Проблеми с общуването с хора
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 701 пъти
Здравейте, на 20 г. съм, момиче и имам проблем да общувам с хората, включително и семейството. Преди имах доста приятели, но с времето започнах да ги губя и не мога да създам нови приятелства. Винаги съм опитвала да поддържам контакт с тях, писала съм им, но след няколко оправдания да излезем, съм спирала да им пиша първа, а и те не са ме търсили. Започвам да имам страхове, че съм досадна, странна или скучна и ми е трудно да поддържам с малкото хора, с които общувам. В училище не съм говорила много със съучениците, понеже темите за партита, дискотеки, клюки, алкохол и такива никога не са ми били интересни и нямахме общи теми. Имаше едно момиче, с което общувах, но последните години постоянно говореше колко е красива и всички я харесвали(което не беше така) и спрях контакт и с нея. В момента когато излизам навън с нови хора, все едно ми се свива корема и не мога да кажа нищо, винаги се чувствам все едно не съм от компанията, а когато се опитвам да кажа нещо, имам чувството че никого не го интересува какво казвам или не ме чуват и просто спирам да говоря. Понякога не знам какво да отговоря, когато ме питат нещо и измислям някакъв тъп отговор. Чувствам се ужасно неловко, а когато се разберем с някого да се видим, все отлагам и ме е страх. Не мога да измислям теми за разговор. От известно време съм в нов град и ме е страх да се запозная с някого и често стоя вкъщи и се занимавам с хобитата си. И семейство ми не ми помага. Баща ми винаги ми казва да не ям и да отслабвам (58 кг съм), майка ми се срамува от мен. Първо нарича музиката, която слушам, извратена ;външния ми вид-"Само не си мисли да излизаш така и да ме излагаш пред целия квартал" ;не ме приеха от първия път в университета и излъга всички роднини, че съм започнала да уча и да съм внимавала какво говоря с тях, че иначе щяла да ме пребие ; опитва се да контролира дори какво поствам в фб. Винаги е изхвърляна мои неща, без да ме пита, някои доста скъпи и накрая аз съм била виновната. Сестра ми живее в чужбина и ми разгл да снимките и доста време коментираше, че изглеждам извратено, както и приятелите ми там, че и нея я е срам от мен и да съм се взимала в ръце. Става ми все по-трудно да общувам и с тях, да не кажа и че нямам желание, а на всеки празник се разиграват поредните скандали, след някои от които даже се разплаквам. Относно стилът ми-метъл, рок, готик, главно черно.

Ако някой има съвет, нека ми пише, . Имам чувството, че проблемът ми се задълбочава все повече и искам просто да намеря някакъв изход.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 8a9eb9bf53

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   " От известно време съм в нов град и ме е страх да се запозная с някого и често стоя вкъщи и се занимавам с хобитата си." От тук нагоре все едно аз съм го писала Разбирам те На общежитие в София съм Ж18

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 495276bab2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Защо не опиташ да завържеш разговор в някоя фейсбук група или страница свързана с някое твое хоби? Онлайн се завързват много по-лесно разговори и запознанства, именно защото не се виждате очи в очи и няма да те е срам толкова, а и ще имаш време да обмисляш отговорите си, щом и това те тревожи. Може под някой пост, или коментар, а може и направо да се свържеш с някого под претекст да обсъдите негово изказване или пост? Има много хора като теб, аз самата също често се чувствам по подобен начин. Затова смятам, че все един човек ще се намери, с когото да си паснеш. Сигурна съм даже. Давай смело, няма от какво да се тревожиш. А като завържеш разговор с някого онлайн и се поопознаете, съм сигурна и че ще ти е по-лесно като се видите. Другото, което аз съм правила като съм притеснена преди среща е да си измисля резервно оправдание, за да си тръгна ако се наложи. Или пиша на майка ми или на някоя приятелка да ми звънне и да каже, че е нещо спешно, за да ме "измъкне". Но да ти кажа, почти никога не се е налагало да се стига до там, защото като отида и постоя малко се успокоявам и си ми става приятно. Не забравяй, че винаги и по всяко време, дори без обяснение можеш да си тръгнеш ако не се чувстваш окей. И учудващо (поне беше за мен) - хората го приемат нормално. На мен дори не са ми се разсърдвали все още. Така, че давай смело, не се оставяй на притеснението, защото социалната тревожност има склонността да преминава в по-сериозни състояния ако не се бориш с нея. Казвам го от опит. Дори ще си позволя да напиша един много любим цитат, който често ме мотивира - "Страхът не спира смъртта, спира живота". В случая "смъртта" е метафорично... става въпрос нали за "най-лошото, което може да стане". Успех, миличка ♡ Ж 22

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: a98e1ba2c3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Проблемът ти тръгва от майка ти, най-вероятно и сестра ти е като нея. Най-вероятно и хората, с които дружиш са подобни, защото си си избрала другари според това, което познаваш най-добре - семейството ти. Този тип хора нямат способността принципно да изслушват какво говорят другите, така че отношението им не е лично към теб, те никого не изслушват, само изчакват другия да свърши да говори, за да си кажат тяхното, прекъсват или се борят за думата. Имай предвид, че забележките, които тези хора отправят към теб също не са лични, те функционират на принципа на проекцията, примерно ако майка ти се притеснява, че самата тя изглежда вулгарно, ще каже на теб, че изглеждаш вулгарно, даже и да не изглеждаш така; ако ти каже, че си дебела е, защото тя има проблем със собственото си тегло и тн... каквото и да ти каже, знай че тя говори за себе си, а не за теб. Не приемай НИЩО лично от подобни хора. Важно е също, че те функционират за пред хората, не се интересуват дали си добре, а какво ще си помислят хората, просто така са устроени, колкото и да е жалко това, такива са, както съществуват различни породи кучета, със своите характери и дефекти, така е и при хората. Ти, обаче, имаш хобита, значи си успяла да се изградиш по различен начин от тях, трябват ти хора като теб, които да могат да изслушват, да се интересуват от другия човек, да си имат собствени интереси не заради това, което ще каже съседката. Всъщност ти нямаш проблем с общуването, никакъв, просто се намираш сред хора, които са абсолютно различни от теб и тялото ти изразява това чувство на душевен дискомфорт като те стяга корема. Опитай се да се запознаш с нови хора, не се стреми към "отворените", а към по-скромните, даже срамежливи, за да си изградиш някаква среда, или да си намериш най-добра приятелка, с която да можете да си споделяте. На по-късен етап ще ти стане ясно, че имаш много повече какво да кажеш от майка ти, сестра ти и подобните им, че мислиш много по-задълбочено и самочувствието ти ще се утвърди. Но наистина, не приемай лично какво говорят родителите ти за теб, това са техни фантазии, те толкова могат, горките, не им се сърди много, ще разбереш с времето, те така са устроени. Продължи да се занимаваш и с хобитата си, не всички хора имат хоби и това е огромно богатство, богатство е, че ти можеш сама да черпиш енергия от всемира, докато хора като родителите ти черпят енергия от хората, малко като паразити са, всъщност са абсолютни паразити.

 

...

горе^