
4. Досадно е да слушаш какво се е случило на някого. Ти ги използваш за емоционална гъба. Натоварваш ги със себе си. Никой не се интересува какво ти се случва, освен майка ти. Хората са заети с ежедневието си, с проблемите си и ти ги натоварваш със своите приказки. Ако искаш да споделяш си намери психоаналитик и му се обаждай, но ще трябва да му плащаш.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 069caf8e3c |
|
5. Преценявай си хората. Има много хора, като теб които имат нужда да споделят, помисли обаче, излушваш ли хората на които споделяш, те споделят ли с теб. Или просто водиш монолог, не се обаиждай понякога тръгвайки с идеята да търсим разбиране, забравяме, че до нас стоят хора със свойте си проблеми и понякога и те искат да бъдат чути
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: f7c9abc3d0 |
|
6. И кои са тези "близки"? Ти нямаш ли си няколко приятелки, с които да излезеш и да си говорите каквото си искате?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
