Споделена история от Други |
Помните ли първата история която публикувахте в този сайт?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 581 пъти
Помните ли първата история която публикувахте в този сайт? За какво беше? Сега какво е положението? Решихте ли този проблем.
Моята първа тема беше за една моя приятелка. Тя беше филмарка. Запознахме се онлайн и все онлайн сменяше гаджетата си. Два дена след като скъса с гаджето си, нов. Не знам какво намирах в нея. Ще я кръстя Виктория. Един път помня че мислех как с един нейн адаш ще са сладка двойка. Един ден помня че излязох с приятелки и след като се прибрах видях че ми е писала "С Виктор сме гаджета" и аз се радвах за нея. Абе мислех си че сме най-добри приятелки, ама осъзнах че винаги аз започвах разговора. Тя почти никога не ми е писала, само ми е отговаряла. Един път се скарахме защото се филмираше че гаджето и я е зарязал. Тя викаше че ще се самоубие(тя тогава беше с друг, и мисля че се казваше Даниел) Аз и казах че ще я блокирам ако не престане да страда заради момчета. Блокирах я. Малко по-късно тя качи стори на чат с нейна най-добра приятелка. А аз понеже бях 13 годишно филмирано хлапе(не колкото нея) споделях тъжни цитати. Тя си качваше забавни сторита а аз понеже бях много тъжна не ядох, пих малко вода, плаках цял ден и това не ми излизаше от ума. Да не споменаваме че се самонаранявах(не много и вече не го правя). Един път отидох с нашите на плажа и едва останахме защото си мислех за това и нямах настоение за нищо. След около седмица бях по-добре но почнах да я мразя. Защо ли? Защото тя се забавляваше докато аз страдах. До тогава в живота ми не съм била толкова тъжна. Мразех да виждам че е на линия. Понеже ме добави в много групи и я гледах как се забавлява. Забравих да спомена най-важното. След нашия спор 3 часа по-късно я отблокирах и се скарахме. Тя ми беше сърдита и заради това бях тъжна. Две седмици по-късно си писахме. И викам си "простила ми е" чувствах се виновна. Докато си писахме и писах "Значи се сдобрихме, а?" и тя "Ааа аз ти се сърдих." и аз "Съжалявам" и тя "Ти ме блокира по глупава причина, какво да ти прощавам?" и след това още повече я намразих. Може би трябаше да и пиша как бях първата седмица след спора ни. Още 2 седмици по-късно ми писа от нищото. Мислех си че всичко е свършило. Мислех си че ще ми се извини. Но не. Поредното момче и разби сърцето. И пак същите истории. Но не исках да повторя това което направих. Казвах и че няма смисъл. Но накрая си изтри профила(Деактиввира го по-точно). После 1 седмица по-късно в 1 сутринта от нищото ми писа "скучно ми е, айде пиши ми." и се сдобрихме, но след време я блокирах, зашото нашите ме хванаха че си писах с непознати от интернет и ме наказаха.
Аз бях в онзи тъжен период като написах тази история. Бях нова в сайта. Не знаех че ще ми е една идея по-удобно ако бях натиснала оная отметка "Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към моята история" и след 2 дена видях че темата ми е одобрена, но трябваше да чакам за коментарите. След момента в който споменавам, че си мислех. че ми е простила реших да видя коментарите. Имаше много теми и не намерих моята. Не помня как се казваше. Натъжих се. След седмици мисля че я намерих. Имаше там някакви коментари които не ги помня. Абе не бяха позитивни и бяха негативни послания към нея. Аз написах темата по различен начин(все едно се познаваме на живо) защото се страхувах че тя може да я намери.
Сега как е положението? От почти 4 години не сме си писали и понеже преживях много сега ми става тъпо че съм била тъжна за такова нещо. В момента съм почти на 17, а тогава бях на 13. Реших си проблема и си научих урока. При вас как е? Помните ли първата история която сте публикували тук?
|