|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво ви даде и какво ви взе преместването в големия град или чужбина?!
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 808 пъти
Въпросът ми е към тези млади хора, направили своя избор да отидат да живеят самостоятелно от провинцията в голям град като София или в чужбина.
Живея в провинцията, в областен град който няма и 40 хил. души. Живота тук е спокоен, но почти всички се знаем, доходите са ниски (но и разходите), работните места ограничени.
Много мои познати от моето поколение направиха избор още след завършване на образованието си да се установят в София. Една част първоначално учеха там и там останаха след това. Други, учеха на други места, върнаха се за малко в нашия град и след това се преместиха в София. Дори една част от тях не след дълго решиха, че столицата "им е тясна" и заминаха за чужбина. Тук всеки казва че "там е по-добре". Но всичко се свежда до това колко ти плащат на час. Никой не казва щастлив ли е наистина, прави ли това, което обича!
Аз бях от тези, които избраха да останат в родния си град - най-вече поради липса на смелост и по-скоро търсене на някаква зона на комфорт за себе си. Имам работа, имам дом, но все нещо ме подтиска. Имам усещането, че всички, които се махнаха оттук са направили нещо повече с живота си. Хората ме мислят за мамино синче и може би са прави донякъде, но аз винаги съм се питал толкова ли много са ползите да отидеш на друго място, далеч от дома?
Мой добър приятел замина да учи и работи в Западна Европа. Възхищавах му се, защото се бореше, а бе напълно сам там. Наскоро разбрах, че е събрал сериозни здравословни проблеми, които изглежда са от стреса.
Моя близка работи в САЩ. Реши, замина и 7-8 години след това получи някаква виза. Знам само, че борбата бе голяма за тази виза. С години не си бе идвала. Работи на няколко места и успоредно с това учеше. Работи включително и уикендите, за да си плаща наема, образованието и да спести някой друг долар. Сутрин излиза, вечер се прибира, спи по 7 часа макс. и така всеки следващ ден. Някои могат да ме нарекат мързелив, но ми е трудно да възприема подобен начин на живот, в който бачкаш на няколко работи, не спиш нормално, напълно сам си, но пък за сметка на това живееш в Англия, Германия, САЩ или пък си "столичанин".
Общото между всички мои познати, емигрирали някъде е, че говорят как един ден искат да се върнат в провинцията. Как искат да си купят тук собствено жилище и да направят някакъв малък бизнес, от който да се препитават. Никой не споменава за живот в голям град, за това да работи в някаква голяма фирма, примерно. Това поражда мислене у мен, че и там не са успели да се почувстват пълноценни и успели. Може и да греша!
Много хора са направили този избор още в началото на 20-те си години - да заминат някъде другаде, в по-голям град или по-голяма страна. Работят здраво, повечето от тях дори все още нямат семейства, нямат собствено жилище. В по-малките градове почти не останаха млади хора. Тези пък които остаханхме, все нещо не ни е угодно тук.
Ковид кризата промени малко това, но дай Боже нещата да се стабилизират, хората отново ще се разбягат по държавите в Западна Европа.
Не искам да държа сметка на никой, как се чувства или доколко смята, че е успял. Въпросът ми е по-скоро какво да правя с моя собствен живот. В последните години започнах да се чувствам сериозно нереализиран, понеже съм едно изключение от общото правило. Вече съм минал 30 години, но все още съм си в родния град. Водя скучен живот, но пък изглежда сигурен. И аз работя, но съм на място, където почти не останаха млади хора. Тук нещата са едни и същи, не искам да се повтарям, но сме едно малко и затворено общество, където всеки знае всичко за всеки. Всеки гледа в чуждата паница, всеки търси сметка на другия.
Много пъти последната година си задавам въпроса, ако направя тази крачка - да се преместя примерно в столицата, какво ще ми донесе? По-добре платена работа, но и повече разходи?! По-разчупена обстановка, с повече забавления и познати - сигурно! Повече самостоятелност - със сигурност! Но от друга страна виждам много от съвременните млади хора в големите градове като някакви зомбита, които работят единствено за да си плащат наема и транспорта. Които спортуват нещо в малкото им свободно време, за да се отърсят от натрупания стрес. Може и да не съм прав! Може вижданията ми да са твърде ограничени и ориенталски?
Какво ви дава това и какво ви взе? Вероятно много от вас са направили този избор?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 7204635c40 |
|
1. Здравей. Не те познавам но ще ти отговоря честно на въпроса. Аз съм жена, избягала от малък провинциален град в своите 20 к вече установила се я голям областен град, работя в голяма фирма и имам 9 подчинени. Имам също така 4 годишно дете. В общи линии животът ми се върти около работата и гледането на детето и почти нямам свободно време за моите хобита. Веднъж един от моите началници собственик на голяма фирма ми каза богатите хора имат много пари, защото много работят. Сега не наричат богата жена имам имоти кола мъж и едно дете за което се грижим. Като цяло мисля че нещото което осмисля живота ми е детето ми, доволна съм и от брака си. Според мен трябва да си поставиш някакви малки цели които да гониш. Например не казваш дали си обвързан, хубаво е да срещнеш човек съа сходни на твоите житейски възгледи Според мен млад човек си можеш да опиташ в някой от големите градове но и жертвите са големи, зависи докъде искаш да стигнеш. Големият град дава много, но и много взима..
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 3121c4e373 |
|
2. Здравей,
Моята майка си отиде и нищо не ме задържаше в Мездра, от където съм. Изборът на работни места е ограничен, популацията намалява, културата е ниска, а корупцията неограничена. В България минах през много житейски неволи и немотия, но бях и щастлива.
Понастоящем живея в малко шотландско село. Обичам работата си, която е с минимално заплащане. Не си позволявам да ходя на почивка или заведения, но винаги има качествени продукти вкъщи, дрехите ми са спретнати, имам четири чифта обувки, което е повече от достатъчно.
Приятели имам и то местни, научих много, учих в два колежа и мисля да продължа с нещо ново, когато отново е възможно. Щастлива съм и дори имам какво да споделя, пожелавам всичко хубаво на всеки.
За България не мисля, за някой е родина, за мен е спомени изпълнени с объркване и несигурност.
Ж26
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: c8ffe6ff6c |
|
3. Малкия град ти позволява близост и повече срещи с приятели и роднини . Докато в един голям град такова нещо не съществува или е много рядко понеже живота ти се върти около работа,пътуване и задължения вкъщи.Разстоянията са големи и придвижването е трудно и скъпо . Ще си добре финансово и все пак не е сигурно за София , зависи какво работиш . Ако нямаш по-добре платена работа не си заслужава живота там , а и следователно няма как да имаш разнообразие понеже изисква пари .
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 5e6a559f3f |
|
4. Взе ми мизерен доход, огромни количества скука и мега затъпяване.
Даде ми преспектива, нови приятели и желание за развитие.
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 27b81c6dfa |
|
5. Аз от София, на село в Германия. Спокойствие, сигурност, работа. Като се прибирам в България се чувствам напрегната и в стрес. Лудница, хора, кашлям почти постоянно от мръсния въздух. Но всеки трябва да намери себе си. Много не биха издържали на моят живот, ще им липсва мол-а, шума, града, аз търсех тишина и спокойствие. Отварям сутрин прозореца, само платини и природа, в далечината се вижда влака, въздух кристал. И в България бих го направила, в
немското село е много различно от действителността в България, има работа, магазини, празници, училища, градини.
|
...
преди: 3 години, 3 месеца hash: 35cd0e5a08 |
|
6. Авторе Здравей. Първо едно уточнение. София няма нищо общо със западна Европа или САЩ. Различни вселени са.
Още като дете бях супер интелигентен и рабрах, че едно 90% от хората в България са гнили, и най-голямата ми мечта беше да избягам на запад. И говоря за времената, когато обикновенния българин живееше много по-добре от сега, именно соца.
На 19г. зарязах всичко и грабнах към западна Европа. Ще пропусна това колко жертви съм дал и съм се мъчил, за да си устроя един нормален живот без грижи и стрес за битовизми. Отне ми десет от най-прекрасните ми години в живота. Тези между 20-30. Само мъки видях за тия години на запад. Сега съм на 39г. и смея да кажа, че живея прекрасно. В чудесно здраве съм, проблемите ми са къде да отида да релаксирам уикенда събота и неделя и да ли да си купя тоя месец айфон за 1500 евро или да си купя пералня Миеле за 1800. Тука се оплакваме предимно от времето и нищо друго. Не е лесно, нищо даром не идва, това са илюзии, ако някой си го мисли. Дал съм вече своите жертви, десет години само колело съм карал и в дъжд и в пек. Сега ходя с колата и до тоалетната. България нищо не ми е дала, хич не ми дреме ни за българи ни за турци ни за цигани. Съвета ми е махай се по-скоро от това умряло село където си и пали за западна Европа. Поне сега българите имат свободно право да работят и е много по-лесно от когато дойдох аз и беше само с визи. Не се ли махнеш спешно, ще прехвърлиш четириситака, ще си уморен вече от работа и хептем няма да ти се мърда никъде, ще карлукаш само от вас до работа и после в кварталния хоремаг на кафе и пак у вас и пак на работа, до като не изгниеш като катър без история.
Един щаслив емигрант
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 8809a586b7 |
|
7. И аз съм като номер 5, само че в едно село близо до Орхус, Дания. Много спокойно, чист въздух, къща (винаги съм искала да живея в къща), около нея съм виждала през нощта да минават зайци и лисици, дори и патенца от близкото езеро.
Към автора: Не всички, които сме се махнали от България, сме отишли в многомилионни градове-кочини.
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 17d7d50384 |
|
8. Едно към едно с н 5, само че във френско село.
Отварям прозореца и пред погледа ми, в далечината - вечно заснежените върхове на Алпите...
Като ми залипсва лудницата, колата и в близкия град, на десетина километра...
Какво изгубих? ! Младостта ми си замина, родителите остаряха далече от мен, приятелите се разпръснаха по света и рядко се виждаме, ... цял живот ще се разкъсвам между двете култури, два различни свята, но си знам, че никога нищо в този живот не е съвършено!
Тук близките ми приятелки унгарки, чехкини или германки, установени тук от години, реагират всяка по свой начин - унгарката тъгува и плаче за Унгария, много й е тежко; германката разви биполярно разстройство и от години е на хапчета; чехкинята заряза всичко заради мъжа си, който страдаше по Чехия и след 10г в Женева с работа в ООН и три родени там деца, се прибраха да градят от нулата в Чехия и сега са по-щастливи от всякога.
Съдби човешки.
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 263851b0bb |
|
9. Заминах за чужбина преди около 5-6 години. Преди това имах 5 години в друг град в България. Тоест от 10-11 години съм самостоятелен.
Чужбина ми даде повече пари и спестявания. След известно време мисля да си купя жилище в България, в града в който учих (не е София). Ако разчитах на БГ заплата, трябваше да тегля кредит за жилище.
Запознах се с много нови хора от най-различни националности, които малко или много ми отвориха мирогледа. Научих английски, както и още 1-2 езика на някакво минимално ниво.
Преди Ковид кризата, всяко лято си правих екскурзийки- Испания, Франция и тн. Ако не беше локдауна, лятото мислех да ходя до Египет за 5 нощувки. И всичко това с една заплата, която е малко над минималната, без да съм някакъв специалист или нещо подобно.
Общо взето плюсовете за мен са, че видях много нови неща и станах още по-самостоятелен и оправен, без да разчитам на родителите си.
Минусите са, че не съм все пак нон стоп до родителите си, и че от разстоянието малко или много се отчуждих от някои мои стари приятели, живеещи в България.
|
преди: 3 години, 3 месеца hash: 1571b47d6b |
|
10. От София отидох в Братислава. Преди това в Белгия. Много си зависи къде ще попаднеш, не само държавата, но и областта. На едно място може да ти е гадно, на друго - добре. НА мен Белгия ми даде само самота, а Братислава - приятели. Там за много кратко време направих цяла дузина приятелства, колкото в София не мога да направя за десетилетие. Но ми отне близостта със семейството и в крайна сметка се върнах в София, но тук пък сега нямам приятели и излизам сам като кукувец, просто не се получават нещата с приятелите в този град за мен, та мястото си е важно. Освен това да се работи с нашенци е пълен ад, неприкрита злоба.
Вече знам, че искам да живея няколко месеца тук, няколко месеца на друго място. Например да си имам къщичка в Карпатите в Южна Полша, да пътувам наоколо из Словакия, Унгария и Румънските Карпати. През останалото време в БГ. Защо да избирам само България или чужбина, като може да са и двете, особено ако работя нещо с пътуване или пък дистанционно?! Може и трети имот на топло място, но това ще е по-скъпо.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|