Съвет
преди: 4 години, 24 дни, прочетена 585 пъти
Здравейте аз съм на 22 години ще започна малко по-трудна тема. Имам детенце на 3 месеца започнах да оценявам живота чак сега и да го ценя, когато получих това, съкровище. Наскоро преди дни при катастрофа починаха двама младежи край Пловдив карал е пиян и с висока скорост момчето го познавах нямаше как да не отида на погребението. За първи път отивам на такова нещо никога преди това не ми се е налагало надявам се и да не ми се налага много трудно го изживях. Седях и не знаех къде се намирам. Гледах близките му майка му баща му и всичко други бяха като дрогирани преди най-светлия празник как се излиза от тази дупка. Мислех си колко глупости съм правила и аз преди да имам семейство. Колко пъти съм се качвала при пияни шофьори дори употребили наркотици. Благодарих на Бог, че съм жива за съжаление от младостта и глупостта много голяма част си отиват. За миг си представих, че детето ми е голямо как да избегнем това? Не мисля, че така му е било писано тук реда се губи. Младо момче на 18 години в ковчег под студената земя гледката от вчера не ми излиза от съзнанието. Когато е възрастен човек по се приема да за близките е трудно, но този човек е оставил следа след себе си, а това момче още нищо не видяло от живота. Да виновен е, че е карал пиян и е погубил още един живот, но колко от нас не са правили грешки като тинейджъри мислим си, че света се върти около нас, но то не е така. Днес си тук утре те няма просто не пожелавам на никого да изживее това гледаш как му се молят да, стане той да легнат те, но няма как. Трагедия голяма, страшен ковчег, студено тяло на младо момче... не мога да си го избия. Как можем да предпазим децата, си от това страх ме е страх ме е много.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 23 дни hash: 23148e5542

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Може да го свикваш от малко да ходи пеша колкото се може повече и да се качва в кола само когато е наложително. Аз съм на 27 и още нямам шофьорска книжка. Ако работата ми не го изисква, почти не се возя. Повярвай ми, изобщо не е трудно след като се свикне, въпреки че според повечето хора явно е невъзможно. Учи го също и да се оглежда винаги, дори на пешеходна пътека. Когато бях на 15, един познат го е блъснала кола докато е карал колело, защото не се е огледал, и е останал на място. Беше с около година по-малък от мен. Това е моят съвет, не знам с какво друго мога да бъда полезен. Никой не е застрахован от човешката простотия.

 

...

преди: 4 години, 23 дни hash: b747d24750

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   За жалост не винаги загиналия е виновен, но моето лично обяснение е че плаща нечии родови грехове. Нищо не се случва случайно. Прави добро и се моли и също така преди да направиш нещо мисли за това дали наистина си заслужава. Съболезнования

 

...

преди: 4 години, 23 дни hash: b7af497e08

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Хората са олицетворение на наивността и неграмотността просто... Отишла на погребение на 22 за пръв път... Аз бях вече на 2 преди да навърша 7, и имах достатъчно самосъзнание да знам че смъртта е просто другото лице на живота. Колкото се раждат, толкова и умират, това всъщност е живота - a zero sum game... Е, трябваше ми малко повече време да осъзная, че за родителите си, съм наистина просто предмет, нова "придобивка" (която колкото и "ценна", омръзва като всяка друга). И която чрез самият акт на раждане, бива обречена на смърт. Дали смъртта ще дойде рано и изведнъж, или бавно и мъчително... Аз лично бих избрал първото.Но пак гледате от собствената си егоистична гледна точка, не тази на потърпевшия. От негова, често е - колкото по-внезапно, толкова по-добре. Много е интересно това поведение на човекът, да крие от себе си, че е смъртен, и може да умре всеки един момент. Особено като тръгне да прави деца, умело се преструва, че им "давал живот", игнорирайки другата страна на монетата - че ги обрича автоматично на смърт. Раждането е мъчение, смъртта - още по-голямо. И въпреки че това ти реално ролята - на мъчител, сега търсиш някой да те залъже, че детето ти няма като всички нас да живее един безсмислен пошъл живот, обградено от егоисти и кретени. И накрая няма да умре като всички останали - или шокиращо и рано, или бавно и мъчително, гледайки как тялото му се разпада всеки ден, до степен да не може да отиде до тоалетната и банята. И тези неща съм ги гледал, пак като много малък. Пра дядо ми имаше "щастието" да умре над 90 годишен... Мъките за него, и за тези които трябваше да го гледах докато накрая умре, бяха наистина плашещите, не смъртта. След 70, всеки чака смъртта, и след години на такова чакане, страхът взема да се изравнява с желанието за нея ако питаш мен. Естествено, ако деменцията не надделее, и човек бива лишен от всякакво самосъзнание. Но естествено искаш някой да те успокои, и защото се харесваш в тази нова роля на "майка", и си представяш, че вече си порастнала и вършиш нещо по-смислено, вкарвайки поредната клета душа в кръговрата на живота... Според мен, с тая наивността за живота, нищо добро не го чака и това дете. Тези днешни децата дето умират по пътищата, или с дрогата за съжаление не ги учат най-важното за живота - таймерът който им е закачен, мислят си, че ще живеят вечно... И от къде идва това? Естествено от собствените им родители. Според мен, напротив, ако родителите им бяха осъзнати, че създават просто един бъдещ труп в ковчег, щяха да подтикнат тези деца да се замислят за какво си пропиляват малкото време на тази планета. Може би тогава вместо да правят глупост след глупост в преследване на някакво имагинерно "щастие" чрез наркотици, алкохол, разюзден секс и преследване на ендорфини... може би щяха да направят нещо смислено с живота си... Смъртта е всъщност много поучителна, но рептилният мозък който доминира повечето, не може да я понесе.

 

...

горе^

преди: 4 години, 23 дни hash: 6fc4418668

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Докато ти затвориш очи , ще те е страх за детето ти. То винаги ще бъде твоето дете и винаги ще го мислиш. Гледай да не изпадаш в крайности. На погребения и аз ходя, но сериозно мисля, че когато може, човек трябва да си спестява преживяването, особено ако не е за близък. Конкретно, за такива случки -не трябва да пием и караме и особено, да не се качваме при пили шофьори. Аз съм се качвала, а не трябва. Тук отговорността е на глупавия пътник.

 

...

преди: 4 години, 23 дни hash: 44ff1668f2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами всеки си има избори в живота, на никого не може да кажеш какво да прави, но възпитанието и обучение в ранните години е важно. Всеки си пати от безразсъдстеото си.

 

...